С правилото 2-4 ще се възползвате от всички предимства за здравето: ако нямате камерна екстрасистолия, не сте непълнолетни или бременни, може да пиете 2-4 кафета на ден най-късно до 2-4 следобед, казва в интервю за „24 часа“ проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Още за него вижте по-долу.
– Проф. Марчев, над 85 процента от хората по света пият кафе, но почти всеки месец излизат нови научни публикации за и против и това поражда колебания – да спрем да пием кафе, да го намалим или ако сме от малкия процент хора, които нямат такъв навик – да започнем да пием кафе?
– Нека преди всичко да кажа, че с отговора си няма да карам читателя да спре да пие кафе, нито да започне да пие кафе. Истински смисъл има в това човек да прецени на основата на достоверна информация кое е добро лично за него в този етап от живота му. Също така е важно да се открои ефектът от един или друг начин на употреба на кафето. Навремето Парацелс е казал, че разликата между лекарството и отровата е в дозата. Днес знаем, че дефиницията е непълна. Разликата между лекарството и отровата е не само дозата, а и времето, в което се приема, периодът от денонощието, в което се приема, и начинът, по който се приема.
– Какво според науката е безспорно за кафето и здравето?
– Като кардиолог ще започна от гледна точка на моята специалност. Един от честите случаи при нас, кардиолозите, е, когато идва пациент, който си пие кафе, чувства се чудесно, но е много притеснен дали не си уврежда нещо, дали не си пречи, особено ако е сърдечноболен. Първото, което правя, като дойде такъв пациент, който пие кафе, понася го и се чувства чудесно, въпреки че е сърдечноболен, е да го успокоя, че няма проблеми. Да продължи да си пие кафето, което обича, но вече без тревожност и притеснение, да си го пие с кеф.
Ключово за безпокойството е, че кафето вдига кръвното. Как така да си го пие с кеф?
Ако човек изпие една чаша кафе, за момент кръвното ще се качи, но след това ще спадне. Хората, които всеки божи ден пият едно-две кафета, тоест малки дози кафе, тези хора имат по-ниско артериално налягане от хората, които въобще не пият кафе. Тоест ниските дози кафе – едно-две кафета на ден, за човек, който е тежък хипертоник, по никакъв начин не му пречат. Дори напротив.
– А какво ще кажете за хората с аритмия, сърцебиене?
– Най-честата трайна аритмия при хората е предсърдното мъждене. Един от най-известните европейски кардиолози, професор Педро Бругада, казваше, че за абсолютната аритмия – предсърдното мъждене, има две новини. „Добрата е, че кафето не пречи, лошата новина е, че тежкият професионален спорт пречи.“ Така че, ако имате абсолютна аритмия, предсърдно мъждене, ниските и умерени дози кафе по никакъв начин не ви пречат и не ви правят аритмията по-честа. Обаче има група хора с камерна екстрасистолия – състояние, свързано с „електрическата система“ на сърцето и камерите, които нерядко се влошават от кафето – аритмията им зачестява. Така че, ако имате камерна екстрасистолия, при която кафето би ви пречило, вие със сигурност ще го усетите от опита си: пиете кафе – аритмията се увеличава. Тогава е логично, че трябва най-малко да намалите кафето, а най-добре да го спрете, след като сте установили, че ви пречи.
Една странична полза от пиенето на кафе, но този път говорим само за кафето от натуралните зърна, на което не е отнет кофеинът – помага на хората със запек, защото засилва движението на червата.
– Ако разширим примерите до по-общите влияния от кафето – има ли научни данни за връзката между напитката и смъртността?
– Хората, които пият умерени или ниски до умерени дози кафе, имат 12 до 17 процента по-ниска сърдечносъдова смъртност, отколкото е тя сред тези, които не пият кафе. И това важи не само за сърцето, защото, ако човек не умре от сърце, но вместо това умре от нещо друго, не е голяма полза. Има убедителни статистики, че сред хората, които пият между една и три-четири чаши кафе дневно, общата смъртност от всякаква причина е с 12 до 16 процента по-ниска. При това без значение дали кафето е натурално, или безкофеиново.
– До 3 чаши включително – това ли се смята за умерена доза за деня?
– Да, три до четири стандартни чаши максимум. Защо тогава кардиолозите не препоръчват пиенето на кафе като начин за намаляване на смъртността? Проучвания и свързаните с тях статистики показват асоциации. Наистина те са такива: хората, които пият кафе в умерени дози, имат 12-17% по-ниска сърдечносъдова смъртност и 12-16% по-ниска обща смъртност, но това е асоциация.
– Ще дадете ли пример, който да разсее колебанията какво искате да кажете с наблягането върху асоциативната връзка?
– При асоциациите нямаме гаранция, че това е причинно-следствена връзка. Например, всяка сутрин петелът кукурига и обикновено всяка сутрин слънцето изгрява. Между тези две неща има асоциация, но няма причинно-следствена връзка. Слънцето не изгрява, защото петелът кукурига. Така че между употребата на кафе и по-ниската смъртност има асоциация, но нямаме 100% гаранция за причинно-следствена връзка.
За обясняването на по-добрите здравни показатели на хората, които пият кафе, може да се допусне и ефектът на социално-икономически фактори. В западния свят кафето е скъп продукт, всъщност вече и у нас. Хората, които могат да си позволят 3-4 кафета дневно, обикновено имат средства и за по-добро здравеопазване, лекарства и профилактика, което води до по-дълъг живот. Докато хората, които са болни, често спират да пият кафе заради състоянието си. Така групата на „непиещите“ се допълва с болни, което статистически прави групата на „пиещите“ да изглежда по-здрава.
Но! Имаме сериозни, обосновани научни хипотези и предположения. Първият доказан ефект е, че кафето, освен че съдържа кофеин, съдържа над 100 вида полифеноли. Полифенолите са полезните вещества в плодовете, а кафето е вид плод и той съдържа като другите плодове полифеноли. Тези над 100 вида полифеноли, които са в кафето, независимо дали в него има кофеин, или не, водят до появата на полезни бактерии в нашите черва. Тези добри бактерии отделят вещества, които действат полезно на нашия организъм. Това е една от възможностите за причинно-следствена връзка между употребата на кафето – обърнете внимание, че не казвам кофеин, а говоря за кафето като цяло – за намаляване на сърдечносъдовата и общата смъртност.
– Има ли друга хипотеза?
– Има и втора сериозна, по-нова научна хипотеза и факти, че полифенолите заедно с кофеина в кафето водят до полезни ефекти. Всички клетки съдържат един комплекс – м-ТОР, който регулира поведението на клетката. Когато има храна, клетката се размножава и се развива. Обратно, когато няма храна, тази клетка спира размножаването, спира делението и когато гладът продължи, тя започва да изяжда своите вътреклетъчни органели. Това се нарича автофагия. Кафето – , както полифенолите, така и кофеинът, също въздейства върху този м-ТОР и се имитира състояние на глад. Тоест, когато един човек пие кафе, кафето активира м-ТОР комплекса в клетката и клетката решава, че е настъпил глад. И започва да изяжда старите органели. Впоследствие, като мине ефектът на кафето, клетката вижда, че няма глад, и синтезира нови, подновени органели. По такъв начин този временен период на глад помага на клетката да се обнови. На практика – да бъде по-млада. С две думи: кафето индуцира периоди на автофагия, без да е необходимо реално гладуване, което води до клетъчно подмладяване. Този механизъм обяснява също защо злоупотребата с кафе по време на бременност води до раждане на бебета с по-ниско тегло. Организмът на майката реагира, сякаш е в състояние на глад.
– В комбинация с лекарства как действа кафето?
– Зависи от лекарството, важно е да се чете листовката и да се спазват препоръките. Може да се каже, че по-универсално е въздействието в комбинация с обезболяващите. Кофеинът усилва действието им. Затова някои обезболяващи – вътре в самата таблетка, си имат кофеин, който увеличава ефекта на лекарството.
– Модерната медицина твърди, че което е добро за сърцето, е добро и за мозъка, тогава ароматната чаша трябва да има роля и за възпиране на деменцията?
– При хората, които пият умерени дози кафе – до две-три чаши на ден, деменцията е по-рядка. Обратно, при тези, които пият над шест чаши на ден, процентът е увеличен. Как се обяснява? Ниските до умерени дози кафе може би намаляват деменцията, защото кафето намалява сърдечносъдовите проблеми, а част от деменциите са съдови. Доколкото ниските дози кафе влияят благотворно на сърдечносъдовата система, има логика да намалява поне съдовата деменция при умерените дози. Кафето е най-известно с това, че повишава нашата активност и удължава периода на бодърстване, но ако изпиваме над шест чаши дневно, това нарушава толкова много съня, че непълноценният сън вече води до деменция. Високите дози кафе убиват мозъка чрез безсънието, чрез нарушаването на съня.
– Защо се чувстваме енергични след кафе, въпреки че то не съдържа калории?
– Кафето не дава енергия. Ние го пием сутрин, за да имаме енергия, и наистина се чувстваме по-енергични след него. Но кафето не дава енергия – една чаша има само 2 калории, а я „взема назаем от бъдещето“. След няколко кафета, разпределени във времето през деня, се чувствам много по-бодър, много по-тонизиран. Въпросът е, че в късния следобед тази енергия, която съм изхарчил сутринта, вече започва да ми липсва. Тогава моята енергия е под обичайната спрямо дните, когато по някаква причина не съм пил кафе. Това се нарича кофеинов срив. При него се чувствам по-зле, отколкото, ако въобще не пиех кафе. А ако само един ден не пия, цял ден се чувствам зле заради абстиненцията. Когато ефектът на кофеина отмине, натрупаният аденозин се стоварва изведнъж върху мозъчните рецептори, водейки до рязка умора и липса на мотивация.
– Въпреки изброените полезни въздействия не препоръчвате на непиещите кафе да започнат да го консумират в умерени количества, защо?
– Въпреки асоциацията с намалена сърдечносъдова смъртност, намалена обща смъртност, по-рядка деменция не препоръчваме на човек, който няма такъв навик и си е добре, да започне да пие кафе. Кафето е психоактивно вещество, което причинява зависимост. Не отговаря на юридическата дефиниция на наркотик, но е психоактивно вещество, пристрастява.
– Какви са условията тези, които пием доста кафе, да се възползваме само от предимствата му?
– Наричам го правилото 2-4 за кафето: разумно е човек да пие две до четири кафета на ден, като последното кафе за деня е между 2 и 4 следобед, според установеното време за лягане на конкретния човек. Оптимално е да има минимум осем часа преди сън, а идеално – 10-12 часа преди лягане да сме вече изпили последното си кафе. Дори човек да успее да заспи след късно кафе, структурата на съня е нарушена.
– Какво лежи в основата на феномена късно кафе – късен сън?
– Трябва да навлезем малко повече в медицинските обяснения. Аденозинът е естествено вещество, което се натрупва в мозъка през деня в резултат на мозъчната дейност. Колкото повече работи мозъкът, толкова повече аденозин се произвежда. Натрупаното количество потиска хормоните, които ни държат будни и щастливи, като допамин, адреналин и норадреналин. Този процес води до умора и сънливост. Вечерта, когато заспим, лимфната система изхвърля натрупания аденозин от мозъка, за да можем на следващата сутрин да се събудим бодри. Това е нормалният цикъл на всеки човек. Кофеинът обаче прогонва съня, като пречи на аденозина да се свърже със своите рецептори в мозъка. Кофеинът действа като „заместител“, който заема рецепторите на аденозина. В резултат на това кофеинът не премахва аденозина, но му пречи да действа. Аденозинът продължава да се натрупва в мозъка, но не може да окаже ефекта си, защото рецепторите му са заети. Тъй като аденозинът не може да потисне допамина, ние се чувстваме бодри и свежи. Дори човек да успее да заспи след късен прием на кафе, сънят му не е пълноценен. Кафето нарушава структурата на съня, включително баланса между бързия и бавния сън. Този некачествен сън пречи на мозъка да се възстанови и да функционира оптимално. Ето защо прекомерната употреба на кафе, особено във вечерните часове, може да бъде вредна за мозъка и да допринесе за проблеми като деменция.
– През лятото често лекарите напомнят, че кафето обезводнява, това какви ограничения налага и само през лятото ли са валидни?
– Кафето води до прехвърляне на течностите от тялото ни към пикочния мехур. Тоест, то ни дехидратира, защото ни кара да уринираме по-често. Поради тази причина кафето и съдържащите кофеин напитки са противопоказани за хората с инконтиненция – незадържане на урината. Правилният начин за сервиране на кафе е с чаша вода. Затова добрите заведения носят задължително кафе с вода, защото се знае, че кафето ще действа диуретично, че ние ще изгубим течности, и затова се вземат ответни мерки още при пиенето на кафето.
– А какво бихте посъветвали непълнолетните и бременните?
– Помним, че кафето е психоактивно вещество, нали? Непълнолетните са непълнолетни, защото техният мозък се развива. На един мозък в развитие да му слагаш химически вещества, които въздействат върху нервните клетки, не е най-разумното нещо, което може да се направи. Поради тази причина на моите деца, като бяха непълнолетни, не съм им давал кафе. По отношение на бременните официалните акушерски препоръки са, че бременната трябва да намали кафето. Кафето имитира периоди на глад чрез един сложен клетъчен механизъм, без реално да сме гладували. Това обяснява защо в стандартните препоръки се казва, че една бременна, ако злоупотребява с кафетата, ражда по-малко бебе. Всъщност всяка жена, по време на чиято бременност има недохранване, ще роди по-малко бебе. Когато една бременна употребява много кафе, нейният организъм реагира, сякаш това бебе е гледано в глад и бебето се ражда по-малко. Повечето жени, когато прочетат това, може би възкликват: „Не, това не е вярно! Аз по време на моята бременност пиех много кафе, а детето ми се роди огромно.“ Но една жена няма как да докаже верността на това твърдение само въз основа на личния си опит, защото тя не знае колко голямо би било детето ѝ, ако не би пила кафе. Подобни твърдения се удостоверяват само със статистиката, а статистиката е безспорна. Значителна употреба на кафе през бременността води до раждане на по-малки бебета.
– Какво е мнението ви за горещото кафе и за пластмасовите чаши, които поне за еднократна употреба постепенно излизат от употреба след тяхната забрана?
– Хубавото кафе се приготвя горещо, но е добре да се пие топло, а не горещо. Високата температура уврежда ендотела, уврежда лигавицата на устата, на гърлото. А увредените клетки могат да се изродят раково. Затова хората, които винаги пият горещи течности, ядат горещи храни, по-често имат рак на гърлото.
А за пластмасовите чаши – не ги препоръчвам, особено тези за еднократна употреба. Топлината въздейства върху пластмасата и химически вещества от нея попадат вътре в кафето. Тези чаши нямат масивността на порцелана или стъклото, за да поемат част от горещината на току-що направеното кафе и то бързо да стане подходящо за пиене. В същото време не задържат достатъчно дълго топлината на напитката и тя бързо губи вкус.
– Има ли смисъл от метода с хартиен филтър при приготвянето на кафе – начин, който в България не е много харесван, а проф. Александър Чирков казваше, че това е най-добрата технология за приготвяне?
– Причината е, че хартиените филтри абсорбират тези съставки, които качват холестерола. Твърди се, че той не е ефект нито на кофеина, нито на полифенолите, а на други вещества, които се намират в кафееното зърно. И когато пием кафе, преминало през хартиен филтър, то не качва така холестерола, както би го качило кафе, приготвено по друг начин.
– Каква е вашата лична рецепта за пиене на кафе?
– Обикновено пия по три кафета на ден, понякога четири. Сутрин първо пия чаша вода и си пускам автоматичната кафемашина, която първо мели зърната, да приготви първата ми чаша кафе. Тоест, старая се първата чаша вода за деня да ми е преди първата чаша кафе. Не е добър навик първата напитка, която пием сутрин, да е кафето. Чашата вода е преди него. Първата чаша кафе я пия рано сутрин, когато всички у дома спят. Това ми позволява да си планирам деня, да помисля кое е важното, защото нали знаете – първо трябва да се свърши важното, а после спешното. Ако подходиш обратно, има риск никога да не стигнеш до важното. Второто кафе е социалното ми кафе. На работното място го пия с колегите си, когато обсъждаме какво се е случило през изминалия ден и какво имаме да правим в днешния. Опитвам се третото, последно, кафе за деня да ми е до 2 и половина следобед. Пия го вместо десерт. Ако денят е бил много натоварен и въобще не съм успял да обядвам, тогава пия кафе вместо обяд. Тоест или е вместо десерт, или е вместо обяд. След 16 часа вече категорично отказвам.
– Какъв метод на приготвяне харесвате, съобразявате ли се със здравословното, или ви води вкусът?
– Любимото ми кафе е от домашната ни кафемашина, която мели зърната непосредствено преди да го приготви и по този начин ни гарантира един чист източник за напитката. Финансов принцип на семейството ни е, че ако искаш да спестиш, трябва да направиш разход. Със съпругата ми предпочитаме да си пием кафето у дома, защото сме си взели хубава машина и знаем, че в което и заведение да седнем, няма да ни сервират толкова хубаво кафе, колкото ще си го направим вкъщи. По тази причина покупката на много добра кафемашина е финансово изгодна. Френският политик и дипломат Талейран вероятно е първият, който е формулирал много широко цитирана и присвоявана от много хора мисъл, че хубавото кафе трябва да е горещо като ада, черно като дявола, чисто като ангела и сладко като любовта.
Хубавото кафе наистина се приготвя на висока температура. Но това не означава, че трябва да го пием горещо. Ако мислим за здравето си, трябва да е само топло, колкото да разширява кръвоносните съдове под лигавицата на устата и гърлото и така да подобрява защитните ни сили. Но не препоръчвам на никого да пие горещи напитки. Прекалено високата температура уврежда ендотела, прави миниязви по лигавицата и през тези образувани дупчици навлизат лесно бактерии и други болестотворни организми. Но има и още нещо много лошо: наранените клетки могат да се изродят раково. Затова хората, които винаги пият горещи течности, по-често имат рак на гърлото. По тази причина кафето се приготвя вряло, но се пие топло, а не горещо. А за тази цел най-подходящото е да го сипем в масивна чаша, например порцеланова. Тя поема от горещината на кафето и по-бързо кафето става годно за консумация. От друга страна, масивната чаша го поддържа по-дълго време топло.
Аз обикновено пия дълги кафета. Така ми е вкусно. И се шегувам, понеже правилото е кафето да се поднася с вода, че аз си вземам двете напитки едновременно в една чаша. Винаги спазвам и правилото последното ми кафе да е докъм 14,30 ч. Кофеинът се разгражда в черния дроб от ензими и те са различни при отделните хора. Например аз имам ензими, които бързо разграждат кафето, и на мен тези осем часа до лягане са ми по мярка. Обаче някои хора имат бавно разграждане на кафето. На тях им трябват 10, даже 12 часа преди часа на лягане.
– Човек как разбира дали метаболизира бързо или бавно кафето?
– Обикновено хората, които сме предразположени да пием много кафе, бързо разграждаме кафето. Хората, които бързо метаболизираме кафето, ако пием кафе, пием повече от останалите. Но имам и генетични изследвания, които го потвърждават. Старото поколение лекари са ме учили: никога не изписвай на пациент лекарство, което ти не си опитал, не назначавай изследвания, които не си направил на себе си. Същото е с генетичните изследвания. Аз съм си направил генетични изследвания и те потвърждават, че съм бърз метаболизатор на кафето и бързо го разграждам. Лягам обичайно в 22,30 часа и затова последното ми кафе е най-късно в 14,30.
– Новините около затоплянето на климата извадиха и предупреждение за ниски реколти на кафе и съответно още по-високи световни цени. Вероятно и при навлизането му е било лукс, преди да стане номер 1 напитка след водата. Как се е наложило кафето като любима напитка?
– Консумацията на кафе започва през XV век в Етиопия и Йемен. Преди това не е било популярно, тъй като в свят на постоянен глад напитка, имитираща глад, би била вреда. Първото известно кафене – „Кивахан“, е открито в Истанбул през 1475 г., само 22 години след превземането на Константинопол. Било е средище за срещи на писатели и художници. Социалната функция на кафето се е появила още с първите кафенета. От Османската империя кафето се разпространява в Европа през XVI-XVII век. Заслугата за това е на един френски посланик в Турция по онова време. Българите и гърците вероятно са сред първите европейци, консумирали кафе. Популярността на кафето съвпада с индустриалната революция, появата на нощните смени и изкуственото осветление. Кафето помага за разкъсване на естествения цикъл ден-нощ, превръщайки се в „гориво“ за съвременния свят.
– Пиенето на кафе свързано ли е по някакъв начин с таланта?
– Ще е много смело да разсъждаваме в такава посока, но сред известните хора има много любители на кафето. Георги Бенковски например е пиел над 20 черни (без захар и мляко) кафета на ден. Описано е в „Записките“ на Захари Стоянов. Волтер е пиел между 40 и 60 чаши кафета на ден и той доживява до 83-годишна възраст. По онези времена продължителността на живота на хората е била доста по-кратка, отколкото днес, така че неговите години за онези времена са си били преклонна възраст. Съмненията за и против кафето изобщо не са плод на съвременни противоречиви новини. Към края на живота си Волтер пише: „Ако кафето е отрова, то тя е доста бавно действаща.“ Той не е единствената велика личност, употребяваща много кафе. Йохан Себастиан Бах също е обичал кафето. Толкова го обичал, че е написал миниопера за кафето. Тя е известна като „Кантата за кафето“ и в нея се пее как една дъщеря иска от баща си той да ѝ разреши да пие неограничено количество кафе. Лудвиг ван Бетовен също имал слабост към кафето и явно го обичал силно, защото педантично е броял по 60 зърна кафе за всяка чаша.
Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, е началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Още за него вижте по-долу.
Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината.
Специализирал е във Виена, Осака и др. Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия.
Автор е на едни от най-четените български медицински учебници – „Как се разчита ЕКГ“, „Как се преслушва сърце, бял дроб и корем“, „Как се разчита рентгенография“ и др. Както и на книгите „Бъдете здрави! Как“ (съставена от 24 интервюта във вестник „24 часа“), и „Любимите ми медицински вицове“. Дългогодишен член на лигата „Лекарите, на които вярваме“
