КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 5 НОЕМВРИ

В периода 5 – 8 ноември се състои държавно посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и Европейския съюз в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.

По време на кандидат-президентската кампания в телевизионен диспут по bTV президентът Петър Стоянов прочита секретен доклад от 1999 г. на тайните служби, насочен срещу министърът на вътрешните работи от 12 февруари 1997 г. до декември 1999 г. Богомил Бонев. Двамата си разменят остри реплики и обвинения.
Петър Стефанов Стоянов е юрист, политически и държавен деец. Роден е на 21 май 1952 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). Заместник-председател е на Националния клуб за демокрация (НКД) (1993 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Петър Стоянов заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България (1997-2002 г.). Автор е на „Сериозно за развода“, на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната.

Умира д-р Петър Дертлиев – политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България.

Руският президент Борис Елцин претърпява 7-часова сърдечна операция.
Борис Николаевич Елцин е руски политик. Роден е на 1 февруари 1931 г. в Бутке, близо до Свердловск (днес Екатерининбург). Завършва Уралския политехнически институт като инженер-конструктор (1955 г.). Заема длъжностите инженер и началник на Южгорстрой (1955-1963 г.); началник на строителния отдел на Свердловския областен комитет на КПСС (1966-1976 г.). Член е на КПСС (от 1961 г.), от 1968 г. е първи секретар на Свердловския обком на КПСС. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Член е на ЦК на КПСС (1981 г.); кандидат-член е на Политбюро на ЦК на КПСС (от 1986 г.). През 1978 г. става депутат във ВС на СССР. През февруари 1988 г. по предложение на Михаил Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на „перестройката“ и с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ (септември 1989 г.). Елцин е първият свободно избран президент на Русия (1991 г.; преизбран е през 1996 г. и заема поста до 2000 г.). През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г. с помощта на армията потушава опит за преврат. Създава Общността на независимите държави (ОНД). Провежда икономически реформи. Обявява КПСС извън закона (7 ноември 1991 г.).
Борис Елцин умира на 23 април 2007 г.

Бившият италиански министър-председател Джулио Андреоти е обвинен в съучастие в убийство.
Джулио Андреоти е роден на 14 януари 1919 г. в Рим. Бил е седем пъти министър-председател на Италия. Обвинен е във връзки с мафията. Също така е външен министър на Италия между 1983 г. и 1989 г. Той присъства в парламента от 1946 г. През 1991 г. е назначен като пожизнен сенатор.

За председател на ХХХVІ Народно събрание е избран народният представител от Съюза на демократичните сили Александър Йорданов.
Александър Йорданов е литературен критик, журналист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт „Константин Преславски“ в Шумен. Редовен аспирант е в Института по литература от 1979 г. Научен сътрудник е в Института по литература при Българска академия на науките. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател е на Радикалдемократическата партия (януари 1991 г. – юни 1993 г.), председател е на същата партия от 1993 г. Депутат е в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.) и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (5 септември 1992 г. – 15 септември 1994 г.). Посланик е на България в Полша (от 8 февруари 1990 г.) и в Литва (от 16 февруари с.г.). Посланик е в Република Македония от 2001 г. до август 2005 г.

Умира Робърт Максуел (истинско име Ян Лодвик Хох) – британски медиен магнат, водещ издател, основател и собственик на вестникарско обединение “Mirror Newspaper Group” и на издателския концерн “Maxwell Communication Corp.”. Роден е на 10 юни 1923 г. в Словакия в семейство на селяни евреи. През 1938 г. бяга в Унгария, по-късно във Франция и Великобритания (1940 г.), за да се спаси от нацистите. Името Робърт Максуел приема през 1943 г. Създава издателство за научна и техническа литература “Пергамон прес” (1949 г.). През 1980 г. се сдобива с полиграфското обединение “British Printing Group”, през 1984 г. – с британския вестник “Дейли мирър”, през 1987 г. има 12,5% от акциите на френската телекомпания “ТФ-1”, през 1988 г. получава американската банка с данни “Official Airlines Guide” и издателското обединение “Macmillan”. Разширяването на бизнеса води до големи финансови затруднения; към края на 1990 г. дълговете на Робърт Максуел са около 3 млрд. долара. Постепенно той разпродава печатници, издателства, влага средства в списание “European”, но рисковете остават. Умира при неизяснени обстоятелства (тялото му е открито в морето, близо до яхтата му). По-голямата част от собствеността му е ликвидирана.

Започва студентска окупационна стачка в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с искане за оставка на министър-председателя Андрей Луканов.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 26 ноември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). След 1989 г. Луканов е влиятелна, противоречиво оценявана политическа фигура. Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е пред домът си на 2 октомври 1996 г. в София.

В САЩ от арабски терорист е убит лидерът на израелските националисти – Меир Кахане.
Равинът Меир Кахане е убит от ислямиста Ел Саид А. Носаир, чиито действия са оправдани от полицията под влиянието на „предписани лекарства за лечение на депресия“. Равин Меир Каханэ е роден през 1932 г. в Ню Йорк. През 1968 г. организира “Лига за защита на евреите”, която си поставя за цел безопасността на американските евреи. През 1969 г. лигата започва открита безкомпромисна борба за освобождаване на съветските евреи. През 1971 г. Кахане се репатрира в Израел, като оглавява движението “Ках”. Веднага става обект на нападения особено от левите управляващи кръгове. Изпратен е в затвора, а след като излиза след изборите през 1984 г. става депутат. Меир Кахае се бори Израел да стане истинска еврейска държава, основаваща се на еврейските закони, без враждебното арабско население.

В периода 5 – 7 ноември се състои посещение на външния министър Петър Младенов в Китай. Пред китайските си домакини той отправя критика към промените в Унгария, а пред партийната организация на българите в Китай се изказва в подкрепа на екологичните протести, ако те не добият политически характер.

В сградата на преустроената и модерно оборудвана бивша придворна печатница се открива Националната галерия за чуждестранно изкуство. Идеята е одобрена още през 1975 г. от Комитета за култура и принадлежи на Людмила Живкова, която ръководи събирането на художествени произведения чрез масирани откупки с държавни средства и чрез дарения.

Роден е княз Кубрат Панагюрски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота – син на българския цар Симеон II. Завършва медицина в университета “Навара” в Памплона (1990 г.); работи като стажант в болницата “Пуерта де Йеро”. Продължава кариерата си като хирург по вътрешни болести в частна клиника. Влага капитали в развитието на спец. “Колопроктология” (свързана с болестите на стомаха, дебелото и правото черво). През 1999 г. посещава в България и участва в здравната реформа. Женен за Карла-Мария Ройо Вилянова-и-Урестарасу (2 юли 1993 г.), от която има 2 деца – Мирко и Лукас.

Открит е стопанският металургичен комбинат „Кремиковци“.
През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант „Кремиковци“, като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. „Кремиковци“, което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 – 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан „1700“ – горещо валцуване, Стан „250“ за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. „Кремиковци“ се приватизира от „Дару металс“ АД (сега „Финметалс холдинг“ АД). Новият собственик развива стратегия за модернизация на основните производствени мощности на комбината. В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие се въвежда Първа доменна пещ.

В периода 5 – 14 ноември VІІІ конгрес на БКП приема по примера на 22-ри конгрес на КПСС свръх амбициозна 20-годишна програма „за завършване на строителството на социализма и изграждане на комунизма“ в периода 1961-1980 г. Начертава се линия на индустриализация, която да преодолее полузанаятчийския характер на преработващата промишленост и да създаде едри производствени мощности в тежката промишленост, като обаче се държи сметка за потреблението. До 1980 г. промишлената продукция трябва да нарасне 6,5 – 7 пъти в сравнение с 1960 г., селскостопанската – 2,5 пъти, химическата – 25 пъти, машиностроителната – 16-17 пъти, а националният доход – 4,5 – 5 пъти. Тодор Живков е предложен за министър-председател и така освен партийната съсредоточава в ръцете си и държавната власт. „Старата гвардия“ е изтласкана от Политбюро (от нея остават само Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов, Енчо Стайков) и в него укрепват позициите си представителите на новата генерация – Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. Секретари на ЦК стават Б. Българанов, Е. Стайков, Начо Папазов, М. Григоров и Б. Велчев.

Умира Мак Сенет (псевдоним на Майкъл Синът) – американски актьор и режисьор. Роден е на 17 януари 1880 г. През 1912 г. организира компанията “Кийстоун”, в която започва системно производство на комедии, което полага началото на американската комедийна филмова школа. Създава оригиналния комедиен жанр “слапситки”, основан на традициите на мюзикхола и американския популярен театър. Динамичните му филми са построени чрез умело пласиране на комични ситуации, сбивания и необикновени трикове. В неговите филми (на които той е по-скоро художествен ръководител) постоянен герой е групата на кийстоунските полицаи, както и групата на красивите къпещи се дами. “Кийстоун” е школа и трамплин за бъдещата кариера на Роско Арбакъл, Бен Търпин, Мейбъл Норман, Чарлз Чаплин. През 1915 г. създава фирмата “Трайенгъл” заедно с Томас Инс и Дейвид Грифит, в която продължава да снима комедии, а след ликвидацията й (1917 г.) работи и в други компании като режисьор и продуцент. От 1920 г. снима пълнометражни филми, които не повтарят успехите му от времето на “Кийстоун”. Звуковото кино не променя съдбата на Сенет, въпреки че късометражният му филм “Схватка с риба меч” получава “Оскар”. През 1935 г. се оттегля от киното. През 1937 г. получава специален “Оскар” за цялостно творчество и принос за развитието на американската ексцентрична комедия.

Открит е Паметникът на съветския войн („Альоша“) в Пловдив.

В периода 5 – 8 ноември във връзка с унгарските събития Министерството на вътрешните работи на Народна Република България извършва арести на „неблагонадеждни“ граждани. В цялата страна са задържани 372-ма души – бивши активисти на БЗНС „Никола Петков“, легионери, „царски“ офицери. Само в София арестуваните са 62-ма, от които към 14 януари 1957 г. са освободени 21, 32-ма са изпратени в лагера в Белене,а 9 са дадени под съд.
През 1956 г. в Унгария избухва въстание срещу еднопартийната комунистическа диктатура, потушена жестоко с участието на съветската армия. Министър-председателят на Унгария Имре Наги (заемал поста в периода 1953–1956 г.) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаване на бунта Имре Наги емигрира в Белград. През 1958 г. се връща в Унгария, където е осъден на смърт и обесен.

Открит е официално металургичният завод „Ленин“ в Перник.

Генерал Дуайт Айзенхауер печели президентските избори в САЩ с рекорден брой гласове, спечелвани в президентски избори в САЩ.
Дуайт Дейвид Айзиенхауер е американски генерал и държавник; президент на САЩ (1953-1961 г.), армейски генерал (1944 г.). Роден е на 14 октомври 1890 г. в Денисън, щата Тексас. Завършва Военна академия в Уест Пойнт (1915 г.). Служи на различни места в САЩ и в чужбина; заема щабни длъжности (от 1922 г.). По време на II световна война (от 1942 г.) командва американските войски в Европа; върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа (от декември 1943 г.). Командва операцията „Оверлорд“ и окупационните сили на САЩ в Германия (1945 г.). Началник-щаб е на американската армия (от ноември 1945 г.). Върховен главнокомандващ е въоръжените сили на НАТО (1950-1952 г.). Умира на 25 март 1969 г. във Вашингтон.

Умира Борис Авксентиев Борозанов – български актьор и режисьор. Роден е на 8 октомври 1897 г. в Кратово. През 1920-1951 г. работи в Народния театър в гр. София. Дебютира с „Те победиха“ (1940 г.), отразяващ воинската храброст по време на Първата световна война. През 1941 г. снима шпионската драма „Български орли“, както и апологията на превъоръжената ни армия „Стойне и костенурка“. През 1943 г. поставя „Сватба“; през 1917 г. е асистент-режисьор в „Българо-унгарска рапсодия“ (1944 г.) на Фридеш Бан. Заснема първия игрален филм на следдеветосептемврийска България – „Калин Орела“ (1950 г.), в който в патетичен план пресъздава идеализирания образ на възрожденския герой Калин Виденов, разочарован от следосвобожденската действителност у нас и търсещ разтуха в току-що появилите се социалистически идеи. Режисьор е на „Цар Борис III Обединител“ (1943 г. – съвместно с Борис Грежов). Борис Борозанов умира при снимките на филма „Данка“ (довършен от Иван Фичев).

ВНС приема Закон за кооперациите.

Умира Алексис Карел – френски хирург и патофизиолог. Роден е на 28 юни 1873 г.в Сент Фоа ле Лион, Франция. От 1904 до 1939 г. работи в САЩ. Автор на трудове по трансплантация на органи. Политическите му възгледи са крайно десни. Лауреат на Нобелова награда за медицина за 1912 г.

Ционистката терористична организация Стерн Ганг убива в Кайро английския министър по делата за Близкия Изток – Лорд Мойн, като също започва серия бомбени атаки срещу британски инстанции.
Стерн Ганг е ционистка групировка в Палестина, основана през 1940 г. от Абрахам Стерн. Следват бомбени атентати срещу британски представители в Палестина. В резултат британската полиция убива Стерн през 1942 г. Дейността на групировката се простира извън Палестина.

Роден е Арт Гарфънкъл – американски поп-певец, китарист и киноактьор. Популярността си дължи главно на дуета „Саймън и Гарфънкъл“ (от 1964 г.) – двамата свирят заедно още от ученическите години под името „Том и Джери“. До 1964 г. е вокалист с артистичния псевдоним Арти Гар. Снима се в няколко филма („Параграф 22“, 1969 г.). В песните си съчетава фолк-баладата с елементи на рок- и поп-музиката. Дуетът се разделя през 1970 г., а последният им албум и едноименната песен „Мост над развълнувана река“ печели 6 награди „Грами“. Като най-значителен се определя спектакълът им в „Сентръл парк“, Ню Йорк, на който присъстват около 500 000 души (1981 г.). През 80-те години работи върху солови проекти. Дискография: „Angel Clare“ (1973 г.), „Breakaway“ (1975 г.), „Watermark“ (1977 г.), „Fate for Breakfast“ (1979 г.), „Scissors Cut“ (1981 г.), „The Art Garfunkel Album“ (1984 г.), „The Animals Christmas“ (1986 г.), „Garfunkel“ (1991 г.), „Up ‘till Now“ (1993 г.), „Songs From a Parent to a Child“ (1997 г.).

Роден е Божидар Василев Данев – български инженер икономист. Завършва ВМЕИ, София (1965 г.); специализира в Германия (1978-1980 г.). Старши научен сътрудник и доктор на техническите науки от 1973 г.; научен сътрудник е в Института по кибернетика към Българската академия на науките (1965-1978 г.). В периода 1980-1987 г. е ръководител на Центъра за икономически анализи към Българската индустриално стопанска организация. Заместник-председател е на Централния кооперативен съюз (ЦКС) от 1987 г. до 1989 г.; заместник-председател е на Българската стопанска камара от 1989 г. до 1993 г.От 1993 г. Божидар Данев е председател на Българската стопанска камара.

В периода 5 – 11 ноември в Солун се провежда ІV Балканска конференция. Българската делегация под английски и френски натиск подписва условно проекта на Балканския пакт.
Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.) Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция през април 1941 г.

Умира Дончо Хаджисимеонов Палавеев – български индустриалец. Роден е през 1845 г. в Копривщица. Основава фабрика за тютюневи изделия в Пловдив (1903 г.), участва в създаването на тютюнофабрикантското дружество „Св. Никола“ (1905 г.) и на „Съединени тютюневи фабрики – Картел“ АД (1910 г.). През 20-те години на XX век е едър акционер и член на управителните съвети на акционерните дружества „Асеновец“ (фабрика за бира в Сливен), „Спирт“ (фабрика за спирт в Пловдив), „Конен спорт“ (за експлоатация на хиподрума в София). През 1929-1931 г. претърпява големи загуби в износа на тютюни.

Умира Георги Евстатиев (Г. Е. Иванов) – български художник. Роден е на 15 април 1875 г. в Стара Загора. Учи живопис в академиите във Флоренция (1891-1894 г.), Рим (1894-1898 г.), специализира в Париж, Лондон, Мюнхен. Работи като военен художник от 1919 г. Георги Евстатиев е автор на битови композиции и пейзажи, портрети. Негови картини са: 3 портрета на Иван Вазов (1916 г., 1919 г., 1921 г.), „Портрет на Султана Петрова“ (1912 г.), „Сине мой“ (ок. 1914 г.), „Стадо кози“ (1918 г.) и др.

Умира Любомир Весов – активен деец на ВМРО, поет, окръжен воевода на Западна Македония след Първата световна война. Роден е през 1892 г. във Велес. Самоубива се, когато е обкръжен от сръбската жандармерия при с. Острилци, Крушевско. Автор е на стихосбирката „Желание“.

Роден е Мориц Йомтов – български белетрист и сценарист. Работи в областта на детското и комедийно-сатиричното кино, един от братята Мормареви. Съавтор на сценариите на: „Старинната монета“ (1965 г.), „Таралежите се раждат без бодли“ (1971 г.), „С деца на море“ (1972 г.), „Сиромашко лято“ (1973 г.), „Изпити по никое време“ (1974 г.), „Два диоптъра далекогледство“ (1975 г.), „Задача с много неизвестни“ (тв, 1977 г.), „Войната на таралежите“ (тв, 1979 г.), „Двойникът“ (1980 г.), „Хайде, дядовци!“ (тв, 1981 г.), „Васко да Гама от село Рупча“ (тв, 1986 г.), „Мъже без мустаци“ (тв, 1989 г.).

Роден е Джеймс Джонс – американски писател. От 1939 до 1944 г. служи в американската армия, като взема участие във военните операции в Тихия океан. В средата на 60-те години заминава за Париж, където прекарва 15 години от живота си. Създава романите: „Отнякога и во веки веков“ (1951 г.), „И бързат те“ (1957 г.), „Шеренга“ (1962 г.), „Веселият месец май“ (1971 г.), „Повикай ме“ (1978 г.); повестта „Пистолет“ (1958 г.); книга с очерци: „Виетнамски дневник“ (1974 г.); мемоари: „Втората световна война“ (1975 г.). Джеймс Джонс умира през 1977 година.

Роден е Дъглас Сесил Норт – американски икономист и историк. Завършва Калифорнийския университет (1942 г.); доцент (1957-1960 г.) и професор (1960-1983 г.) във Вашингтонския университет в Сиатъл. Директор на Институт за икономически изследвания (1960-1966 г.) и на Националното бюро за икономически изследвания (1967-1987 г.). Професор по американска история и институционализъм в университета в Кеймбридж (1981-1982 г.). Прилага нов количествен подход в научните изследвания в новата икономическа история; един от пионерите в новата институционална икономика; доказва, че организационните промени имат по-голямо значение от техническите (1968 г.). Книги: „Институционални промени в американското икономическо развитие“ (1971 г.), „Възходът на западния свят“ (1973 г.) и „Структура и промяна в икономическата история“ (1981 г.). Изследва икономическото развитие и на Западна Европа; доказва, че индивидуалните права на собственост имат решаващо значение за икономическото развитие. Поставя фундаменталния въпрос защо има бедни (бившите соц.) страни. Носител е на Нобелова награда за икономика заедно с Р. Фоудтел (1993 г.).

Германия и Австро-Унгария провъзгласяват създаването на независима Полска държава. През 1915 г. страната е окупирана от немски и австрийски войски, като дотогава е под руско управление. Начело на правителството става Съветът на държавата (от 15 октомври 1917 г.) и Регентският съвет (Кралска Регентска Рада на Полша).

Остров Кипър е анексиран от Англия. До 1878 г. островът е част от Турската империя. През 1878 г. той е преотстъпен на Англия като гаранция срещу заплаха от страна на Русия дотогава докато съществува такава заплаха. От 1878 до 1914 г. Кипър е под английско управление, но след това е присъединен към Британската империя.

Великобритания, Франция и Русия обявяват война на Турция в хода на Първата световна война. Причината е помощта, която Турция оказва на Германия срещу Русия по море. Турски военни кораби се включват в германски нападения върху руски пристанища на Черно море. През декември 1914 г. Турция нахлува в Кавказ, като завладява обширни територии. Руснаците, притиснати на запад от Германия, а на юг от турците, молят за помощ държавите от Антантата под формата на атака срещу Турция.

Роден е Боян Милачков Балабанов (псевд. Балбо Итало) – български писател, поет и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1943 г.) и дипломация в Свободния университет. След 9 септември 1944 г. е член на редколегията на в-к „Литературен фронт“ (1959-1966 г.), съветник по културните въпроси в Министерството на външните работи и посолството на България в Париж (1969-1973 г.). Съчинения: „Бащина земя“ (1942 г.), „Чудната приказка“ (1946 г.), „Инженер Райдовски“ (пиеса, 1952 г.), „Директорът“ (комедия, 1955 г.), „Пътища“ (пиеса, 1965 г.), „Птиците летят по две“ (пиеса, 1969 г.) и др. Умира на 29 август 1994 г. в София.

Роден е Святослав Николаевич Рьорих, – руски и индийски живописец. Работи в Индия. Син е на Н. К. Рьорих. Следва архитектура – от 1919 г. – в Кралската академия за изкуства в Лондон, а след това – в Колумбийския и Харвардския университет в САЩ. През 1923 г. посещава за първи път Индия, а от 1936 г. живее там постоянно (щата Майсур). Продължава традициите от късното творчество на баща си, рисува портрети, символични и жанрови композиции и пейзажи („Хималаи. Залезът на слънцето“, 1937 г.; „Портрет на бащата“, 1937 г.; „Вечният живот“, 1954 г.; „Моят дом“, 1971 г.; „Моята прекрасна страна“, 1974 г. и др.). Почетен д-р на ВТУ (1980 г.).

Роден е Кирил Преславски (Кирил Хенрих Франсоа Луиза Антоан Карл Филип, княз Преславски) – български княз, втори син на цар Фердинанд I Сакс-Кобургготски, по-малък брат на цар Борис III. Наследник на престола от 3 октомври 1918 г. до 16 юни 1937 г. Завършва Военното училище в София и участва като офицер в Балканската (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.); ген.-лейтенант (1938 г.), инспектор на пехотата (1935 г.). След абдикацията на цар Фердинанд I заминава с него в Германия и завършва агрономство в гр. Хале. Завръща се в България през 1926 г. и служи като офицер от българската армия. На 9 септември 1943 г. ХХV ОНС го избира за регент на България (заедно с Б. Филов и ген. Н. Михов, до 8 септември 1944 г.). Осъден на смърт от I върховен състав на т. нар. Народен съд и разстрелян в района на Софийски централни гробища. Присъдата му е отменена през 1996 г. Кирил Преславски умира на 1 февруари 1945 г. в София.

В периода 5 – 8 ноември се учредява Централен работнически печатарски синдикат в София под ръководството на БРСДП. След негово възвание се създават синдикати в Пловдив, Ямбол, Варна, Шумен, Русе, Търново и Разград.

В периода 5 – 7 ноември в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман – Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори – при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

Роден е Михаил Садовяну – румънски писател, държавен и обществен деец, член на Румънския АН (1921 г.), чуждестранен член на БАН (1947 г.). Започва да печата от гимназиалните си години. Издава сборник “Кръчмата на чичо Преко” (1904 г.), “Гробът на момчето” (1906 г.), “Жители от землянките” (1912 г.), “Подстрекател” (1912 г.), в които описват живота в румънското село. Изиграва важна роля в развитието на румънския социален роман (“Улица Лепушняну. Хроника на 1917”, 1921 г., “Секира”, 1930 г., и др.). На борбата на румънския народ за национална независимост е посветена трилогията “Братя Ждер” (1935-1942 г.). След установяването на социализма в Румъния е избран за председател на парламента (1945 г.), а през 1946 г. – за зам.-председател на Великото Национално събрание. В разкази, статии и брошури представя живота в новите социални условия. Издава повестта “Митря Кокор” (1949 г.), исторически роман “Никоаре Подкова” (1952 г.), в които разсъждава за съдбата на румънския народ и историческия път на селячеството. През 1949 г. е председател на Соц. партия на Румъния, вицепрезидент на Румънския. АН, председател на Националния комитет на защитниците на мира, член на Световния съвет за мир. Умира на 19 октомври 1961 г. в Букурещ.

Умира Джеймс Кларк Максуел – английски физик, член на Лондонското кралско дружество (1860 г.); създател на класическата електродинамика и основите на статичната физика. Роден е на 13 юни 1831 г. в Единбург. Организатор и пръв директор (от 1871 г.) на Кавендишовата лаборатория. Развива идеите на М. Фарадей; създава теория за електромагнитното поле (уравнения на Максуел); въвежда понятието за смесения ток; предсказва съществуването на електромагнитните вълни; предлага идеята за електромагнитната природа на светлината. Установява статистическото разпределение, наречено на неговото име. Изследва дифузията и топлопроводимостта на газовете. Стига до извода, че пръстените на Сатурн се състоят от отделни тела. Автор е на трудове по калориметрия, оптика, термодинамика, история на физиката и др.

Освободено е село Ябланица.

Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. „Училище„.
Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.

Умира Алексей Николаевич Верстовски – руски оперен композитор и театрален деятел. Роден е на 18 февруари 1799 г. в Силиверстово, Тамбовска губерния. Предшественик на Глинка в създаването на руската национална опера. Централно място в неговото творчество заемат музикално-сценичните произведения. Един от основоположниците на жанра на руската опера-водевил. Верстовски е автор на 6 опери – „Пан Твардовски“ (1828 г.), „Вадим, или Събуждането на дванадесетте спящи девици“ (1892 г.) и др. Най-известна негова опера е „Асколдова могила“ (1835 г.). Занимава се с музикална критика, издава и 2 музикални албума (1827-1828 г.) с инструментални произведения.

Роден е Пол Сабатие – френски химик, член на Парижката АН (1913 г.). Завършва Висшия педагогически институт в Тулуза (1877 г.). От 1884 до 1930 г. е професор в Тулузкия университет. Изследванията на Сабатие в областта на хидрогенизационната катализа способстват за създаване на промишлен каталитичен органичен синтез. През 1897 г. заедно с Ж. Сандеран получава етан, нагрявайки смес от етилен с водород в присъствието на никелов катализатор. През 1909 г. осъществява каталитична хидрогенизация на кротоновата, олеиновата и елаидиновата киселини. В периода 1907-1911 г. заедно с френския химик А. Мел доказва, че Mg, Zh, Cd и техните киселини предизвикват дехидрогенизация, а окисите на алуминия, волфрама и силиция – дехидратация на спирта. Изследва реакциите на каталитичната кондензация и изомеризация в присъствието на окиси и хлориди, каталитичния крекинг на тежки въглеводороди. Носител е на Нобелова награда за химия (1912 г.). Умира на 14 август 1941 г. в Тулуза.

С мирния договор в Мадрид завършва Англо-испанската война. Войната е предизвикана от конфликт между английски и испански колонизатори на Карибските острови. Английският капитан Хенри Пауъл взима роби от Гвиана, за да ги използва като работници на плантации с обещанието да ги върне на местния холандски губернатор – Адриан ван Гроневеген. След като не спазва обещанието си и не ги връща, испански войски, водени от Фабрике де Толедо нападат Сент Китс през 1629 г. В резултат са пленени английски кораби, като заедно с екипажите им са задържани в Испания за 5 години. Конфликтът е решен на следващата година, но Кромуел се възползва от положението и атакува испанските колонии в Западните Индии.

Подтикван от католическата партия в Англия Гай Фокс прави неуспешен опит за атентат в Камарата на лордовете с цел на убие крал Джеймс І ­ символ на протестантското управление в страната. Самият Гай Фокс е заловен и осъден на смърт.

Роден е Ханс Закс – германски поет (майстерзингер). Прекарва живота си в Нюрнберг като майстор обущар. Един от първите представители на новите реалистични и демократични тенденции в немската литература. Посреща с възторг Реформацията и идеите на Мартин Лутер. Автор на повече от 6 000 песни, басни, диалози и др., които се отличават с хумор, дидактизъм и реализъм на изображението. Ценен е високо от Й. В. Гьоте, прославен в операта „Нюрнбергските майстори певци“ от Р. Вагнер. Умира на 19 януари 1576 г. в Нюрнберг, Германия.

Умира Казимир III Велики – полски крал (от 1333 г.), последният от династията Пясти. Роден е на 30 април 1310 г. Издава Вислицко-Петроковските статути (1346-1347 г.), които отразяват създаването на съсловната монархия в Полша. Създава самостоятелни висши съдилища “на немското право” и забранява на полските градове да търсят юридическа помощ в чужбина. Провежда парична реформа (1337-1346 г.), която стабилизира цените и подпомага развитието на търговията. Прекратява борбата с Тевтонския орден, като му отстъпва Източно Поморие и успява да върне на Полша Куявия (1343 г.). С помощта на Унгария и Чехия (1349-1352 г.) завладява Галицка Рус, а след това и част от Волиния. По негово време е открит Краковският университет (1364 г.).