Захари Карабашлиев представи книгата си “Последният ловец на делфини” в Огледална зала “Нели Божкова” в Добрич. По време на срещата с читатели той сподели, че най-голямата награда за един автор са хората, които търсят книгите му, четат ги и ги препоръчват. „По някакъв начин книгата живее, продължава в съзнанията и сърцата на всеки един. Няма по-голяма награда от това”, отбеляза Карабашлиев.
Авторът разказа за личната си връзка с Добруджа, като подчерта, че по бащина линия е „сто процента добруджанец“ и е израснал сред добруджанските полета, където е прекарвал всяка ваканция с много обич и топлота към този край.
По време на срещата Карабашлиев разказа накратко за някои герои и тематиката на романа. Той обясни, че информацията за делфините в книгата е резултат от проучвания и съвременни теории за океанологията. Писателят разказа за начина, по който делфините общуват чрез сложна система от звуци, щракания и подсвирквания, с които предават почти триизмерна картина на заобикалящия ги свят. По думите му това прави лъжата между тях невъзможна.
Карабашлиев отбеляза, че делфините имат мозък, сходен по структура и тегло с човешкия, и изключително развита социална организация. Те създават общества, изграждат съюзи и действат колективно, което им позволява дори да изяждат акули. “Делфините винаги играят в отбор, а акулите са самостоятелни играчи”, подчерта писателят.
Публиката изгледа и откъс от филм за делфини, открит от Карабашлиев в архивите на Българската национална филмотека преди няколко години.
В разговора си с читателите Карабашлиев засегна и темата за историята. Той подчерта, че няма неинтересна епоха, както и че книгите могат да направят хората по-чувствителни. “Книгите не могат да ни оправят държавата или да властимащите ни да са по-отговорни или справедливи. Единственото, което могат да направят книгите, е да изострят нашата чувствителност”, посочи Карабашлиев.
Той подчерта, че всичко, което е написал, е базирано на реални факти и случаи. „Героите ми са събирателен образ на хора, живели този живот – учители по история, география. Няма факт, който да не е исторически и да не се е случвал“, допълни писателят.
Събитието бе част от инициативата Литературни пространства – ДобриЧете към проект „Добруджа – културен компас: традиция, съвременност и общност“.
