КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 9 МАЙ

Шведският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.
На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента – Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията.
На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз на 11 май 2005 г. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането в ЕС. Един депутат гласува „против“, а двама гласуват “въздържал се”. Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС.
В Румъния присъединителният договор за Европейския съюз е подкрепен единодушно от 434 депутати, присъстващи на общото заседание на долната и горната камара на румънския парламент на 17 май 2005 г. Ратифицирането на договора е оценено като повратна точка в историята на страната.

Естонският парламент ратифицира Европейската конституция.
Конституцията е ратифицирана със 73 гласа “за” срещу един “против”. Депутатите в естонския еднокамарен парламент са общо 101.
Естония е 15-ата страна от общо 25 страни-членки на ЕС, която ратифицира текста на Европейската конституция.

При атентат е убит чеченският президент Ахмад Кадиров. Мощната експлозия разтърсва стадион “Динамо” в Грозни точно в 10.35 часа местно време по време на концерт по повод Деня на победата. Сред жертвите от атентата е и председателят на Държавния съвет на Чечения Хюсеин Исаев. Ранен е и ген. Валерий Баранов, ръководител на военното командване за Северен Кавказ. При атентата са загиват над 14 души, а между 25 и 40 са ранените
Президентът на Чечня Ахмад Кадиров е роден през 1950 г. Завършва ислямско духовно училище (мадраса) в Бухара и Ислямският институт в Ташкент, Узбекистан.
През 1989 г. основава първия Ислямски институт на територията на Северен Кавказ, чийто ректор е до 1994 г.
От 1994 г. до 1996 г. участва във военните действия в редиците на чеченските бойци против руските федерални войски.
През 1995 г. в хода на срещата на полевите командири на Чечня в село Ведено Джохар Дудаев назначава Кадиров за върховен мюфтия на Чечня. В качеството си на нов духовен лидер на републиката Кадиров обявява свещена война на Русия. През 1996 г. той е сред участниците в преговорите между генерал Александър Лебед и Аслан Масхадов, състояли се в селището Стари Атаги.
Известен е като убеден противник на уахабизма. На 25 юли 1998 г. в Грозни по негова инициатива се провежда Конгрес на мюсюлманите от Северен Кавказ. Участниците на конгреса осъждат уахабизма и обвиняват Русия в “косвена подкрепа” на уахабитите. Кадиров иска от ръководството на Чечня да разпусне въоръжените уахабитски групировки и да екстрадират религиозните проповедници от републиката. След нахлуването на отряди на Шамил Басаев и Хаттаб на територията на Дагестан през август 1999 г., Кадиров се отказва от участие в нова война против Русия и обявява Гудермеския, Курчалоевския и Ножай-Юртовския район на Чечня за “зона, свободна от уахабизъм”.
На 25 септември 1999 г. по време на митинг в Гудермес Кадиров заедно с други бойци заявява, че е готов да се бори против уахабитите с оръжие в ръка.
На 10 октомври 1999 г. Аслан Масхадов с указ отстранява Кадиров от поста върховен мюфтия на Чечня, като го обявява за “враг на чеченския народ”, който “подлежи на унищожение”.
В началото на ноември 1999 г. благодарение на Кадиров федералните сили практически безпрепятствено навлизат в Гудермес – втория по големина град на Чечня. На 12 юни 2000 г. Владимир Путин подписва указ за назначаването на Кадиров на поста ръководител на временната администрация на Република Чечня. След назначаването си Кадиров се отказва от задълженията си на върховен мюфтия.
На 12 август 2000 г. Кадиров излиза със заявление по местната телевизия и призовава воюващите чеченци да се предадат. В обръщението си към полевите командири Кадиров заявява, че е получил от руския президент “пълномощия за амнистия на участниците на незаконните въоръжени групировки, не участвали в извършването на особено тежки престъпления”.
През януари 2001 г. Кадиров се съгласява да оглави Съвета на директорите на чеченския филиал на компанията “Роснефт”.
През август 2003 г. Кадиров заявява за участието си в предизборната кампания за поста президент на републиката като независим кандидат, без подкрепата на партията “Единна Русия”. На 5 октомври 2003 г. е избран за президент на Чечня, като печели повече от 80% от гласовете на избирателите.

Умира Борислав Шаралиев – български режисьор. През 1947 – 1950 г. Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека” (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.).

43-то издание на Евровизия в Бирмингам се печели от Дана Интернейшънъл от Израел с песента “Дива”.

Умира Марко Ферери – италиански режисьор. Ферери завършва ветеринарна медицина. През 1952 г. взема участие в снимането на “Шинел” (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 – 1960 г. работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, заедно реализират филмите “Гарсониерата” (1957 г.), “Хулиганите” (1959 г.), “Количката” (1960 г.), в които чрез гротеската и черния хумор критикуват обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 г. В своето творчество неуморно и последователно критикува отчуждението, фалша в брака и междуличностните отношения, консумативната стихия, клерикализма. Ферери се влияе силно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава чужд на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите” (“Съвременна история”, 1962 г.), “Жената-маймуна” (1963 г.), “Сватбеният марш” (1966 г.), “Харемът” (1967 г.), “Човешкото семейство” (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв” (1969 г.), “Аудиенцията” (1971 г.), “Лиза” (1972 г.), “Голямото плюскане” (1973 г.), “Не докосвайте жената в бяло” (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър” (1974 г.), “Последната жена” (1976 г.), “Сбогом, самецо” (1978 г.), “Търся убежище” (1979 г.), “Историята на една обикновена лудост” (1982 г.), “Историята на Пиера” (1983 г.), “Тялото божие” (1991 г.), “Дневникът на една мания” (1993 г.).

България получава статут на асоцииран член на Западноевропейския съюз.

Нелсън Мандела е избран за президент на ЮАР. Той е първият чернокож президент в историята на страната.
Нелсън Ролихлахла Мандела (18 юли 1918 г.) е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 – юни 1999 г.), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Роден е в семейство на вожда на племето тембу. Учи в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен (1940 г.) заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право; член на адвокатската колегия в Йоханесбург (от 1951 г.). С активна политическа дейност се занимава от 1944 г, когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. Нелсън Мандела оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. През 1953 г. е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Нелсън Мандела става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември 1991 г. Нелсън Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава наградата на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”; през 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата” (1965), “Готов съм да умра” (1979) и др.

В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров.
Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 г. в Москва. Тя е руска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище „Иполитов-Иванов“ в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС. В периода 1971 до 1972 г. е солистка на „Олег Лундстрен бигбенд“ и „Веселите момчета“ (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала „Златният Орфей „през 1975 г. , когато получава голяма награда с песента „Арлекино“ на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен – блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала „Олимпия“ в Париж (1982 г.), представяне на фестивала „Сан Ремо“, откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите „Жената, която пее“ (1970 г.), „Дойдох и говоря“ (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми „Театърът на Алла Пугачова“ (1978 г.), „У Алла“ (1979 г.), „Монолози на певицата“ (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са „Арлекино и другите“, „Златният Орфей 76 – Алла Пугачова, Веселите момчета“ (1977 г.), „Ще бъде ли..“, „Огледало на душата“ (1978 г.), „Издигни се над суетата“ (1980 г.), „Как тревожен е този свят“ (1982 г.), „Alla Pugachova in Stockholm“ (1986 г., на английски език). „Щастието в личния живот“ (1987 г.), „Дойдох и говоря“ (1987 г., авторски).

Подписано е споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел.

В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството “Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България”. Издигат се искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа.

Умира Любомир Панайотов Пипков – български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 – 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите „Тревога“ (1951 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Земя“ (1957 г.), „Командирът на отряда“ (1959 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество „Съвременна музика“ (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби – малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема „Сватба“ (1934 г.), операта „Янините девет братя“ (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни („Шумете, дебри и балкани“, „Химн на българските въстаници“ и др.), операта „Момчил“ (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), „Оратория за нашето време“ (1959 г.), операта „Антигона’43“ (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), „Пролетни приумици“ (1972 г.), „Приглушени песни“ (1972 г.) и други.

В Париж, в залите на „Пти Пале“, се открива българската изложба „Тракийско изкуство в българските земи“.

В Конгреса на САЩ започват дебатите по откриване на процедура по обвиненията срещу президента Ричард Никсън заради аферата “Уотъргейт”.
Аферата “Уотръгейт” представлява разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. (опит да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт” във Вашингтон). Ричърд Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”. Той подава оставка като президент през август 1973 г. По–късно конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването по делото и се забранява Ричърд Никсън да бъде обект на разследване.

Във Вашингтон се провежда най-голямата протестна демонстрация срещу войната във Виетнам, в която участват повече от 100 хиляди души.

Умира Рене Маран – карибски писател. Рене Маран пише на френски език. Творчеството му е посветено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови произведения са романът “Човек като всички” (1947 г.), историческият труд “Пионерите на империята” (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна награда на Френската академия (1942 г.).

На церемония в Париж ФРГ официално се присъединява към НАТО.
През 1949 г., след разгрома на Германия във Втората световна война, са създадени 2 германски държави: ФРГ (на територията на американски, английски и френски окупационни зони) и ГДР (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.

Робърт Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.
Това предложение, известно като “Декларацията на Шуман”, се смята за началото на Европейския съюз. 9 май се превръща в европейски символ – Денят на Европа – който заедно с единната европейска валута (евро), знамето и химна идентифицира политическата общност на Европейския съюз. Денят на Европа се посреща с инициативи и тържества.

Принцът на Монако Рение III се качва на престола.
Рение Грималди Трети е роден на 31 май 1923 година в Кралство Монако. Син е на принцеса Шарлот Луис Джулиет ( 1898 -1977 г. ) и принц Пиер-Мари-Ксавиер-Антоине-Мелчиор (1895 – 1964 г.). Рение III започва своето образование в училището Св. Леонардс в Англия, след това преминава в престижното частно английско училище Стоуе. Учебното заведение е разположено на 2 мили североизточно от Бъкингам. Рение III продължава образованието си в Института Ле Роси в Швейцария и впоследствие във френски университет. След смъртта на принц Луис II на 9 май 1949 година Рение поема управлението на Монако. Пет години по-рано на 30 май 1944 година коронованата принцеса Шарлот Джулиет, дъщеря на Луис II и майка на Рение III се произнася в полза на сина си по отношение на престола на Монако. В продължение на повече от 50 години Рение Грималди III управлява Кралство Монако. Рение е монархът, останал най-продължително на трона и най-възрастната коронована особа в Европа. В световен мащаб е вторият, който най-дълго е заемал поста управляващ кралство. Нарежда се непосредствено след тайландския крал Рама IX и предшества великобританската кралица Елизабет II. През 1956 година Негово Светейшество Принц Рение III се жени за американската актриса Грейс Патриция Кели ( 1929 г. -1982 г.). Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и наследник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката дъщеря на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година. В ролята си на принц на Монако Рение III е отговорен за изготвянето на новата конституция на Кралството. Въведените промени са свързани с прекратяването на автократичния модел на управление, давайки властта на принца и Национален съвет от осем избрани члена. След смъртта на съпругата му на 14 септември 1982 година, се говори, че има връзка с Принцеса Ира вон Фюрстенберг, бивша киноактриса и впоследствие дизайнерка на бижута. Тя е правнучка на лейди Мари-Дъглас Хамилтон, съпруга на принц Албърт I на Монако. Рение III е популярен и с футболните си пристрастия. В началото на 2004 година е хоспитализиран заради проблеми със сърцето. На 26 октомври 2004 година постъпва в болница заради инфекция на белите дробове. Принц Рение III умира на 6 април 2005 г.

Роден е Били Джоел – американски поппевец и пианист. Големите му успехи са от края на 70-те години, когато в продължение на три поредни години печели 5 награди „Грами“. Много от песните и албумите му заемат челни места в световните класации. Някои негови албуми са „Cold Spring Harbor“ (1972 г.), „Piano Man“ (1973 г.), „Street Life Serenade“ (1974 г.), „Turnstiles“ (1976 г.), „The Stranger“ (1977 г.), „52nd Street“ (1978 г.), „Glass Houses“ (1980 г.), „Songs in the Attic“ (1981 г.), „The Nylon Curtain“ (1982 г.), „An Innocent Man“ (1983 г.), „Greatest Hits, Vol. I, II“ (1985 г.), „The Bridge“ (1986 г.), „Konquett“ (1987 г.) и др.

Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз „Никола Петков“. Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС „Врабча 1“ численият състав на БЗНС „Н. П.“ достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС „Никола Петков“ е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Българският земеделски народен съюз „Никола Петков“ влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. „Народно земеделско знаме“. През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

В Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг.
Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер
от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни „Гьоринг“ от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова.

Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия, страните държави от бившия социалистически блок  и Израел – на 9 май.

Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 г. Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обграден от 34-километрова телена ограда и е защитен с 69 бункера, с което се превръща в своеобразен концентрационен лагер. На 9 май 1945 г. двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално освобождение освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е сформирано и първото словенско правителство.

Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов. С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.
Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия „Метаксас“ достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия.
О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г.
Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.

Родена е Петя Цолова Стайкова – българска писателка. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1962 г. После работи като журналистка във вестник “Знаме на комунизма” в Търговище (1962 – 1965 г.), редактор във вестник “Народна младеж” (1965 – 1971 г.). Нейното първо стихотворение излиза през 1956 г. Петя Стайкова е авторка на очерци, есета, интервюта и други. Превежда стихотворения от руски, унгарски и други езици. Нейни съчинения са “Земя през юли” (1970 г.), “Художникът от сутерена” (1974 г.), “Завръщане от лятото” (1975 г.), “Вторият ден на годината” (1978 г.) и др.

Роден е Бончо Иванов Урумов – български актьор, режисьор. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1962 г.) и актьорско майсторство в НАТФИЗ (1968 г.). Работи в Драматичния театър – Хасково (1968 г.), в Драматичния театър – Пловдив (1969 г.), в театър “Сълза и смях” (от 1978 г.). Бончо Урумов ръководи младежка театрална студия към театър “Сълза и смях” (от 1987 г.). Хонорарен преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ (от 1985 г.). Изиграва ролите на Телериг в “Старчето и стрелата”, Шопенхауер в “Бесни ръце”, д-р Ранг в “Куклен дом” и други. Написва книгата “Елементи на актьорската техника” (1978 г.).

Бенито Мусолини обявява присъединяването на Етиопия към Италия.
Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател (1922 – 1943 г.). Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерал секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Умира на 28 април 1945 г. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

Роден е Албърт Фини – английски актьор и режисьор. Завършва Кралската академия за драматични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален театър в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен театър. В киното се появява през 1960 г. с филма “Комедиантът”. Режисьор и изпълнител е на главната роля в “Чарли Бабълс” (1966 г.).
Част от неговата филмография са: “Събота вечер, неделя сутрин” (1960 г.), “Том Джоунс” (1963 г.), “Нощта трябва да настъпи”, “Убийство в “Ориент експрес” (1974 г.), “Ани” (1982 г.), “Гардеробиерът” (1983 г.), “Незначителен мъж” (1994 г.), “Уошънгтън скуеър” (1997 г.), “Закуска за шампиони” (1999 г.), “Ерин Брокович” (2000 г.), “Хемингуей” (2001 г.), “Big Fish” (2003 г.).

Родена е Гленда Джаксън – английска актриса. Завършва Кралската академия за драматични изкуства, играе в Кралския Шекспиров театър. В киното дебютира през 1965 г. Играе във филмите „Влюбени жени“ (1970 г., „Оскар“), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Тройно ехо“ (1973 г.), „Малко, но от класа“ (1973 г.), „Романтичната англичанка“ (1975 г.), „Лекарски визити“ (1979 г.), „Завръщането на войника“ (1982 г.), „Дневникът на костенурката“ (1985 г.), „Последният танц на Саломе“ (1988 г.), „Кралят на вятъра“ (1989 г.), „Домът на Бернарда Алба“ (телевизионен, 1991 г.), „Джери Спрингър в неделя“ (документален, 1999 г.), „Уилям Шекспир“ (2000 г.).

Умира Алберт Ейбрахам Майкълсън – американски физик, професор във Военноморската академия в Анаполис. Майкълсън е член на академията на науките на СССР (1926 г.) и на много други академии и научни дружества. Той е създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др.). Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Майкълсън е носител на Нобелова награда за физика за 1907 г.

Американците Ричард Бърд (на снимката) и Флойд Бенет извършват първия полет над Северния полюс.
Ричард Евелин Бърд (25 октомври 1888 г. – 12 март 1957 г.) е американски полярен изследовател, изобретател, пилот, адмирал. Той е ръководител на четири големи американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция с помощта на съвременни средства (механизиран транспорт, радиовръзка) успява да достигне във вътрешността на Антарктида. Прелита над Южния полюс (ноември 1929 г.). По време на втората експедиция (1933 – 1935 г.) извършва изследвания над ледника „Рос“. Третата експедиция (1939 – 1941 г.) изследва отделни части на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946 – 1947 г.), организирана от американското морско военно министерство, Ричард Бърд извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Също така той открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида.

Роден е Булат Шалвович Окуджава – руски поет, автор на песни, писател. Булат Окуджава участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Негови стихосбирки са: „Лирика“ (1956 г.), „Острови“ (1959 г.), „Веселият барабанчик“ (1964 г.), „По пътя към Тинатин“ (1964 г.), „Великодушният Март“ (1967 г.), „Арбат, мой Арбат“ (1976 г.), повести: „Бъди здрав, учениче!“ (1961 г.), „Фронтът приближава към нас“ (1967 г.), „Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил“ (1971 г.) и други. Негови романи са: „Пътешествието на дилетантите“ (книги 1 и 2, 1976-1978 г.), „Среща с Бонапарт“ (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите „Белоруската гара“, „Капките на датския крал“ и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.

Англия и Франция подписват договор, с който разделят сферите си на влияние в Близкия Изток.

Умира Ярослав Франтишек Вешин – военен художник. По народност Вешин е чех. Той учи живопис в Прага (1880 г.), специализира в Мюнхенската художествена академия (1880 – 1883 г.) при К. Пилои, О. Зайц и Йозеф Бранд. Докато живее в Мюнхен (1897 г.), създава първите си картини – „В мъглата“ (1883 г.), „Цигански табор“, „Начало на роман“ (1885 г.) и др. Идва в България като преподавател в Рисувалното училище в София (1897 – 1904 г.) по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. В България преминава вторият период на творчеството му. Вешин се увлича от общия културен подем след Освобождението и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – „Вършитба“ (1900 г.), „Орач“ (1899 г. ), „Връщане от пазар“ (1898 г.), „Пред хана“ и др. Той създава значителни произведения на военна тематика – „Маневри край с. Горубляне“ (1899 г., „Самарското знаме“ (1902 – 1911 г.), „Маневри на Шипка“ (1902 – 1910 г., няколко картини) и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война – „Атака“ (1913 г.), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913 г.), „Пред Одрин“ (1913 г.), „Обоз при р. Еркене“ (1914 г.). Има големи заслуги за развитието на български реалистично изкуство.

В хода на Балканската война 1912–1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов (на снимката).
Македоно-одринското опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска.
През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Иван Семерджиев е роден в Търново на 8 октомври 1854 г. Той завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. той разгръща активна дейност, като oглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Семерджиев участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на Първи-Търновски революционен окръг.
Георги Измирлиев-Македончето (на снимката) е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (днес Благоевград). Образованието си Македончето получава в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния той се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район. Там изявява организаторските си способности – създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава във военно дело.

Роден е д-р Димитър Янев Станчов – български дипломат. Д-р Димитър Станчов е наследник на богати българи, преселили се от Албания. Той завършва гимназия, а после право в университета във Виена. От 1887 г. до 1895 г. е на служба в двореца, отначало като частен секретар, а после като началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. Д-р Димитър Станчов е дипломатически агент в Букурещ, Виена и Петербург. Като дипломат във Виена получава съгласието на Ватикана за преминаването на български престолонаследник в лоното на Православната църква. През 1906 г. в кабинета на Д. Петков е министър на външните работи. В периода февруари – март 1907 г. е министър-председател на България. Пълномощен министър в Париж (1908 – 1915 г.), Рим (1915 г.), Лондон (1920 – 1924 г.). Подава оставка (октомври 1924 г.) като се разграничава от политиката на Ал. Цанков. До края на живота си служи безпристрастно като дипломат на България. Женен е за графиня Ана Грено.

Умира Луи Жозеф Гей – Люсак – френски физик и химик. Гей – Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей – Люсак е основател на обемния химически анализ. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.

Роден е Николай Христофорович Палаузов – български възрожденски обществен деец. Родом е от Габрово. Николай Христофорович Палаузов учи в родния си град, а след това завършва Ришельовския лицей в Одеса (1842 г.). По това време той приема руско гражданство. Николай Палаузов е един от основателите на Одеското българско настоятелство и негов председател до края на живота си. Спечелва за българската кауза отговорни руски общественици и държавни дейци. Сътрудничи със статии на „Одески вестник“ и „Цариградски вестник“. Автор е на преводи от руски език. Николай Христофорович Палаузов умира на 2 март 1899 г.

Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер – германски поет, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, сред основоположниците на новата немска литература. Йохан Шилер е роден на 10 ноември 1759 г. Завършва латинското училище в Людвигсбург (1772 г.). Продължава обучението си във военното Карлово училище (по-късно академия), където изучава право и медицина. Там се запознава с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с идеите на английските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с произведенията на поетите от “Буря и натиск”. Върху неговите възгледи оказват влияние и немската антифеодална публицистика и освободителното движение в Америка. След завършване на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови лекар в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници” (1781 г.) изразява своя протест против феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год.”, създава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа” (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер” (впоследствие преименувана “Коварство и любов”) в Бауербах. През 1785 г. пристига в Лайпциг, а след това отива в Дрезден. В периода 1783 – 1787 г. работи над драмата “Дон Карлос” – със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) започва нов етап на неговото творчество. Шилер изучава история, философия и естетика. През 1788 г. редактира поредица книги под названието “История на забележителните въстания и заговори”, написва “История на отбраната на Нидерландия от испанските нашественици” (излиза само I т.). През 1789 г. със съдействието на Гьоте, с когото се запознава през 1788 г., заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 г. публикува “История на тридесетгодишната война”. Шилер е привърженик на философията на Кант, чието влияние се усеща в неговите естетически трудове “За трагическото изкуство” (1792 г.), “За грацията и достойнството” (1793 г.), “Писма за естетическото възпитание на човека” (1795 г.), “За наивната и сантименталната поезия” (1795 – 1796 г.). От 1795 г. до 1798 г. редактира сп. “Ди Орен”, пише баладите “Водолаз”, “Ръкавица”, “Поликратовият пръстен” и др. Публикува трагедията “Валенщайн” (1800 г.), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн”, “Пиколомини”, “Смъртта на Валенщайн” – със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт” (1801 г.), “Орлеанската дева” (1801 г.), “Месинската невеста” (1803 г.), “Вилхелм Тел” (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над трагедията “Дмитрий”, която остава незавършена поради внезапната му смърт.

Роден е Джон Браун – американски борец за правата и свободите на чернокожите. Той е един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото движение. На 16 октомври 1859 г. с отряд от 18 души завладява правителствения арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. На 2 декември 1859 г. Джон Браун е обесен. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

В село Козлодуй (България) войската на Александър Суворов разбива 40 000 турска армия. Сражението при Козлодуй започва от 12 ч. на обяд и завършва в 20 ч. Сражението се води за 16 км земя, намираща се между Шумен и Варна. Руските войски превземат 29 вражески оръдия и 107 знамена, в това число турски лагери и множество военни снаряди. Убити са 500 турци и пленени още около 100 души. Руските войски губят 75 войници от по-нисък ранг, ранени са 4 офицера и 130 войници…

Бенджамин Франклин публикува първата американска карикатура.
Бенджамин Франклин е американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. Той е роден на 17 януари 1706 г. в Бостън. Прекарва детските си години в свещоливницата на баща си и посещава училище само 2 години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива завидни познания в областта на естествените науки, философията, икономиката и литературата.

Умира Фридрих Вилхелм – курфюрст на Бранденбург (от 1640 г.), от династията Хохенцолерни. В немската историография е наричан Великият курфюрст. По време на управлението му към Брандербург окончателно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Фридрих Вилхелм поставя основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската държава. Той създава редовна наборна армия. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство и градовете.

Христофор Колумб със 150-членен екипаж се отправя на своето четвърто, последно пътешествие към Америка.
Четвъртата експедиция (1502 – 1504 г. ) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни – Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. – карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. Колумб се завръща в Кастилия на 7 ноември 1504 г.

Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол.
Балдуин I Фландърски e фландърски феодал, един от водачите на IV кръстоносен поход. Той е пръв император на Латинската империя (1204 – 1205 г.) и син на хайналтския граф Балдуин. Балдуин Фландърски организира завладяването на балканските територии на Византия като отхвърля предложението на цар Калоян (1197 – 1207 г.) за мир. Така българският цар влиза в съюз с въстаналите срещу латинската власт византийски аристократи в Тракия. В Одринската битка (1205 г.) войските на Балдуин са напълно разгромени, той е пленен и отведен в Търново, където умира в кръстената по късно на него “Балдуинова” кула намираща се в крепостта Царевец.

Агенция “Фокус” и ndt1.eu