Ожесточаването на войната в Украйна е вероятно за по-силни позиции преди масата на преговорите, каза в интервю за „24 часа“ председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в НС и депутат от ИТН
Още акценти от интервюто:
- В речта си за състоянието на съюза Урсула фон дер Лайен обърна специално внимание на Балтийския и на Черноморския регион
- Европа трябваше да има собствени предложения за решаването на войната
- в Украйна – голям пропуск!
- Ожесточаването на войната в Украйна е вероятно за по-силни позиции преди масата на преговорите
- Фалшиви новини на сръбски медии са, че Българи ще влиза в регионален военен пакт
- Властта в Скопие не казва на обществото, че заради антибългарските прояви губят европари
– Г-н Гърдев, миналата седмица парламентът прие декларация за позицията относно средносрочния преглед на кохезионната политика на ЕС. Какви са основните цели на тази декларация?
– Като съвносител от името на “Има такъв народ” и като инициатор мога да кажа, че заради новата обстановка и средата за сигурност по източните граници на съюза бе възприет модернизиран подход към кохезионната политика, в който държавите, които граничат с Русия, Беларус и Украйна, получават преференции по досегашните проекти и планове на кохезионната политика. Досега ЕС финансираше около 80%, а останалата част бе на държавите членки и съфинансиране от общините. В момента този механизъм дава възможност за 100% финансиране от ЕС с 9,5% аванс. Също така обаче има един допълнителен пакет, който е свързан с този модернизиран подход. Ако тези държави членки решат, те могат самостоятелно да си пренасочват програмите и парите по последните програми, които са изключително важни. Ще отбележа една от последните – помощ за региони, свързани с безводие.
– Най-актуалният проблем у нас.
– Абсолютно. Забележете, освен 100% финансиране тук авансът е 20%.
– За какви други проекти важи това?
– За инфраструктурни проекти с т.нар. двойна употреба. Това е свързано с отбранителната стратегия на ЕС – пътища, железопътна инфраструктура, жп гари, пристанища, летища. Към този пакет са и помощи за енергийната инфраструктура – интерконектори и нови енергийни връзки. По същата линия е и т.нар. хаус пакет, свързан с изграждане на жилища за социално слаби и за региони със забавен растеж.
Смисълът на тази декларация бе, от една страна, да се намери решение за водната криза, но също така моята основна цел бе България да не бъде пропусната. Ние граничим и с Украйна, и с Русия, и в този изключително напрегнат регион търпим всички негативи по налаганите санкции, по бежанската вълна, а същевременно даже сме много по-засегнати от други държави, които само сухопътно граничат с тях. България трябва да бъде включена в този нов стратегически подход към кохезионната политика поради две причини. Освен че солидарността на ЕС като основен принцип трябва да бъде спазен към нашата държава, втората причина е, че този подход ще бъде взет като пример за новата годишна финансова рамка и за проектите, свързани с кохезионния фонд. Работата на комисията и в мое качество като председател е последователна. На последния заключителен документ на предишното председателство на Европейския съвета от Полша аз бях председател на делегацията ни и вкарахме в заключителното решение на съвета именно региона на Черно море и стратегията за сигурност да бъде припозната наравно с Балтийския регион и с източната граница на съюза. Нашата декларация стъпва върху това и дава мандат на правителството да отстоява тази стратегическа инициатива. И в комисията, и в съвета и впоследствие Европейския съюз, за решенията има възможност България да наложи вето.
– Споменахте за източните граници на ЕС. Измина почти месец от срещата между президентите на Русия и САЩ в Аляска, в която немалко виждаха потенциално спиране на огъня в краткосрочен план. И все още виждаме как руските удари по Украйна продължават. Според вас в средносрочен и дългосрочен хоризонт как ще се развият отношенията между двете суперсили в контекста на войната в Украйна?
– И преди срещата заявих, че Украйна е може би само 1/3 от разискваните теми. В момента и от двете страни излизат информации – от страна на САЩ чрез Стив Уиткоф, и от руска чрез Кирил Димитриев – че освен Украйна са обсъждани още две много важни стратегически теми. Едната е стратегическата система за сигурност, а втората – огромните проекти, свързани с усвояването на Арктика. Така че отношенията между САЩ и Руската федерация са в три големи сфери за сигурността.
Аз лично нямах очаквания за примирие, тъй като още от самото начало на подготовката на срещата стана ясно, че руската страна говори за пълномащабен план за прекратяване на войната. Темата за примирието бе поставена още на срещата между представителя на американския президент Уиткоф с руския президент Владимир Путин в Москва. Така че още в предварителната фаза беше ясно, че ще се търси план за решаване на войната, а не конкретно примирие. А все пак американският президент не може да поеме ангажимент от името на Украйна. Така или иначе, в медийното пространство се поставиха едни неизпълними и пожелателни цели. Има етапи, които трябва да бъдат преминати. Трябва да има среща между руския и украинския президент. Трябва да има стартиране на гаранциите, които Украйна съвсем нормално и естествено иска да получи, тъй като се съгласява на едни условия, които всяка една от страните отстъпва, но с цел да получат мир. По същата логика Русия също има свои условия, за да не се стигне до нова ескалация на конфликта.
Подкрепата за Украйна от ЕС бе изразена от някои от европейските лидери при срещата им с Доналд Тръмп. Същевременно в момента се подготвят гаранциите и за двете страни. И когато тези етапи бъдат преминати, можем да говорим за конкретна среща между руския и украинския президент. Така че надеждите не са загубени – стартирането на дипломатическия диалог не е провал, а нова фаза. За най-голямо съжаление, преди да бъдат изработени окончателните предложения и при положение че войната не е спряна, всяка една от страните на бойното поле се опитва да получи максимално силна и изгодна позиция. А това значи ожесточаване на бойните действия. Но това трябва да бъде прекратено и да се пренесе на дипломатическата маса.
– В ежегодната си реч за състоянието на съюза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен наблегна, че “трябва да се издигне нова Европа”, която да се бори. Какво обаче виждаме в лицето на ЕС като субект?
– Няма да спестя критиките към европейската политика. Европа трябваше да присъства много по-сериозно със собствени предложения за решаването на войната в Украйна. А не в хода на войната да виждаме такива от Турция, от Китай, дори от Индия, а сега от САЩ. Това е изключителен пропуск. Може би сега се осъзнава от председателката на ЕК, но това се виждаше не само в хода на активната фаза на войната, но и в предишните мирни процеси – Минск 1 и Минск 2. Тогава на масата на преговорите срещу руския президент стояха само европейските лидери – нито Великобритания, нито САЩ, абсолютно никой друг. А сега стигнахме до положение, в което някои от европейските лидери просто са информирани. Така че осъзнатата позиция на Урсула фон дер Лайен даже е закъсняла.
Също така искам да обърна внимание, че в речта за състоянието на съюза председателката на ЕК обърна специално внимание на Балтийския и на Черноморския регион. Така че предложението на Комисията по eвропейски въпроси в НС и декларацията на българския парламент е абсолютно актуално, защото получи потвърждение!
– В началото на тази година Хърватия, Албания и Косово подписаха декларация за сътрудничество в отбраната, което се прие много зле от Сърбия и Белград обяви, че към него ще се присъединим и ние – това не получи потвърждение. Сега пък Словения и Хърватия подписаха декларация пак в областта на отбраната, а президентът Вучич каза, че “чакат и България да се присъедини”. Какви сигнали са това към нас?
– Първата информация впоследствие се оказа лъжлива. Става дума за меморандум. Имаше още един такъв за подписване на подобно споразумение във военната сфера между Сърбия и Унгария. Тогава унгарският посланик беше на среща при мен в Комисията по европейски въпроси в кабинета ми и аз поставих тези въпроси. Защото Унгария е страна – членка на ЕС, Сърбия не е. Унгария е наш партньор и страна – членка в НАТО, Сърбия не е.
Имаме неговото уверение, че това не е насочено спрямо други съседи на Сърбия, конкретно срещу България, а всъщност представлява препотвърждение на предишно тяхно споразумение от 2015 г. за сътрудничество в областта на отбраната между гранични държави, за по-голяма степен на откритост във военната политика, която провеждат двете страни. Но и двата документа не са военно-политически съюз. Това е важно читателите да го знаят. Едно е меморандум за сътрудничество, изключително много по-сериозно, обемно и много важно е военно-политическият съюз. Такъв даже нямат Китай и Русия.
Хърватия, Албания и Унгария са членки на НАТО. Две от тях са членки на ЕС, а Албания води преговори за присъединяване и много напредна пред РС Македония в процеса. Всяка една държава, която е член на НАТО, няма право да подписва сепаративни военни политически съюзи с държави, които не са членки на алианса. Затова трябва професионално да подхожда към такива въпроси и да избягваме атаки на фалшиви и хибридни новини от сръбски медии, които твърдят, че България ще се присъедини към някакъв военен пакт.
Уставът на организациите, в които участваме, дава гаранция, че една държава членка няма да подпише зад гърба на останалите такива споразумения. Като член на НАТО тя има пълната защита от чл. 5, а и не може да се вкара в една авантюра с държава, която не е член.
– Стана дума за напредъка на Албания към членство в ЕС, за разлика от РС Македония. Самият Конституционен съд на Македония образува дело за протокола от второто заседание на съвместната междуправителствена комисия в България. Това как може да повлияе на европейската перспектива на Скопие?
– Протоколите са елемент от европейския консенсус и присъстват в преговорната рамка. Така че Република Северна Македония поела ангажимент, подписвайки тази преговорна рамка с всички европейски държави, членки на ЕС. Членките са такива като държави, а не правителства.
Така че нашите колеги в Скопие трябва много да внимават и да познават както процеса на присъединяване, така и международното право. Казвам го съвсем доброжелателно. По международното право страна по договор е държавата. Всяко едно правителство може да се сменя, може каквото искат да правят като коалиция, но те продължават да спазват международните договори, за да не се налага да ги приемат отново в ООН или друга организация и дори в НАТО например.
Едно хипотетично такова решение може да доведе до денонсиране на договора за приятелство и добросъседство. А без договора за приятелство и добросъседство с държава членка няма членство в ЕС. Заради такива неща и неспазване на условията, които те сами са поели, от РС Македония, процесът на пратиката е стопиран, което представлява провал. А Албания, с която заедно започнаха, много бързо навакса – Тирана ще отвори поредна преговорна глава за присъединяване. Тези авантюристични подходи имат реално изражение в забавянето на процеса и загуба на пари и всичко това ще се види от гражданите в РС Македония. Управляващите там не им го обясняват, но по новите правила за присъединяване, които бяха реформирани от Макрон, държавите, които се движат по преговорните глави, имат право да получават финансиране не само от предприсъединителните, но и от основните фондове на съюза.
Тази промяна тогава предизвика изключително негативна реакция на държавите, които вече бяха започнали преговорите – Сърбия и Турция. Те искаха да участват по тези нови правила. Властта държи македонското общество в неведение и не му казва, че заради антибългарските прояви на Скопие Албания стартира процесите много бързо. Аз съм абсолютно убеден, че основен приоритет на гражданите на РС Македония е членството в ЕС. И тук се получава сблъсъкът между една част от управляващите и основните стратегически приоритети на обществото им.
CV
- Димитър Гърдев е дипломат и политик
- Народен представител в 45-ото, 46-ото и сега в 51-вото народно събрание
- Председател на Комисията по външна политика в 46-ото народно събрание.
- Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа.
- Председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове в 51-ото Народно събрание
