Проф. Светлана Шаренкова, член на ИБ на БСП
„Посещението на Доналд Тръмп в Пекин подчерта глобалната лидерска роля на Китай и на президента Си Дзинпин“, с тези думи започва коментара си за КМГ проф. Светлана Шаренкова, член на ИБ на БСП, непосредствено след приключване визитата на президента на САЩ в Китай. „Срещите в Пекин носят надежди и оптимизъм не само за двата народа, но и за целия свят“, подчертава българският политик. Тя е категорична, че неслучайно в близките дни предстои и среща на президента Си Дзинпин с третия от световните лидери на нашето време – руския президент Владимир Путин. „Това е надежда за системни промени и развитие на глобалния диалог към нов и по-справедлив световен ред. И тук ролята на Китай само може да нараства!“, коментира проф. Шаренкова по повод очакваната визита в Китай на Владимир Путин през тази седмица.
Дългоочакваното посещение на президента на САЩ в Китай вече е факт. След сложен и продължителен период на конфронтационна реторика и търговски „войни“, инициирани изцяло от САЩ, днес има светъл лъч на позитивни нагласи и надежди за дългосрочно развитие на тези ключови за света отношения. Сигналите са ясни. Президентът Си Дзинпин заяви, че заедно с президента Тръмп са определили нова рамка за конструктивни и стратегически стабилни отношения между Китай и САЩ. Двете страни са постигнали важен консенсус относно поддържането на прогнозируеми икономически и търговски връзки, разширяването на прагматичното сътрудничество в различни области и уреждането на взаимните притеснения.
Президентът Тръмп от своя страна посочи, че посещението му в Китай е било „изключително успешно, със световна значимост и незабравимо“. Той подчерта, че със Си Дзинпин са постигнали важен консенсус, сключили са няколко споразумения и са разрешили значителен брой въпроси. В типичния си стил повече на бизнесмен, отколкото на политик – Тръмп подчерта сключените сделки – за петрол, за внос на граждански самолети и други.
Ето ги ключовите думи, които светът ще запомни след това важно посещение: „консенсус“, „конструктивност“, „стабилност“, „подобряване“, „успех“, „важност“, „край на конфронтацията“, „взаимна зависимост/изгода“.
Отвъд тях можем да откроим още няколко важни фактора:
Със сигурност положителните сигнали от тези исторически срещи показват, че новият многополюсен световен ред е неоспорим факт. След дългияпериод на лутане и противопоставяне сме свидетели на глобална промяна и нова реалност, в която Китай е непоклатим фактор на влияние, който не може да бъде заобиколен, отречен или игнориран. И Съединени щати, които доскоро играеха роля на световен хегемон, ясно показаха, че се съобразяват с новите реалности. Въпрос на време е това да стори и Европа! Този процес ще продължи с утвърждаването на нови регионални центрове, с развитието на организации като БРИКС, ШОС и други. С политическото си влияние, с уникалния си икономически, социален и технологичен ръст, продължаващ неотклонно над четири десетилетия и имащ блестящи перспективи, Китай показа, че не може да бъде пренебрегван, а още по-малко – да следва чужда логика, модели и „указания“. Китай следва своя път и задава световни тенденции и трендове в политиката, геополитиката, икономиката.
Китайската народна република, следваща идеологията на социализма с китайска специфика и отварянето си към света, е положителният пример за десетки народи – от Европа до Глобалния юг. Китайският модел е все по-привлекателен, защото носи пряк просперитет на цели региони и общности. Ето защо стратегическата стабилност, постигната в отношенията Китай – САЩ, е не просто двустранно, но и глобално събитие, което ще спомогне за световния мир и сигурност. Ще зададе тона на справедливата глобализация, на солидарната отговорност и взаимноизгодна международна търговия. А в днешните условия – не САЩ, а Китайската народна република е гарантът и факторът на тези процеси!
Съществува ли риск положителните процеси да бъдат временни заради характера на президента Тръмп, който често се отмята от думите си и променя линията си!? И да, и не. Не, защото президентът Тръмп бе съпроводен от най-авторитетните и мощни лидери на американския и транснационален бизнес. Тяхното присъствие подсказа огромната им заинтересованост от икономическо сътрудничество и инвестиции във и от Китай. КНР днес е атрактивен, огромен пазар от милиард и половина човека с ежегодно нарастващи доходи и социален статус. Китай е втора, а в много отношения и първа икономика, ускорено измества САЩ като глобалната високотехнологична „лаборатория“ – с подготвени учени, с огромна инвестиция в икономиката на знанието, изкуствения интелект и роботиката. Затова големият американски бизнес ще стане своеобразен гарант и мотор на позитивните процеси и ще наложи на прагматика Тръмп трайна позитивна линия в двустранните отношения.
Преди почти шест десетилетия големият дипломат Хенри Кисинджър убеди президента Никсън, че отношенията с Китай са важни и стратегически за САЩ. Контекстът и условията тогава бяха различни, но Кисинджър ясно формулира „триъгълния“ модел на световната политика, в който САЩ, СССР (днес Русия) и Китай са основни фактори, които в баланс диктуват световните процеси. Днес Китай е стратегически съюзник на Русия и подаде на САЩ ръка за стабилно и градивно партньорство. Така Китай вече не е само ъгъл в глобалния „триъгълник“, а мост за световен мир, солидарност, сигурност и предвидимост.
И накрая – нещо много важно! За пореден път по категоричен начин пролича лидерската роля на президента Си Дзинпин като водещ световен политик, национален държавник и визионер на нашето време. Китайският ръководител от години осъществява не просто тактически действия във външната политика, а моделира дългосрочната кауза, визия и стратегия на бъдещия свят! Сред идеите и постулатите в тази лидерска рамка са политиката на мир, на общност на споделена съдба, на взаимно зачитане на собствения път, на национални, идеологически и културно-религиозни различия, на взаимната изгода в икономическата сфера, на хуманизма и помощта на силния към по-слабия. Тази успешна линия на трансформационния лидер Си Дзинпин, който формира дългосрочни процеси, триумфира в тези важни за света дни. И неслучайно анализаторите отбелязаха контраста с линията на президента Тръмп, който е ситуационен лидер – прагматичен, но с по-краткосрочни цели. Затова с увереност можем да кажем, че срещите в Пекин носят надежди и оптимизъм за целия свят!
