КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 3 ДЕКЕМВРИ

Президентът на САЩ Роналд Рейгън обнародва първия бюджет, превишаващ един трилион долара.
Ронанд Уилсън Рейгън – американски политик, актьор; 40-и президент на САЩ (1981-1989 г.) от Републиканската партия. Киноактьор (1937-1942 г.). Роден е на 6 февруари 1911 г. в Темпико, Илинойс. Служи във ВВС на САЩ (1942-1945 г.). Губернатор на щат Калифорния (1967-1975 г.). Правителството му следва политика на увеличаване на военната мощ на САЩ, включително милитаризиране на Космоса (т. нар. програма „Звездни войни“). Поддържа социалните реформи и предприема мерки за ограничаване на инфлацията. Преговаря и сключва важни споразумения със СССР (1985-1987 г.). През 1994 г. се разболява от болестта на Алцхаймер.

Американецът Хари Стивънс става най-стария жених в историята. На възраст 103 години се жени за 84-годишната Телма Лукас.

По време на изпълнение на Франк Запа в Монтрьо изгаря казино. Това вдъхновява вокалиста на “Диип Пърпъл” – Иън Гилън да напише песента “Дим над водата”.
Франк Запа е роден през 1940 г. в Балтимор, САЩ. Той е американски поп- и роккомпозитор, автор на текстове, китарист. Музиката му е новаторска, самобитна, пълна с въображение. В нея се съчетават елементите на рока, джаза, поп-арта, прогресив-рока и класиката в един блестящ абсурдно-еклектичен и хипнотичен стил. Голямата музикална ерудиция на композитора му позволява да използва богата гама от изразни средства (от музиката на Барез и Стравински до най-опростените форми на рока), обединени колажно на основата на пародията. Запа сам определя музикалната си концепция като „фрий-рок“. Търсенията си в областта на авангардната музика осъществява с групата „Мадърс ъф инвеншън“, през която в течение на 20 години минават около 100 музиканти. Създава първите концепт-албуми в областта на рок- и попмузиката, композира музиката към няколко филма. Умира през 1993 г.

В болница в Йоханесбург Кристиан Барнард извършва за първи път в света операция за присаждане на сърце.
Кристиан Нейдлинг Барнард е южноафрикански лекар-хирург; професор. Роден е на 8 ноември 1922 г. в Бофорд, Южноафриканска република (ЮАР). След първата трансплантация на сърце пациентът Луис Вашкански умира от пневмония 18 дни след операцията. На 2 януари 1968 г. Барнард за втори път присажда сърце – на Филип Блайберг (58 г.), който живее 19 месеца и 15 дни. Пациентката Дороти Фишер, на която е трансплантирано сърце през 1968 г. преживява 12 години. Въпреки че тогава сърдечните трансплантации са оспорвани като терапевтична възможност, той намира редица последователи в света. Барнард е почетен доктор на университета в Кейптаун. Получава наградата „Даг Хамаршелд“ (1968 г.). Умира на 2 септември 2001 г.

Умира Георги Алексеевич Ушаков – руски изследовател на Арктика, д-р на географските науки. Роден е на 30 януари 1901 г. в с. Лазарево, днешна Амурска област. Работи в Главното управление на хидрометеорологичната служба на СССР (1936-1940 г.), в АН на СССР (1940-1958 г.). През 1926 г. основава и в течение на 3 години управлява първото руско селище на о-в Врангел (дн. Ушаковски). През 1930-1932 г. ръководи експедицията до Северна земя и създава полярната станция “Остров Домашний”. Заедно с геолога Н. Н. Урванцев първи изследва Северна земя и установява, че тя е архипелаг. През 1935 г. ръководи първата руска морска експедиция на ледоразбивача “Садко”. Неговото име носят планина в Антрактида, нос на о-в Врангел, о-в в Карско море, река на о-в Октомврийска революция в Северна земя.

По инициатива на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специална продукция, Министерският съвет създава външнотърговското предприятие „Тексим“ за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. За няколко години то постига отлични резултати и се ползва с подкрепата на Тодор Живков. През април 1962 г. се обособява като самостоятелно предприятие на стопанска сметка и като отделна юридическа личност. В края на 1964 г. „Тексим“ вече е собственик на кораби с общ тонаж 223 000 т., 6 самолета за презокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни дружества и Морска търговска банка.

В Канада е открито летището “Едмънтън”.

В Ленинград (днес Санкт Петербург) на вода е пуснат първият в света атомен ледоразбивач “Ленин”. Неговата дължина е 134 м., широчината е 27,6 м., водоизместимостта е 16 000 тона, скоростта е 18 възела. От 2002 година ледоразбивачът е превърнат в музей.

За първи път в Канада е въведена международна телексова връзка.

Бившите членове на Демократическата партия – Стойчо Мошанов и Методи Янчулев са осъдени съответно на 12 г. и на 15 г. затвор, тъй като „дейността и на двамата е умишлена…, типично помагаческа, а не подбудителска“.
В периода 26 – 27 април 1954 г. се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 години и 4 месеца затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним „д-р Парвус“). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото.

Общото събрание на ООН приема решение за създаване на MAAE – Международна агенция по атомна енергетика (International Atomic Energy Agency – IAEA). MAAE е икономическа световна междуправителствена организация за развитие на сътрудничеството в областта на мирното използване на атомната енергия. Уставът на MAAE е утвърден на 23 октомври 1956 г. в Ню Йорк, а влиза в сила след 29 юли 1957 г. Щабквартирата на организацията е във Виена. До 1985 г. обединява 113 държави (между които и България).

В Прага са обесени 11 високопоставени комунистически лидери, в това число бившият генерален секретар на Чехословашката компартия – Рудолф Слански.

Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет.

Умира Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) – български писател класик. През 1895 г. напуска гимназията и става учител в родното си място. Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Следващата година кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. Не успява да завърши и гимназията, но страстно чете, опитва да пише отрано стихове и разкази. За пръв път печата през 1895 г. През 1898-1899 г. е в родното си село. От 1899 г. е в София, където работи като журналист, издава списание „Селска разговорка“. От 1903 г. с помощта на проф. Ив. Шишманов е назначен на служба в Университетската библиотека, а през 1906-1907 г. е командирован във Франция. От 1926 г. до 1944 г. е уредник на музея „Иван Вазов“ в столицата. Участва в редактирането на вестник „Българан“, списание „Слънчоглед“, вестник „Развигор“, детски издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 г. Съчинения: „Разкази“ (т. I, II, 1904 г., 1911 г.), „Гераците“ (1911 г.), „Пижо и Пендо“ (1917 г.), „Сборник от разкази“ (1923 г.), „Земя“ (1928 г.), „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933 г.), „Ян Бибиян на луната“ (1934 г.), „Под манастирската лоза“ (1936 г.) и др.Елин Пелин е един от най-популярните български автори за деца.

Роден е Джон Майкъл (Ози) Озбърн – английски рокизпълнител, един от основателите на група „Блек Сабат“ и неин вокалист до 1978 г. До средата на 60-те години сменя различни професии – товарач, водопроводчик, каменоделец, монтьор. Заедно с Тери „Гийзър“ Бътлър (1949 г.), Бил Уорд (1948 г.) и Томи Йоми (1948 г.) създават формацията „Ърт“ през януари 1969 г. (от декември с. г. – „Блек Сабат“). Албумите, които Ози създава с „Блек Сабат“, стават образци на английския хеви-метъл от първата половина на 70-те години. След 8-мия албум „Never Say Die“ и продължително турне в САЩ през есента на 1978 г. певецът напуска. През 80-те години на ХХ в. продължава с нови солови албуми и концертни изяви (в групата му влизат Зак Уайлд, Маийкъл Инес и Ренди Кастило). През 1992 г. изпълнява песни на живо със старите членове на „Блек Сабат“ в Калифорния (амфитеатъра „Коста Меса“). Албуми: „Ozzy Osbrourne’s Bizzard of Ozz“ (1980 г.), „Diary of Madman“ (1980 г.), „Talk of the Devil“ (1982 г.), „Bark at the Moon“ (1983 г.), „The Ultimate Sun“ (1986 г.), „Tribute“ (1987 г.), „No Rest for the Wicked“ (1988 г.), „Just Say Ozzy (Live)“ (1990 г.), „Ten Commandments“ (1990 г.), „No More Tears“ (1991 г.), „Live and Loud“ (1993 г.), „Ozzmosis“ (1995 г.), „The Ozzman Cometh“ (1997 г.), „Diary of a Madman/Bark … (Box set)“ (1998 г.), „Down ToEarth“ (2001 г.).

В Бродуей се състои премиерата на пиесата на Тенеси Уилямс “Трамвай Желание” с Джесика Танди и Марлон Брандо в главните роли.
Тенеси Уилямс (псевдоним на Томас Ланир) е американски драматург и прозаик. Роден е през 1911 г. в Калъмбъс, Мисисипи, САЩ. От 1935 г. до 1938 г. учи в университетите в Мисури и Айова. В съответствие с концепцията си за пластичен театър отрича главната роля на външнолитературни средства – декор, мизансцен, цветови и музикални ефекти. Автор е на пиесите: “Стъкленият звяр” (1945 г.), “Трамвай “Желание” (1947 г.), “Орфей се спуска в ада” (1955 г.), “Нощта на игуаната” (1961 г.), “Славеи с басни не се хранят” (1963 г.). През 1970 г. издава сборника “Драконова страна”, “Предупрежденията на малкия кораб” (1973 г.), “Това е развлечение” (1976 г.) и др.; сборник с новели, стихове и др., които са близки тематично и художествено до драматургията му. Тенеси Уилямс умира през 1983 г.

Роден е Божидар Димитров – български историк и археолог, публицист, общественик. Завършва специалност „История“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1974 г.); доктор е по история (1986 г.) и старши научен сътрудник. Специализира в Париж (1975 г.), а през 80-те години на ХХ в. – във Ватикана (Секретен архив). Божидар Димитров е специалист по Българско средновековие, но има широки научноизследователски интереси в почти всички основни периоди на българското минало (античност и тракология, история на българските земи през ХV-ХVIII в., нова история, история и съвременно развитие на Македония). Дълги години ръководи археологически разкопки в Созопол и на други места, занимава се и с подводна археология. Активен популяризатор е на българската история в медиите (в-к „Труд“, „24 часа“, „Дума“ и др.; авторски ТВ предавания в „7 дни“, „Скат“ и „Ден“). Директор е на Националния исторически музей (1991-1998 г.; от 2002 г.). Автор е на 26 монографии. Книги: „Българските средновековни градове и крепости“ (1982 г., в съавторство), „Петър Богдан Бакшев” (1986 г.), „Хроника на Освободителната война, 1877-1878 г.” (1997 г.), „Лъжите на македонизма“ (1999 г.), „Светослав Тертер” (2000 г.), „Александър Македонски и българите“ (2001 г.), „Българи и италианци“ (2002 г.) и др.

САЩ разработват план за разгром на СССР. Съгласно плана “Троян” от 14 юли 1949 г. чрез атомна бомбардировка трябвало да бъдат унищожени 70 града в СССР. Началото на бойните действия е насрочено за 1 януари 1950 г., като след това е отложен за 1957 г., когато във война с СССР би трябвало да встъпят всички страни от НАТО.

В Германия излиза закон за национализация на всяка еврейска собственост.
През 1933 г. година в Германия е установена фашистка диктатура начело с Хитлер. Една от характеристиките на неговото управление е стремежът икономиката да е под държавен контрол, страната да бъде “прочистена” от “непълноценни раси”.

Умира Атила Йожев – унгарски поет. Роден е на 11 април 1905 г. в Будапеща. Член на Комунистическата партия от 1930 г. Автор на стихосбирки: „Аз не викам“ (1924 г.), „Грацията на нощта“ (1932 г.), „Много тъжно“ (1936 г.) и др.

Роден е Виктор Василиевич Горбатко – руски летец космонавт, полковник. От 1956 г. служи във военната авиация. В отряда на космонавтите е от 1960 г. Завършва Военновъздушната академия „Н. Е. Жуковски“ (1968 г.). От 12 до 17 октомври 1969 г. лети в космоса на борда на кораба спътник „Союз-7“ като инженер изследовател заедно с А. В. Филипченко и В. Н. Волков. За 5 денонощия в Космоса прави триденонощен групов полет с космическите кораби „Союз-6“ и „Союз-8“ (80 обиколки около Земята).

Умира Отон Иванов (О. И. Хаджидинчов) – участник в българското национално-освободително движение. Учи в гръцко училище в Пловдив. Работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград) и в Пазарджик, където развива обществена и просветна дейност. Член на Пазарджишкия революционен комитет. Доверено лице на Г. Бенковски и др. апостоли, участва активно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). По време на въстанието организира дружини в родопски села, но е заловен от турците и заточен на о. Кипър. След Освобождението 1878 г. живее в Пещера и Пазарджик. Член на БТЦК, който подготвя Съединението 1885 г. По време на управлението на Ст. Стамболов (1887-1894 г.) се установява във Варна. Съдейства на З. Стоянов при събирането на материали за „Записки по българските въстания“.

Скованият в лед руски параход “Челюскин” започва пореден дрейф.
Корабът е построен през 1933 г. Водоизместимостта му е 7500 тона. Наречен е на името на С. И. Челюскин. През 1933 г. с този кораб е предприета експедиция от Мурманск до Владивосток по Северния морски път. Ръководител на мисията е О. Ю. Шмит, а капитан е В. И. Воронин.
На 19 септември 1933 г. корабът е скован от ледени късове. Пет месеца продължават опитите на плавателния съд да се освободи от ледения капан. На 13 февруари 1934 г. обшивката на кораба не издържа и във вътрешността прониква вода. Същия ден “Челюскин” потъва и екипажа остава на леда.
Евакуацията на екипажа се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която е използвана за кацане. Първият самолет, който достига до корабокрушенците е пилотиран от Анатоли Ляпидевски. На 5 март, със своят АНТ-4 той достига до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин превозват останалите хора. Последният рейс е направен на 13 април 1934 г. Общо са направени 24 рейса. Летците, превозили спасените до Владивосток, стават първите „Герои на Съветския съюз” и са наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.

Започва продажбата на средството против гадене – “Алка-Залцер”.
Оригиналното лекарство е за лечение на главоболие, проблеми с храносмилането и махмурлук. Създадено е от “Лаборатории Майлс”, като съдържа аспирин, сода бикарбонат и лимонова киселина. Предназначен е да лекува болка и да неутрализира стомашните киселини. Лекарството е във вид на широки ефервесцентни таблетки, които се разтварят във вода.

Роден е Жан Люк Годар – френски режисьор, един от създателите на „новата вълна“. Новатор във формата и изразните средства, в своите филми разкрива отчаяния бунт на самотника против консумативното общество: „До последен дъх“ (1960 г.), „Лудият Пиеро“ (1965 г.), „Уикенд“ (1968 г.), „Всичко е наред“ (1972 г.), „Да спасява който може живота“ (1982 г.), „Новата вълна“ (1990 г.), „О, горко ми!“ (1993 г.), „Автопортрет през декември“ (1995 г.), „Завинаги Моцарт“ (1996 г.), „Възхвала на любовта“ (2001 г.).

Обнародван е Закон за стабилизиране на лева и за монетната циркулация в Царство България.

Роден е Джон Бекъс – американски математик, създател на езика за програмиране Фортран. Роден е във Филаделфия, но израства в Уилмингтън, Делауеър. Учи в “Хил Скуул” в Потстаун, като не е много прилежен ученик. След като се записва в Университета във Вирджиния, за да учи химия, прекъсва и влиза в армията. През 1987 г. става член на IBM, а през 1993 г. е награден с приза “Драпер”.

Родена Мария Калас (псевдоним на Мария Калогеропулос) – гръцка оперна певица (лирико-драматичен сопран) с международно признание. Учи пеене в Атинската консерватория при Е. де Идалго (от 1937 г.). Дебютира на сцената на Атинския оперен театър през 1938 г. От края на 40-те години пее в Италия, а от началото на 50-те години – в най-големите оперни театри, между които “Ла Скала” (Милано, 1950 г.), “Ковънт Гардън” (Лондон, 1952 г.), Чикагската опера (1954-1955 г.), “Метрополитън опера” (Ню Йорк, 1956-1958 г.). От 1960 г. е солистка в театър “Ла Скала”. За изпълненията й е характерен стил, близък до италианската оперна школа (белканто), единство между вокално майсторство и драматургично превъплъщение. Известни партии: Лучия, Анна Болейн (“Лучия ди Ламермур”, “Анна Болейн” от Доницети), Норма, Амина, Имогена (“Норма”, “Сомнамбулът”, “Пиратът” от Белини), Виолета (“Травиата” от Верди), Тоска (“Тоска” от Пучини) и др. Умира на 16 септември 1977 г.

След 20 години строеж и планиране е открит най-дългият мост в света – Квебекският мост на река Св. Лаврентий.

Роден е Нино Рота – италиански композитор. Учи в Рим, Милано и Филаделфия. Един от най-големите италиански филмови композитори. Дебютира в киното през 1938 г. – „Работнически влак“. Работи в постоянно сътрудничество с най-големите режисьори на нашето време – Фелини, Висконти, Дзефирели, Бондарчук, Копола. Музиката му е емоционална, мелодична, богато изразителна. Автор е на музиката за: „Белият шах“ (1952 г.), „Мамини синчета“ (1953 г.), „Пътят“ (1954 г.), „Мошеничеството“ (1955 г.), „Нощите на Кабирия“ (1957 г.), „Бели нощи“ (1957 г.), „Сладък живот“ (1959 г.), „Роко и неговите братя“ (1960 г.), „8 1/2“ (1963 г.), „Гепардът“ (1963 г.), „Джулиета и духовете“ (1965 г.), „Тоби Дамит“ (1966 г., новела), „Укротяване на опърничавата“ (1967 г.), „Ромео и Жулиета“ (1968 г.), „Клоуните“ (1970 г.), „Ватерло“ (1970 г.), „Рим“ (1972 г.), „Кръстникът I, II“ (1972 г., 1974 г.), „Амаркорд“ (1974 г.), „Казанова“ (1976 г.), „Репетиция на оркестъра“ (тв, 1979 г.). Умира на 10 април 1979 г.

На автоизложение в Париж е показана за първи път изобретената от Жорж Клод неонова лампа. Това е газоразрядна лампа с ниско налягане, в която светенето се дължи на тлеещ електрически разряд в неон, аргон или живачни пари. Изобретението на французина се използва за осветление и създаване на светещи реклами. Той патентова неоновата реклама на 9 ноември 1911 г.
Жорж Клод е роден на 24 септември 1870 г. Сътрудничи на правителството във Виши, заради което е осъден на 4 години затвор. Умира на 23 май 1960 г.

Роден е Кирил Спиридонов Мирчев – български езиковед, специалист по старобългарски език и българска диалектология, член-кореспондент на БАН от 1945 г. Завършва славянска филология в СУ (1927 г.). Специализира в Краков (1925-1926 г.). Преподавател по българско езикознание и старобългарски език в СУ; ръководител на Катедрата по история на български език (от 1941 г.), извънреден професор от 1941 г., редовен професор от 1946 г. Ръководител на Секцията по история на български език в Института по български език при БАН. Съчинения: “История на българския език” (1949 г.), “Старобългарски език” (1954 г.), “Историческа граматика на българския език” (1958 г.), “Българският език през вековете” (1964 г.), “Енински апостол. Старобългарски паметник от ХI в.” (1965 г., в съавторство с Хр. Кодов). Умира на 21 декември 1975 г. в София.

Роден е Рихард Кун – германски химик и биохимик (работи във ФРГ). Автор е на фундаментални изследвания по химия на растителните пигменти (основно каротиноидите) и витамините (В2 и В6). Лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (1938 г.). Умира на 31 юли 1967 г. в Хайделберг.

В периода 3 – 16 декември се провежда Втори конгрес на Легалната македонска организация – участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател – Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.

Умира Робърт Луис Стивънсън – английски писател от шотландски произход. Роден е на 13 ноември 1850 г. Завършва Юридическия факултет на Единбургския университет (1875 г.). Пътешества много. Страда от тежка форма на туберкулоза, от 1890 г. живее на островите Самоа. Първата му книга – “Пентландското въстание” излиза през 1866 г. Световна слава му носи романът “Островът на съкровищата” (1883 г.) – класически образец на приключенската литература. Романи: “Похитеният” (1886 г.), “Владетелят на Балантре” (1889 г.), “Корабокрушенци” (1892 г.), “Катриона” (1893 г.), “Принц Ото” (1885 г.) и “Черната стрела” (1888 г.). Психологическата повест “Странната история на д-р Джекил и мистър Хайд” (1886 г.) дава класическо за английската литература решение на темата за двойника.

Умира Афанасий Афанасиевич Фет, Шеншин – руски поет. Роден е на 5 декември 1820 г. в с. Новосьолки, дн. Мценски район, Орловска област. Син на помешчика А. Н. Шеншин и Каролина Фет; записан като син на Шеншин. Когато навършва 14 години се изяснява юридическа незаконност на това записване, което го лишава от дворянски привилегии. През 1844 г. завършва Философския факултет на Московския университет. През 1845 г. постъпва на военна служба, за да получи дворянско звание. “Лирически пантеон” (1840 г.) е първият му сборник със стихове. От началото на 60-те години в поредица от публицистични статии защитава помешчиците. Излиза в оставка и живее в селското си имение. В края на живота си се завръща към литературата и издава 4 сборника със стихове под общото заглавие “Вечерни огньове” (1883-1891 г.). Фет е защитник на доктрината за “чисто изкуство”, избягва проблемите на социалната действителност и най-горещите въпроси на времето. Поезията му е мелодична (много от стиховете му са текстове за музикални произведения); своебразието на неговия психологизъм е в пресъздаването на мимолетните душевни настроения и състояния. Превежда съчинения от Хораций, Овидий, Гьоте и др. древни и нови поети. Прави първия превод на руски език на трактата на А. Шопенхауер “Светът като воля и представа” (1881 г.). Автор на мемоарите: “Моите спомени” (ч. 1-2, 1890 г.) и “Ранните години на моя живот” (публ. 1893 г.).

Народното събрание приема Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество.
Законът е един от най-значимите документи в историята на българската армия. Прилагането му изиграва забележителна роля, за да се превърне тя в модерна, отговаряща на изискванията на времето въоръжена сила. Въоръжените сили се делят на действаща армия, резервна армия и народно опълчение. Съществен елемент в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в мирно време включват в състава си освен пехотни части и части от родовете войски. Дивизията става не само организационна, но и бойна единица. Броят на пехотните полкове в мирно време е определен на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията – в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.

Роден е Стоян Загорчинов – български белетрист и драматург. Следва история в СУ (1908-1910 г.). От 1910 г. до 1912 г. е студент по история и филология в Женева. Завършва история в СУ (1915 г.). Преподава френски език във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.), до 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник на литературния печат преди 9.09.1944 г., а след това редактор във в-к „Литературен фронт“ и сп. „Септември“. Работи главно в областта на историческия роман. Автор на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Съчинения: „Легенда за Св. София“ (1926 г.), „Ден последен – ден господен“ (1931-1934 г.), „Първата сълза на Дон Жуан“ (1938 г.), „Ръка Илиева“ (1943 г.), „Байрактарят“ (1950 г.), „Празник в Бояна“ (1950 г.), „Бразди“ (1956 г.), „Ивайло“ (1962 г.), „Един живот в сянка“ (1966 г.). Умира на 31 януари 1969 г. в София.

Роден е Раджендра Прасад – индийски политически деец, президент (1952-1962 г.). Завършва университета в Калкута. През 1911-1916 г. е адвокат във Върховния съд в Калкута, а през 1916-1920 г. – в Патна. През 1911 г. влиза в Индийския национален конгрес (ИНК). Последовател е на М. К. Ганди; участва в национално-освободителното движение на Индия. През 1934 г., 1939 г. и 1947-1948 г. е председател на ИНК. Затварян нееднократно. В състава на Временното правителство на Индия като министър по продоволствието и селското стопанство (1946 г. – януари 1948 г.). През 1946-1950 г. е председател на Учредителното събрание на Индия. След провъзгласяването на Индия за република (1950 г.) е избран за неин временен президент. Умира на 28 февруари 1963 г. в Патна.

Роден е Антон Веберн – австрийски композитор и диригент. Учи музика във Виенския университет под ръководството на Г. Адлер (1902-1906 г.), с композиция се занимава при А. Шонберг (1904-1908 г.). Работи като оперен и симфоничен диригент в Австрия и Германия (от 1908 г.), ръководи Виенското работническо певческо дружество. От 1928 г. до 1938 г. е диригент на Австрийското радио, но след окупацията на Австрия от нацистите е отстранен. В музиката му изчистената звукова форма се съчетава с твърда конструктивна схема и абстрактна мисъл. Посмъртно е публикуван неговият цикъл „Път към новата музика“ (1960 г.). Умира 15 септември 1945 г. в Митерзил, близо до Залцбург.

Умира Сергей Генадиевич Нечаев – руски революционер. Роден е през 1847 г. в Иваново. Създава тайната терористична организация „Народна разправа“ (1869 г.) за борба с царизма. Издига идеята за т. нар. „казармен комунизъм“. Емигрира в чужбина (дек. 1869 г.) след разгрома на организацията. Поддържа връзка с Хр. Ботев. Арестуван от швейцарски власти в Цюрих (1872 г.) и предаден на руското правителство. Осъден е на 20 години каторга. Автор на „Катехизис на революционера“.

Командваните от Мехмед Али паша турски части предприемат три неуспешни атаки срещу руските позиции при Арабаконак.

Петко Рачов Славейков започва да издава в Цариград в. „Македония“.
В. „Македония“ е спиран 5 пъти от турската цензура, а след 25 юли 1872 г. заради статията на Петко Рачов Славейков „Двете власти и касти“ издаването му е прекратено окончателно.

Роден е Джозеф Конрад (псевд. на Йозеф Теодор Конрад Коженьовски) – английски писател от полски произход. Роден е в Бердичев, Украйна. Създава романите: “Капризът на Олмейра” (1895 г.), “Лорд Джим” (1900 г.), “Сърцето на тъмнината” (1902 г.), “Ностромо” (1904 г.), “Очите на Запада” (1911 г.), “Случай” (1913 г.) и др. Пише разкази, повести и литературна критика. Умира на 3 август 1924 г. в Бишопсбърн, близо до Кентърбъри.

Умира Йохан Петер Екерман – германски литератор. Роден е на 21 септември 1792 г. във Винзен, Бавария. Секретар и приятел на Й. В. Гьоте. През 1821-1823 г. изучава литература и естетика в Гьотингенския университет. Издава „Разговори с Гьоте от последните години от неговия живот“ (ч. 1-3, 1837-1848 г.) – най-пълният е художествен завършен документ сред всички мемоари за поета. Занимава се също с архива на Гьоте и подготовката на неговите съчинения за печат. Автор на лирически сборници (1821 г., 1838 г.).

Роден е Николай Николаевич Обручев – руски военен и държавен деец, генерал-адютант (1878 г.). Отличава се в Руско-турската война (1877-1878 г.). Отказва да участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864 г.). От 1876 г. до 1881 г. е ръководител на Военнонаучния комитет на Главния щаб. Близък сътрудник на А. Милютин. Разработва стратегически план за войната с Турция (1876 г.), който се осъществява през 1877-1878 г. От 1881 г. до 1897 г. – началник на Главния щаб. Член на Държавния съвет (от 1893 г.). От 1897 г. е в оставка. Живее във Франция, в имението на жена си. Умира на 8 юли 1904 г. в имение Жор, департамент Дордон, Франция.

Роден е Станислав Доспевски (Зафир Димитров) – български иконописец. Син на Димитрий Самоковец и внук на Христо Доспеец. Най-изявен и най-даровит представител на Самоковската художествена школа, родоначалник на българското художествено възраждане. Първоначално учи при баща си, който го води в много градове из България и Македония да му помага. След като завършил самоковското училище, постъпил в пловдивската гимназия (тогава баща му рисувал икони в пловдивската църква „Св. Богородица“). От 1838 г. до 1843 г. работи с баща си и чичо си Захарий в Рилския манастир икони и стенопис. През 1852 г. заминава за Киев да следва живопис (тогава приел името Станислав); от Киев отива в Москва, учи 3 години, а после в Петербург, където завършва (1856 г.) със сребърен медал за живопис на голо тяло. През 1859 г. се установява в Пазарджик. През 1862 г. изработва стенописи и икони в старозагорската църква „Св. Димитрий“ (опожарена след въстанието); изображения от него има в Троянския манастир, в перущенската църква „Св. Архангел Михаил“, в пловдивската „Св. Богородица“, в цариградската „Св. Стефан“ (Фенер), в пазарджишката „Св. Богородица“ и в мн. др. манастири и църкви (София, Бобошево, Тулча, Самоков, Варна, Ловеч, Севлиево, Габрово, Карлово, Берковица, Троян, Пещера, Брацигово, Стрелча и др.). Най-много работи в Пловдивско и Одринско. Занимава се и с революционна дейност; общува с Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. Турците го арестуват (1877 г.); заточен в Цариград, където е убит в затвора. Най-хубава икона – „Св. Архангел Гавраил“. Рисува също портрети на Ст. Захариев, д-р Ст. Чомаков, Найден Геров, д-р Г. Вълкович, г-жа Чомакова, Ив. Денкоглу и др. Във всички свои икони Доспевски спазва обичайните типове, установени от православната традиция, разработва фигурите, диплениците, архитектурата и пейзажа. И в иконата, и в стенописта стои по-високо от тогавашните светогорски и руски майстори. Като портретист е също даровит: умее да предаде вярно характера и физиономията, да оживи лицето с израз и да го одухотвори. Техниката му е гладка, класическа, споена. Доспевски е един от основателите на българската пейзажна живопис. Умира на 6 януари 1878 г. в Цариград.

Роден е Сава Хаджиилиев Доброплодни – български възрожденски педагог, книжовник и театрален деец. Учи в родния си град и в Цариград, където завършва с отличие Куручешменското училище (1842 г.). Учител в Котел и Шумен. В Шумен се запознава с полски и унгарски емигранти (Лайош Кошут). Подготвя книги за училището, обикаля из Централна и Източна България, отпечатва в Земун учебни ръководства (1853 г.). Предприема пътуване до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След Кримската война е учител в Шумен, основател на четирикласното училище и негов пръв директор, председател на създаденото от него читалище, в което урежда театрални представления. От 1859 г. до 1862 г. е директор на полугимназията в Сливен. До и след Освобождението на България работи като учител в много селища, развива активна обществена дейност. Издава в-к „Нова българска пчела“ (1887-88 г.). Член на БДК (дн. БАН) от 1881 г., почетен член от 1884 г. Автор на побългарената комедия „Михал“ (1853 г.) и на други пиеси, които се играят през 80-те години, на „Кратка автобиография на С. И. Доброплодни“ (1893 г.) – ценен извор за Българското възраждане. Умира на 19 април 1894 г. в София.

Илинойс става 21-я щат на САЩ.
Илинойс е с площ от 146 756 кв. км. Население – 11 535 000 души. Административен център – гр. Спрингфийлд. Основен производител на зърно (90% от земята е обработваема). Машиностроене, металообработване, текстилна, химическа и полиграфическа промишленост. Основан от французите (ХVII в.), отстъпен на Великобритания (1763 г.) и присъединен към САЩ (1784 г.) като 21-ви щат.

Роден е Хенрик Консианс – белгийски писател (пише на холандски език). Автор на исторически романи: “Лъвът на Фландрия” (1838 г.), “Селската война” (1853 г.) и др., в духа на романтизма. Реалистични тенденции се откриват в романа “Сиск ван Роземео” (1844 г.). Умира на 10 септември 1883 г. в Брюксел.

За първи път е вдигнат американският флаг.
Американският флаг е учреден на 14 юни 1777 г. Континенталният Конгрес постановява той да изобразява 13 редуващи се червени и бели ивици и 13 бели звезди на син фон. Те символизират оригиналните колонии. Денят на флага се чества всяка година на 14 юни.

Галилео Галилей изобретява телескопа.
Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза – италиански математик, физик и астроном. Основател на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилей обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Това откритие предизвиква омразата на схоластиците и на Римския двор, които го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей, вече 70-години, да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.). Избягнал по този начин опасността да бъде изгорен жив, Галилей е поставен след това под строг надзор, ослепява и умира на 8 януари 1642 г. в Арчетри, близо до Флоренция. Оправдан е по обвинението в ерес от Ватикана (31.10.1992 г.), с което де факто католическата църква признава, че Земята е кръгла.

Роден е Николо Амати – италиански майстор цигулар, учител на Гварнер и Страдивари.
Амати е италианско семейство на майстори лютиери. Родоначалник е Андреа Амати (ок. 1520 -ок. 1580 г.), майстор на цигулки от класически тип; негови синове са Андреа-Антонио Амати (ок. 1540 – сл. 1600 г.) и Джироламо Амати (1561-1630 г.). Най-известен е синът на Джироламо – Николо Амати (1596-1684 г.), чиито инструменти са особено ценни.

В Англия от Колумбия за първи път е пренесен картофът от сър Томас Хариот.
Картофът (Salanum tuberosum) е едногодишно културно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна.

В Единбург е подписана “Конгрегация на Бог” – документ, положил началото на реформацията в Шотландия и създаването на презвитерианската църква.
Презвитерианската църква е общо име на протестанските изповедания във Великобритания и Северна Америка, които не признават епископската власт.

Роден е Карл Шести Безумни – крал на Франция в периода 1380 – 1422 г.
Поема трона още като момче. Коронясан е на 25 октомври в Реймс на 11-годишна възраст. До 1388 г. е под покровителството на чичовците си. Умира на 21 октомври 1422 г.