Каузата ни е да възстановим доплащането за придобит професионален опит и стаж на работещите в администрацията, което беше неправилно отнето преди 10 години. Това заяви в интервю за БТА президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов относно т.нар. клас прослужено време. Синдикатът на административните служители „Подкрепа“ започна преди няколко месеца кампания под надслов „Нашият глас за отнетия клас!“. По думите на Манолов темата ще бъде приоритет през настоящата година.
Понеже се говори за това, че държавните служители трябвало да си плащат сами осигурителните вноски, готови сме да участваме в този разговор, коментира Манолов. Нямаме нищо против, знаем как това нещо да се направи. „Но след като ще е така, след като държавните служители ще трябва да правят всичко като останалите хора, то тогава на тях трябва да им се позволи да развиват и стопанска дейност, което сега им се забранено“, счита президентът на КТ „Подкрепа“.
Относно приетия държавен бюджет за 2025 г., президентът на КТ „Подкрепа“ каза, че ще се изгуби „историческо време“ в областта на заплащането заради желанието да се направи бюджет, който да е приемлив за влизането на страната в еврозоната. Разбирам, но не приемам тезата, че трябва да направим какво ли не, само и само да влезем в еврозоната, на която цел е подчинен този бюджет. Дали този бюджет ще издържи в същия си вид, ми е трудно да кажа, коментира Манолов. По думите му обаче в страната не е направена нужната информационна кампания, за да се обясни на обществото значението на еврозоната.
По отношение на възнагражденията в бюджетния сектор е нужен изцяло нов подход, счита още президентът на КТ „Подкрепа“. Защото, обясни Манолов, сегашният модел на заплащане е изключително погрешен, той трупа недобри неща едно върху друго.
Смисълът на синдикатите е да се борят за правата на хората, никак не е лесно и ме е страх, че ще става все по трудно, коментира Манолов относно ролята на синдикатите през годините. Той открои ролята на добрия социален диалог.
Следва цялото интервю:
Г-н Манолов, през февруари т.г. КТ „Подкрепа“ отбеляза 36 години от създаването си. Какво беше направено за развитието на социалните и трудови права на българите?
– Не толкова, колкото ни се искаше, но със сигурност е ясно, че ако не бяхме ние, щеше да е по-зле. Иска ни се нещата да са по-различни, но то къде се е намерил някой, който да осигури справедливостта в този хищнически свят. Смисълът на синдикатите е да се борят за правата на хората, никак не е лесно и ме е страх, че ще става все по трудно. Това, което мога да кажа, е, че решаващо участвахме в създаването на стандарти в България за защита на труда. По отношение на социалния диалог България е една от най-добрите държави.
Като зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) как оценявате социалния диалог на фона на политическата нестабилност последните години?
– Пак ще кажа, че с всички забележки, които можем да посочим, социалният диалог е на едно от най-добрите нива. Трябва да отбележим, че България е измежду държавите, които са ратифицирали най-много конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Хубавите неща се приемат като природно явление и скептичният българин може да си каже: „И какво от това“, но всъщност това означа много – отпуските, майчинските, пенсиите, болничните са важни придобивки.
Разочаровани ли сте, че не бяха приети исканията за по-голям процент ръст на заплатите в държавния сектор с приемането на държавния бюджет за 2025 г.
– В предходни варианти на бюджета, изработени от служебни правителства, въпреки разчетите, които бяхме предали за 15 процента ръст на възнагражденията в бюджетния сектор, бяха предложени 10 процента и в крайна сметка станаха 5 процента. През този бюджет ще изгубим историческо време в областта на заплащането и това ще доведе до затруднения по-нататък. Разбирам, но не приемам тезата, че трябва да направим какво ли не, само и само да влезем в еврозоната, на която цел е подчинен този бюджет. Дали бюджетът ще издържи в същия си вид, ми е трудно да кажа.
Заслужава ли си компромисът за еврозоната в такъв случай?
– Моето лично мнение е, че не си заслужава. Дебатът за еврозоната не се състоя, беше изкривен и в него имаме диаметрални позиции. Заради това хората нищо не знаят, има дори страх. Под изгубено време имам предвид това, че този бюджет не дава възможност да бъдат поправени някои неразбории, които съществуват отдавна. Затова догодина може да сме в изходно положение. По отношение на възнагражденията в бюджетния сектор е нужен изцяло нов подход. Сегашният модел на заплащане е изключително погрешен, той трупа недобри неща едно върху друго.
Какво се случва с транспонирането на Директивата на ЕС за минималните работни заплати?
– Директивата дори не е стигала до НСТС. Тя е още в много ранна фаза на адаптация в българското законодателство, много трудно може да бъде намерено съгласие между засегнатите страни – синдикати и работодатели. За това е нужно силно политическо лидерство, което липсва през последните години.
Какви ще бъдат приоритетите на КТ „Подкрепа“ през годината?
– Каузата, която сме поставили пред себе си, това е да възстановим доплащането за професионален опит и стаж на работещите в администрацията, което беше неправилно отнето преди 10 години. От това бяха нанесени много щети.
Понеже се говори за това, че държавните служители трябвало да си плащат сами осигурителните вноски, готови сме да участваме в този разговор. Нямаме нищо против, знаем как това нещо трябва да се направи. Но след като ще е така, след като държавните служители ще трябва да правят всичко като останалите, то тогава на тях трябва да им се позволи да развиват и стопанска дейност, което сега им е забранено. Едното е да си плащат като всички останали – добре, но нека да им се позволи и да печелят като тях. Това е един дълъг разговор, който ние непременно ще инициираме.
Често говорите за зелената сделка и за нейното отражение върху работните места. Как се реализира нейната концепция в България?
– Зелената сделка е политическа идеология, зад която не стоят икономически причини. Въпросът не е само в загубата на работни места. На първо място се засяга енергийната сигурност на държавата. Ще загубим работните места, след като загубим енергийната си сигурност. Въпросът е „Какво“ и „Как“, но отговор няма. Виждаме провала с фотоволтаиците и вятърните генератори, не само като техническа възможност за произвеждане на електроенергия, но и като риск за плодородната земя. Нанасят щети върху енергийната система, защото този тип мощности трудно се балансират.
В България процесът не е стигнал до границите на точката, от която няма връщане. Има даже признаци за обратното.
Как стои въпросът с т.нар. енергийна бедност, за която от синдикатите обяснявате, че дефиницията не е работеща, не обхваща в пълнота засегнатите?
– Да, защото всъщност изследваме само един елемент от енергийната бедност – хората, които не могат да си платят сметките за ток. Енергийно беден обаче е този, който не може да си подмени печката, която изразходва много електроенергия, вместо да си купи климатик, или не може да си санира жилището. Тази група от хора обаче ще става по-голяма, ако не променим нещата.
Могат ли младите у нас да покрият дефицита на кадри на пазара на труда?
– По тази тема трябва да се върнем отново към образованието, което е в тежка криза, не само в България. Хубаво е да отбележим, че нещата вървят заедно, защото сега болното семейство очаква дефицитите да бъдат компенсирани в училище. Стои проблемът и със социалните мрежи, които изкривяват представите. Впоследствие нагласата на младите хора е такава, че на тях им се полага да живеят добре, дори и да не работят.
