Кръстът е източник на сила и благодат за вярващите и знак на Божията закрила, каза ставрофорен свещеноиконом д-р Славчо Иванов в неделната си проповед в параклис „Св. Евтимий, патриарх Търновски“ към храм „Св. Никола“ във Велико Търново. Затова Църквата поставя в средата на Великия пост третата неделя – Кръстопоклонната, за да си припомним силата на честния и животворящ кръст и да намерим духовно укрепване по пътя на поста.
Не случайно именно в средата на поста се отдава особена почит на Светия кръст, обясни отец Славчо. Православната църква празнува и най-големия празник на кръста на 14 септември – деня, в който света царица Елена след дълги търсения открила честния кръст на Господа. В продължение на близо три века мястото на разпятието било укривано и засипвано, за да не бъде намерено. Макар да било известно, че Христос е разпнат на Голгота, мястото дълго време оставало скрито. Затова откриването на честния кръст се превърнало в голям празник за цялата Църква.
Кръстът има особено значение за християните, каза свещеноикономът. Още в старозаветни времена той бил използван като знак на Божията сила, а след това бил осветен от кръвта на Господ Иисус Христос. Оттогава до днес кръстът се почита и тачи, а за вярващите той е духовно оръжие. Когато се прекръстваме с честния кръст, Бог ни дарява сила и благодат, а ние усещаме Божията закрила и помощ. Затова кръстът се поставя на най-високите места – върху храмове, камбанарии и по върховете на хълмове, за да се вижда отдалеч и да благославя пространството около себе си. Днес често тези кръстове се осветяват и през нощта, за да напомнят постоянно за Божието присъствие.
Кръстът за християните не е просто украшение, подчерта отец Славчо Иванов. Много вярващи го носят близо до сърцето си – на гърдите или в личните си вещи. Той не се носи за показност, защото показността не е част от истинската вяра. По-важно е кръстът да бъде винаги в мислите и сърцето на човека, като знак на неговата вяра и упование в Бога.
В православната традиция децата още от ранна възраст се учат как правилно да правят кръстния знак. Християните се прекръстват с дясната ръка, като събират трите пръста – символ на Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Двата свити пръста напомнят за двете природи на Иисус Христос – като Бог и като човек. Кръстният знак започва от челото – за просветление на разума, след това се поставя върху гърдите – за освещаване на сърцето, и завършва на дясното и лявото рамо.
В края на проповедта бе отправен призив към вярващите да продължат постите – онези, които вече са се причастили, да пазят поста, а тези, които предстои да се причастят, да се подготвят духовно. Дори когато човек се чувства уморен от поста или от житейските грижи, той не бива да се обезсърчава, защото има кръста, на който може да се уповава, каза свещеноикономът. Кръстопоклонната неделя напомня на вярващите, че честният и животворящ кръст остава източник на сила, надежда и духовна победа за всеки християнин.
След проповедта беше припомнена и предстоящата 150-годишнина от Априлското въстание. В тази връзка бе споменато името на един от неговите дейци – Павел Бобеков, който след Освобождението живял във Велико Търново и бил погребан в двора на местния храм. Днес точното място на гроба му не е известно, но в непосредствена близост до църквата „Св. Никола“ е издигнат негов паметник.
