КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 3 МАЙ

2023 г. – клане в училище „Владислав Рибникар“ , загиват 9 души, включително 8 деца.

2021 г.  – срутване на надлез на метрото в Мексико Сити . В резултат на трагедията загинаха 26 души.

2015 г.

Военните в Нигерия освобождават над 230 пленници на групировката Боко Харам.

2014 г.

В Краматорск загиват 10 човека, а над 30 са ранени при стълкновение с властите на Украйна.

2014 г.

Властите в Одеса обявяват тридневен траур.

2012 г.

При взрив на пазара на град Потискум в Нигерия загиват 56 човека.

2012 г.

Докладът World Happiness Report на The Earth Institute от Колумбийския университет нарежда България сред десетте най-нещастни страни в света. След България са само африканските държави Република Конго, Танзания, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централноафриканската република, Бенин и Того. С две места по-щастливо от България е населението на Чад с 1.5 % електрификация, с питейна вода едва 48% от населението, канализация – 2%, над 17 000 души заразени с холера за година и 5% заразени със спин.

2012 г.

В частен университет в Оукланд, Калифорния въоръжен мъж разстрелва 10 човека, от които 7 с летален изход.

2007 г.

В речта си при откриването на конференцията за Ирак проведена в Египет иракският премиер Нури ал Малики призовава всички страни да опростят чуждестранните дългове на страната му. Ирак дължи около 50 милиарда долара, предимно на Саудитска Арабия, Русия и Китай. Според иракския министър на финансите Баян Бакир Джабор дълговете са натрупани главно по време на войната на Саддам Хюсеин срещу Иран през 80-те години. Египет се  съгласява да опрости всички иракски дългове към Кайро, които възлизат на 8 млрд. долара.

2006 г.  – в околностите на град Сочи се разбива пътнически самолет А320 , изпълняващ полет Ереван  – Сочи . Всичките 113 души на борда са загинали.

2005 г.  – експлозия във военен склад в Афганистан (село Башгах, провинция Баглан , 125 км от Кабул ). Загинаха 28 души, а над 70 бяха ранени.

2002 г.

Умира поетът и преводач Георги Мицков (1921 – 2002). Роден е на 3 април 1921 г. в Пазарджик. През 1948 г. завършва специалност “Романска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Лежи в лагера и в затвора “Богданов дол”. Работи в “Лесопаркове” Витоша (1953 – 1972 г.). От 1957 г. е кореспондент на сп. “Centre des etudes poetiqus”. От 1960 г. е постоянен член на журито на фондацията “Biennales Internationales de Poesie” (Белгия). Издава стихосбирка “Сянката на съдбата” (1990), “Скали, облаци и безкрайност” (1991). Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Подбира и превежда творби на Ар. Лундквист, П. Сегерс, Ф. Песоа, С. Д. Перс, М. Луци, Ар. Оло, Ф. Допликер, П. Ж. Жув. Участва с преводи в многобройни антологии на гръцки, френски, немски, белгийски, унгарски поезия, селекции и преводи на сонети, европейска и световна любовна лирика, избрани творби на известни западноевропейски и руски писатели. За преводите си от италиански език е удостоен с международна награда “Circe-Sabaudia”.

2000 г.

Английската и немската стокова борса потвърждават, че се сливат, създавайки втория по големина в света стоков пазар. Обединените фирми приемат общото име iХ (International Exchanges) – Международна Борса.

1990 г.

България възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1967 г.
Република България признава Държавата Израел и установява дипломатически отношения с нея на 4 декември 1948 г. На 10 юни 1967 г., след 6-дневната израелско-арабска война, България, заедно с другите страни от бившия Варшавски договор, скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Те са възстановени на 3 май 1990 г. в София със Съвместна декларация, подписана от министрите на външните работи на двете страни.

1990 г.

Членове на новия парламент в Съветска република Латвия се срещат, за да обсъдят независимостта на държавата от Москва.

1987 г.

Умира Йоланда Джилипоти Далида – италианска певица. Нейният дебют е през 1956 г. в Париж с песента „Бамбино“. През 1952 г. печели наградата „Мис Египет“. В репертоара й са включени повече от 800 песни, от които 400 френски, 200 италиански, 200 на английски, испански, немски и други езици. През 70-те години продължава кариерата си като записва песни в стил диско. През 1981 г. в зала „Олимпия“ в Париж организира гала-концерт по случай 25 години от първото й представяне.

1986 г.

21 души са убити, а 41 са ранени след бомбена експлозия на самолет на летището в Коломбо, Шри Ланка. На борда има 128 пътници, 25 от които британци (5 от тях са ранени). Предполага се, че бомбата е поставена в самолета от тамилски бунтовници.

1985 г.

Умира Димитър Добрев – български писател и журналист. Роден е на 16 януари 1904 г. в с. Щръклево, Русенско. Следва администрация в Свободния университет в София в периода 1937-1942 г. Живее в родното си село, където е организатор на читалищната дейност, основател и ръководител на месечния в-к „Светлоструй“ (1928 г. –1941 г.). Той е един от основателите на Съюза на писателите от провинцията (1934 г.). През 1946 г. основава и редактира в-к „Стожер“. Главен редактор е на издание „Народна култура“ (1946 г.-1970 г.). Автор е на сборник с лирическа проза, приказки за деца, мемоарни книги.

1979 г.

Водената от Маргарет Тачър Консервативна партия печели изборите във Великобритания. На следващия ден Тачер полага клетва като първата жена министър-председател.
Маргарет Тачър е министър-председател на Великобритания в периода 1979-1990 г., като е преизбрана през 1983 г. и 1987 г. В годините 1975-1990 г. е лидер на Консервативната партия. От 1959 г. е депутат в камарата на общините. В периода 1970-1974 г. е министър на образованието и науката.

1978 г.

Започва четиридневното посещение на министър-председателя на Турция Бюлент Еджевит в България. Бюлент Еджевит е роден на 28 май 1925 г. в Истанбул. Той е литературовед по образование. През 1944 г. завършва Роберт колеж в Истанбул. В периода 1946-1950 г. работи в секретариата на пресаташето на турското посолство в Лондон. Сътрудник е на в-к „Улус“ – централен орган на Народнорепубликанската партия (НРП) (1951-1957 г.). Депутат в парламента (1957 г.). През 1961-1965 г. е министър на труда в коалиционните правителства на И. Иньоню. В периода 1966-1972 г. е генерален секретар, а от май 1972 г. – генерален председател на НРП. Бюлент Еджевит е министър-председател на Турция (януари – ноември 1974; януари 1978-2002 г.).

1968 г.

Радикално настроени студенти от френската Сорбона започват масови стачни действия, към които постепенно се присъединяват 10 милиона граждани.

1968 г.

Извършена е първата сърдечна трансплантация в Англия. Екипът от Националната кардиологична болница в Лондон се състои от 18 души – лекари и сестри. Главен хирург е Доналд Рос. Оперираният мъж е 45-годишен, а самата операцията продължава седем часа.

1963 г.

В България започва световно първенство по борба – свободен стил. Първенството продължава до 2 юни, а българският отбор се класира втори.

1960 г.

Умира Милко Димитров Ралчев – български поет, белетрист, драматург, критик, литературен историк, есеист, преводач. Роден е на 16 юли 1905 г. във Варна. Завършва романска филология с докторат във Флоренция през 1930 г. След завръщането си в България работи като учител в София и Варна. Работи още като: преподавател по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19 май 1934 г. Сътрудничи на сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Листопад“, „Итало-българско списание за литература, история и изкуство“, „Завети“, „Грабец“, „Огнище“, „Провинция“, на в-к „Развигор“, „Мисъл и воля“, „Час“, „Камбана“, „Светлоструй“, „Слово“, „Изток“, „Родно изкуство“, „Литературен глас“, „Свободна реч“, „Народен театър“, „РЛФ“ и др. Милко Ралчев превежда стихове от италиански, френски, испански, португалски и др. Автор е на творбите: „Сантиментални песни“ (1928 г.); „Критика на новата българска лирика“ (1934 г.); „Слънчев часовник“ (1926 г. –1933 г., 1935 г.); „Белият грях“, драма в 4 действия; „Яворов“ (1942 г.); „Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи“ (1943 г.); „Неофит Бозвели“ (1946 г.); „Васил Друмев. Критически етюд“ (1947 г.); „Данте Алигиери. Критически етюд“ (1947 г.); „Д-р Петър Берон. Литературна студия“ (1947 г.); „Лорд Байрон. Критически етюд“ (1947 г.).

1950 г.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се засили „настъпателният характер на противотитовата разобличителна пропаганда“ чрез подобряване снабдяването на българските печатни издания с „подходящи материали“, разширяване обема на радиопредаванията за Югославия, разпространяване на позиви на югославска територия, активизиране на антититовската пропаганда в Пиринския край.

1948 г.

Умира Симеон Маринов (Маринов Симеонов) – български писател, журналист, учител. Роден е на 11 декември 1908 г. във Велико Търново. Завършва Учителския институт в Шумен (1931 г.). Работи като учител. След 9 септември 1944 г. е литературен редактор във в-к “Земеделска защита”, основател и редактор на литературното списание “Угари” в Шумен. В произведенията си засяга селската тема, пише произведения за деца. Автор е “Земя” (първа книга стихотворения, 1933 г.), “Утро в равнината” (втора книга стихотворения, 1935 г.), “Спекула” (драма, 1941 г.), “Приключенията на Бимбо и Зимбо” (1944 г.), “Песни за родината” (1946 г. ), “Чудният занаят” (илюстрована приказка, 1946 г.), “Радостни дни” (стихотворения, 1948 г.), “Житни зърна” (стихотворения, 1962 г.).

1947 г.

Япония приема промени в Конституцията си, според които на жените се дава право да гласуват.

1946 г.

Международният военен трибунал за Далечния Изток започва дело в Токио срещу 28 японски военни и правителствени лица, обвинени във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на Втората световна война.
Международният военен трибунал за Далечния Изток (или Токийски процес) се сформира, за да съди лидерите на Япония за три типа престъпления: Клас А: (престъпления срещу мира); Клас Б: (военни престъпления) и Клас С: (престъпления против човечеството), извършени по време на Втората световна война. Токийският процес се председателства от екип от 11 съдии от страните победителки във войната. Те са представители от Съединените Щати, СССР, Обединеното Кралство, Франция, Холандия, Република Китай, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Индия и Филипините. 25 японски военни и политически лидери са обвинени в престъпления от Клас А и повече от 300 хиляди в престъпления от Клас Б и С. Трибуналът е открит на 3 май 1946 г. и закрит на 12 ноември 1948 г. Осъдени са 28 обвиняеми, повечето военни и политически лидери. Двама от обвиняемите умират от естествена смърт, докато трае процесът. Един получава нервен срив по време на процеса и е отстранен. Седем са осъдени на смърт чрез обесване за военни престъпления и престъпления против човечеството. Те са екзекутирани на 23 декември 1948 г.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) американските войски освобождават Рангун от японците.

1945 г.

В Португалия е обявен ден на траур в памет на Адолф Хитлер.

1941 г.

С постановление на Правителството се създават Беломорска област с център град Ксанти (директор Илия Кожухаров) и Битолска област (директор Тодор Павлов). Царибродско, Пиротско и Босилеградско са присъединени към Софийска област.

1937 г.

Умира Петър Марков Тантилов – български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Роден е в Карлово на 15 ноември 1861 г. Става офицер на 30 август 1938 г. Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия през 1884 г. и Генералщабна академия в Торино, Италия през 1908 г. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на батарея на 1-ви артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията през 1887 г., началник на артилерията през 1889 г., командир на артилерийски полк, инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в Трета армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война (1915–1918 г.) е началник на Първа Софийски дивизионна област (1915 г.), на Нишкия укрепен район (1915–1916 г.), на Главното тилово управление (1916 г.) и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е в запаса.

1937 г.

Група млади българи мюсюлмани в Смолян начело с Ариф Бейски (Камен Болярски) основават Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина” с председател А. Бейски и подпредседател Адил Коджаджиков.

1937 г.

Американската писателка Маргарет Мичъл получава награда “Пулицър” за романа си “Отнесени от Вихъра”. Романът, разказващ за живота на Юга по време и след Гражданската война (1861-1865 г.), е претърпял повече от 70 издания. Филмиран e от Флеминг през 1939 г.

1936 г.

Роден е Васил Стоянов Сгурев – български математик; д-р на технически науки; ст. н. с. I ст. и директор на Институт по информационни технологии на БАН (1990 г.); акад. Работи в областта на информатиката и изкуствения интелект. Автор е на над 250 научни труда и на 30 авторски свидетелства и патенти. Научен секретар на БАН (1977-1979 г.). Член е на Европейската и на Американската асоциация по изкуствен интелект, на Американския институт IEEE, на Санкт-Петербургската инженерна академия. Председател на Българската асоциация по изкуствен интелект и член на Европейския координационен комитет по изкуствен интелект (от 1985 г.) и на Българското дружество по разпознаване на образи (от 1990 г.). От 1987 г. е член на редакционната колегия на сп. “Къмпютърс енд Аи”.

1936 г.

На парламентарните избори във Франция печели Народния фронт (широка левоцентристка коалиция между комунисти, социалисти и радикали). На 4 юни 1936 г. Леон Блум формира коалиционно правителство, което представя програма за социални реформи. За пръв път в историята на страната социалист става министър-председател.

1934 г.

Роден е Иван Андонов – български актьор, режисьор, сценарист и художник. Дебютира като актьор във филма „Години за любов“ през 1957 г. Филмът „На малкия остров“ от 1958 г. го утвърждава като един от талантливите български актьори. Голямо постижение за него са ролите му в „Отклонение“ (1967 г.) и в „Иван Кондарев“ (1973 г.). От 1963 г. е режисьор, а от 1965 г. и художник на поставените от него анимационни филми. През 1974 г. дебютира и като режисьор в игралното кино с филма „Трудна любов“, в който изпълнява и главната мъжка роля. Снима се като актьор в: „Нощта срещу 13“ (1961 г.), „Златният зъб“ (1962 г.), „Анкета“ (1963 г.), „Инспекторът и нощта“ (1963 г.), „Приключение в полунощ“ (1964 г.), „До града е близо“ (1965 г.), „По тротоара“ (1967 г.), „Процесът“ (1968 г.), „Мъже в командировка“ (1969 г.), „Висша школа“ (1970 г.), „Еоломея“ (1972 г.), „Очакване“ (1973 г.) „Деца играят вън“ (1973 г.), „Магистралата“ (1974 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), “ Поема“ (1986 г.). Режисьор е анимационните филми: „Пейзаж“ (1963 г.), „Сладолед“ (1965 г.), „Стрелбище“ (1966 г.), „Вариации върху стара тема“ (1966 г.), „Птици“ (1966 г.), „Есперанца“ (1967 г.), „Мравка, истинска мравка“ (1970 г.), „Мелодрама“ (1973 г.). Режисира игралните филми: „Самодивско хоро“ (1976 г.), „Светъл пример“ (1977 г.), „Покрив“ (1978 г.), „Черешова градина“ (1979 г.), „Дами канят“ (1980 г.), „Бяла магия“ (1982 г.), „Бронзовият ключ“ (1983, тв), „Наследницата“ (1984 г.), „Опасен чар“ (1984 г.), „Мечтатели“ (1986 г.), „Вчера“ (1987 г.), „Адио, Рио“ (1989 г.), „Чао, любов моя“ (1989 г.), „Индиански игри“ (1990), „Вампири, таласъми…“ (1992 г.), „Дунав мост“ (1999 г.). Като режисьор в тв театър: „Лицемери“ (1977 г.), „Смърт в розово“ (1979 г.).

1933 г.

Роден е Джеймс Браун – певец и музикант, едно от най-значителните имена на соул-музиката. Започва с госпъл-дует заедно с Боби Бърд и групата „Феймъс флеймс“, а първият му запис е от 1956 г. По-известни албуми: „The J. Brown Show Live at the Apollo“ (1963 г.), „Pure Dinamite“ (1964 г.), „Grits and Soul“ (1965 г.), „Soul Brother Nо 1” (1966 г.), „Raw Soul“ (1967 г.), „Live at the Apollo, vol. 2“ (1968 г.), „It’s a Mother“ (1969 г.), „Ain’t in Funky“ (1970 г.), „Revolution of the Mind“ (1971 г.), „Mutha’s Nature“ (1977 г.), „The Original Disco Man“ (1979 г.), „Soul Syndrome“ (1980 г.), „Special“ (1981 г.), „Bring it On“ (1983), „Living in America“ (1986 г.), „In The Jungle Groove“ (1986 г.), „Santa’s Got a Brand New Bag“ (1988 г.), „Universal James“ (1992 г.), „On Stage, Live“ (1999 г.).

1933 г.

Родена е Рада Москова – българска писателка, драматург и сценарист. Завършва СУ “Св.Климент Охридски”. Автор е на “Куче в чекмедже” (1982 г.), “Горе на черешата” (1984 г.).

1930 г.

Умира Климент Врачански – български духовник и общественик. Светско име на Климент Врачански е Григорий Иванов Шивачев. Роден е през 1873 г. в Сопот. Завършва Самоковското богословско училище през 1894 г. и Киевската духовна академия през 1898 г. В периода 1898-1904 г. е учител в Самоковското богословско училище, а от 1904 г. до 1906 г. е ректор на Софийската духовна семинария. През 1900 г. е ръкоположен за йеродякон, а на следващата година (1901 г.) – за йеромонах. През 1904 г. е въведен в архимандритски сан. Протосингел на Светия Синод в годините между 1906-1909 г. Епископ и викарий на Ловчанска епархия от 1909 г. Избран за врачански митрополит на 19 януари 1914 г. В годините между 1914-1930 г. е член на Светия синод, а от 1928 г. до 1930 г. – наместник-председател.

1924 г.

Умира Роман Иванович Клайн – руски архитект, академик в Петербургската художествена академия от 1907 г. Роден е на 31 март 1858 г. Учи в Петербургската художествена академия в годните между 1877-1882 г., след което продължава образованието си в Париж до 1884 г. Преподавател е в Рижкия политехнически институт в периода 1916-1918 г., а от 1918 г. до 1923 г. в Московското висше техническо училище. Сградите, проектирани от Клайн, се характеризират с високо качество на изпълнението. Архитектурния стил, в който твори е модернизирана класика. Сред най-известните му произведения са сградата на Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” в Москва 1898-1912 г., Бородинският мост в Москва 1912 г. и др.

1919 г.

Роден е Пит Сийгър – американски композитор, изпълнител на китара и банджо, автор на текстове, обществен деец. Творческият му път започва от края на 30-те години, когато напуска Харвард, за да изучава нар. песен. Заедно с У. Гътри създава легендарния квартет “Алманак Синдърс” (1940 г.). Работи като асистент на Алън Ломакс и се превръща в основна фигура на движението фолк-ривайвъл. След войната основава профсъюз на прогресивните автори на песни, създава нова група – “Уейвърс”, и е един от организаторите на фолкфестивала в Ню Порт. По времето на маккартизма попада в “черните списъци” и песните му не се излъчват от радиостанциите. Задълбочен изследовател на фолклора. С помощта на Робърт Райс издава книгата “Продължете”. Гостува в Китай, Япония, Австралия, Англия, СССР, ЧССР, ГДР (бивши) и др. От средата на 70-те години концертира със сина на У. Гътри – Алро Гътри. Албуми: “Original Talking Union” (1955 г.), “Pete Seeger Sings American Favorite Ballads, Vol. 1 to 5” (1959-1962 г.), “Pete Seeger with Memphis Slim and Willie Dixon at the Village Gate” (1960 г.), “Songs of Struggle and Protest” (1964 г.), “Dangerous Songs” (1966 г.), “Pete Seeger sings Woody Guthry”, “Pete Seeger’s Greatest Hits”, “Waist Deep in the Big Muddy and Other Love Songs” (1967 г.), “The World of Pete Seeger” (1972 г.), “Together in Concert” (1975 г.), “Precious Friend” (1982 г.) (последните два албума са записани съвместно с Алро Гътри).

1910 г.

Роден е Иван Генчев Богданов – литературен историк, критик и библиограф на българската литература. Завършва гимназия в родния си град Велико Търново през 1929 г. и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1936 г. Баща е на проф. Богдан Богданов. Иван Богданов е един от основателите на ОСП (1990 г.). В годините между 1933–1992 г. сътрудничи на литературния периодичен печат. Интересите му са в няколко насоки – литературна история и методология, изворознание, библиография, литературна периодика, култура, история. Автор е на фундаментални извороведски и литературно-исторически трудове като: „Българската книга през вековете“ (1978 г.), „Тринадесет века българска литература. Събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681 г. – 1981г.“, в 2 т. (1983 г.; 2. фототипно издание – 2000 г.), „Българска литературна периодика“ (1972 г.), (2. основно преработено и разширено издание 1978 г.; 3. основно преработено и допълнено издание 1989 г.), „Енциклопедичен речник на литературните термини“ (1993 г.) и др. Автор е на над 70 книги, сред които са: „Илия Блъсков“ (1940 г.); „Българска литература в дати и характеристики 817 г.-1965 г.“ (1966 г.); „Кратка история на българска литература“, в 2 т. (1969 г.-1970 г.); „Патриарх Евтимий“ (1970 г.); „Авицена. Исторически очерк“ (1974 г.); „Хан Аспарух“ (1975 г.) (2. преработено издание 1981 г.); „Александър Македонски“ (1988 г.); „Веда Словена и нашето време“ (1991 г.); „Синовете на вдовицата. Масонство и масони.“ (1994 г.) и др.

1906 г.

Николай ІІ обявява руския, финския и шведския език за официални езици във Финландия.

1906 г.

Вдовицата на руския писател Ф. Достоевски Анна Григориевна предава на Историческия музей колекцията на мъжа си.

1906 г.

Турция се отказва от претенции към Синайския полуостров, признавайки го за египетска територия.

1896 г.

Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1893 г.

Започват заседанията на Четвъртото ВНС с председател Димитър Петков (народнолиберал), провеждани до 17 май. Направени са променени в Търновската конституция, в членовете за титлата и вероизповеданието на княза и престолонаследника, мандата на Народното събрание, броя на министерствата и др.

1892 г.

Роден е Атанас Периклиев Дудулов – български скулптор. Роден е в Струга (Македония). Завършва Художествената академия в София, специализира две години в Прага. Ученик е на Спиридонов и Ладислав Шалоуна. Изработва паметниците: „На падналите през войните“ (в Златица), „Статуя на Антим I” (във Видин), „Първата пушка през Априлското въстание“ (в Копривщица), както и скулптурните творби: „Крали Марко“, „Поп Богомил“, „Св. Климент“ и др. Умира на 25 април 1971 г. в София.

1880 г.

Роден е Кирил Атанасов Попов – български математик, астроном. Роден е в Шумен. Завършва математика и физика в СУ “Св. Климент Охридски”, специализира в Париж, Берлин, Гьотинген. Посещава научни занятия в астрономически обсерватории в Мюнхен, Хайделберг, Ница, Париж, Гринуич и Страсбург. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски” по диференциално и интегрално смятане. Научните му трудове засягат чистата математика и приложенията й в небесната механика и балистиката. Повечето от тях са печатани на френски и немски език. От 1947 г. е академик, „народен деятел на културата“ от 1965 г.; лауреат на Парижката АН (1926 г.), на Френската АН (1957 г.) и др. Носител е на наградите Орден „НРБ“, I ст. (1960 г.) и Димитровска награда (1950 г., 1962 г.).

1874 г.

Светият синод на Българската екзархия отправя окръжно писмо до всички епархии, в което се настоява „да се помага на онова българско население, което, неуредено още църковно, е принудено да търси помощ за поддържане на училищата“. Събраните суми трябва да се изпращат на всеки шест месеца в организираната за целта „Каса за бедните училища“. В допълнително изготвено поверително писмо, като се уточнява, че под „бедни училища“ се разбират българските училища в Македония, се отбелязва: „Да оставим без помощ ония наши еднородци, които надеящи се на помощ от нас, са дръзнали да отворят борба с елинската пропаганда, за да отблъснат върлуванията й, то ще е непростителна погрешка, която може да има гибелни последствия за вярата и народността ни.“

1872 г.

Роден е Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Завършва право в Москва, специализира политическа икономия във Виена, Мюнхен и Берлин. Народен представител, професор по политическа икономия в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1918 г. е министър на търговията, а през 1930 г. – на благоустройството. В продължение на 10 години е редактор на „Списание на Българско икономическо дружество“. Автор е на „Основни начала на политическата икономия“ (1906 г.), „Теория на статистиката“ (1932 г.), „Les effets de la Guerre en Bulgarie“ (1933 г.) и др. Член е на БКД (1901 г.). Умира на 22 октомври 1939 г. в София.

1872 г.

Провежда се четвърто заседание на Общото събрание на БРЦК, на което окончателно е приет Уставът на комитета.

1870 г.

Роден е Александър Николаевич Бенуа – руски художник, историк на изкуствата, художествен критик. Роден и живее в Санкт Петербург. В периода 1896–1898 г. и 1905–1908 г. работи във Франция. В произведенията си критикува академичното изкуство и определя като главен критерий за оценка на произведенията на изкуството тяхната художественост. Известно време работи като режисьор в Московския художествен театър заедно със Станиславски и Данченко (1913 г.-1915 г.). Александър Бенуа умира на 9 февруари 1960 г.

1856 г.

Умира Адолф Адам – френски композитор, автор на над 50 оперни и балетни произведения. Адолф Адам е роден през 1803 г. в Париж. Постъпва в Парижката консерватория едва 14-годишен. На 25 години вече е автор на операта „Пиер и Катерина“. През 1848 г. става професор в Парижката консерватория. В последните години от живота си създава оперите: „Ако бях цар“ (1852 г., поставена за пръв път в България през 1930 г. в Софийската народна опера от Н. Д. Веков под диригенството на Т. Хаджиев), „Нюрнбергската кукла“ (1852 г.), „Фалстаф“ (1856 г.) и балета „Корсар“ (1956 г.).

1853 г.

До Бахамските острови потъва американският параход “Уилям и Мери”. Умират 170 човека.

1851 г.

При пожар изгаря голяма част от Сан Франциско. Умират 30 човека.

1849 г.

Започват Майските бунтове в Дрезден – последен етап от Германската революция от 1848 г.

1845 г.

Умира Томас Худ – английски писател и карикатурист. Редактор е на списания, автор на стихотворения и хумористични произведения. Сборникът хумористични стихотворения “Въжета и странности” (1826-1827 г.) е начало на неговото творчество. Остра социална критика е заложена в “Песента на ризата” (1843 г.), едно от най-популярните в Англия и Европа произведения, отразяващо живота на работниците, в “Мостът на въздишките” (1844 г.) и в “Песен на работниците” (1844 г.).

1841 г.

Нова Зеландия е обявена за колония на Великобритания.
Нова Зеландия е държава, разположена в югозападната част на Тихия океан. Към територията й се числят островите на Кук, Токелау и Ниеу в централната част на Тихия океан. Общата площ на държавата е 268 700 кв. км. Населението е около 3 320 000 жители. Столицата на Нова Зеландия е гр. Уелингтън. Начело на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Законодателният орган в държавата е Еднокамарен парламент (Палата на представителите). По-голямата част от територията на страната е планинска и хълмиста, бреговете на места са разчленени от фиорди. Най-високи планини в Нова Зеландия са Южните Алпи (връх Кук, 3 764 м). В северните територии климатът е умерен. Реките са пълноводни и богати на хидроенергийни ресурси.

1840 г.

В Цариград е обнародван нов Наказателен закон, според който християни и мюсюлмани трябва да се третират еднакво. Нито един поданик на султана не може да бъде наказван, без да бъде доказана неговата вина. Законът предвижда сурови наказания за словесна агитация или за действия срещу държавата; участниците във въоръжени бунтове се наказват със смърт.

1791 г.

Парламентът на Полско-литовската държава обнародва Майската Конституция. Това е първата модерна конституция в Европа.
Жечпосполита или Полско-литовската държава е федерация на Кралство Полша и Великото Литовско княжество, съществувала между 1569 г. и 1795 г. Държавата е продължение на Полско-литовския съюз, лична уния между двете държави от 1386 г. Тя е една от най-големите държави в Европа по онова време. През 18 век Жечпосполита е изправена пред множество вътрешни проблеми и е уязвима за външни влияния. Това дестабилизира политическата система и я довежда до ръба на анархията. Опитите за реформа, като тези предприети от Четиригодишния сейм през 1788-1792 г. и завършили с Майската конституция от 1791 г., идват твърде късно и страната е разделена три пъти от съседните Руска империя, Прусия и Австрийска империя. През 1795 г. Полско-литовската държава е напълно заличена от картата на Европа.

1481 г.

Умира Мехмед II Фатих – турски султан. Роден е на 30 март 1432 г. в Одрин. Завоевател на Цариград. Син на Мурад II. За първи път заема престола на 1 декември 1444 г. Отказва се в полза на баща си Мурад II през септември 1446 г., а след неговата смърт на 3 май 1451 г. окончателно заема престола. През 1453 г. обсажда столицата на Византийската империя и я превзема на 29 май. През 1456 г. претърпява поражение от Я. Хуниади пред Белград, докато неговите пълководци се победени в Албания и Епир от войските на Скендербег през 1461 г. Тези несполуки са компенсирани с покоряването на Средна Гърция и на Сърбия през 1459 г., на Трапезундската империя, о-в Лесбос (1462 г.), Влашко (1463 г.), Карамания (1463 г.) и о-в Евбея (1470 г.). От 1470 г. до 1474 г. неговите войски разоряват Хърватско, Щирия, Крайна, Каринтия и Унгария, дори заплашват Венеция, която е принудена да изостави Шкодра през 1479 г. Същата година Мехмед II Фатих претърпява поражение в Унгария и опитите му да завземе о-в Родос се провалят през 1480 г. Умира в Ункяр Каири, Западен Анадол.

1469 г.

Роден е Николо Макиавели – държавник, историк и философ. Макиавели е роден във Флоренция. Баща му Бернардо ди Николо Макиавели е юрист и умира, когато синът му е на 16 години. Макиавели получава много добра подготовка като държавник и дипломат във френския двор в годните 1504 г., 1510 г.–1511 г., при папския престол (1506 г.) и германския император (1507 г. –1508 г.). В един от най-значимите си трудове „Владетелят” за първи път в Новото време излага принципите на държавно изграждане и методите, с които един владетел би могъл да придобие и задържи властта. Макиавели е определян като родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел. Според Макиавели основната причина за бедите на Италия са политическите междуособици и разпокъсаността, които трябва да се преодолеят чрез силна централизирана власт. За постигането на тази цел всички средства са позволени. Автор е на “Декади върху Тит Ливий”, “Флорентински истории” и “Князът”. Изпълнява важни дипломатически мисии за Флоренция. Умира на 22 юни 1527 г. във Флоренция.