Книгата на Явор Гърдев „Власт, суверенитет и режисура – опити върху перформативната сила, интерпретативната свобода и творческата автономия“ е необичайна книга, необикновена е със своя характер и със своите познавателни постижения. Това каза проф. д-р Христо Тодоров тази вечер на премиерното представяне на книгата, което се състоя на камерната сцена в Народния театър „Иван Вазов“.
В разговор с автора за легитимността на режисьорската институция в процеса на задълбочаваща се криза на авторитарната режисура влязоха почетният професор на Нов български университет проф. д-р Христо Тодоров, който е научен редактор на книгата, д-р Мария П. Василева, редактор и преводач на изданието на английски език, както и актьорът Мартин Димитров, който прочете откъси от нея.
Явор Гърдев е изявен български театрален режисьор, но към това добавям, че той е високообразован, информиран, силно рефлексивен философ. Това не е толкова известно, или не всички го знаят. Книгата, която той е написал, има за предмет на изследване театрална реалност, но това е философско изследване върху театъра, а не театроведско. Това също е и интердисциплинарно изследване, добави проф. Христо Тодоров.
Това е дисертационен труд, каза Явор Гърдев и уточни, че проф. д-р Христо Тодоров е бил негов учител по философия в Националната гимназия за древни езици и култури, бил е и негов преподавател по история на философията във Философския факултет в Софийския университет, а след това е и преподавател по философия в Нов български университет.
Явор Гърдев благодари и на Мария Василева, която е редактор и преводач на книгата на английски език. За мен беше много важно това издание да бъде двуезично, отбеляза режисьорът. Както личи от самото заглавие на книгата, това е една тема, с която съвременните социални науки се занимават много – това е темата за властта, но е необичайна тема за театралната сфера, каза Гърдев. Тази книга няма характер на мемоар, за мен по-важното беше рефлексията върху категорията и върху понятията, обясни той.
„В края на седемдесетте години на миналия век, съвсем невръстен, попаднах в магнетичното силово поле на театъра. Това се случи насред центъра на столичния град, изведнъж и вероятно завинаги. Както обикновено става със спонтанната любов, удари ме шокова възхита от съществуването на свят зад рампата, съпроводена от трайно мистично страхопочитание към привилегированата и тайнствена отдалеченост на този свят, към неговата мистична приповдигнатост. Тази първа възхита нямаше да бъде възможна, ако тогава можех да предположа, че зад уж спонтанно разстилащия се пред очите ми нов вълшебен свят стои скрит някой, който предварително го устройва и подрежда. При първата среща подобно знание сигурно щеше силно да ме разочарова и фрустрира. Щях да се усетя измамен и употребен. Нямаше да е същото. Любовта едва ли щеше така да пламне, ако беше предшествана от знанието за задочно договорен годеж, замислен и осъществен от неведом задкулисен свят“, казва Явор Гърдев.
Д-р Явор Гърдев (1972) е роден в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Магистър е по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е магистър по режисура от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Отличаван е с множество театрални и филмови награди.
