КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 4 ОКТОМВРИ

Народното събрание освобождава от длъжност генералния директор на Българска телеграфна агенция Панайот Денев и избира на негово място директора на Радио Варна Стоян Чешмеджиев.

Панайот Денев е роден на 22 август 1954 г. От 1993 г. до 1994 г. е главен редактор е на в. „Демокрация“, от 1997 г. до 2002 г. е генерален директор на Българска телеграфна агенция и от февруари 2002 г. до май 2005 г. е директор на Информационно-аналитичния център на СДС.

В София се открива генерална асамблея на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОНОМОС).

Президентът на САЩ Роналд Рейгън разширява правомощията на ЦРУ, като дава разрешение за разследвания на територията на страната.

Роналд Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс. Преди да започне да се занимава с политика се снима в киното, участва в над 50 филма. Става губернатор на Калифорния. През 1981 г. е избран за президент на САЩ. Той е ХL президент на държавата. Избиран е два мандата.

Президентският му мандат е по време на Студената война. Той е инициатор на проекта “Звездни войни”- инициатива за стратегическа отбрана. По време на неговото управление се гласува висок военен бюджет от почти 200 милиарда долара. През 1986 г. Рейгън нарежда да се бомбардира Либия, която е обвинена за подбудител на тероризма.

Американската актриса Елизабет Тейлър се омъжва за седми път.

Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. През 1939 г. семейството й заминава за Америка. Дебютът в киното на Елизабет Тейлър е на 10-годишна възраст. Голяма популярност й носи филмът “Американска трагедия”. Отличена е с наградата “Оскар” през 1960 г. През 1966 г. получава втори “Оскар”. Участва във филмите: „Клеопатра“, „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, „Укротяване на опърничавата“, „Синята птица“, „Тосканини“ и други.

В зала „Фестивална“ се открива ІХ международна изложба панаир на книгата.

Започва строежът на автомагистрала „Хемус“, свързваща София и Варна. Автомагистрала Хемус (пътна номерация магистрала А2) е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва София с Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София. Към май 2006 г. са използваеми участъците Горни Богров – Ябланица и Варна – Шумен.

В периода 2 – 4 октомври президентът на Индия Варахагири Венката Гири е на официално посещение в България.

Държавата Лесото получава независимост, след като е британска колония, като променя името си от Басутоленд на Лесото. Лесото е демократична, суверена и независима страна, която е заобиколена от всички страни от Южноафриканската Република. Лесото е една от трите монархии в Африка под властта на цар Мошошо, а министър-председател е Леабуа Джонатан. През 1993 г. след 23 години военно управление е приета конституция, която отнема властта на царя, като го изолира от политическата сцена. През 1998 г. насилствени протести и военни бунтове довеждат до кратка, но кървава южноафриканска военна намеса.

Гамбия постига пълно вътрешно самоуправление. Първият министър-председател на страната – Сър Доуда Кайраба Джауара е назначен през 1962 г. През 1964 г. страната става напълно независима. След 1970 г. Гамбия става република в Общността на Нациите.

Съветският съюз успешно изстрелва първия изкуствен спътник на Земята – “Спутник 1”. Той е с размери на баскетболна топка и тежи около 90 килограма, като обикаля Земята за около 98 минути. С това събитие е положено началото на космическата надпревара между САЩ и Русия. Спътникът също води до основаването на НАСА. През юли 1958 г. американският конгрес приема така наречения “космически закон”.

България подписва търговска спогодба с американската и английската окупационна зона в Германия.

Умира Макс Карл Ернст Лудвиг Планк – германски физик, един от основоположниците на квантовата физика. Макс Планк е роден на 23 април 1858 г. Директор е на Института за теоретична физика в Берлин; член е на Берлинската академия на науките и на много други чужди академии на науките. Автор е на много трудове върху енергията и топлината; извежда Закона за излъчване на абсолютно черното тяло (1900 г.); въвежда (1900 г.) Планковата константа. Носител е на Нобелова награда за физика (1919 г.) за откриване на квантовата енергия.

Публикува се проектът за конституция на Националния комитет на Отечествения фронт.

На I конгрес на Отечествения фронт (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945 г.), провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На II си конгрес (февруари 1948 г.) Отечественият фронт прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП (к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган е в. „Отечествен фронт“.

Започва издаването на в. „Народ“, орган на БРСДП, с главен редактор Димитър Братанов.

В периода 2 – 4 октомври в София се учредява партията Национална задруга за политическо възраждане с председател проф. Александър Сталийски и с орган в. „Възраждане“ (от 25 май 1931 г.), копираща италианския фашизъм.

Александър Цанков Сталийски е юрист, политически и държавен деец. Роден е във Видин на 29 август 1893 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1914-1918 г.) като офицер. След края на световната война защитава докторат по конституционно право в Германия (1923 г.). Работи като адвокат в София (1928-1944 г.). Член е на Демократическата партия, като след държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в редовете на Демократическия сговор. Александър Сталийски е един от първите идеолози на фашизма в България. През 30-те години на ХХ в. организира и ръководи фашистки организации. Депутат е в ХХI Народно събрание (1923-1927 г.). От 12 юни до 2 септември 1944 г. е министър на правосъдието. Осъден е от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Автор е на книгите „Фашисткото учение за държавата“ и „Изходът“.

Роден е Георги Георгиев-Гец – български драматичен и филмов актьор. От 1953 г. до 1991 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“. В киното дебютира през 1951 г. във филма „Утро над родината“. Гец е сред най-популярните и снимани актьори. Участва както във филми за съпротивата – „А бяхме млади“ (1961 г.), „Най-дългата нощ“ (1967 г.), „Войници на свободата“ (1977 г.), така и в приключенския жанр – „Златният зъб“ (1962 г.), „С пагоните на дявола“ (ТВ, 1967 г.), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.), „Игрек 17“ (1973 г.), „Пътят към София“ (ТВ, 1978 г.), „Един ден аванс“ (ТВ, 1987 г.). Умира на 2 септември 1996 г. в София. Снима се още в: „Под игото“ (1952 г.), „Наша земя“ (1953 г.), „Границата“ (1954 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.), „Точка първа“ (1956 г.), „Животът си тече тихо“ (1958 г.), „Законът на морето“ (1958 г.), „Първият урок“ (1960 г.), „Нощта срещу 13“ (1961 г.), „Пленено ято“ (1962 г.), „Черната река“ (1964 г.), „Грамофон и маслини за моите приятели“ (ТВ, 1965 г.), „Между релсите“ (1966 г.), „С дъх на бадеми“ (1967 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Прокурорът“ (1968 г.), „Небето на Велека“ (1968 г.), „Осмият“ (1969 г.), „На всеки километър“ (1969 г.), „Цитаделата отговори“ (1970 г.), „Четиримата от вагона“ (ТВ, 1971 г.), „Рожден ден“ (ТВ, 1971 г.), „Татул“ (1972 г.), „Последна проверка“ (ТВ, 1973 г.), „Селянинът с колелото“ (1974 г.), „Последният ерген“ (1974 г.), „Зарево над Драва“ (1974 г.), „Допълнение към ЗЗД“ (1976 г.), „Матриархат“ (1977 г.), „Сами сред вълци“ (ТВ, 1979 г.), „Трите смъртни гряха“ (1979 г. -1980 г.), „Уони“ (1980 г.), „Милост за живите“ (1981 г.), „Най-тежкият грях “ (1982 г.), „Равновесие“ (1983 г.), „Откога те чакам“ (1984 г.), „Стената“ (1984 г.), „Мечтание съм аз …“ (ТВ, 1984 г.), „Денят на владетелите“ (1986 г.), „Те надделяха“ (1986 г.), „Баща“ (1988 г.), „Право на избор“ (1989 г.), „Под игото“ (ТВ, 1991 г.), „Кръговрат“ (ТВ, 1993 г.).

В Женева е подписан протокол, с който Австрия получава независимост.

В периода 1 – 4 октомври във Форт Уейн, щат Индиана, се провежда учредителен конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада (9 дружества), организиран от Сребрен Поппетров по инициатива на Тодор Александров. За секретар е избран Михаил Николов.

Дейци на ВМРО убиват в София водача на земеделската емигрантска организация Александър Панов и през декември тя е разпусната от ръководството на БЗНС.

По време на Балканската война, в периода 4 – 12 октомври, българската армия повторно заема Малкотърновско и Свиленград.

След нахлуването в края на септември 1912 г. на черногорски войски в Северна Албания Османската империя обявява война на държавите от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет.

Роден е Бъстър Кийтън – американски актьор и режисьор, един от най-големите комици на нямото кино, наред с Чаплин и Харолд Лойд. Дебютира в киното през 1917 г. с филма “Момчето от месарницата”. През 1923 г. е в “Метро Голдуин Майер” и започва да поставя своите знаменити пълнометражни комедии. С навлизането на звука настъпва криза в творчеството му. Заболява психически през 1937 г. През 1960 г. публикува мемоарите си “Моят чуден комедиен свят”. Умира на 1 декември 1966 г. в Холивуд. Филмография: “Глупакът” (1920 г.), “Затворник № 13” (1920 г.), “Козата” (1921 г.), “Бледоликият” (1921 г.), “Полицай” (1922 г.), “Електрическата къща” (1922 г.), “Трите епохи” (1923 г.), “Нашето гостоприемство” (1923 г.), “Шерлок младши” (1924 г.), “Мореплавателят” (1924 г.), “Там на Запад” (1925 г.), “Генералът” (1926 г.), “Операторът” (1928 г.), “Сватба напук” (1929 г.), “Свободен и безгрижен” (1930 г.), “Влюбеният водопроводчик” (1932 г.), “Завинаги” (1943 г.), “Булевардът на залеза” (1950 г.), “Светлините на рампата” (1952 г.), “За 80 дни около света” (1956 г.), “Този луд, луд свят” (1963 г.), “Филм” (1965 г.), “Нещо смешно се случи по пътя към Форума” (1966 г.).

Влакът “Ориент Експрес” осъществява първото си пътуване от Париж до Гюрги (Румъния), пресичайки шест държави – през Страсбург, Виена, Будапеща и Букурещ. Влакът става известен с френските си ястия и пътниците си, които са често дипломати, царски и правителствени личности. През 1921 г. маршрутът на влака е удължен до Истанбул.

Умира Владимир Иванович Дал – руски писател, лексикограф, етнограф, почетен член на Петербургската академия на науките (от 1863 г.).

Владимир Дал е роден на 22 ноември 1801 г. в Луганск. Автор е на много разкази и повести из руския бит, събира над 4 000 народни приказки и повече от 30 000 пословици. Автор е на трудове по руски език, етнография, естествени науки и медицина, речник на живия великоруски език. Дал е моряк, воин, лекар и граждански чиновник.

Роден е Стефан Панаретов – български дипломат и общественик, действащ член на Българската академия на науките, дописен член на Българското книжовно дружество (от 1884 г.). Завършва Робърт колеж в Цариград през 1871 г. и работи в същия колеж като преподавател по български език. От 1914 г. до 1925 г. е пълномощен министър във Вашингтон. През 1919 г. участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор. През 1921 г. е командирован в Женева като делегат на събранието на Обществото на народите. Панаретов има сериозни контакти в Америка и допринася много за развитието на българската кауза. Завещава на Българската академия на науките 2 500 000 лв. Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.

Османската империя обявява война на Русия.

Кримската война (1853-1856 г.) е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави – Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната се пораждат от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор следва нахлуване на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо се вдигна и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да се отправят срещу главната руска крепост на Кримския полуостров – Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите обаче не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия се принуждава да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор се подписва в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война се посреща с големи надежди от българския народ, който очаква своето освобождение от османското иго в победата на руското оръжие. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформира се доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи. Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните и противници – Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г.

Във Филаделфия се основава Американско общество за борба с робството.

Белгия се отделя от Холандия и спечелва независимостта си. Двете държави са обединени след Конгреса във Виена от 1815 г. След серия инциденти избухва революция в Брюксел през 1830 г. Уилям I изпраща войски, но те са отблъснати на 27 септември. В резултат Белгия се отделя от Холандия. На 3 ноември е избран национален конгрес от електорат от 30 хиляди души. На 7 февруари 1831 г. конгресът приема конституция.

Мексико става федерална република, след като конгресът приема конституция. Страната е наречена Обединени Мексикански Щати. Породени са спорове относно конституцията. Консерваторите настояват за централно управление и римския католицизъм за религия, докато либералите искат по-голяма власт на отделните щати и религиозна свобода. Първият президент на страната става Гваделупе Виктория. Властта е поверена на конгрес, а губернатори и легислатури оглавяват щатите.

Умира Харменс ван Рейн Рембранд – холандски художник. Рембранд е роден на 15 юли 1606 г. в Лайден, Холандия. Рисува предимно портрети и библейски сцени. Като график Рембранд е ненадминат майстор на офорта. Характерни за творчеството му са груповите портрети „Урок по анатомия“ (1632 г.), „Нощна стража“ (1642 г.); картините „Завръщането на блудния син“ (ок. 1669 г.), „Жертвоприношението на Авраам“ (1635 г.), „Ослепяването на Самсон“ (1636 г.), „Даная“ (1636 г.) и др. Най-богати колекции с картини на Рембранд има Ермитажа в Санкт Петербург, Музея на изобразителните изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва, в Държавния музей в Амстердам, Националната галерия в Лондон и др.

Направен е първият пълен превод на Библията на английски език от свещеника Майлс Ковърдейл. През 1528 г. Ковърдейл проповядва срещу тържествените личности и литургиите, заради което живее в чужбина от 1528 до 1534 г., като през това време в Антверпен превежда цялата Библия. След това се връща в Англия, където я издава. Скоро след това е принуден да избяга вследствие на религиозната политика на Хенри Осми.

Започва антитурският морски поход на граф Амедей VІ Савойски, наричан Зеленият граф, който се превръща в антибългарски. Кръстоносната флота навлиза в Черно море и успява да прогони османците от Галиполи. Вестта за задържането на император Йоан V Палеолог във Видин по заповед на цар Иван Александър променя посоката на нейното движение. По молба на императрица Ана Савойска Зеленият граф насочва своите 14 кораба към българските черноморски градове и превзема Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Обсадата на Варна обаче се оказва неуспешна, което принуждава Амадей Савойски да започне преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица.

След смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава.

Карл Велики е крал на франките от 768 година, а от 800 година е император. Син е на Пипин Къси. В резултат на многобройни завоевателни походи (против лангобардите 773-774 г., 776-777 г.; баварския херцог Тесилон, 788 г.; саксите, 772-804 г.; арабите в Испания, 778-779 г., 796-810 г. и др.) Карл Велики разширява границите на кралството си. През 800 г. в Рим папа Лъв III го коронясва за император. Империята на Карл I Велики включва племена и народности, с различна степен на общественото развитие. Той взема мерки за укрепване на границите и се стреми да централизира властта. Център на държавния живот е кралският двор. Опитва се да контролира дребните благородници. За да подчини голямата държава на единни закони, издава много капитоларии. Според него Католическата църква е опора на кралската власт. Затова се намесва в назначаването на епископите, поощрява принудителното християнизиране на населението в завоюваните земи. Вътрешната политика на Карл I Велики помага за феодализацията на франкското общество. След смъртта му империята на франките се разпада.