КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1878 – руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас 1897 – Открита е жп линията Перник-Радомир (15 км) 1904 – Започва руско-японската война за хегемония в Далечния изток 1933 – В нацистка Германия официално е въведена цензура на печатните издания 1971 – По време на разходка по лунната повърхност американският космонавт Алън Шепърт демонстрира удар по топче за игра на голф.
ПРАЗНИЦИ:
- Имен ден: Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светлозара, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо
- Свети Фотий – На този ден в България празнуват имен ден Светла, Светлан, Силвия и производните имена
- Лапландия – Ден на саамите (народа на Лапландия)
- Нова Зеландия, Ниуе, Токелау – Годишнина от договора Вайтанга (1840 г., национален празник)
- ООН – Международен ден на нулева толерантност към гениталното осакатяване на жени
- Саами – Международен ден на саамите .
- Рсия , Украйна –Ден на бармана.
2023 г. – земетресение в Турция и Сирия , едно от най-големите през 21 век, над 57 хиляди загинали.
2023 г. – Умира Лубомир Щроугал, министър-председател на Чехословакия (* 1924 г.)
2019 – Умира Манфред Айген (р. 1927 ), немски физикохимик, Нобелова награда за химия (1967)
2018 г. – първото изстрелване на свръхтежката ракета носител Falcon Heavy беше направено от космодрума в Кейп Канаверал .
2013 г.
Трус с магнитуд 8 удря района на Соломоновите острови. Последват още 25 вторични труса с магнитуд между 5 и 6.6. Последва 10-метрово цунами връхлетяло остров Нендо, което разрушава всички домове по крайбрежието. През 2007 г. трус с магнитуд 8,1 по Рихтер убива 52 човека и разрушава домовете на хиляди хора. През септември 2009 г. друго мощно земетресение поражда цунами, което отнема живота на 186 обитатели на островните държави Самоа и Тонга.
2012 г.
Правителството в Румъния начело с министър председателя Емил Бок подава оставка под натиска на обществените протести. За временен министър председател, президентът Траян Бъсеску назначава тогавашния министъра на правосъдието Каталин Предою.
2012 г.
Пропуква се стената на яз. „Иваново” и залива околните населени места. Най-много са пораженията в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални щети, като потопът взема и 10 жертви.
1999 г.
На 13 октомври 1998 г. е взето решение от НАТО за започване на въздушни атаки, които впоследствие са отложени, за да продължат дипломатическите усилия за разрешаване на кризата. Милошевич се съгласява да изтегли войските си от Косово. |
1991 г.
|
1971 г.
Алън Шепърт е американски летец-космонавт, контраадмирал от военноморския флот. Той е роден на 18 ноември 1923 г. След завършване на Военноморска академия (1944 г.) участва във войната в Тихия океан. Работи като летец-изпитател на военноморския флот (1950-1953 г., 1955-1957 г.). Завършва военноморски колеж (1958 г.) и посещава цивилна летателна школа. Постъпва в групата на космонавтите (1959 г.). На 5 май 1961 г. пръв в САЩ извършва 15-минутен полет по траектория на космическия кораб “Меркурий”. Заедно с Е. Митчел и С. Рус лети до Луната като командир на космическия кораб “Аполо-14” (1- 10 февруари 1971 г.). |
1966 г.
|
1954 г.
|
1946 г.
Умира Люба Сплитекова Касърова – българска поетеса, общественичка и литературна критичка от чешки произход (баща й е чех – проф. Ф. Сплитек). Роден е на 31 май 1887 г. в Солун. Завършва гимназия в Пловдив, учи в Пражката музикална академия, във Философския факултет на Чешкия университет. След завръщането си в България развива активна обществена и културна дейност, свързана с установяване на българо-чешки контакти. Получава “Женски орден на Белия лъв” (1937 г.). Основни образи в лириката £ са жената и майката. Пише статии за чешки автори (Б. Немцова, Ел. Краснохорска, К. Светла), превежда от чешки език. Стихосбирки: “Люлякови люлки” (1930 г.), “В съня на новороденото” (1930 г.), “Гласове” (1937 г.), “Какво ми нашепва музиката” (1942 г.). |
1945 г.
|
1944 г.
Умира Кирил Ботев – брат на Хр. Ботев. Роден е на 20 април 1856 г. в Калофер. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на Хр. Ботев, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Командир е на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Заместник-министър на войната (1913 г.). |
1944 г.
Умира Велико Вълков Йорданов – български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Роден е на 10 август 1872 г. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898 г.), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерството на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията „Българска белетристика“ (1922 г.). |
1943 г.
Роден е Иван Гарелов – български журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност журналистика. От 1973 г. е на работа в БНТ. Репортер е от „горещите точки“ и автор на документални филми за Камбоджа, Ливан, Израел, Виетнам, Китай, Гърция, Кипър, Афганистан и др. Гарелов е водещ и продуцент на предаването по БНТ „Панорама“. В държавната телевизия създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване „Екип 4“. От 11 септември 2000 г. за известно време е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“. В периода 2004 – 2006 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ. Иван Гарелов е носител на български и международни награди за документална журналистика, за водещ и продуцент на предаване. |
1943 г.
|
1941 г.
|
1935 г.
|
1934 г.
|
1933 г.
|
1932 г.
|
1928 г.
Роден е Илия Хараламбиев Конев – български литературовед. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1951 г.). От 1954 г. е в Института за литература при БАН. През 1968 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Българо-сръбски културни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението)”. Специализира в Югославия и Румъния. Научен секретар е на Института за литература (1967-1973 г.), от 1970 г. до 1972 г. – сътрудник в Института за славяноведение и балканистика при Академията на науките на СССР, където защитава докторската дисертация на тема: “Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури)”. От 1972 г. чете лекции по българска възрожденска литература във ВТУ, от 1988 г. – по литература на Българското възраждане във ВПН в Благоевград. Гост-професор е в Института по славянска филология в Марбург, Германия (1991-1992 г.). Изнася лекции в Лайпцигския (1975-1979 г.) и Гьотингенския (1982-1985 г.) университети. Депутат е във ВНС (1990 г.), министър на науката и висшето образование (1990 г.), председател е на фондация “Ив. Вазов” (от 1991 г.). Основните му изследвания са в областта на сравнителното литературознание, разглежда въпроси и писатели от епохата на Българското възраждане – Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Хр. Ботев и др. |
1928 г.
В Ню Йорк пристига Анастасия Чайковская, обявяваща се за дъщеря на последния руски император Николай II. Тези нейни претенции официално са опровергани през 50-те години на миналия век. |
1927 г.
Монсеньор Кирил Куртев е интронизиран като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати). Куртев е висш духовник, епископ. Роден е в село Дрипчево, Свиленградско. Приема монашество през 1913 г. Ръкоположен е за епископ 1925 г. Екзарх е на българските католици от източен обред (1925–1941 г. и 1951–1971 г.). |
1922 г.
|
1918 г.
|
1913 г.
|
1911 г.
|
1911 г.
На 3 февруари, десет години по-късно, през 1921 г., Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили. Харалампи Джамджиев е роден на 3 юли 1875 г. във Велико Търново. Основоположник е на българската авиационна наука. Харалампи Джамджиев е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина (1895 г.). Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. Харалампи Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. |
1904 г.
Войната избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. На 8 февруари 1904 г. Японската военна флотилия нанася изненадваща атака на руския флот в пристанището Порт Артур. Руснаците се съвземат от първоначалното поражение и успяват да задържат японското настъпление по суша, като успешно воюват по долината на река Ялу и Манджурия. Те обаче не могат да съперничат на японското и надмощие по море и опитите им да използват Балтийския флот в Далечния изток завършват с пълен разгром при Цушима, а сухопътните руски сили търпят поражение при Мукден. С американското посредничество се сключва Портсмутският мирен договор. Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г. |
1901 г.
|
1900 г.
Умира Пьотър Лаврович Лавров – руски философ и публицист. Роден е на 14 юни 1823 г. Преподава математика в Санктпетербургската артилерийска школа. От 1870 г. е в емиграция. Участник е в Парижката комуна (1871 г.). Главен редактор е на „Руски енциклопедически речник“. Заточен е във Вологодска губерния. Успява да избяга в чужбина и основава в Женева сп. „Вперьод“ (1873 г.) и „Вестник народной воли“. Дава името антропологизъм на социално-философското си учение. |
1899 г.
|
1897 г.
|
1897 г.
|
1896 г.
Роден генерал-майор Борис Ив. Димитров – началник на държавната жандармерия (1944 г.). |
1882 г.
Драган Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Драган Цанков заедно с М. Балабанов обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти, и със стремежа на българския народ за свобода. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание 1879 г., където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата като министър-председател (24 март–28 ноември 1880 г.), в правителството на П. Каравелов е министър на вътрешните работи (28 ноември–17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Драган Цанков поставя начало и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903). Редактира вестниците – „България“, „Източно време“ и „Независимост“. Публикува „Кратка българска история“. Драган Цанков умира на 11 март 1911 г. |
1879 г.
|
1878 г.
|
1871 г.
На 26 май 1870 г. Васил Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. |
1865 г.
|
1858 г.
Роден е Христофор Георгиев Хесапчиев – български офицер, генерал-майор (1912 г.). Действащ член е на БАН (1920 г.), професор. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Началник е на военното училище (1885-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир е на VI пехотен полк (1896-1898 г.). Военен аташе в Белград (1899-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. Умира на 15 май 1938 г. в София. |
1855 г.
Роден е Хараламби Н. Карастоянов – един от първите български фармацевти, основател на аптекарската кооперация в България. Учи в Русия, взема участие като доброволец в шипченските боеве. Ранен е при Сливница във войната със Сърбия (1885 г.), остава инвалид (с един крак). Кмет е на София, професор в Държавния университет, председател е на Опълченското дружество “Шипка” и пр. Умира на 5 октомври 1934 г. в София. |
1842 г.
|
1818 г.
Роден е Анри Шарл Литолф – английски пианист и композитор. Напуска Англия на 17-годишна възраст, пътува из Франция, Белгия, Полша, Германия. Връща се в Лондон и отново посещава Германия. Там представя операта си „Годеницата на Кинаст“ и създава 2-те увертюри „Робеспиер“ и „Жирондинци“. Жени се за вдовицата на музикалния издател Майер, поема неговото предприятие и основава известното музикално издателство на класици „Колекция Литолф“. По-късно заминава за Холандия, после за Белгия и Париж, където изнася клавирни концерти. Във френската столица представя редица оперети: „Кутията на Пандора“, „Елоиза и Абелар“, „Горска красавица“ и др. Умира на 6 август 1891 г. |
1802 г.
|
1794 г.
|
1793 г.
|
1788 г.
|
1778 г.
|
1736 г.
Роден е Франц Ксавие Месершмит – австрийски скулптор, професор от 1769 г. Учи в Мюнхен (1745-1750 г.), Грац (1750-1752 г.), Виена (1752-1754 г.). Работи предимно във Виена, преподава във Виенската художествена академия от 1769 г. Автор е на много статуи и бюстове в стил барок и рококо: статуя на Мария Тереза (1764 г.) и Франц I (1766 г.), бюст на лекаря Г. ван Свитен (1769 г.); скулптури за фасадата на Савойския женски манастир (1767-1769 г.), “Характерни глави” (1770 г.) и др. Умира на 21 август 1783 г. |
1689 г.
Петър I е руски цар от 1682 г., той е от династията Романови, първият руски император (от 1721 г.). Син на Алексей Михайлович. До 1689 г. управлява сестра му София Алексеевна. По време на своето управление Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция (виж Северна война). Културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово). |
1623 г.
Франция, Савоя и Венеция образуват съюз против Испания. |