КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 30 ДЕКЕМВРИ

Изключен е 2-ри реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Строителството на АЕЦ “Козлодуй” стартира на 6 април 1970 г. То е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3-ти и 4-ти започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г.
Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „Козлодуй“ до началото на 1998 г., а блокове III и IV – до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум „Костов – Ферхойген“, според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерският съвет взема решение за спиране на 1 и 2 блок на АЕЦ, които са изведени от експлоатация до 31 декември 2002 г.

Бившият „Бийтълс“ Джордж Харисън и жена му са нападнати от маниак в Лондон. Мъжът успява да им нанесе няколко порезни рани с нож.

За министър-председател с мандата на ДПС XXXVI НС избира икономическия съветник на президента – проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на БАН от 1997 г., професор, доктор на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. Автор е на трудове в областта на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развитие на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 г.

Умира Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 г. в Русе. Завършва кинематографично образование във Франция. През 1931 г. става член на Съюза на прогресивните френски писатели и актьори. През 1944 г. снима пораженията от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които заснемат участието на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-добрите български оператори-графици, с рационализации в областта на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: “9.IХ. – ден на победата” (1945 г.), “Славянски събор” (1945 г.), “Той не умира” (1949 г.) и на игралните – “Калин Орела” (1950 г.), “Данка” (1952 г.), “Септемврийци” (1954 г.), “Точка първа” (1956 г.), “Животът си тече тихо” (1958-1989 г.), “Отвъд хоризонта” (1960 г.), “А бяхме млади” (1961 г.).

Умира Иржи Трънка – чешки режисьор и художник. Роден е на 24 февруари 1912 г. Учи рисуване при Й. Скупа и в Пражкия институт за приложни изкуства. Основател е на кукления “Дървен театър” в Прага (1936 г.). В началото на 40-те години е театрален художник. В киното е от 1945 г. Основоположник е на национална школа за куклена анимация и на детската художествена кинематография. Сред създадените от него анимационни филми са: “Как дядо посадил ряпа” (1945 г.), “Палавникът и есесовците” (1946 г.), “Животното и разбойниците”, “Подаръкът” (1946 г.). През 1947 г. режисира първия си куклен филм – “Чешка година”, определен като епопея на националния живот. Куклени филми: “Славеят на императора” (1948 г.), “Принцът на Баяя” (1950 г.), “Старинни чешки приказки” (1953 г.). Класика: “Приключенията на храбрия войник Швейк” (1955 г.) и “Сън в лятна нощ” (1959 г.). Критикува и осмива технизацията на обществото в “Страст” (1961 г.) и “Кибернетична бабичка” (1962 г.).

Умира Тригве Халвдан Ли – норвежки държавник и политик, дипломат. В годините 1935-1940 г. и 1945-1946 г. е депутат в норвежкия парламент. От 1935 г. до 1945 г. е министър. Тригве Ли е ръководител на норвежката делегация на конференцията в Сан Франциско (1945 г.), на която се създава ООН. В периода 1946-1953 г. той е генерален секретар на ООН.

Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица.

Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. През 1991 г. на основата на държавното предприятие е създадено акционерно дружество. На 12 октомври 1999 г. “Лукойл” купува 58 % от акциите на “Нефтохим”. Днес “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя произвежда нефтохимикали и полимери.

Умира Артър Лавджой– американски философ, представител на критическия реализъм. Артър Лавджой е роден на 10 октомври 1873 г. в Берлин. В периода 1901-1908 г е преподавател във Вашингтонския, след което до 1910 г. и в Мисурийския университет. От 1901 г. е професор. От 1910 г. до 1938 г. преподава в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. В годините 1916-1917 г. Артър Лавджой е президент на Американската философска асоциация. Той е основател и редактор на сп. „Journal of the History of Ideas“ (1940 г.). Артър Лавджой критикува субективния реализъм, неореализма и прагматизма на Дж. Дюи, а също бихевиоризма. Според него процесът на познание е „гносеологически триъгълник“, който включва познаващия субект, приемания аксиоматично обект (физическия свят) и „даденото“ съзнание, опосредстващо познавателния процес и отъждествявано от Артър Лавджой с възприятията. „Даденото“ условно представлява сбор от свойствата на външната действителност, знанието за които дава възможност на субекта да се ориентира в света. По този начин Артър Лавджой развива своеобразен вариант на идеалистичната теория на символите.

В дните от 1 до 30 декември е извършено преброяване на населението в България. Според публикуваните на 17 януари 1957 г. резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското – 5 075 730 души. С командно-административни мерки населението в Пиринска Македония отново е обявено за „македонско“ и в този край са преброени 178 862 „македонци“ и само 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите.

В САЩ е пуснат в продажба първият цветен телевизор.

Умира Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – български писател. Роден е на 19 февруари 1897 г. в София. Завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски” (1920-1921 г.). През 1930 г. заедно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник “Съвременник”. В годините 1935-1944 г. е главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 г. в сп. “Смях”. Сътрудничи на сп. “Листопад”, “Везни”, “Златорог”, “Сили”, “Общ подем” и др. Съчинения: “Съдба” (1925 г.), “Гост от Бомбай” (1933 г.), “Небесни камбани” (1937 г.), “Златното яйце” (1946 г.), “Листило клонче” (избрани стих. за деца, 1975 г.).

Издадено е Постановление на Министерския съвет за опазване на паметниците на културата и за музейното дело.

Завършва започналият на 25 декември Хабаровски процес. Това е съдебен процес в Хабаровск на военния съд на Приморския военен окръг. Подсъдими са висши офицери от японската армия и сътрудници на японски бактериологични лаборатории, създавали и използвали бактериологично оръжие (от 1931 г.). Съдът установява, че в японските военни планове е предвидено масово използване на бактериологично оръжие за унищожаване на войски и мирно население в СССР и други държави – противници на Япония. Установява се, че многократно е използвано бактериологично оръжие във войната против Китай и в диверсионни действия против СССР. Всички подсъдими са осъдени на различни срокове лишаване от свобода.

Започва работа първият ядрен реактор в СССР.
Първият ядрен реактор е построен от Енрико Ферми (на снимката) в Чикагския университет.
Ядреният реактор е устройство, в което се поддържа и управлява верижна реакция на ядрено делене с цел получаване на ядрена енергия, радиоактивни нуклиди или изкуствени елементи.
Енрико Ферми е италиански физик, допринесъл съществено за развитието на съвременната теоретична и експериментална физика. Роден е 29 септември 1901 г. Рим. През 1922 г. завършва Пизанския университет. Учи в Германия и Холандия. В периода 1926-1938 г. е професор в Римския университет. Оказва голямо влияние върху формирането на италианска школа в съвременната физика. Емигрира от Италия в САЩ през 1938 г. От 1939 г. до 1945 г. е професор в Колумбийския университет. Ръководи научни изследвания в областта на използването на ядрената енергия в САЩ, участник е в “Манхатънския проект” – създаването на американската атомна бомба. Енрико Ферми участва активно в създаването на съвременната квантова физика. Разработва статистика на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули (1925 г.), създава количествена теория на бета-разпада, основана на предположението на В. Паули за това, че бета-частиците се изпускат едновременно с неутрони. Заедно със сътрудниците си изучава свойствата на неутроните и създава основите на неутронната физика (1934-1938 г.). За пръв път наблюдава изкуствена радиоактивност, предизвикана от бомбардировката на редица елементи (сред които и уран) с неутрони; открива забавянето на неутроните и създава теорията на това явление, за което през 1938 г. получава Нобелова награда. Енрико Ферми за пръв път осъществява верижна реакция в построения от него първи в света ядрен реактор, в който за забавяне на електроните се използва графит, а като гориво – уран. В края на живота си се занимава с високи енергии и публикува теоретични съчинения в тази област. Умира на 28 ноември 1954 г. Чикаго.

Публикувано е завещанието на Адолф Хитлер.

Завършва XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов.
Оббов е политически и държавен деец. От 1908 г. до 1919 г. е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. В годините между 1919–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на БЗНС е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание през 1923 г. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923–1925 г.). През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС „Александър Стамболийски“ („Пладне“). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945–1947 г.) и политически секретар. В периода 1946–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС.

Умира Ромен Ролан– френски писател, общественик, музиковед. Той е роден през 29 януари 1944 г. в Кламси. През 1886 г. завършва история, а от 1897 г. е професор по история на музиката. Създава биографичните романи: „Животът на Бетховен“ (1903 г.), „Животът на Толстой“ (1911 г.), „Жан Кристоф“ (10 части, 1904-1912 г.), повестта „Кола Брюнон“ (1919 г.). През 1939 г. завършва монументалната трагедия „Робеспиер“. Ромен Ролан е носител на Нобелова награда за мир (1916 г.) и Нобелова награда за литература (1915 г.) за романа „Жан Кристоф“.

Министерският съвет за пореден път решава да бъдат уволнени „за фашистка дейност“ преподаватели от висши училища. Този път техният брой е 20, а 10 са отстранени за определен брой семестри.

Спира да излиза вестник “Заря”. Вестник “Заря” е български информационен всекидневник, основан със субсидии на Руската царска легация в София. Излиза в София от 18 април 1914 г. до 30 декември 1944 г. Първоначално вестникът е с русофилска, а след Първата световна война (1914-1918 г.) – със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника – Ат. Дамянов, спира издаването му. В. “Заря” започва отново да излиза през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие „Съединени печатници“, собственост на Ат. Дамянов. Главен редактор е Кр. Станчев (а от май 1944 г. – Сл. Васев). След 1941 г. в. „Заря“ запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор.

Проведена е англо-американска бомбардировка над София. В резултат са убити 70 души и са ранени 95.

Патентована е електронната телевизионна система.

Роден е Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: “Любимец 13” (1958 г.), “Бъди щастлива, Ани” (1961 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Старинната монета” (1965 г.), “Първият куриер” (1968 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Последният ерген” (1974 г.), “Топло” (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 г. , без да успее да осъществи най-добрия си сценарий – “Инфаркт”.

Роден е Бо Дидли (псевдоним на Елъс Макданиъл) – американски изпълнител на блус и ритъм енд блус, с голямо влияние върху развитието на рокендрола и групи като „Ролинг Стоунс“, „Ху“, „Дорс“ и др. Първия си запис осъществява през 1955 г. Пред 1955 г. Дидли сменя много професии. Участва в някои от записите на Ч. Бери, прави 2 съвместни албума с М. Уотърс. През 70-те години музиката му е преоткрита и от някои нюуейв групи. Албуми: „Is a Guslinger“, „Bo Diddley Rides Again“, „Beach Party“ (1963 г.), „Two Great Guitars“, „Hey Good Looking“ (1964 г.), „Let Me Pass“ (1965 г.), „Super Blues Band“ (1968 г.), „Golden Decade“ (1973 г.), „Big Band Bo“ (1974 г.), „Andther Dimension“ (1975 г.), „20-th Anniversary“ (1976 г.), „Hey Bo Didley“ (1986 г.), „Live at the Ritz“ (1987 г.), „Breakin’ through the B. S.“ (1989 г.), „This Should not Be“ (1993 г.), „Bo Diddley“ (1995 г.), „Man among Men“ (1996 г.).

В Токио е открито първото в Азия метро.

Руският химик Сергей Лебедев за първи път разработва метод за получаване на синтетичен каучук. Лебедев е руски химик органик, академик (1932 г.). Изследва полимеризацията на ненаситените въглеводороди. Разработва (1926-28 г.) промишлен метод за получаване на синтетичен каучук, осъществен 1932 г.

Провежда се съветски меморандум против териториалните промени след края на Първата световна война, станали без допитване до населението, в който изрично е спомената Добруджа.

Умира Джеймс-Дейвид Баучер – английски журналист. Кореспондент на лондонския вестник „Таймс“ за Балканския полуостров от 1892 г. до края на живота си. Живее дълго време в София, познава добре политическата история на България, стопанския й и културен бит и отношенията й със съседните страни – и в най-критичните моменти (в Букурещ през 1913 г. и в Париж през 1918 г.), когато малцина смеят да говорят в полза на българския народ, той високо и смело защитава България. Погребан е според желанието му край Рилския манастир.

Приключва организационна обиколка на Христо Чернопеев в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба. Той започва обиколката си на 14 декември 1909 г. Христо Чернопеев се включва в дейността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко ръководи школа за обучение на бъдещи войводи. Взема участие в аферата „Мис Стоун“. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война (1912–1913 г.) се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема участие и в Първата световна война (1914–1918 г.). Загива в сраженията при Криволак.

Създадена е играта бейзбол

Английска поща първа в света въвежда услуга за препращане на телеграми до борда на корабите

Роден е Дмитрий Борисович Кабалевски – руски композитор, общественик, музикален педагог, пианист, диригент, критик; професор в Московската консерватория от 1939 г. Учи пиано при големия педагог Голденвайзер и композиция при Н. Мясковски. Композира симфонична музика още като студент. Създава 5 опери (“Кола Брюнон”, “Семейството на Тарас”, “В огъня”, “Никита Вершинин”, “Сестри”), симфонии (Четвъртата симфония е най-значителното му симфонично произведение), оркестрови сюити (“Комедианти”), вокално-инструментални творби (“Велика родина”, “Народни отмъстители” и др.), инструментални пиеси, песни, концерти за пиано, цигулка и виолончело, филмова музика (“Петербургска нощ”, “Щорс”, “Антон Иванович се сърди”, “Мусоргски”, “Ходене по мъките”).

В дните между 28 и 30 декември е проведен земеделски конгрес в Плевен. По време на конгреса около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като „просветно-икономическа организация“. Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов.
Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник „Земеделска защита“. Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

Умира Стефан Веркович – сръбски учен и мисионер с големи заслуги в областта на българския фолклор и етнография. Роден е на 5 март 1821 г. в с. Угляра, Босна. Учи във францисканско училище, приема монашески сан. Под влияние на идеите на илиризма отхвърля монашеството и става проводник на сръбско национална пропаганда. Посещава Далмация, Черна гора и Албания. Установява се в Македония. Създава връзки с български дейци от Цариград. Извършва събирателска и изследователска работа на фолклора в Македония. По време на Руско -турската война (1877-1878 г.) се установява в Петербург. От 1881 г. е в България, където посещава Родопите. Публикува сборника „Веда словена“. Автор е на съчиненията: „Народне песме македонски бугаре“ (1860 г.), „Древная болгарская песня об Орфее …” (1867 г.), „Описание бiта болгар, населяющих Македонию“ (1868 г.), „Веда словена. Български народни песни от предисторична и предхристиянска доба“ (1874 г.), „Веда Словена. Обрядни песни от язическо време“ (1881 г.), „Типографско этнографический очерк Македонии“ (1889 г.) и др.

Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под конвой до епархиите им, защото вземат решение да не споменават в божествената литургия името на княз Фердинанд като узурпатор и са негласно подкрепени от екзарха. През януари 1889 г. те проповядват против властите и са поставени под домашен арест.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I Сакскобургготски е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Симо Соколов е участник в националноосвободителното движение. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно учебно заведение. Разгръща активна дейност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 г. По време на войната предвожда доброволческа чета. След избухване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. организира две български чети и участва в освобождаването на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се установява да живее в София, работи като предприемач и адвокат. Избиран е за депутат в Народното събрание

Завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина. На 27 декември 1877 г. части на отряда преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш.
След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда – Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Търново – Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.
След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балканът и на 23 декември е освободена София.

Сюлейман паша пристига от София в Одрин, за да подготви османската отбрана по долината на р. Марица. Сюлейман паша е турски военачалник, генерал. През 1861 г. завършва военно училище в Цариград. През 1874 г. става заместник-началник на Военната академия в Цариград. Участва в детронацията на султан Абдул Азис (1876 г.). Командва турските войски в Сръбско-турската война през 1876 г., по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ турските войски на Балканите. От 9 до 13 август 1877 г. безуспешно атакува руските войници и българските опълченци на връх Шипка. Без успех завършват и следващите нападения на 16 срещу 17 септември и той не успява да съедини армията си с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен. Командва турската армия в боевете за София, Пазарджик и Пловдив, след което отстъпва към Кърджали-Момчилград-Галиполи, за да осигури охраната на императорската столица Цариград. През 1878 г. за недобро командване е осъден на 15 г. затвор, но скоро след това е помилван.

Роден е Янко Йесенски – словенски поет, преводач. Започва да публикува в края на 90-те години на ХIХ в. Автор е на интимна (сб. „Стихотворения“, 1905 г.) и гражданска лирика (сб. „В плен“, 1919 г.; „След бурята“, 1932 г.; „Срещу нощта“, 1945 г.). Издава сборници с разкази: „Провинциални разкази“ (1913 г.), „От стари времена“ (1935 г.) и др.; сатиричния роман „Демократи“ (т. 1-2, 1934-1938 г.). Превежда поезия от А. С. Пушкин, А. А. Блок, С. А. Есенин. Умира на 27 декември 1945 г. в Братислава.

Роден е Ръдиард Джозеф Киплинг – английски писател. Учи в Лондон. Там се формира неговият мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността. Първия си стихотворен сборник “Училищна лирика” издава 16-години в Индия. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на “Граждански и военен вестник” в Лахор (днес един от големите градове на Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази. След пътешествие в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща (1902 г.) в Англия, където остава до смъртта си. Ръдиард Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книги със стихове “Департаментски песни” (1886 г.), издадена, когато авторът е на 21 години. Киплинг е автор на стихосбирки “Песни от казармата” (1892 г.), “Седем морета” (1896 г.), “Пет нации” (1903 г.) и други, благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази “Прости разкази от планините” (1888 г.), романите “Угасна светлината” (1890 г.), “Ким” (1901 г.) и др.
На голяма популярност се радват неговите детско-юношески произведения “Книга за джунглата” (1894) и “Втората книга за джунглата” (1895 г.). Ръдиард Джозеф Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература. Той получава наградата през 1907 г., когато е на 42 години. Умира на 18 януари 1936 г. в Лондон.

При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души

С указ на руския император Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово, използвано от векове в европейските страни.
Петър I е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови и е първият руски император от 1721 г. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-98 г.) Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Петър I води войни с Османската империя (превзема град Азов през 1696 г.) и с Швеция. Неговото управление се характеризира с културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата).

Умира Галеацо Алеси – италиански архитект, представител на късния Ренесанс. Той е роден в Перуджа. Ученик е на Микеланджело в Рим. Работи в Генуа. Строи дворци с тераси, разположени на склон. Негово дело са: проектът на църквата „Санта Мария Асунта ди Кариняно“ в Генуа (1552) г., дворците „Марино“ в Милано (започнат 1557 г.) и „Пароди“ в Генуа (1567 г.).