Кристо неслучайно не искаше да се върне в България, защото не беше сигурен, че ние сме постигнали свободата. Това каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов на лекцията на тема „Кристо и Жан-Клод: история и художествено наследство“ в зала „Славейков“ на Френския институт в България днес.
Събитието се провежда в рамките на изложбата „Кристо и Жан-Клод: Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971-1995“, организирана от Националната галерия и фондация „Кристо и Жан-Клод“.
В дискусията участие взеха племенникът на Кристо – Владимир Явашев, журналистът Евгения Атанасова и Гергана Михова, куратор на експозицията „Кристо и Жан-Клод: Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971-1995“.
Според доц. Лозанов все повече изкуството се превръща в провокация към аудиторията и все по-малко се разчита на това да бъде някаква музейна ценност, която да оставиш там и да не се движи през времето.
„Поначало имаше елемент на садизъм в това трайно изкуство и едно изискване у крехкия човек да му се възхищава, че то ще го надживее“, каза той.
„Когато влезеш в конкуренция със самата реалност, изкуството става и част от реалността“, посочи той.
Мисля, че запълнихме една много голяма празнина по начина, по който празнуваме Кристо и Жан-Клод, каза Атанасова. Тя припомни историята на Кристо, детството му, заминаването за Париж и общия живот с Жан-Клод.
„Безсмислието на изкуството беше много важно за него. Той винаги много държеше на въздействието на визуалното изкуство“, отбеляза Явашев. Той подчерта, че едно от най-добрите интервюта на Кристо е направено от доц. Георги Лозанов. Племенникът на Кристо посочи, че чичо му не се е вълнувал много от изложбите, а от проектите.
Гергана Михова разказа, че първата картина на Кристо, която Националната галерия придобила, била колаж на „Опакованият Райхстаг“, подписан от Кристо. Кураторката изрази надежда то да не е последното и да има цяла колекция с творби на Кристо и Жан-Клод. Избрали нея, защото се съобразили с цената. На тази картина е изобразена и част от Берлинската стена, отбеляза тя.
Когато го питаха колко години му отнема една картина, той отговаряше 76 – на колкото години е той, каза Явашев.
Доц. Лозанов посочи, че Кристо е предал три много големи урока на българската публика – че съвременното изкуство няма национални граници, вторият – че изобразителното изкуство престана да бъде изобразително, и третият – да нямаш предварително понятие за изкуство на базата, на която твърдиш, че нещо е изкуство или не е изуство.
„Те направиха още една крачка по-нататък. Те вкараха институциите, които нямат нищо общо с изкуството, и ги накараха да излязат извън зоната на своята компетентност и да го признаят за изкуство. Те успяват да привлекат много хора, които се страхуват от това да кажат дали нещо е изкуство или не. Цялата работа е в това да можеш да въвлечеш всеки, по един или друг начин, да успее да извлече от себе си съждение за вкус и да каже нещо дали е изкуство или не“, каза главният редактор на ЛИК.
„Чудото се случи през 2016 г. и Кристо стана част от съвременната българска идентичност. Мисля, че това до голяма степен се дължеше на Владо (Явашев – бел. авт.). С това българи да минат по тези плаващи кейове, да снимат и да ги покажат тук на всички останали. Нашата собствена културна идентичност имаше голяма нужда от това“, припомни той.
По думите му, да водиш естетически диалог с аудиторията е голямата промяна. Както кейовете, по които минаваш, са голямата промяна. Ти си участник в това, не го гледаш през оградата. Аз мисля, че след 2016 г. започна да има по-голяма чувствителност към това, което наричаме съвременно изкуство в България. „Както казва Кристо – опаковам нещо и създавам нежно сътресение“, отбеляза доц. Лозанов.
Фактът, че двамата не летят с един и същ самолет, за да може поне единият да довърши проекта, показва, че поставят изкуството над живота, над смъртта, каза Атанасова.
„Кристо винаги оставаше верен на свободата и на себе си, макар да е имало много предложения от компании да финансират проектите му“, посочи Владимир Явашев.
Той каза, че ще реализират „Мастаба“ по начина, по който са работили досега. Проектът отнема много време да се построи – около три-четири години. Но най-вече се случва със страстта на екипа да го изпълни. „Мастаба“ ще бъде перманентна, в нищото, в пустинята. Те никога не са искали да правят проект, където няма никакви хора. „Мастаба“ затова е по-различен проект, каза той.
Явашев уточни, че „Мастаба“ ще струва около 500 милиона долара и ще се самофинансира чрез продажбата на варели по хиляда долара всеки. Желаещите да си купят варел го плащат и след 15 години си го получават, тъй като проектът изисква подмяна на варелите, обясни племенникът на Кристо.
Както БТА писа, експозицията „Кристо и Жан-Клод. Опакованият Райхстаг, Берлин (1971–1995)”, посветена на 90-годишнината от рождението на знаковия артистичен тандем, ще продължи до 22 март 2026 г. в „Квадрат 500“. Изложбата отбелязва също 30 години от реализирането на проекта „Опакованият Райхстаг“ в Берлин и 40 години от „Опакования Пон Ньоф“ в Париж. Куратор на изложбата е Гергана Михова.
В експозицията са показани десет проекта на Кристо и Жан-Клод. Сред експонатите е и първата оригинална придобивка на Националната галерия, свързана с творчеството на Явашев – „Опакованият Райхстаг (Проект за Берлин, 1971–1995)” от 1986 г., както и колажи, фотографии, видеоматериали и архивни документи, проследяващи дългия път на реализация на този проект.
