КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 7 МАЙ

2007 г.

Десноцентристкият кандидат Никола Саркози печели втория тур на президентските избори във Франция. 52-годишният бивш министър на вътрешните работи събира над 53% от гласовете на избирателите, а кандидатката на социалистическата партия Сеголен Роаял – близо 47%. Активността на избирателите е, както и на първия тур, изключително висока – около 85%. Гласували са около 44,5 млн. френски граждани.

Започва официалната визита на българска делегация в САЩ. В първия ден от посещението си заместник-министър председателят и министър на икономиката Николай Василев, министърът на енергетиката Милко Ковачев и заместник-директорът на Агенцията за приватизация Илия Василев се срещат и разговарят с директора на Американската агенция за търговия и развитие Телма Аски. В Арлингтън, щата Вирджиния, вицепремиерът Николай Василев и водената от него делегация се срещнат и с генералния директор на енергийната компания AES Денис Баки. Известната американска фирма е най-големият инвеститор в България в областта на енергетиката. Предвижда се компанията да вложи около 900 милиона долара за модернизация на енергийния комплекс Марица Изток.

Завършва посещението на вицепрезидентът Ангел Марин в Света гора. По време на визитата, която започва на 4 май той се среща с ръководството на Монашеска република Света гора, с игумена на манастира “Св. Георги Зограф” архимандрит Амвросий и с монашеското братство. Акцент на разговорите е значението на Света гора като духовен и културен център на православието, изиграл изключителна роля в националноосвободителните борби на Балканите.

Българският президентът Георги Първанов приема Михаил Горбачов. Двамата разговарят за възможните перспективи на сътрудничество и за социалдемокрацията като подчертават, че новите двустранни отношения следва да се разглеждат в контекста на общоевропейското строителство и на обединителните процеси в Европа. Относно разширяването на НАТО Михаил Горбачов отбеляза, че е привърженик на идеята за създаване на общоевропейска архитектура за сигурност.

Самолет на китайските авиолинии (China Southern Airlines) пада в Жълто Море. При инцидента загиват 112 души.

Избухва взрив и пожар на българския танкер „Места“ в румънското пристанище Констанца. Ранени са 2 моряци.

Завършва 44-ия конгрес на БСП, на който Георги Първанов е преизбран за председател. Конгресът заема пронатовска ориентация, предизвикала остри спорове. Приета е Национална стратегия за развитие, Програмна декларация и декларация срещу закона за обявяване на комунистическия режим за незаконен.

Владимир Путин полага клетва като първия демократично избран президент на Русия.
Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград. Завършва Юридическия факултет на Ленинградския университет (1975 г.) и започва работа в КГБ. В периода 1976-1980 г. работи в Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ. От 1985 г. до 1990 г. работи в Германия. На 20 август 1991 г. напуска по собствено желание спецслужбите. Работи като съветник на А. А. Собчак, кмет на С. Петербург. През 1991-1994 г. е първи зам.-председател на кметството на града, председател е на Комитета по външните връзки. В периода 1996-1998 г. работи в администрацията на президента на Руската федерация. От 1998 г. е директор на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. В периода 1999-2000 г. е премиер на Русия. На 31 декември 1999 г. президентът Б. Елцин го посочва за свой наследник като държавен глава. Избран е за президент на Руската федерация през март 2000 г.

В Будапеща се провежда 104-та сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа. По инициатива на България се приема Декларация и Програма за демократично гражданство, основана на правата и отговорностите на гражданите. Декларация от Будапеща „За голяма Европа без разделителни линии“ определя плана на организацията за двадесет и първия век.
Комитетът на министрите е органът на Съвета на Европа, който се състои от министрите на външните работи на всички държави-членки или от техните постоянни дипломатически представители в Страсбург. Той е едновременно междуправителствен орган, в който националните подходи към проблемите в европейското общество се обсъждат на основата на равнопоставеност, но и колективен форум, където се формулират общоевропейски позиции. В сътрудничество с Парламентарната асамблея Комитетът е пазител на основните ценности на Съвета на Европа и следи за изпълнението на задълженията на държавите-членки.

Самолети на НАТО погрешка бомбардират посолството на Китай в Белград, при което са убити трима и ранени двадесет от работещите там.

За първи път след разцепването на християнската църква през 1054 г. римският папа посещава православна страна – Румъния. Той приема поканата на румънския президент Емил Константинеску и на патриарха на Румънската Православна Църква Теоктист. През 1992 година тогавашният президент Йон Илиеску кани официално папа Йоан Павел II да посети страната. Посещението е отлагано заради нерешеният въпрос с връщането на имотите на католическата църква в Румъния, конфискувани през 1948 г. и предоставени на православната църква. През 1993 г. и Емил Константинеску в качеството си на ректор на Букурещкия университет и председател на Съвета на ректорите на румънските университети отправя покана към папата. Съвместни молитви с папата, с неговите кардинали и свещеници се провеждат и през трите дни на посещението, както в православната катедрала, така и в римокатолическия храм “Св. Йосиф”. Третият ден от посещението румънският патриарх, заедно с членовете на Св. Синод на Румънската Православна Църква, отслужват литургия в присъствието на папата. След това присъстват на меса отслужена от Йоан Павел II в един от парковете на Букурещ. По време на съботната меса в храма “Св. Йосиф” присъства и Молдовският митрополит Даниил.

Apple официално представят новия си компютър iMac.

Умира Алън Маклауд Кормак – американски физик. През 1963 г. разработва компютърен метод за реконструкция на изображенията при томография. През 1979 г. получава Нобелова награда за медицина (съвместно с Г. Хаунсфилд) за “разработването на компютърната томография”.

България е приета за редовен 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на СЕ, Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на СЕ и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в сила от същата дата. Подписана е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в сила за България от 7 септември 1992 г.
На 4 декември 1989 г. председателят на Народното събрание на България отправя официално искане за приемане на страната ни в СЕ. През 1989-1992 г. са осъществени редица официални контакти на високо равнище. През 1990-1991 г. се състоят съвместни посещения в страната на генералния секретар на СЕ и на съответните председатели на Комитета на министрите на СЕ. На посещение в България пристига и президента на Парламентарната асамблея на СЕ. На 2 юли 1990 г. на България е предоставен статут на специално поканена към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. С писмо на министъра на външните работи от 3 март 1990 г. е заявено намерението на страната да се присъедини към организацията. На 17 януари 1991 г. е изпратено ново писмо на министъра на външните работи, с което официално се иска страната да бъде приета за член на Съвета на Европа. В съответствие с практиката на организацията, на 12 февруари 1991 г. Комитетът на министрите предава на ПАСЕ за становище молбата на България за членство. За докладчик на ПАСЕ по България е определен Мигел Анхел Мартинес.

Завършва визитата на министъра на външните работи на Франция Клод Шейсон в България.

Завършва европейското първенство по свободна борба, провеждано от 5 май в България. Българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал.

Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. На следващия ден е решено приемането й да стане чрез референдум. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По „официални сведения“ за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в „Държавен вестник“ и е обявена за основен закон за изграждането на „развито социалистическо общество“. В нея БКП се провъзгласява за „ръководна сила на обществото и държавата“, а НРБ – за „социалистическа държава“. Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган – Държавен съвет, който „съединява вземането на решения с тяхното изпълнение“ и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

Родена е Катерина Малеева – състезателка по тенис на корт. Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 титли от големи състезания. Най-доброто й класиране е 6-то място в световната ранглиста през 1990 г.

Роден е Дони (псевдоним на Добрин Векилов) – български певец, композитор, автор на текстове, актьор. Заедно с Момчил Колев създава един от най-успешните дуети за последното десетилетие. През 1989 г. Дони започва като басист и вокалист на група „Атлас“, а през 1993 г. заедно с Момчил записва песента „Уморени крила“. Песента предначертава успеха на първия албум на Дони в дует с Момчил – „Албумът“ (1993 г.). Издателите на певеца пускат на пазара видеокасетите „Филмът“ и „Акустичният концерт“ (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, „Акага“, симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално сп. „Q“ причислява дуета „Дони и Момчил“ към успешните групи на 1997 г. От началото на 2000 г. Дони работи върху собствени проекти, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): „Албумът“ (1993 г.), „Вторият“ (1994 г.), „Създадено в България“ (1996 г.), „Хитовете“ (1998 г.). Първи самостоятелен албум „Дони“ (2001 г.).

Умира Станислав Лец – полски поет. Той е роден в Лвов през 1909 г. Завършва Юридическия факултет на Лвовския университет през 1933 г. През 1941 г. е в концлагер, от който избягва през 1943 г. Участва в съпротивителното движение, а през 1944-1945 г. е офицер от полската армия. През 1946-1950 г. е дипломат. Първата си книга със стихове издава през 1933 г. – „Цветове“. Автор е на „Йерусалимски ръкопис“ (1956 г.), „Зоопарк“ (1935 г.), „Патетични сатири“ (1936 г.) „Разходката на циника“ (1946 г.) и др. Късната поезия на Лец се характеризира със сб. „На Авел и Каин“ (1961 г.), „Обява за издирване“ (1963 г.), „Поеми, готови за скок“ (1964 г.). С особена известност се ползват неговите цикли с афоризми, сентенции и епиграми „Невчесани мисли“ (1957 г.) и „Нови невчесани мисли“ (1964 г.).

Родена е Долорес Арсенова – български юрист. Завършва педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1990 г. и право в УНСС през 1990 г. За периода 1996- 2001 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия, юридически консултант по мениджмънт на фирми и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за защита на лекарите „Хипократ“. От 1999 г. работи в Института по социология към БАН като сътрудник в секция „Глобално и регионално развитие“. Депутат е в ХХХIХ НС от листата на НДСВ. От 2001 г. е министър на околната среда и водите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ПГ НДСВ. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите.

Основана е компанията Tokyo Telecommunications Engineering с персонал наброяващ около 20 човека. Днес тя е известна под името SONY и е една от най-големите световни корпорации.

Генерал А. Йодъл, от името на германското командване, подписва в главната квартира на Айзенхауер в Реймс безусловната капитулация на Германия. Документът е подписан от генералите Бедел, Смит и ген. Йодъл в присъствието на френски и руски офицери като свидетели. Въз основа на този документ всички военни действия се прекратяват в полунощ на 8 май 1945 г. Официалната ратификация на акта за безусловна капитулация е подписана на 9 май 1945 г. в берлинското предградие Карлсхорст. С това завършва Втората световна война.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) завършва Филипинската операция на японските въоръжени сили, започнала на 8 декември 1941 г. Всички Филипински острови са превзети от Япония.
Целта на японците е завладяване на богатата със суровини американска колония, след разгромяването на американските сили на Филипинския архипелаг – 130 000 души, 45 бойни кораба и повече от 270 самолета. В операцията участват четиринадесета японска армия, оперативно обединение на флота – 43 бойни кораба, от тях 1 самолетоносач и 500 самолета. Японските въоръжени сили нанасят внезапни авиационни удари по летищата и военноморските бази, след което на 10 декември започват десант на о-в Лусон, Минданао и Холо. На 2 януари 1942 г. превземат Манила (о-в Лусон). Американските войски от о-в Лусон се прехвърлят на полуостров Батаан, където капитулират на 9 април 1942 г.

Умира Паул Феликс фон Вайнгартнер – австрийски композитор и диригент. Дебютира като диригент през 1883 г. Той е един от видните представители на немската диригентска школа. Изключителен интерпретатор на музиката на Л. В. Бетовен, Х. Берлиоз, Р. Вагнер и др. Автор е на 8 опери, 7 симфонии и на много други музикални произведения.

Умира Октавиан Гога – румънски поет, общественик, политик, драматург. Роден е в с. Решинари, окр. Сибиу през 1881 г. Завършва Будапещенския университет. Министър е на изкуството и на вътрешните работи в правителството на ген. А. Авиреску (1920-1926 г.). Участва в ръководството на много румънски банки и монополи. Лидер е на Националхристиянската партия. В периода декември 1937 г. – февруари 1938 г. е министър-председател.

В САЩ е излъчено първото радиопредаване, което достига от западния до източния бряг на континента.

Завършва мисията на епископ Борис Стобийски в Ерусалим, започнала на 12 април. Епископ Борис Стобийски води преговори с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия.

Убит е Пол Думер – френски политик. От 1896 г. до 1902 г. е генерал-губернатор на Индокитай. От 1931-1932 г. е президент на Франция. Убит от руски емигрант Гургулов при откриването на една писателска изложба. По време на Първата световна война и четиримата му сина загиват на бойното поле.

Роден е Константин Джидров – български оператор и художник. Завършва специалност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в създаването на: „Среднощна среща“ (1958-1963 г.), „Маргаритка“ (1961 г.), „Тютюн“ (1962 г.), „Смърт няма“ (1963 г.), „Вула“ (1965 г.), „Свобода или смърт“ (1969 г.), „Господин Никой“ (1969 г.), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.), „Козият рог“ (1972 г.), „Мандолината“ (1973 г.), „Дубльорът“ (1974 г.), „Сладко и горчиво“ (1975 г.), „Осъдени души“ (1975 г.), „Над Сантяго вали“ (1976 г.), „Кладенецът“ (1991 г.), „Кръговрат“ (тв, 1993 г.).

Роден е Пеньо Пенев (Пеньо Митев) – български поет. Той е родом от с. Добромирка. Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 г. участва в бригадното движение. Работи в Перник и Димитровград. Редактор е във в-к „Стършел“. През 1956 г. издава единствената си стихосбирка „Добро утро, хора!”. Умира на 27 април 1959 г. при неизяснени обстоятелства.

Умира Димитър Благоев – български общественик, публицист; основоположник на марксизма в България. Създател и ръководител на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 г. През 1875 г. постъпва в IV клас на габровското Априловско училище. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 г. е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете произведенията на К. Маркс и Ф. Ласал. Става убеден привърженик на марксизма. В края на 1883 г. основава т. нар. „Група на Благоев“ – първата социалдемократическа организация в Русия с политическа програма и устав; издава в-к „Рабочий“. Благоев установява връзка с Г. Плеханов и неговата група „Освобождение на труда“ в Женева. За политическата си дейност е арестуван и изгонен от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. „Съвременен показател“ заедно със съпругата си В. Живкова (Вела Благоева). По негова инициатива социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 г., където се провежда учредителният конгрес на БРСДП. Димитър Благоев е убеден привърженик и твърд последовател на Маркс. Той се бори с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 г. повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически в-к „Работник“ (1892 г.). Обявява се против терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа действителност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и др. Последната година от живота си прекарва в изолация.

Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние. Те засягат румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на правителствата ни до края на Първата световна война.

Близо до южния бряг на Ирландия английският пътнически лайнер “Луизитания” потъва, торпилиран от немска подводница U-20. От 1959-е човека на борда загиват 1198. “Луизитания”, както “Титаник”е собственост на “Кунард лайн” и завършва обичайният си рейс Ню Йорк-Ливърпул.

В София започва да излиза утринния информационен вестник „Балканска поща“. Вестникът е спрян от печат на 12 август 1918 г. Редактор е Кр. Станчев.

Роден е Андрей Гуляшки – български писател. Сътрудник е на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания, главен редактор на сп. „Пламък“ (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на сп. „Съвременник“ (1972-1973 г.), секретар на СБП (1956-1962 г.), зам.-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта „Контраразузнаване“. Негови съчинения са „Дон Кихот от Селвеция“ (1936 г.), „Жени“ (1938 г.), „Смъртна присъда“ (1940 г.), „МТ станция“ (1950 г.), „Село Ведрово“ (1952 г.), „Златното руно“ (1958 г.), „Приключенията на Авакум Захов“ (1962 г.), „Седемте дни на нашия живот“ (1964 г.), „Малка нощна музика“ (1965 г.), „Романтична повест“ (1970 г.), „Скитник броди по света“ (1982 г.), „Краят на Лалелия“ (1987 г.) и др.

Със заповед на Действащата армия се обявява създаването на Пета армия с командващ генерал-майор Стефан Тошев.
Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София и по време на Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 г. Тошев е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия. През Първата световна война 1914–1918 г. ръководи Трета армия, която през 1916 г. се сражава срещу Румъния. По-късно Тошев е начело на Четвърта армия. Той публикува редица материали, посветени на войните – „Писма от войната. 1885–1895 г.“, „Войнишка клетва“, „Победени, без да бъдем бити“, „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година“ и др.

Българският премиер Иван Гешов получава телеграма от руският министър на външните работи С. Д. Сазонов, който съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите искания. На 18 май исканията на руска страна са отхвърлени.

Алберт Айнщайн е избран за професор по теоретична физика в Цюрихския университет. Германският физик теоретик и математик е един от създателите на съвременната физика. Той е роден е на 14 март 1879 г. в Германия. Живее в Швейцария. Завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. През 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина „фотон“ през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта. Алберт Айнщайн умира на 18 април 1955 г.

Роден е Васил Иванов – български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 г. – живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ – София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки.

Роден е Николай Заболоцки – руски поет. Роден е в гр. Казан. Завършва Ленинградския (дн. Санктпетербургски) педагогически институт „А. И. Херцен“ през 1925 г. Започва да публикува от 1928 г. През 1929 г. публикува сборника „Стълбове“. През 1933 г. издава поемата „Тържество на земеделието“. През 30-40-те години публикува цикъл стихове със съвременна тематика („Венчаване с плодовете“, 1932 г.; „Седов“, 1937 г.; „Град в степта“, 1947 г.) и редица „натурфилософски“ стихове („Метаморфози“, 1937 г.; „Аз не търся хармония в природата“, 1947 г., и др.). Творчеството му от средата на 50-те години се характеризира с произведенията “Неудачник“ ( 1953 г.), „Грозната девойка“ (1955 г.), „Старата актриса“ (1956 г.) и др. Използва класическия стих на Ф. И. Тютчев, Е. А. Баратински, Н. А. Некрасов. Заболоцки е един от големите преводачи на Русия („Витяз в тигрова кожа“ на Ш. Руставели, произведения на много грузински поети, немска класическа поезия и др.).

Американецът Томас Стивънс завършва първото околосветско пътешествие с велосипед, като за три години изминава повече от 20 000 км.

Осуетен е заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По предварителен план, отвличането трябвало да бъде осъществено между Бургас и Айтос.
Въпреки, че Батенберг е предложен от Русия за български княз той постепенно губи доверието на руския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявяват за олигархично управление. На 27 април 1881 г., със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат, след който отменя конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия започва да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 г. е съставено ново правителство начело с повиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между руските представители и консерваторите противоречията не са преодолени. Българският владетел възприема Русия като заплаха и посредством консерваторите търси сближение с умерените либерали. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и е създаден нов кабинет начело с Драган Цанков. След отстраняването на руските пратеници от прякото управление на страната отношенията с Русия се обтягат. Това създава силни настроения против българския княз сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княза от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац.

Умира Шарл де Костер – белгийски писател (пише на френски език), основоположник на реализма в белгийската литература. Издава сб. „Фламандски легенди“ (1858 г.), „Брабантски разкази“ (1861 г.), народната епопея „Легенда за Ойленшпигел …” (1867 г.), романа „Сватбено пътешествие“ (1872 г.), очерци за пътешествия и др.

Умира Петър Пармаков (Алтъпармаков) – български революционер. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 г. През 1870 г. заминава за Цариград, а оттам за Одеса. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. и служи в руската армия. През 1876 г. напуска армията и се установява в Браила, където се включва в дейността на БРЦК. Преминава р. Дунав и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, определен за военен командир на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 г. поема командването на четата. Убит е в сражение с турските войски при Дряновския манастир.

Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд.
Вестта за избухването на въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Въпреки това е организирана голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Начело застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов – Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. След като се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези които са заловени, са изправени пред съд.

В Петербург Русия и Япония подписват договор, по силата на който Русия предава на Япония Курилските острови. В замяна на това японците се отказват от претенции към о. Сахалин.

Роден е Йордан Маринополски – български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл”. Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението” (1898 г.), “Огледайте се!” (хуморески, 1898 г.), “Критици” (1910 г.), “Прояснени небосклони” (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите” (кн. 2, 1924 г.).

В Хасково, два дни след първия разпит, Атанас Узунов е разпитан за втори път. Той отново отказва да разкрие дори името си. Продължават и разпитите на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов.
На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
Решението за убийството на Хаджи Ставри се взема на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

Роден е Владислав Реймонт – полски писател реалист. Автор е на реалистични новели, повести, романи. В произведенията си представя живота в Полша от началото на ХХ в. Автор е на романите „Селяни“ (т. I-IV, 1904-1909 г.), „Комедиантка“ (1896 г.), „Обетована земя“ (т. I-II, 1899 г.). Автор е и на историческия роман „Годината 1794“ (в 3 т., 1913-1918 г.) за края на независимата полска държава и за въстанието на Тадеуш Косцюшко. През 1924 г. получава Нобелова награда за литература, за романа „Селяни“.

Роден е Гюстав Льобон – френски лекар и социолог. Обнародва няколко труда върху старите източни цивилизации („Човекът и обществата“, „Цивилизациите на Индия“, „Цивилизация на арабите“). През 1884 г. е натоварен с мисия да изучи паметниците на будизма в Индия. Издава: „Първите цивилизации“, „Паметниците на Индия“, „Психологическите закони за развитието на човечеството“ и др. Най-известни от социологическите му трудове са: „Психология на тълпите“, „Психология на новите времена“, „Сегашната еволюция на света“.

Торнадо поразява градче в щата Мисисипи и взема 317 жертви. Това го прави второто най-смъртоносно торнадо в историята на САЩ.

Роден е Йоханес Брамс – немски композитор, пианист и диригент. На 20-годишна възраст прави концертна обиколка на Европа, по време на която се запознава с Ф. Лист и Шуман. От 1862 г. живее във Виена, където изнася концерти като пианист и работи като диригент на певческата капела. Творчеството му обхваща много жанрове с изключение на операта. Има 4 симфонии, прочутите Унгарски танци, много песни и инструментални произведения и др.

Гърция е призната за независима монархия. За крал е избран 17-годишният Отон, син на баварския крал, който до навършване на пълнолетието си управлява чрез регентство. Малолетният крал Отон I пристига в Гърция в началото на февруари 1833 г. заедно с назначеното от баща му регентство и придружаващите го баварски войници и офицери. Първа фигура в регентството и същевременно в политическия живот на Гърция става граф Армансберг. Висшите държавни длъжности в страната се заемат от баварци, назначавани от регентството. В гръцката администрация се въвежда немския език. Баварски офицери обучават гръцката армия, а баварският военен контингент установява „ред“ чрез усмиряване на селяните и преследване на „размирниците“. Това управление гърците наричат „ксенокартия“ (управление на чужденци) или „баварократия“ (баварско управление).

В Петербург се състои премиерата на 9-ата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Лудвиг ван Бетовен е роден около 1770 г. в Бон, Германия. Германският композитор от малък учи цигулка и пиано. Особено благотворно е влиянието на неговия учител Нефе. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Учи при Албрехтсбергер и Салиери. Унищожава всичко, написано до 25-годишната си възраст, поради самовзискателност. От 1796 г. до 1800 г. създава 21 опуса (Първата симфония, опус 21). Между 1800 г. и 1802 г. завършва нови 15 опуса, а през следващите 2 години – още 20, между които и Третата симфония „Ероика“. Негови произведения са още „Фиделио“ (1805 г.), Четвъртата симфония (1806 г.), Концерт за пиано № 4 (1806 г.), „Кориолан“ (1807 г.), Петата симфония (1808 г.), концерти, сонати, квартети и др. След 20-те години не твори активно. Лудвиг ван Бетовен умира на 26 март 1827 г.

Екатерина І заповядва незабавно да бъдат изселени всички евреи от територията на Русия.

Умира Давид Фабрициус – германски астроном. През 1596 г. открива в съзвездието Кит първата известна променлива звезда. Провежда наблюдения над планети и комети през 1607 г. Води кореспонденция с Т. Брахе и Й. Кеплер.

Галилео Галилей, с конструирания от него телескоп, открива първите три спътника на Юпитер – Йо, Европа и Ганимед. Те заедно с Калисто са наречени Галилееви спътници.
Всички спътници на Юпитер го обикалят от изток на запад, както се вижда от Земята. Йо, най-вътрешния, се завърта около Юпитер за около 43 часа. Европа прави една обиколка за около 86 часа, Ганимед за около 172 часа и Калисто се завърта по орбитата си за около 399 часа. Орбитите на Йо, Европа и Ганимед следват определена закономерност, почти кръгли са и периодите се отнасят съответно почти както 4:2:1. Това означава, че докато Йо прави четири обиколки около Юпитер, Европа прави две, а Ганимед – една. Тази зависимост на орбитите е наречена Резонанс на Лаплас. Всяка луна е приливно свързана с Юпитер като периодът на въртене около оста й е равен на орбиталния период. Калисто, най-външната, не е орбитално свързана с другите луни и обикаля Юпитер със свой ритъм.

Въстаническата армия на Жана д’Арк разкъсва английската обсада на Орлеан, с което окончателно обръща хода на Стогодишната война. На следващия ден освобождава обсадения от англичаните Орлеан. Народът започва да нарича Жана д’Арк Орлеанската дева. Тя е родена около 1412 г. в Домреми. Фанатично религиозна, уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. След редица победи Орлеанската дева повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл, като Карл VII. Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на кладата. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква.

Умира Св. Антоний Печорски – руски монах, основател и пръв игумен на Киево-Печорската лавра. През 1069 г. бяга от гнева на Изяслав Ярославович в Чернигов, където също основава манастир. Православната църква почита паметта му на 10 юли.

Умира Отон I Велики – германски крал от Саксонската династия (936-973 г.). От 962 г. е император на Свещената Римска империя. Чрез т. нар. „епископална политика“ укрепва властта си над Църквата. Опитва се да подчини и Папството, като за тази цел предприема няколко похода в Италия (951 г., 961-962 г.), завоюва Северна и Средна Италия и с това полага основите на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. Отон I продължава политиката, водена от баща му Хенрих I, за завладяване земите на западните славяни и насилствената им християнизация. Основава няколко епископства по р. Лаба (дн. Елба); присъединява Лотарингия (936 г.).