КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 ФЕВРУАРИ

Във френския замък Рамбуйе започват мирни преговори между Югославия и косовските сепаратисти. Конфликтът започва, когато през септември 1990 г. Сърбия приема конституция, която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. От 1994 г. в Косово започват откъслечни, а след това и систематични нападения срещу югославски полицаи и войници. В периода между март 1998 г. и март 1999 г. близо 2000 души са убити в резултат на действията на сръбското правителство в Косово. През лятото на 1998 г. огромен брой косовски албанци са принудени да напуснат домовете си. През есента на 1998 г. вече е сформирана Армията за освобождение на Косово (АОК), която на практика започва гражданска война в Косово.

На 13 октомври 1998 г. е взето решение от НАТО за започване на въздушни атаки, които впоследствие са отложени, за да продължат дипломатическите усилия за разрешаване на кризата. Милошевич се съгласява да изтегли войските си от Косово.

Умира Салвадор Едуард Лурия – американски вирусолог и генетик. Роден е на 13 август 1912 г. Член е на Националната академия на науките на САЩ (1959 г.). Един от основоположниците е на генетиката на микроорганизмите. Изследва структурата и механизмите на възпроизвеждането на бактериофаги, открива ефекта на техните множествени реактивации. Носител е на Нобелова награда за философия и медицина (1969 г., съвместно с А. Д. Херши и М. Делбрюк).

По време на разходка по лунната повърхност американският космонавт Алън Шепърт демонстрира удар по топче за игра на голф.

Алън Шепърт е американски летец-космонавт, контраадмирал от военноморския флот. Той е роден на 18 ноември 1923 г. След завършване на Военноморска академия (1944 г.) участва във войната в Тихия океан. Работи като летец-изпитател на военноморския флот (1950-1953 г., 1955-1957 г.). Завършва военноморски колеж (1958 г.) и посещава цивилна летателна школа. Постъпва в групата на космонавтите (1959 г.). На 5 май 1961 г. пръв в САЩ извършва 15-минутен полет по траектория на космическия кораб “Меркурий”. Заедно с Е. Митчел и С. Рус лети до Луната като командир на космическия кораб “Аполо-14” (1- 10 февруари 1971 г.).

Умира Вилис Тенисович Лацис – латвийски писател. Роден е на 12 май 1904 г. Член е на Комунистическата партия от 1928 г. Автор е на трилогията „Безкрилите птици“ (1931-1933 г.), романите „Синът на рибаря“ (т. 1-2, 1933-1934 г.), „Буря“ (1945-1948 г.), „Към нов бряг“ (1950-1951 г.). Заема висши държавни и партийни постове, депутат във ВС на СССР (1941-1962 г.).

С Указ № 26 се създава Министерство на културата, в което се обединяват Комитетът за наука, изкуство и култура, Комитетът за кинематография, Комитетът за радиоинформация, Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения и Главно управление на трудовите резерви. Министерството ръководи висшето образование, научните и културните институти. В същия ден Министерски съвет разрешава на Министерството на външната търговия да започне официални търговски преговори с Франция и Швейцария. Целта е да се постигне уреждане на българските предвоенни задължения към тези страни, като те се изплащат чрез процентни отчисления (не повече от 5 %) от стойността на българския износ към съответната страна.

Умира Люба Сплитекова Касърова – българска поетеса, общественичка и литературна критичка от чешки произход (баща й е чех – проф. Ф. Сплитек). Роден е на 31 май 1887 г. в Солун. Завършва гимназия в Пловдив, учи в Пражката музикална академия, във Философския факултет на Чешкия университет. След завръщането си в България развива активна обществена и културна дейност, свързана с установяване на българо-чешки контакти. Получава “Женски орден на Белия лъв” (1937 г.). Основни образи в лириката £ са жената и майката. Пише статии за чешки автори (Б. Немцова, Ел. Краснохорска, К. Светла), превежда от чешки език. Стихосбирки: “Люлякови люлки” (1930 г.), “В съня на новороденото” (1930 г.), “Гласове” (1937 г.), “Какво ми нашепва музиката” (1942 г.).

Роден е Боб Марли (Робърт Неста Марли) – певец, китарист и композитор, една от легендите на реге-музиката. Израства в гетото Тренчтаун на Кингстън (столицата на Ямайка). Първата си плоча записва на 17-годишна възраст с помощта на Дж. Клиф. Основава група “Уейлърз” (“Wailers”) през 1963 г. в Ямайка заедно с П. Тош, Бъни Ливингстън, Дж. Брейтуейт, Б. Келсо. Групата започва като вокална формация, а след напускането на Брейтуейт и Келсо продължава като трио в стил ска. Разпада се през 1966 г. Тогава Б. Марли заминава за САЩ, но е принуден скоро да се завърне в родината си, където възстановява “Уейлърз” (1969 г.). Световна популярност печели през 1973 г. (“Burnin”). Същата година разширява групата с вокално трио – “Боб Марли Уейлърз”, и предприема голямо турне из Европа. Обявен от “Мелъди мейкър” за “крал на регето” (1975 г.). През следващите години концертира триумфално по световните сцени. Някои албуми: “Survival” (1979 г.), “Uprising” (1980 г.), “Live at Liceum” (1981 г.), “Chances Are” (1981 г.), “Legend” (1984 г.), “Rebel Music” (1986 г.), “Talkin’ Blues” (1991 г.), “Songs of Freedom” (1992 г.), “Natural Mystic: The Legend Continues” (1995 г.). Умира на 11 май 1981 г. в Маями, САЩ.

Умира Кирил Ботев – брат на Хр. Ботев. Роден е на 20 април 1856 г. в Калофер. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на Хр. Ботев, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Командир е на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Заместник-министър на войната (1913 г.).

Умира Велико Вълков Йорданов – български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Роден е на 10 август 1872 г. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898 г.), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерството на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията „Българска белетристика“ (1922 г.).

Роден е Иван Гарелов – български журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност журналистика. От 1973 г. е на работа в БНТ. Репортер е от „горещите точки“ и автор на документални филми за Камбоджа, Ливан, Израел, Виетнам, Китай, Гърция, Кипър, Афганистан и др. Гарелов е водещ и продуцент на предаването по БНТ „Панорама“. В държавната телевизия създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване „Екип 4“. От 11 септември 2000 г. за известно време е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“. В периода 2004 – 2006 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ. Иван Гарелов е носител на български и международни награди за документална журналистика, за водещ и продуцент на предаване.

В Германия е обявен тридневен траур в памет на войниците загинали в Сталинградската битка. Битката при Сталинград е един от повратните моменти на Втората световна война и е смятана за една от най-кръвопролитните и жестоки схватки в човешката история. Битката е започната с обсадата на Сталинград (днешен Волгоград) в южна Русия и отбраната вътре в самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с разбиване на силите на Оста в и около града. Смята се, че общият брой на жертвите от битката достига между един и два милиона. В тази битка, силите на Оста губят около една четвърт от личния състав на военните си сили заети на Източния фронт, загуба от която така и не успяват да се възстановят.

Адолф Хитлер назначава генерал Ромел за главнокомандващ на “Африканския корпус”. Ервин Ромел е немски генерал, командващ германски войски по време на Втората световна война. Роден е на 15 ноември 1891 г. Той е най-младият генерал, по-късно най-младият фелдмаршал във Вермахта. Ромел е специалист в стратегия и тактика на танковия бой. Започва войната като командир на дивизия в операциите срещу Полша и Чехословакия. По-късно командва “Африканския корпус”, където става популярен като „пустинната лисица“. След десанта в Нормандия е назначен за командващ Западния фронт. След опита за атентат срещу Адолф Хитлер фелдмаршал Ромел е заподозрян в симпатия към атентаторите и неофициално е обвинен в предателство. Фелдмаршал Ромел се самоубива в края на 1944 г.

В продажба е пусната играта “Монополи”. Монопол или Монополи (Monopoly на английски език означава „монопол“) е настолна игра, в която играчите се състезават в добиването на печалби чрез стилизирана икономическа дейност, включително купуването, наемането и отдаването на имоти с помощта на игрални „пари“. Играта е наречена на икономическата идея за монопол – добиването на пълен контрол над някакъв пазар от един-единствен продавач.

Родена е Лада Галина (псевдоним на Ганка Славова Каранфилова) – българска писателка. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор, драматург. Някои съчинения: „Малки приказки“ (1957 г.), „Най-хубавият миг. Очерци и разкази“ (1957 г.), „Лястовичката“ (1960 г.), „Биографична повест“ (1961 г.), „Самолетът и слънцето“ (1964 г.), „Златина, златното момиче“ (1966 г.), „Цветът на изворите“ (роман, 1966 г.), „Калин и майсторите“ (1969 г.) и др. Ат. Трайков заснема през 1982 г. филм по романа £ „Кристали“.

В нацистка Германия официално е въведена цензура на печатните издания.

Роден е Камило Сиенфуегос – кубински военен и политически деец. Учи в Художествената академия. Преследван е от държавната власт за революционни действия, принуден да емигрира 2 пъти в САЩ (1953 г., 1956 г.). През септември 1956 г. заминава за Мексико, където се включва в отряда на Фидел Кастро. На 2 декември 1956 г. заедно с него на борда на яхтата “Гранма” преминава в Куба. Получава званието “команданте” (“майор”), най-високото в революционната йерархия в Куба (април 1958 г.), командва партизанските сили на обширна територия между градовете Мансанильо, Баямо, Виктория де лас Тунас. Съчетава бойните действия с революционна-пропагандна дейност сред селяните. През август 1958 г. начело на колоната “Антонио Масео” нахлува в централните райони на Куба и овладява северната част на провинция Лас Виляс. След победата на комунистическата революция в Куба (1 януари 1959 г.) участва в създаването на революционна армия на страната. Загива при самолетна катастрофа. Умира на 28 октомври 1959 г.

Роден е Илия Хараламбиев Конев – български литературовед. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1951 г.). От 1954 г. е в Института за литература при БАН. През 1968 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Българо-сръбски културни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението)”. Специализира в Югославия и Румъния. Научен секретар е на Института за литература (1967-1973 г.), от 1970 г. до 1972 г. – сътрудник в Института за славяноведение и балканистика при Академията на науките на СССР, където защитава докторската дисертация на тема: “Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури)”. От 1972 г. чете лекции по българска възрожденска литература във ВТУ, от 1988 г. – по литература на Българското възраждане във ВПН в Благоевград. Гост-професор е в Института по славянска филология в Марбург, Германия (1991-1992 г.). Изнася лекции в Лайпцигския (1975-1979 г.) и Гьотингенския (1982-1985 г.) университети. Депутат е във ВНС (1990 г.), министър на науката и висшето образование (1990 г.), председател е на фондация “Ив. Вазов” (от 1991 г.). Основните му изследвания са в областта на сравнителното литературознание, разглежда въпроси и писатели от епохата на Българското възраждане – Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Хр. Ботев и др.

В Ню Йорк пристига Анастасия Чайковская, обявяваща се за дъщеря на последния руски император Николай II. Тези нейни претенции официално са опровергани през 50-те години на миналия век.

Монсеньор Кирил Куртев е интронизиран като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати). Куртев е висш духовник, епископ. Роден е в село Дрипчево, Свиленградско. Приема монашество през 1913 г. Ръкоположен е за епископ 1925 г. Екзарх е на българските католици от източен обред (1925–1941 г. и 1951–1971 г.).

Великобритания, САЩ, Франция и Япония подписват договор, забраняващ използването на отровни газове при военни действия.

Умира Густав Климт – австрийски художник, представител на стила модерн. Роден е на 14 юли 1862 г. във Виена. Учи в Художествена-промишленото училище във Виена (1875-1883 г.). Един от основателите (1897 г.) и президент (до 1905 г.) на дружеството “Виенски сецесион”. Автор е на декоративни композиции, портрети, пейзажи. Сред по-известните му творби са: декоративно пано за Градския театър във Виена (1888 г.), алегорични композиции за аулата на Виенския университет (1901-1903 г.), “Портрет на А. Блох-Бауер” (1907 г.) и др.

Руското правителство отхвърля предложението на Парламента за разрешаване на жените да упражняват юридическата професия.

Роден е Роланд Уилсън Рейгън – американски политик, актьор. Рейгън е 40-ият президент на САЩ (1981-1989 г.). Кандидатурата му е издигната от Републиканската партия. В годините между 1942-1945 г. е киноактьор. Служи във ВВС на САЩ. Губернатор е на щат Калифорния в годините между 1967-1975 г. Правителството му следва политика на увеличаване на военната мощ на САЩ, включително и милитаризиране на Космоса (т. нар. програма „Звездни войни“). Поддържа социалните реформи и предприема мерки за ограничаване на инфлацията. Преговаря и сключва важни споразумения със СССР (1985-1987 г.). През 1994 г. се разболява от болестта на Алцхаймер.

За своята теория „Нова система аероплан“ българинът Харалампи Джамджиев получава в Париж бревет (писмо, диплом) заведено под номер № 26224.

На 3 февруари, десет години по-късно, през 1921 г., Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

Харалампи Джамджиев е роден на 3 юли 1875 г. във Велико Търново. Основоположник е на българската авиационна наука. Харалампи Джамджиев е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина (1895 г.). Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. Харалампи Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.

Япония прекъсва дипломатически си отношения с Русия. Започва руско-японската война за хегемония в Далечния изток.

Войната избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. На 8 февруари 1904 г. Японската военна флотилия нанася изненадваща атака на руския флот в пристанището Порт Артур. Руснаците се съвземат от първоначалното поражение и успяват да задържат японското настъпление по суша, като успешно воюват по долината на река Ялу и Манджурия. Те обаче не могат да съперничат на японското и надмощие по море и опитите им да използват Балтийския флот в Далечния изток завършват с пълен разгром при Цушима, а сухопътните руски сили търпят поражение при Мукден. С американското посредничество се сключва Портсмутският мирен договор. Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г.

В Париж на жп гарите са поставени първите обществени телефони.

Умира Пьотър Лаврович Лавров – руски философ и публицист. Роден е на 14 юни 1823 г. Преподава математика в Санктпетербургската артилерийска школа. От 1870 г. е в емиграция. Участник е в Парижката комуна (1871 г.). Главен редактор е на „Руски енциклопедически речник“. Заточен е във Вологодска губерния. Успява да избяга в чужбина и основава в Женева сп. „Вперьод“ (1873 г.) и „Вестник народной воли“. Дава името антропологизъм на социално-философското си учение.

Сенатът на САЩ ратифицира договор, по силата на който, срещу 20 млн. долара Испания отстъпва владенията си – Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.

Роден е Алберто Кавалканти – бразилски режисьор и продуцент. Следва архитектура и право в Швейцария. През 1917 г. се установява в Париж и се присъединява към творците на авангарда. Работи като декоратор и асистент-режисьор при Марсел Л’Ербие и Жан Рьоноар. През 1926 г. снима “Само няколко часа” – документален репортаж за Париж и неговите жители, последван и от други творби с дух на автентизъм и човечност в интерпретацията на героите. Поканен е от Гриърсън, се преселва във Великобритания, където работи с английски документалисти. През 1950 г. се връща в Бразилия, продуцент и режисьор е на редица успешни филма. През 1955 г. е отново в Европа, за да екранизира “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, след което работи в Италия, Испания, Румъния. Творчеството му – “Влакът без очи” (1926 г.), “Капитан Фракас” (1927 г.), “На пристанището” (1927 г.), “Ваканцията на дявола” (1931 г.), “Пет и Пот” (1934 г.), “Лице, покрито с въглищен прах” (1935 г.), “Хора от Алпите” (1939 г.), “Жълтият Цезар” (1941 г.), “Филм и реалност” (1942 г.), “По тайна доба” (1945 г.), “Никълъс Никълсби” (1947 г.), “Едноокият Симао” (1952 г.), “Една истинска жена” (1954 г.), “Първата нощ” (1958 г.), “Чудовището от Хайгейт Понде” (1960 г.), “Историята на Израел” (1967 г.). Умира на 23 август 1982 г. в Париж.

Открита е жп линията Перник-Радомир (15 км).

Роден генерал-майор Борис Ив. Димитров – началник на държавната жандармерия (1944 г.).

Драган Цанков е изпратен на заточение във Враца, където е обявен за „луд“ със съдебно постановление.

Драган Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Драган Цанков заедно с М. Балабанов обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти, и със стремежа на българския народ за свобода. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание 1879 г., където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата като министър-председател (24 март–28 ноември 1880 г.), в правителството на П. Каравелов е министър на вътрешните работи (28 ноември–17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Драган Цанков поставя начало и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903). Редактира вестниците – „България“, „Източно време“ и „Независимост“. Публикува „Кратка българска история“.

Драган Цанков умира на 11 март 1911 г.

От войсковите части в Източна Румелия се формират две бригади – „филипо-полска“ и „Сливенска“.

В хода на Руско-турската освободителна война руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас. На следващия ден е учредена Бургаската община, която е първата българска градска община. За кмет е назначен Нико Попов.

Васил Левски изготвя образец за писмо позив, адресирано към заможните българи, с което се приканват да подпомогнат материално борбата срещу Високата порта.

На 26 май 1870 г. Васил Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи.

Генерал Робърт Лий е назначен за главнокомандващ на силите на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ. В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга.

Роден е Христофор Георгиев Хесапчиев – български офицер, генерал-майор (1912 г.). Действащ член е на БАН (1920 г.), професор. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Началник е на военното училище (1885-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир е на VI пехотен полк (1896-1898 г.). Военен аташе в Белград (1899-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. Умира на 15 май 1938 г. в София.

Роден е Хараламби Н. Карастоянов – един от първите български фармацевти, основател на аптекарската кооперация в България. Учи в Русия, взема участие като доброволец в шипченските боеве. Ранен е при Сливница във войната със Сърбия (1885 г.), остава инвалид (с един крак). Кмет е на София, професор в Държавния университет, председател е на Опълченското дружество “Шипка” и пр. Умира на 5 октомври 1934 г. в София.

Руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на Георги Раковски и други българи революционери в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав – Браилския бунт.

Роден е Анри Шарл Литолф – английски пианист и композитор. Напуска Англия на 17-годишна възраст, пътува из Франция, Белгия, Полша, Германия. Връща се в Лондон и отново посещава Германия. Там представя операта си „Годеницата на Кинаст“ и създава 2-те увертюри „Робеспиер“ и „Жирондинци“. Жени се за вдовицата на музикалния издател Майер, поема неговото предприятие и основава известното музикално издателство на класици „Колекция Литолф“. По-късно заминава за Холандия, после за Белгия и Париж, където изнася клавирни концерти. Във френската столица представя редица оперети: „Кутията на Пандора“, „Елоиза и Абелар“, „Горска красавица“ и др. Умира на 6 август 1891 г.

Роден е Чарлз Уитстън – английски физик и изобретател, член е на Лондонското Кралско дружество (1836 г.). Професор е в Лондонския кралски колеж (от 1834 г.). Предлага метод за измерване продължителността на разрядната искра (1834 г.). Доказва, че искровите спектри на металите еднозначно характеризират тези метали (1835 г.). Заедно с У. Ф. Кук изобретява и патентова електромагнитен телеграфен апарат, създава първия практически удобен автоматичен телеграфен апарат (1858 г.). Независимо от Е. В. Сименс открива принципа за самовъзбуждане на електрическите машини (1968 г.). Създава огледален стереоскоп, фотометър, шифров апарат (криптограф), самопишещи метеорологични прибори и др. Предлага мостова схема за измерване на съпротивления, която се използва и днес в техниката. Умира на 19 октомври 1875 г. в Париж.

Генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френските артилерийски войски в Италия.

Умира Карло Голдони – италиански поет и драматург. Роден е на 25 февруари 1707 г. във Венеция. В комедиите си осмива нравите и бита на аристокрацията и заможните буржоазни среди. Произведения: „Хитрата вдовица“ (1748 г.), „Благородната дама“ (1749 г.), „Кавалер и дама“ (1745 г.), „Слуга на двама господари“ (1745 г.), „Гостилничарката“ (1753 г.) и др.

Масачузетс става шестия щат на САЩ. Масачузетс е щат в североизточната част на САЩ, в областта Нова Англия. Той граничи на север с щатите Върмонт и Ню Хампшир, на изток и югоизток с Атлантическия океан, на юг с Род Айлънд и Кънектикът, а на запад с Ню Йорк. Пощенският код на щата е MA, а столица и най-голям град е Бостън. Населението на Масачузетс е около 6 349 000 души.

САЩ сключват с Франция първия в своята история международен договор.

Роден е Франц Ксавие Месершмит – австрийски скулптор, професор от 1769 г. Учи в Мюнхен (1745-1750 г.), Грац (1750-1752 г.), Виена (1752-1754 г.). Работи предимно във Виена, преподава във Виенската художествена академия от 1769 г. Автор е на много статуи и бюстове в стил барок и рококо: статуя на Мария Тереза (1764 г.) и Франц I (1766 г.), бюст на лекаря Г. ван Свитен (1769 г.); скулптури за фасадата на Савойския женски манастир (1767-1769 г.), “Характерни глави” (1770 г.) и др. Умира на 21 август 1783 г.

16-годишният Петър I сключва брак с Евдокия Фьодоровна Лопухина.

Петър I е руски цар от 1682 г., той е от династията Романови, първият руски император (от 1721 г.). Син на Алексей Михайлович. До 1689 г. управлява сестра му София Алексеевна. По време на своето управление Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция (виж Северна война). Културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

Франция, Савоя и Венеция образуват съюз против Испания.