На Антарктида има екологична осъзнатост, но и национални интереси. Мисля, че понякога те могат да допринасят едни за други, а понякога се сблъскват и образуват напрежение, което си струва да бъде обсъждано. Това каза в интервю за БТА колумбийският артист Даниела Медина-Фок.
Даниела Медина-Фок е артист от Колумбия, като в последните шест години тя е базирана в Германия. Работата ѝ до този момент обхваща изследване на различни екологични наративи и опит да промени начина, по който се разбира връзката между хората и околната среда. Тя
се фокусира върху преосмисляне на екологичните наративи, но от гледна точка на социалната справедливост.
Тази година тя е участник в 34-тата българска антарктическа експедиция, като част от международното сътрудничество на Българския антарктически институт.
„Не можем да мислим за околната среда, без да мислим и за хората, които живеят в, да кажем, несигурни и уязвими условия. Ако ще изграждаме по-добри отношения с други видове, важно е също да разберем как да бъдем по-справедливи и по-равнопоставени като общество“, посочи Медина.
Проектът ѝ на Антарктида се казва „Искаме огън, но всъщност имаме нужда от вода“ (We Seek Fire, But We Actually Need Water) и се отнася до напреженията в Антарктическия договор.
„От една страна има подход да се грижим за околната среда и екологична осъзнатост, а в същото време различни нации се опитват, да кажем, да стъпят там и не да поставят граници, но да гарантират, че ще имат думата по отношение на териториалната собственост. Това е свързано и с факта, че Антарктида, за разлика от Гренландия, има ресурси под повърхността. Така че има различни интереси, които се сблъскват. Има екологична осъзнатост и има национални интереси. Мисля, че понякога те могат да допринасят едни за други, а понякога се сблъскват и образуват напрежение, което си струва да бъде обсъждано“, подчерта Медина.
Тя обясни, че концепцията ѝ се фокусира върху това, че водата не бива да се възприема като ресурс, а като източник на информация. „Красивото е, че в думата resource (източник) има думата source (извор)“, посочи тя.
Медина допълни, че е избрала Антарктида за настоящия си проект, тъй като тук се съдържа 70 процента от сладката вода на планетата.
„Антарктида има и хилядолетен лед, който е замръзнала вода, което означава вода, която е съхранявала информация толкова много години. Фактът, че планетата се затопля, означава, че тази информация се губи. Така Антарктида пасва много добре: не само защото е най-големият резервоар от лед на планетата, но и заради цялата информация, съдържана в леда“, отбеляза тя.
Според нея човекът, стъпил на Антарктида, се превръща в проводник на ледниковата вода и информацията, която ледникът съхранява.
„Вярвам, че Антарктида е „междинна“ територия. Това е територия, която не е лесно достъпна; не е достъпна за много форми на живот, дори на равнище бактерии. Антарктида и подсъзнанието имат резонанс: като праг на реалности. За мен беше много важно да записвам сънищата си и да записвам мислите си. Водех много бележки и правех различни диаграми на всяка идея, която ми идва наум, и създавах свободни асоциации“., обясни тя.
Медина изследва интуитивни и социологически въпроси, като ги комбинира с научни факти. Един от методите ѝ са микропоетичните действия, като излагане на табела с надписа „Какво крещи светът на минералите?“ на различни локации на о. Ливингстън и изписване на голям надпис „ImagiNation“ на плажа пред българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.
„Чрез микропоетичните действия се свързвам с мястото по друг начин. Създавам едно „извънредно“ пространство, тоест различно от обикновеното. Правя изключение, една междинна ситуация, и това ми позволява да се свържа с околната среда и с хората по неконвенционален начин“, поясни тя. „От една страна, думата imagination (въображение) съдържа думата nation (нация). От друга страна, въображението е тясно свързано и с това, когато нямаш достъп до нещо: въображението е инструментът, с който го достигаш. А понеже Антарктида е в голяма степен недостъпна, въображението може да бъде инструмент, чрез който хората, които не могат да стигнат до нея, също да проявят грижа за мястото. Въпросът зад това беше: можем ли да се грижим за място, без да имаме достъп до него? Можем ли да защитим нещо, или да развием привързаност към нещо, до което нямаме достъп или с което нямаме пряка връзка? Може ли въображението да бъде инструмент за формиране на други типове отношения? Аз вярвам, че да“.
По думите ѝ антарктическият лед е много важен, защото регулира температурата на планетата, но под него има и ресурси, които са изкушение за нациите, защото могат да имат голяма икономическа стойност.
„Аз виждам Антарктида като райската ябълка: ако вземем тази ябълка, ще загубим рая. Разбира се, има търсене на тези ресурси, но може да бъде изключително опасно за човешкия вид да ги достига на цената на топенето на най-големия резервоар от лед, което би означавало 60 метра повече вода на цялата планета“, обясни тя.
Целта на Медина е да обедини наблюденията и дейностите си от проекта на Антарктида във видео и снимков материал, както и художествени инсталации, за изложба, която ще бъде представена в Германия, Португалия и може би България.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България – Антарктида / Bulgaria – Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.
