КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 31 МАЙ

2005 г.

Уилям Марк Фелт признава пред списанието “Vanity Fair”, че той е анонимният източник, наречен “Дълбоко Гърло” в скандала Уотъргейт.
Фелт е роден на 17 август 1913 г. Бил е агент на ФБР. По време на ранните разследвания по скандала Уотъргейт (1972 – 1974 г.) той работи като заместник-директор на ФБР. След разкритията, че зад скандала стоят хора от предизборния щаб на републиканците, президентът Ричард Никсън подава оставка през август 1974 г. В началото на 70-те години бившият заместник-директор на ФБР предоставя на журналистите от „Вашингтон поуст“ Боб Уудуърд и Кърл Бърнстейн информация за престъпления, извършени от близкото обкръжение на президента Никсън. Само трима души са знаели, кой е мистичният информатор. Двамата журналисти и отговорният редактор Бен Брадли. И тримата обещават, че ще го назоват едва когато той почине. Но 91-годишният Марк Фелт сам нарушава мълчанието.

2004 г. – решка по време на рутинно софтуерно обновяване в Канадската кралска банка става причина за тридневно объркване на 10 милиона салда.

2003 г. – Терористът Ерик Рудолф е заловен в Мърфи.

2003 г. – Самолетът на Ер Франс Конкорд извършва последния полет на този модел.

2003 г Официалното откриване на пресъздадената Кехлибарена стая с участието на руския президент Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер .

1992 г.

Умира Кирил Апостолов – писател. Той е роден на 30 октомври 1931 г. в с. Кърджево, Софийско. Завършва агрономство във ВСИ – София през 1956 г. В периода 1962-1967 г. е директор на селскостопански учебни заведения в с. Белица и с. Леснево, Софийско. За годините между 1968-1971 г. е заместник-главен редактор на сп. „Пламъче“. Главен редактор е и на редакция „Детско-юношеска литература“ в издателство „Български писател“ (1972 г). На издателство „Български писател“ е главен редактор през 1981 г. и директор през 1989 г. От 1991 г. е заместник-генерален директор на издателска къща „Български писател“. В своите разкази, новели, повести, очерци и произведения за деца Кирил Апостолов разглежда процесите в българското село от 60-те и 70-те години. Автор е на съчиненията: „Момчета“ (1959 г.), „Гълъби и хора“ (1962 г.), „Звездата над Осогово“ (1965 г.), „Тримата връстници“ (1967 г.), „На брега. Пиеси“ (1968 г.), „По пътя“ (1969 г.), „Ратайчето“ (1970 г.), „Отиват си корабите“ (1973 г.), „Зайко Късото ухо“ (1974 г.), „Завръщане при своите“ (1975 г.), „Началото на празника“ (1975 г.), „Сезони в Югне“ (1977 г.), „Солта на живота“ (1979 г.), „Сезоните и хората“ (1981 г.), „Радост за всички“ (1982 г.), „Двамата Мироновци“ (1985 г.), „Да спечелиш, да загубиш“ (1985 г.), „Колата, или Голямата мечка“ (1986 г.), „Гибелта на глутницата“ (1988 г.), „Поклон“ (1990 г.).

1974 г.

Сирия и Израел подписват примирие помежду си и създават буферна зона между двете държави. Поради невъзможност за достигане до пълно споразумение между двете страни не е подписан мирен договор.

1973 г.

Американският Сенат гласува за спиране на бомбардировките над Камбоджа. Разпределението на гласовете е 69 към 19 за преустановяване на дейността по бомбардирането. Подобно гласуване със същият резултат е проведено на 10 май в Камарата на представителите. Това е сериозен удар срещу военната политика на Ричард Никсън по отношение на Югоизточна Азия. В резултат на проведените от Съединените щати масирани бомбардировки над Камбоджа загиват над 600 000 цивилни граждани.

1965 г.

Родена е Брук Шийлдс – американска актриса и фотомодел. Някои филми с нейно участие са: “Черно и бяло”, “Синята лагуна”, “Сахара’, “Безкрайна любов”. Шийлдс е бивша съпруга на тенисиста Андре Агаси.

1961 г.

Застрелян е диктаторът на Доминиканската република Рафаел Трухильо.
Рафаел Трухильо управлява от 1930 г. до 1961 г. година, когато е убит в автомобила си. По време на управлението си Трухильо съживява икономиката на Доминиканската република, модернизира я и създава средната класа от експерти и технократи. По негово време се изграждат обществените услуги, образователната и здравната система, телекомуникациите и транспортната инфраструктура. В същото време, за да гарантира собствената си власт и богатство, Трухильо жестоко смазва опозицията. Той нарежда масовото клане на 20 000 тъмнокожи хаитянци, работещи на захарните плантации. Аргументът е, че правителството на Хаити закриляло доминикански емигранти, които искали да го свалят от власт.

1957 г.

Умира Леополд Стаф – полски поет. Роден е на 14 ноември 1878 г. Учи право, след това философия и романистика в родния си град Лвов (днес в Украйна). След като завършва образованието си заминава за Краков. През 1980 г. градът е център на полския литературен живот. В Краков Стаф се сближава с Младото Полско Движение.

1957 г.

Американският драматург Атрър Милър е обвинен в неуважение към Конгреса (законодателното тяло в САЩ). Обвинението е свързано с разследване, направено година по-рано от Комитета по противоамериканска дейност към Долната Камара на Правителството във връзка със злоупотреба с американски паспорти от комунистическата конспирация. По време на разследването 41-годишния Атрър Милър отказва да разкрие имената на писателите, смятани за комунистически, с които той се е срещал пет или шест пъти в Ню Йорк през 1947 г. По време на делото Артър Милър отговаря на всички въпроси, свързани с него, но отказва да назове други имена, защото смята, че може да им навлече неприятности. По време на прочитането на присъдата Милър не е в съда. Максималната присъда за неуважение към съда е 1 година затвор, парична глоба или и двете. Подсъдимият обжалва. На 6 август 1958 г. присъдата е отменена от Апелативния съд.

1952 г.

Умира Стефан Спиров Македонски – оперен певец. Той е роден на 25 май 1885 г. в Сливен. Учи пеене в Москва и Париж. Пее в Софийската народна опера, в оперните театри на Берлин, Хановер, Кобург и Касел. От 1948 г. до 1952 г. е директор на Държавния музикален театър в София, който след смъртта му носи неговото име.

1950 г.

В Кочани е проведен съдебен процес срещу 6 българи, комунисти по убеждение, за пропагандиране на българската кауза и разпространение на българска литература. Групата, ръководена от Моне Спасов от Виница, е осъдена на различни срокове от 5 до 7 години затвор.

1949 г.

Роден е американският актьор Том Беринджър, известен най-вече с участието си в екшъни. Роден е в семейството на ирландки католици в Чикаго, щата Илинойс. Учи журналистика в университета в Мисури. След като се дипломира работи в регионалния театър. Заминава за Ню Йорк през 1970 г., където се снима в сериали. В голямото кино дебютира през 1976 г. Някои от филмите с негово участие са: “Снайперистът 2”, „Турболентност 2: Страх от летене“, “Взвод”, “Войната в окръг Джонсън”, “Противоотрова” и др. За участието си в “Взвод” получава номинация Оскар. От 1990 г. работи като продуцент. Живее в Южна Каролина. Женил се е три пъти и има шест деца.

1948 г.

Родена е Светлана Александровна Алексиевич – белоруска писателка и журналистка. През 1967 г. завършва журналистика в Белоруския държавен университет. Работи като журналистка, завежда отдела за очерци и публицистика на сп. „Неман“ (орган на Съюза на писателите на Белорус). Автор е на документалните книги „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели“, на пиесите „Войната няма женско лице“, „Марютка“, „Цинковите момчета“, „Омагьосани от смъртта“. Поставя цикъла от документални филми „Войната няма женско лице“, получил „Сребърен гълъб“ на XXVI международен фестивал за документални и късометражни филми в Лайпциг през 1983 г. Лауреат е на литературна награда „Н. Островски“, носителка е и на „Почетен знак“.

1947 г.

Роден e Васил Сотиров – български лирик, сатирик и преводач. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в редакция “Хумор, сатира и забава” при Българското радио (1971 г.-1979 г.). В годините между 1981-1984 г. е редактор в сп. “Карикатура”; в Студията за анимационни филми “София” (1984-1988 г.), а от 1991 г. във в-к “Пардон”. Пише също така и поезия за деца. Автор е на съчиненията: “Лъвовете никога не плачат” (1981 г.), “Убийство на щурец” (1982 г.), “Смъртен скок” (1989 г.), “Да ти излезе номерът” (1989 г.), “За едни има – за други няма” (1990 г.), “Поръчка за събуждане” (1990 г.), “Цвете в саксия” (1990 г.), “Пъдене на лоши духове” (1991 г.). Носител е на наградите: “Сребърна фурма” за хумористичен разказ в Бордигера (1978 г.), “Южна пролет” (1982 г.), “Сребърен МладЕЖ” (1981 г.) и “Златен МладЕЖ” (1986 г.), “Ламар” за поезия (1991 г.) и др.

1936 г.

В белградската преса е публикуван меморандумът за възстановяване на конституционното управление, връчен на царя от оформената на 24 май опозиционна група на дейци от забранените партии – “Петорка”. Към опозиционната група на партиите се включват Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия).

1935 г.

В резултат на земетресение в Североизточна Индия загиват близо 50 000 души.

1931 г.

Роден е Джон Робърт Шрайфър – американски физик. През 1953 г. завършва Масачузетския технологичен институт. От 1953 г. до 1957 г. работи в Илинойския технологичен институт под ръководството на Дж. Бардин. В периода 1957-1959 г. е преподавател в Чикагския университет, а от 1959 г. – в Илинойския университет. През 1962 г. получава титлата професор в Пенсилванския университет, Филаделфия. Основните му трудове са върху физика на твърдите тела и физика на ниските температури. През 1957 г. заедно с Дж. Бардин и Л. Купър разработва микроскопичната теория на свръхпроводимостта. Джон Шрайфър получава Нобелова награда за физика през 1972 г.

1930 г.

Роден е Клинт Истууд – американски актьор, режисьор и продуцент. В киното работи от 1954 г. („Отмъщението на чудовището“). Става популярен като главен изпълнител в трилогията на Серджо Леоне – „За шепа долари“ (1964 г.), „За няколко долара повече“ (1965 г.), „Добрият, лошият, злият“ (1966 г.). Най-голяма известност му носят ролите във филмите на „Мръсният Хари“ (1971 г.), „Бойната сила на пистолета “Магнъм“ (1973 г.), „Отмъстителят“ (1976 г.), „Внезапно стълкновение“ (1984 г.), „Игра със смъртта“ (1989 г.).

1927 г.

Посланическата конференция на Антантата в Париж взема решение за закриване на Ликвидационния военен орган на Контролната комисия в България и на 30 юни той престава да действа.

1911 г.

В сражение с турския аскер край село Журче, Демирхисарско, загива войводата Блаже Кръстев от село Бирино, Крушевско.
Блаже Кръстев е Крушовски войвода на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация. През Илинденско-Преображенското въстание (1903) четата му превзема турските казарми в Крушево. В края на 1904 г. във Велешко участва в чета, която се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1907 г. е крушовски районен войвода. След Младотурската революция заминава за България и по нареждане на Тодор Александров се връща обратно с четата си в Крушево.

1903 г.

Роден e Маньо Стоянов – български литературовед, историк и библиограф. Той учи в Пирдоп и завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г. Преподава в Пловдивската духовна семинария и в гимназиалните училища в Пловдив, Сливен и София. Уредник и директор е на Народната библиотека в Пловдив (1945-1948 г). Работи в областта на историята на българска възрожденска книжнина, българо-гръцките книжовни връзки и отношения и славянската палеография. Автор е на творбите: “Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания (1806г.-1878 г.)”, “Пътят към свободата. Исторически разкази за Пловдив през Възраждането” (1966 г.), “Украса на славянските ръкописи в България. Албум” (1973 г.), “Очерци за Източна Румелия” (1974 г.). Умира на 5 ноември 1986 г.

1902 г.

В Претория е подписан договор, с който приключва Английско-бурската война, в която загиват над 5 700 англичани и 4 000 бури. Войната е предизвикана от стремежа на Великобритания да разшири колониалните си владения в Южна Африка. Продължава от 1899 г. до 1902 г. и завършва с превръщането на двете бурски републики в британски колонии. Въпреки съпротивата си бурите са принудени да сключат мирен договор, според който загубват независимостта си.

1902 г.

Сключена е тайна българо-руска военна конвенция в Петерхоф. Русия гарантира за 10 г. българо-румънската граница. При война българската армия минава под руско командване. С руска намеса „Фирмилияновият въпрос“ е разрешен неблагоприятно за България и владиката получава официално назначение за Скопие.

1900 г.

С княжески pecкрипт до канцлера на българските ордени е учреден орден “За военна заслуга”. Първоначално орденът има шест степени – Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава.
С Великия кръст I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата от тях длъжност, с III степен – полковници и подполковници, командири на полкове, с IV степен – майори, служещи в щабовете, и капитани ротни командири, а с V и VI степен – ротни и взводни командири до капитан, подофицери, доброволци в Сръбско-българската война и в балканските войни, опълченци и др.

1883 г.

В Крушово е роден Стефан Николов Баджов, един от най-известните и високообразовани български художници. В началото на столетието рисува основните емисии на пощенски марки на Царство България, както и стенописите в църкавата “Св. Седмочисленици” в София.

1876 г.

Във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести.
Същия ден четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан.
За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев и част от неговите четници си се качват в Гюргево на кораба „Радецки“. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слизат на българския бряг те полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четата е преследвана от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там четниците водят бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневни бойни действия загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 – на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежки боеве във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния.

1866 г.

Роден д-р Кръстьо Котев Кръстев – български литературовед и критик, естет, редактор на сп. “Мисъл” (1892-1907 г.). Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език. След гимназията е стенограф в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това Кръстьо Кръстев е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването на сп. “Критика”, продължение на “Литературно-научно списание…”. През 1895 г. той е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор там, но след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. През 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в СУ “Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН. Д-р Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл”, сътрудничи на “Периодическо списание”, “Критика”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Труд”, “Пряпорец”, “Демократ”, “Народ”, “Гражданин” и др. Той е противник на марксическите естетически възгледи и оценки, и се явява проводник на модерната западноевропейска естетическа мисъл. Пише статии против цар Фердинанд. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики” (1894 г.), “Литературни и философски студии” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует” (1907 г.), “Млади и стари” (1907 г.), “Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов” (1917 г.) и др.

1863 г.

В Браила започва да излиза седмичният политически, любословен и търговски вестник “Българска пчела”. Редактор на вестника е Христо Ваклинов, а спомоществователи са видни български търговци, организирани в акционерно дружество. Вестникът полемизира с другите вестниците „Съветник“, „Турция“ и „Гайда“. Сътрудници на “Българска пчела” са Р. Блъсков, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев, П. Калянджи, В. Берон, Т. Н. Шишков, В. Чолаков и др.

1858 г.

Роден е Роман Иванович Клайн – руски архитект. В периода 1877-1882 г. учи в Петербургската художествена академия, след това в Париж (до 1884 г.). От 1907 г. е академик в Петербургската художествена академия. Преподавател е в Рижкия политехнически институт в годините между 1916-1918 г. и в Московското висше техническо училище от 1918 г. до 1923 г. Сред най-известните му произведения са сградата на Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” в Москва (1898-1912 г.), Бородинският мост в Москва (1912 г.) и др. Роман Клайн умира на 3 май 1924 г. в Москва.

1857 г.

Роден е Пий XI – римски папа от 6 февруари 1922 г. до 10 февруари 1939 г. Завършва в Рим Грегорианския католически университет и академията „Св. Тома“. В продължение на 30 години е директор на Амброзианската библиотека в Милано. През 1914 г. става заместник-директор, а след това е директор на Ватиканската библиотека. През 1919 г. става епископ, назначен е за милански архиепископ и получава кардиналски сан. В младостта си е запален спортист и известен алпинист, дори е включен в една експедиция до Северния полюс, но духовните дела му попречват да участва в нея. По време на неговия понтификат са подписани Латеранските договори, които създават града държава Ватикана. Утвърждава новото оригинално знаме на Ватикан. Издава първата енциклика на език, различен от латинския – „Nonalliamo bisongo“ („Не изпитваме нужда“). Във външната политика се стреми да изглажда противоречията между европейските държави и да обуздава експанзионистичните стремежи на нацистка Германия и фашистка Италия. Не е напълно ясна причината за внезапната му смърт на 12 февруари 1939 г. Предполага се, че е отровен.

1815 г.

Според решенията на Виенския конгрес (1814-1815 г.) Нидерландия е обявена за Нидерландско кралство. Към него са присъединени Белгия и Люксембург. През 1830 г. (след Белгийската революция) Белгия излиза от състава на Нидерландското кралство.

1809 г.

Умира Йозеф Хайдн – австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Роден е на 31 март 1732 г. През 1740 г. постъпва в хора на катедралата “Свети Стефан” във Виена. От 1749 г. работи като цигулар, пианист и частен учител по музика. През 1759 г. става придворен капелмайстор при граф Марцин, а от 1761 г. – при граф Естерхази. През 1791 г. напуска придворната служба. През 1792 г. и след това през 1794-1795 г. посещава Лондон, където получава титлата “доктор по музика”. Творчеството на Хайдн се състои от над 104 симфонии, 77 квартета, 52 сонати за пиано, 50 инструментални концерта, 24 опери, ораториите “Сътворението на света” (1798 г.), “Годишните времена” (1800 г.) и др.

1740 г.

Умира Фридрих Вилхем I – първият пруски крал (от 1701 г.), от династията Хохенцолерни. Той е роден на 14 август 1688 г. в Берлин. Син е на Фридрих I, баща на Фридрих II. Поставя основите на пруския милитаризъм, засилва държавния административен апарат. Отнася се със скептицизъм и неприязън към интелигенцията и прогресивните обществени движения.

1709 г.

Американският президент Джордж Вашингтон одобрява първия закон за авторското право в Съединените щати.