дом Акценти Кеворк Кеворкян: Местят Пекин – и всичко друго

Кеворк Кеворкян: Местят Пекин – и всичко друго

05.09.2019

1081

Кеворк Кеворкян

Не изглежда много прилично председател на Парламента да бъде наричан „пекинска патица“ – понеже веднъж Караянчева премести Пекин от Китай във Виетнам, и беше напълно убедена в правотата си.
Когато са в режим на дребнаво заяждане, нашите първенци са готови да преместят всичко.
Но още по-малко прилично е председател на Парламента да си служи с лафове, сякаш е в разгара на приятелска гощавка: „Радев играе беквокал на Нинова“ – това пак е от Караянчева.

Освен, че не е вярно, то е и прекалено безцеремонно, дори за тукашните нрави. ГЕРБ ще страда много, ако повярва в това твърдение.
Добре, че Караянчева не е генерал: така както мести Пекин, където й падне, тогава сигурно направо щеше да бомбардира клетия град.

Много бих искал тя да ни снабди с някакво определение и за Плевнелиев: той пък какво е – флигорничката на ББ?

Все по-малко задръжки имат първите ни хора, позволяват си невероятни словесни волности, въздържанието минава за нещо неприлично.
Сякаш дори се радват на своята незрялост. Много често са си направо словесни башибозуци, газят из словото като кърджалии.

Преди време показаха един романтичен филм за Караянчева, донейде в традициите на съветското кино – в жанра на плакатните филми: днешната шефка на държавата в битността й на началник на цех за изработване на калъпи за пластмасови щайги. Симпатично някак си ти става, неизбежно е.
Но сега този образ се разрушава от ненужно словесно ръмжене.

Оставете ББ и Радев сами да си сравняват мераците.
Сега наблюдаваме старание по една елементарна технология: Говориш срещу Радев – харесваш се на Бойко. Изглежда лесно постижимо, но има обратния ефект.
Тъй или иначе, и от това майтапчийство няма никаква полза, освен, че „простолюдието“ окончателно губи доверието си в институциите.

И, по дяволите, спорете по същество.
Фактите винаги се заобикаляни в тия разправии, затова те се израждат в махленски сблъсъци. Пекин е във Виетнам, гледай си работата.

Бившият шеф на енергийния холдинг наскоро съобщи, че от началото на годината един милиард лева са изтекли заради евтиния ток, който изнасяме.
Министърката на енергетиката, като истинска теменужка, бодро отвърна нещо през рамо за пропагандата на БСП – и толкова.

Във всичко все им се привижда вражеска „пропаганда“.
Така разсипаха и Фандъкова. Техни фирми рият из София и си оставиха ръцете, а някой я шишка непрекъснато да дава обяснения. Представете си в тази роля Ширак, Лужков или Джулиани – да бъдат „беквокал“ на несръчни пиари.
Някой си е въобразил, че с думи може да се закърпи и най-безобразната улична дупка.

Властниците ни просто нямат подход дори към себе си.
Груби към опонентите си, те не схващат, че не са милостиви/премерени и към себе си.

ББ пък реши, че трябва сам да печели избори и всичко останало – дори и народната отнесеност.
Ако чувате някакво змийско съскане – това е от езиците на лизачите му.

Той вече предпочита да се вижда сам в пространството, многобройните му срещи с този/онзи не могат да прикрият тази самотност.
Парадоксално, тя е съпроводена с възторжени/неразумни изблици – когато заявява, примерно, че някой има хиляди награди, а онзи не е помирисал нито една; пак добре, че не казва, че същият знае и хиляди чужди езици.

А „простолюдието“ започва вече да се плаши за състоянието на държавата, щом тя една дипломка за чужд език не може да фалшифицира за нуждите на бивш властник.

В замяна на това бруталното майтапчийство, което практикуват мнозина, става прекалено натрапчиво.
Оставете един човек да се майтапи в държавата, по-забавно ще е.

Веднъж вече споменах за новата прокоба: не можем да се отлепим от сравненията с Живков, те изглеждат неизбежни. Тия пък, дето притворно ръмжат по негов адрес, те пък са отрочета на ония, които му правиха паметниците и вечно ще си останат като репеи по крачолите на Времето.

Е, кой беше майтапчия по „онова“ време, освен самият Живков? Сега всички се майтапят, Власт на майтапчии.

„География не наука дворянская“ – казваха руските аристократи и спокойно си бъркаха, но ние, все пак, сме си кърджалии.
Местенето не е само на Пекин.
Ами местенето/наместването на странни персонажи във всевъзможни роли, доста от тях непосилни за тях?

Ами Местенето на Народа – набутването му в ролята на глухоням слепец?

Отдавна вече си мисля, че най-почтено ще бъде, поне засега, нашето Проскубано Време да мълчи за Миналото, че то няма силиците да го проумее; че има нещо сакато в опитите му да го осмисли.

Преди няколко дни в „Репортерите на Би Ти Ви“ излъчиха филм за Иван-Асен Георгиев.
Прокапа нещо озадачаващо от него, сякаш имаше някакво, може би несъзнателно, смесване на втвърдени и ситуационни ценности – сякаш, щом днес сме евроатлантици, сме задължени да преглътнем и неговото предателство.
Накрая да не излезе, че трябва да направим паметник и на този предател – може би, защото е бил ценен и добре платен агент на ЦРУ.

Не се колебайте за паметничето – то ще е знак към тукашните чужди агенти да бъдат по-старателни. Обаче предателството си е предателство – независимо от неговите подбуди.

Анжело Куюмджийски, който вербува Иван-Асен, го напътства така: „Искай всичко от американците, всичко ще ти дадат, сега е време да живееш“.
Някак мътен бе фокусът към този случай. То е все едно, англичаните да преглътнат предателството на „Петорката от Кеймбридж“ – но и в този случай не младежкото им заплесване по комунизма е от значение, а избиването на предадените от тях английски агенти в килиите на Лубянка.

Най-мръснишко е майтапенето с Историята.
В някои случаи то минава дори отвъд границата на налудното.
Виждаме държавници, които се държат като малоумни измамници – дори, когато става дума за най-драматични събития от човешката история.

Поляците не канят Русия да участва в церемонията по случай 80-годишнината от началото на Втората световна война.
Германският президент минава метър с едно плоско извинение, което звучи направо оскърбително.
И просташко: извинявайте, че за шест години преместихме Пъкъла тук.

Голям комплимент е, когато наричам подобни типове „малофарматни“, те са си етични неандерталци, нищо повече.
Ами нашите медийни палета – хайде, не се дръжте като манастирски послушници в нечистия храм на въпросните неандерталци.

От емисията Новини на Би Ти Ви на 1 септември не стана ясно, участвала ли е Русия във Втората световна война.
Вместо това научихме, че на церемонията във Варшава полския президент направил паралел между събитията преди 80 години, породени от имперски амбиции, и политиката, водена от Русия днес.

Хитлер, Холокоста, Хирошима, руските жертви, които осигуриха Победата – нищо от Голямото Изстъпление сякаш няма значение – важно е само да научим, че полският президент си е начесал крастата с Путин.

Това не е само неукост. Това е съзнателна политика.

И не търсете дежурно някой ветеран от войната – потърсете самата История.
Слугувайте на Истината.

Луди ли сте да не кажете и една дума за Руските Жертви?
Накрая да не повярвате, че германците са ви освободили от германската чума?

Как човек да не си спомни за Умберто Еко – в романа си „Нулев брой“ той цитира следния виц: Хитлер е изгнаник в Аржентина и неонацистите се опитват да го убедят да се върне на сцената, за да завладеят отново света. Хитлер дълго се гъне и колебае, но накрая се решава и казва: „Добре, но този път ще бъдем лоши, нали?“

Умберто Еко цитира и друга шега, приписвана на диригент, който казал за един музикант: „В своя жанр Х е бог. А жанрът на Х е .овно“.
На мен ми изглежда да е казано за мнозина от днешните световни „държавници“.

***

Докато пиша тази дописка, чувам Бойко да разказва, колко много е помагал на Мая Манолова – колкото да подсети „простолюдието“, какви са ги редили двамата един за друг.

Майтапете се, майтапете се – Народът не е глух.