КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 ЮНИ

В дните между 7 – 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир”. През първите две обиколки на Земята екипажът провежда серия от проверки за способностите на системите и агрегатите на космическия кораб. През следващите обиколки се започва подготовката за сближаването на „Съюз-ТМ5“ и орбиталната станция „Мир“. Последният етап на сближаването е завършен на 33 обиколка около Земята. Достигайки на разстояние 200-300 км от космическата станция „Мир“, екипажът се подготвя за „стиковка“. На 9 юни в 18 ч. 57 мин. 12 сек.“Съюз ТМ5″ се скачва с орбиталната станция „Мир“ с екипаж Владимир Титов и Муса Манаров.От 10 юни започва изпълнението на експериментите „Лабиринт“, “Люлин“, „Прогноза“, „Стандарт“, „Просвет“, “Георесурс-1″и „Климент-Рубидий“. На 17 юни в 13 ч. и 13 мин. завършва вторият космически полет на България.

Александър Александров е роден на 1 декември 1951 г. Завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към АП на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки“ доктор на науките. По време на полета извършва над 56 успешни научни експеримента. Той е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България.

Отваря врати за посетители „Грейсланд“ – имението, в което е живял попидолът Елвис Пресли.

Умира Григор Кръстанов Ленков – български поет и преводач. През 1962 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като учител, литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ (1965 г.). В периода 1965-1968 г. е редактор за чуждестранна литература при Радио София,от 1968 г. е заместник-главен редактор на сп. „Родна реч“ . През 1974-1977 г. е секретар на секция „Художествен превод“ при Съюза на преводачите в България. Дебютира със стихове през 1957 г. Превежда поезия от 1959 г. от чешки, руски, сърбохърватски, полски и други езици. Превежда „Евгений Онегин“ на Пушкин (1971 г.), В. Незвал, В. Михалек и др. Преводите му се характеризират с чистота на поетическата фраза, спазване на ритмиката, образността и логическите акценти на оригинала.

Българска културна делегация, оглавявана от Людмила Живкова, е на официално посещение в САЩ в периода 7 – 15 юни за участие в откриването на 8 юни в Метрополитън музей в Ню Йорк на изложбата „Тракийското изкуство по българските земи“. На 14 юни е подписана първата спогодба със САЩ за научно-техническо и културно сътрудничество и програма за културен, образователен, научен и технически обмен между двете страни за 1977- 1978 г.

Людмила Тодорова Живкова е български политик, историк. Тя е дъщеря на Тодор Живков. През 1979 г. става почетен доктор на Токийския университет. Народна представителка е в VII НС. През 1965 г. завършва история в СУ “ Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник. в Института за балканистика . От 1975 г. е председателка на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. – Комитет за култура). Тя е председател на творчески съюзи и на Националния комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“. От 1976 г. е член на ЦК на БКП. От 1979 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международна детска асамблея „Знаме на мира“, проведена през август 1979 г. в България. Автор е на съчиненията „Англо-турските отношения 1933-1939 г.” (1971 г., на английски език 1976 г.), „Казанлъшката гробница“ (1974 г.; на немски език 1973 г.), „Четвероевангелието на цар Иван Александър“ (1979 г., на немски език 1977 г., на руски език 1979 г.).

Умира Фьодор Василиевич Токарев – руски конструктор на стрелково оръжие, доктор на технически науки (1940 г.). Роден е на 14 юни 1871 г. През 1900 г. завършва Казашкото юнкерско училище и служи в казашки полк. През 1907 г. е слушател при Офицерското стрелково училище в Ораниенбаум. Същата година преработва магазинната винтовка образец от 1891 г. в автоматична, а през 1908-1914 я усъвършенства в Сестрорецкия оръжеен завод. В началото на Първата световна война е в действащата армия. След 1917 г. работи в Тулския оръжеен завод. През 1925 г. в Червената армия е въведена картечницата “МТ”, преработена от Токарев от картечницата “Максим”. През 1927 г. разработва първия руски картечен пистолет (автомат) с револверни патрони. През 1930 г. на въоръжение е приет самозарядният пистолет “ТТ”, а през 1938 г. – самозарядната винтовка “СВТ”.

Роден е Александър Праматарски – юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След 10 ноември 1989 г. участва активно в обществено-политическия живот на страната. Председател е на Демократическата партия от 26 февруари 2000 г. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. От май до декември 1992 г. е министър на търговията. Във второто правителство на Иван Костов (1999-2001 г.) е министър без портфейл. Съпредседател е на коалиция Народен съюз. През 2005 г. преди парламентарните избори напуска съюза с Анастасия Мозер и се включва в коалицията ОДС (СДС, Демократическа партия, Движение „Гергьовден“, БЗНС-НС – БЗНС, ДРОМ). Става депутат в XL НС от София.

Завършва съвещание на представители на комунистически и работнически партии на страните – членки на СИВ обсъжда икономическото сътрудничество между тях. То се провежда в Москва. Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз, учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Той е доминиран от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

Завършва седмият конгрес на БКП. На него е обявена „победата на социалистическия строй“ и приема директиви за трети петгодишен план (1958-1962 г.). На него присъства и Никита Хрушчов. В избраното от конгреса Политбюро няма нови лица, докато в Секретариата и в ЦК са избрани хора, поддържащи Тодор Живков в борбата му за ръководните постове в партията и държавата (Митко Григоров, Пенчо Кубадински). Конгресът изпълнява съветската повеля: да се даде отпор на обвиненията в хегемонизъм, които югославските комунисти отправят към КПСС, и да се отхвърлят „националните пътища“ към социализма. Отчетено е, че през 1958 г. в ТКЗС вече са включени 92 % от обработваемата земя и „социалистическите производствени отношения“ са победили напълно. Конгресът предвижда индустриализацията да продължи с приоритетно развитие на тежката промишленост, а кооперираното селско стопанство да се ориентира към интензивни методи като напояване и механизация. До края на 1962 г. националният доход трябва да се увеличи с 50 %, а реалните доходи на населението – най-малко с 30 % в сравнение с 1957 г.

Роден е Принс – американски рокпевец и рокмузикант. Роден е в семейство на джазов музикант (мулат) и певица (от италиански произход). Свири от малък на различни инструменти, а от 12-годишни възраст участва в различни групи в родния си град. Музикалната му концепция е еклектична, в нея се откриват елементи, напомнящи за Л. Ричърд, М. Джагър или Дж. Хендрикс, като блус, диско, рок, фънк. Работи с групите „Тайм“, „Венити сикс“, „Революшън“ и „Аполония сикс“. Популярност му носи албумът „Виолетов дъжд“ (1984 г., едноименен филм), който се задържа на първо място в класацията на сп. „Билборд“ в продължение на 22 седмици.

Албуми: „For You“ (1978 г.), „Prince“ (1979 г.), „Dirty Mind“ (1980 г.), „Controversy“ (1981 г.), „1999“ (1982 г. ), „Purple Rain“ (1984 г.), „Around the World in a Day“ (1985 г.), „Parade“ (1986 г.), „Sign O the Times“ (1987 г.), „Lovesexy“ (1988 г.), „Batman (музика към филм)“ (1989 г.), “ Graffiti Bridge (музика към филм)“ (1990 г.), „Diamonds and Pearls“ (1991 г., 1992 г.), „Gold Nigga“ (1993 г.), „The Hits/The B Sides“ (1993 г.), „The beautiful Experience“ (1994 г.), „1-800-New Funk“ (1994 г.), „Come“ (1994 г.), „The Black Album“ (1994 г.), „Exodus“ (1995 г.), „The Gold Experience“ (1995 г.), „Girl 6” (1996 г.), „Chaos and Disorder“ (1996 г.), „Emancipation“ (1996 г.), „Crystal Ball“ (1998 г.), „The Truth/Kama Sutra“ (1998 г.), „New Power Soul“ (1998 г.), „Roadhouse Garden“ (1999 г.), „Rave Und the Joy Fantastic“ (1999 г.), „The Beautiful Experience [Bellmark]“ (2001 г.).

В Москва е подписана първата дългосрочна спогодба за взаимните доставки на стоки между България и СССР в рамките на три години (1955-1957 г.) и за оказване на техническа помощ от СССР на България в строителството на промишлени предприятия за пет години (1954-1958 г.).

Чехословашкият президент Едуард Бенеш подава оставка, за да не бъде принуден да подпише новата конституция, която утвърждава властта на комунистите.

Едуард Бенеш е чешки общественик и държавник. В периода 1935-1938 г. е президент . От 1921 г. до 1922 г. е министър-председател и министър на външните работи на Чехия от 1918 г. до 1935 г. Той е един от инициаторите, създателите и активните функционери на т. нар. Малка Антанта. В периода 1923-1927 г. е член на Съвета и председател на Комитета за сигурност (1927-1938 г.) на Обществото на народите. След нахлуването на Вермахта в Чехословакия през октомври 1938 г. подава оставка като президент и заминава в САЩ, където е професор в Чикагския университет. След Втората световна война отново става президент на Чехословашка република – официално е избран на 19 април 1946 г.

Роден е Том Джонс (псевдоним на Томас Удуърт) – известен английски поппевец. Пее от началото на 60-те години под псевдоним Томи Скот, когато организира оркестър. Заминава с продуцента Уелман Милс за Лондон и сключва договор с фирмата „DECCA“. С името Том Джонс пее от 1964 г. През 70-те години пробива в САЩ, където участва в шоупрограми по телевизията и в увеселителни заведения в Лас Вегас. Повечето от песните му бързо се превръщат в шлагери. През 1987 г. изпълнява главна роля в мюзикъла „Матадор“. В началото на 90-те години отново организира концерти.

Умира Иван Владимирович Мичурин – руски биолог и селекционер, създател на много сортове култури, почетен член е на Академията на науките на СССР (1935 г.). Разработва методи за селекция на плодово-ягодните растения, като използва метода на отдалечената хибридизация. Полага началото на отглеждането на север на множество южни култури. Последните години от живота си работи под наблюдението и ръководството на Н. Ив. Вавилов.

Умира Макарий Неврокопски (светско име: Марин Стамов) – висш духовник, митрополит. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Търновско. Учи в родното си село, после в Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и в Петропавловската семинария край Лясковец, а след нейното преместване и в Самоков. През 1901 г. завършва Киевската духовна семинария и продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия, където получава научната степен „кандидат на богословието“. След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. Приема монашество през 1904 г. През 1909 г. е удостоен с архимандритско достойнство и служи като протосингел в Софийската митрополия. От 1912 до 1915 г. е ректор на Софийската духовна семинария. Междувременно на 21 юни 1915 г. е избран за неврокопски митрополит, но поради смъртта на екзарх Йосиф I и включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. хиротонисването му се извършва чак на 17 април 1916 г. Заема поста си през март 1918 г. През юли 1930 г. е избран за член на Светия синод.

С царски указ е създадена Дирекция на обществената обнова. Тя има за задача да насочва духовния живот в страната в служба на нацията и държавата, да следи духовния живот в чужбина и да осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура, както и да съдейства за организирането на гражданството в единна идейна обществена групировка. Намира се на пряко подчинение на министър-председателя и се ръководи от главен директор. Към нея действа Постоянен съвет, в който влизат ръководителите на отделите й. По места има на разположение щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници във всяко селище. Дирекцията разгръща огромна дейност за разработване и пропагандиране на идеите на деветнадесетомайското правителство за преустройство на страната по нов модел. Осъществява контрол върху печата, театрите, кината и събранията. Организира мащабна лекционна пропаганда. Изпълнява важни правителствени поръчения по организиране на населението по професии, изграждането на единна младежка организация и създаването на солидна политическа опора на правителството и др. Закрита е с наредба закон от 28 юни 1935 г., като функциите и се поемат от МС – по организацията на младежта, от Министерството на външните работи и изповеданията – по печата, от Министерството на вътрешните работи и народното здраве – по пропагандата, от Министерството на народната просвета – по културните въпроси, и от Министерството на народното стопанство – по организиране на населението по професии.

Папската държава е възстановена под името Ватикана, след като е ликвидирана през 1870 г. Ватикана е папска държава, намираща се в центъра на гр. Рим, на хълма Монте Ватикан на брега на Тибър. Официалният език е латински, италиански. Паричната единица е ватиканска лира. Носи името на хълма, на който през средновековието е построен дворецът-резиденция на римския папа.

Днешния статут е установен през 1929 г. въз основа на Латеранските договори, преразгледани през 1984 г. Има правила, поведение, церемонии, като тези на кралския двор. Страната се охранява от швейцарската гвардия, формирана през XVI в. Членовете £ носят ренесансови униформи, проектирани от Микеланджело. Ватикана е комплекс от култови сгради, дворцови и крепостни съоръжения, вътрешни дворове и паркове.

Роден е Юри Буков – български музикант, пианист. През 1945 г. учи в Музикалната академия в София при проф. Андрей Стоянов, а от 1946 г. – в Парижката консерватория. Само за 1 година завършва специалност „Пиано“, а през 1947 г. отново за 1 година – специалност „Камерна музика“. Ученик е на Маргьорит Лонг. От 1947 г. започва кариерата му на солист на Запад. Има над 1 000 концерта. Записва повече от 30 плочи, лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева и др.

Умира Емил Фаге – френски литературен историк, член на Френската академия от 1900 г. Последовател е на Иполит Тен. Отдава предпочитание на литературен портрет (“Волтер”, 1894 г.), характеристики на писатели (“Флобер”, 1899 г.), разглежда отделни страни от тяхното творчество (“Русо против Молиер”, 1912 г.). С известен консерватизъм е белязана серията “Шестнадесети век” (1894 г.), “Седемнадесети век” (1895 г.) и “История на френската литература” (1900-1901 г.).

През новооткрития Панамски канал преминава първият кораб.

Панамският канал е воден път с международно значение в Централна Америка. Дължината му е 81 600 метра. Свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен през 1914 г., каналът е официално открит през 1920 г. От 1914 до 1979 г.се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Широчината му е от 150 до 300 м, дълбочината на фарватера – 12,8-25,9 м и 12 шлюза.

Роден е Младен Исаев – български поет и писател. Участва в Септемврийския селски бунт през 1923 г. През 1926 г. емигрира в Югославия. През 1929 г. се завръща в София. Сътрудник е на левия литературен печат, отговорен редактор е на в. „Ехо“ и на сп. „Наша мисъл“. През 1932 г. е политически затворник. От 1933 г. до 1942 г. работи в СБП. След 1941 г. се включва в нелегалната комунистическа дейност. Участва в Отечествената война като военен писател. След 9 септември 1944 г. е секретар на СБП (1944-1947 г., 1956-1958 г.), заместник-председател на СБП (1962-1966 г.), редактор в сп. „Изкуство“ (1946-1948 г.), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1958-1960 г.), редактор в сп. „Български воин“ (от 1960 г.). Първите му стихосбирки „Пожари“ (1932 г.) и „Жертви“ (1934 г.), го нареждат между имената на „септемврийските писатели“. Книги: „Младост“ – 1949 г., „Звезда на мира“ – 1950 г., „Обич“ – 1954 г. Автор е на произведения за деца, превежда поети от руска литература, издава книги с очерци и есета, мемоари („Незабравимото“ – 1976 г.).

Швеция и Норвегия подписват договор за разделяне, с който прекратяват съществуването си като обединена държава.

През 1814 г. Норвегия се отцепва от Дания и сключва уния с Швеция, която от 1818 г. е управлявана от нова династия в лицето на Бернадот. По време на либералното управление на Оскар I и Оскар II Швеция се стабилизира в стопанско отношение, но вътрешните политическите борби довеждат до отделянето на Норвегия, която през 1905 г. се обявява за самостоятелно кралство.

Светият синод свиква за първи път епархиални събори на свещениците по инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903 г.

Митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски е висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на Българско книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи първоначално в Скопие, а след това в Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир. През 1838 г. заминава за Русия, където следва в Духовната семинария в Кишинев, в Одеса и в Духовната академия в Киев. През 1853 г. се завръща и става учител в Зографския манастир. След това е изпратен за управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия. През периода 1872–1877 г. е екзархийски митрополит в Охрид. Преследван от османските власти, е принуден да напусне епархията. От края на 1879 г. до 1891 г. управлява Ловешката епархия. След това е изпратен за митрополит на Пловдив, където остава до края на своя живот. Натанаил Охридски и Пловдивски е привърженик на идеята за извоюване на църковна независимост. Поддържа връзки с Георги С. Раковски и Васил Левски и взема участие в националноосвободителната борба. Един от организаторите и ръководителите е на Кресненско–Разложкото въстание 1878–1879 г.

Роден е Робърт Сандърс Мъликен – американски физико-химик. През 1966 г. получава Нобелова награда за изследване на химични връзки и електродните структури на молекулите чрез метода на молекулните орбити. През 1917 г. завършва Масачузетския технологичен институт. В Чикагския университет получава степен доктор по философия през 1921 г. и работи там до 1925 г., като едновременно преподава и в Харвардския университет. През 1926-1928 г. е преподавател в Нюйоркския университет. От 1928 г. се завръща в Чикагския университет (през 1931-1961 г. е професор по физика, от 1965 г. почетен професор). По време на Втората световна война работи по проекта за американско ядрено оръжие. Той е един от първите, които използват компютърните методи за изследване на молекулярната структура (50-те години на ХХ в.)

Роден е Карл Спенсър Лешли – американски психолог и физиолог, представител на съвременната невропсихология, професор от 1920 г. В периода 1920-1926 г. е преподавател в Минесота и Харвард (1935-1955 г.). Научните му интереси са в областта на изследването на мозъчната дейност във връзка с поведението на човека. Експериментално доказва несъстоятелността на съществуващите представи за мозъчната локализация, съгласно които дори най-сложните мозъчни функции са тясно свързани със специфичния анатомичен субстрат, като противопоставя на това схващане разбирането за пластичността на висшите раздели на главния мозък и функционалната многозначност на мозъчната структура. Трудовете на Лешли са отправен пункт за разработката на съвременните схващания за мозъчната организация на висшите психични функции при човека.

Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. През септември проектът е одобрен от Държавния съвет (Дивана) и през ноември е изпратен за обсъждане във вилаетите.

Роден е Кнуд Расмусен – датски полярен изследовател и етнограф. В периода 1902-1933 г. взима участие и ръководи редица експедиции в Гренландия и арктическа Америка. Един от най-големите изследователи на ескимоската култура. Умира на 21 декември 1933 г. в Копенхаген.

Роден е Петър Ацев – деец на македоно-одринското революционно движение. За периода 1897–1901 г. е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. В началото на 1902 г. излиза в нелегалност, няколко месеца по-късно е околийски войвода в Прилепско. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г. След потушаването му продължава да се сражава с турските войски и със сръбските и гръцките чети. През 1906 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. След Младотурската революция излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Две години по-късно е арестуван и 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия. Освободен е през 1911 г. и се заселва в Пловдив. Участва като доброволец в Балканската война 1912–1913 г. Член е на Илинденската организация.

Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Аязлар (дн. Светлен, Поповско). След като се отскубват от преследвачите, четниците се установяват на Керчан баир, край с. Араплар (дн. Априлово, Поповско), където боят продължава. През нощта четниците правят опит да се измъкнат, но без успех.

Роден е Чарлз Рени Макинтош – шотландски архитект. Работи в Глазгоу и Лондон. Един от представителите на стила модерн. Оказва изключително влияние върху развитието на рационализма във Великобритания, Германия и Австрия. Участва в обединението на художниците конструктори “The Four”, организирано през 1890 г. Най-големият му проект е сградата на Училището по изкуства в Глазгоу (1898-1909 г.). Работи и върху оформление на интериори и конструиране на мебели.

Роден е Филип Едуард Антон фон Ленард – германски физик. Доцент е в Бон, професор в Бреслау, Аахен и Хайделберг. Заедно с професор Волф издава трудове върху капилярността, фосфоресценцията, последиците от виолетовата светлина, електрическия капацитет на бисмута и др. Изследванията на Ленард позволяват на Рьонтген да открие лъчите Х. Лауреат е на Нобелова награда за физика (1905 г.). Умира на 20 май 1947 г. в Меселхаузен, Германия.

Роден е Пол Еужен Анри Гоген – френски живописец, постимпресионист. Пол Гоген е морски офицер. През 70-те години напуска Франция и се преселва на о-в Таити, Полинезия. В творчеството си изобразява хармонията между човека и природата, бита на народите на Океания. Композициите му се отличават с уравновесеност, вътрешен ритъм, статичност, пространството е разгърнато не перспективно, а плоскостно, поради което картините му наподобяват фрески. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ в. – върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: „Видение след проповед“ (1888 г.), „Жълтият Христос“ (1889 г.), „Жена, държаща плод“ (1893 г.).

Умира Фридрих Вилхем III – пруски крал от 1797 г. Той е роден на 3 август 1770 г. в Потсдам. Син е на Фридрих Вилхелм II. Присъединява се към четвъртата антифренска коалиция през 1806 г. По време на войната пруска армия е разбита и според Тилзитския мир (1807 г.) отстъпва на Франция 1/2 от територията на Прусия. В периода 1807-1804 г. е принуден да проведе редица буржоазни реформи. През 1812 г. участва с войски в похода на Наполеон срещу Русия. След победата на Русия обявява война на Франция през март 1813 г. По решение на Виенския конгрес (1814-1815 г.) получава Рейнската област, Вестфалия и голяма част от Саксония. Влиза в Свещения съюз. Участва с войски в потушаването на Полското въстание (1830-1831 г.).

Роден е Ричард Додридж Блекмор – английски писател. Учи в Оксфорд. Работи като юрист и учител. Известни произведения: сборник „Стихове на Мелантер“ (1854 г.), исторически романи „Лорна Дун“ (1869 г.), „Момичето на Скера“ (1872 г.) и др. Умира на 20 януари 1900 г. в Тедингтън.

Роден е Пьотр Яковлевич Чаадаев – руски мислител и публицист. Роден е в дворянско семейство. От 1808 г. до 1811 г. учи в Московския университет, където се сближава с Н. И. Тургенев и И. Д. Якушкин. Взема участие в Отечествената война (1812 г.) и задграничните походи (1813-1814 г.). Член е на масонската ложа (от 1816 г.) “Сдружени братя” заедно с А. С. Грибоедов, П. И. Пестел, С. П. Волконски и др., на”Съюза на благоденствието” (1819 г.), на Северното общество на декабристите (1821 г., без да бъде особено деен член на тайните общества). От 1823 г. до 1826 г. пътува в чужбина (Германия, Великобритания, Франция), където се запознава с Шелинг и Ф. Ламение. Завръща се в Москва (1829 г.) и създава своите основни произведения – “Писма за философията на историята” (на френски език, първото от “философските писма” е публикувано в сп. “Телескоп”, 1836 г.). Философско-историческата мисъл на Чаадаев се явява мощен стимул за развитието и самоопределянето на руската философия като цяло. Умира на 26 април 1856 г. в Москва.

Роден е Антон Маулберч – австрийски живописец и офортист, майстор на монументално-декоративната живопис в стил барок. Живее във Виена от 1739 г. Учи във Виенската художествена академия (1741-1750 г.), където е професор от 1770 г. Работи в различни градове на Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия. Творчеството му е повлияно от венецианската живопис и стила на Рембранд. Някои произведения: фрески в църквата на пяристите (1752-1753 г.), университета (1756-1759 г.) и двореца Хофбург (1772 г.) във Виена, църкви в Хайлигенкройц – Гутенбрун (Долна Австрия, 1757-1758 г.), Шюмеге (Унгария, 1758 г.), Корнойбург (Долна Австрия, 1772 г.), съборната църква в Пати (Унгария, 1780-1781 г.), дворци в Крамержиже (Чехия, 1758-1760 г.), Инсбрук (1735-1776 г.), Сомбатхей (Унгария, 1783 г.) и др.

Христофор Колумб се отправя на третото си пътешествие. Третата експедиция (1498-1500 г. ) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юни 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.

За запазване на добрите отношения Испания и Португалия подписват под егидата на папата договора от Тордесиляс, с който си поделят Новия свят. Според определената мислена линия, минаваща от север на юг през Атлантическия океан, всички земи – открити или не – на запад от нея, се считат за собственост на Испания, а в другата посока – за собственост на Португалия, независимо коя от двете държави прави новите открития. По този начин Португалия получава откритата от испанците Бразилия.

Войните от Първия кръстоносен поход започват обсадата на Йерусалим. След месец и половина те завземат града и го подлагат на пълно опустошение, като избиват много от жителите му – и мюсюлмани, и евреи, въпреки своето обещание да пощадят живота им.

Кръстоносните походи са завоевателни походи на западноевропейските феодали на Изток (1096-1270 г.). Организирани са под лозунга за освобождаване на християнските светини в Палестина от властта на мюсюлманите. Участниците в тях се наричат кръстоносци, защото към дрехите им са пришити бели кръстове. Повод за нахлуване в Източното Средиземноморие е завладяването от селджукските турци на византийски владения в Мала Азия и Йерусалим, смятан за свещен град на християните. Византия много пъти иска помощ от западните страни за борба против селджукските турци. От това се възползва Папството, което е идеен вдъхновител и непосредствен организатор на Кръстоносните походи. Целта на папите е да разпалят религиозен фанатизъм, за да заздравят и разширят влиянието на Католическата църква и да подчинят Православната църква на Рим. Основната маса от кръстоносците са обеднелите рицари и големите земевладелци, които се надяват да завладеят икономическо по-развитите страни от Близкия изток. Отначало в Кръстоносните походи участват и много бедни селяни. Първият Кръстоносен поход се състои в периода 1096-1099 г. Той е обявен в Клермон от папа Урбан II (1095 г.). В него се включват много селяни. Кръстоносците завладяват Йерусалим през юли 1099 г., който става столица на Йерусалимското кралство.

Вторият Кръстоносен поход е в годините между 1147-1149 г. Ръководен е от френския крал Луи VII и германския крал Конрад III и завършва с неуспех.

Неуспешно завършва и Третият Кръстоносен поход (1189-1192 г.), предизвикан от завладяването на Йерусалим от египетския султан Саллах ад-Дин. Кръстоносните войски са предвождани от германския император Фридрих I Барбароса, френския крал Филип II Август и английския крал Ричард I Лъвското сърце.

Четвъртият Кръстоносен поход е организиран от папа Инокентий III (1199 г.) и в него участват френски, германски и италиански кръстоносци. Кръстоносците завладяват Цариград (ноември 1202 г.) и създават Латинската империя (април 1204 г.). Проява на религиозен фанатизъм са детските Кръстоносни походи (1212 г.), в които умират десетки хиляди деца (част от тях загиват по време на буря в Средиземно море, а останалите живи са продадени в робство в Египет).

Кръстоносните походи от Петия до Осмия са завоевателни. Петият се провежда от 1217 г. до 1221 г. и е срещу Египет. В него участват австрийския херцог Леополд VI и унгарския крал Андраш II. Походът е неуспешен.

По време на Шестия Кръстоносен поход от 1228 до 1229 г., командван от германския император Фридрих II, християните успяват отново да завладеят Йерусалим (1229 г.), но мюсюлманите си го връщат обратно (1244 г.).

Седмият Кръстоносен поход (1248-1254 г.) е в Египет, а Осмият (1270 г.) – в Тунис. Двата похода са командвани от френския крал Луи IХ Свети, но завършват с пълен крах за кръстоносците. По време на Кръстоносните походи търговията в Средиземно море значително се разраства. Връзките с Изтока позволяват на западноевропейски страни да използват техническите, стопанските и културните постижения на източните държави. Същевременно продължителните кръвопролитни войни предизвикват огромни човешки и материални загуби, което носи отрицателни последствия за развитието на европейски страни.

Войските на хан Крум (802 – 814) навлизат в Тракия и Македония в офанзива срещу Византийската империя. По време на хан Крум българската държава засилва позициите си на Балканите, благодарение на успешните военни действия и победи на бойното поле.

Умира Вигилий – римски папа. Една от най-спорните фигури, заемала папския престол в периода на Ранното средновековие. Ръкоположен е с подкрепата на византийски императорски двор, след като обещава на императрица Теодора, съпруга на Юстиниан I (527-565 г.), да подкрепи отмяната на решенията на IV вселенски събор в Халкидон (451 г.). Подкрепя осъждането като еретически на съчинения на гръцки теолог от III в. Ориген, но не и на издадения от Юстиниан през 543 г. едикт срещу „трите глави“, в който за еретически са обявени някои от съчинения на Теодор Мопсуетски, Теодорит Кирски и Ива Едески – теолози от V в., които не са приемани от монофизититеп (които Юстиниан настоява да се интегрират обратно в империята). В стремежа си да прекърши съпротивата на западните епископи императора арестува папата 22 ноември 545 г. и го отвежда в Константинопол, където след дълги преговори римски епископ утвърждава едикта (1 април 548 г.). Острата реакция на западни епископи обаче го принуждава да оттегли подкрепата си за едикта. На V вселенски събор в Константинопол (553 г.), на който „трите глави“ са осъдени, императора компрометира папата, като изважда наяве тайната си кореспонденция с него. Поставен под домашен арест на 8 декември 553 г. папата утвърждава решенията на V вселенски събор, причина за продължилата до началото на VII в. в Западната църква схизма по въпроса за „трите глави“.