КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 28 ЮНИ

Българската комисия към ПРООН представя доклада си за човешкото развитие за 2000 г., според който България е на 60 място с 4800 долара Брутен вътрешен продукт на глава от населението и 71,3 г. средна възраст.

Умира Виторио Гасман – италиански актьор, режисьор и педагог. Той е роден на 1 септември 1922 г. След успеха на „Обикновените познати“ (1958 г.) създава поредица от роли, изпълнени с професионален блясък и свобода: „Голямата война“ (1959 г.), „Чудовищата“ (1963 г.), „Армията Бранкалеоне“ (1965 г.), „В името на италианския народ“ (1971 г.), „Обичахме се толкова много“ (1974 г.), „Ухание в мрака“ (1975 г.), „Терасата“ (1980 г.), „Фамилията“ (1984 г.), „Дълга зима“ (1992 г.), „Когато ни преследваха“ (1992 г.), „Библията: Авраам“ (тв, 1993 г.), „Слийпърс“ (1996 г.) и др.

Върховният съвет на Украйна за една нощ приема новата конституция на страната.

Умира Борис Кирилов Христов – български оперен певец със световен принос в певческото изкуство (бас), педагог, родолюбец, артист. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Родът му е от Македония (Битоля, Прилеп). След Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. баща му К. Христов учи в София и Париж, а в Пловдив се жени за Райна Христова. Семейството му идва в София през 1917 г. Завършва Втора Софийска мъжка гимназия, където пее в гимназиалния хор, ръководен от Драгия Тумангелов. Музикалната си дейност започва в мъжкия самодеен хор “Гусла” под диригентството на Асен Димитров. След гостуването на Ф. Шаляпин в България през 1934 г. заминава за Италия, където живее и пее до края на живота си. Там учи при Р. Страгари. През 1946 г. дебютира в Реджо ди Калабрия в ролята на Колин от “Бохеми” на Дж. Пучини. Обявен за “бас №1 на планетата”, Христов пее в лондонския “Ковънт Гардън” през декември 1949 г. (“Б. Годунов” на Мусоргски). Оттогава владее най-големите оперни сцени в света. За по-малко от 10 години подготвя репертоар от над 40 роли, които му носят безсмъртна слава. Забележителни са изпълненията му на Мефистофел (“Мефистофел” на А. Бойто), “Кончак и Галицки (“Княз Игор” на А. П. Бородин), Филип (“Дон Карлос” на Дж. Верди), Борис Годунов (“Борис Годунов” на М. Мусоргски) и др. Връх в творческата му кариера са ролите на Б. Годунов и Филип II. През 1966 г. Софийската народна опера прави в Париж запис на операта “Княз Игор” от Бородин под диригентството на Йежи Семков, в която Христов изпълнява ролите на Галицки и хан Колчак. През януари 1970 г. постига триумф в неаполитанския театър “Сан Карло” с операта “Б. Годунов”. Идва да пее за пръв път в родината си през септември 1976 г., когато прави записи с хора на катедралата “Св. Александър Невски”. През 1978 г. осъществява нови записи в България с хоровата капела “Св. Обретенов” в съпровод на Камерния оркестър на БР под диригентството на Г. Робев (постижение е записът на “Литургия доместика” от Ал. Гречанинов). През 1986 г. основава и ръководи в Рим Българска академия за изкуство и култура. Вокално-сценичните превъплъщения на образите му се отличават с богатство на тембровите и динамичните нюанси, детайлна психологическа разработка и внушителни мащаби; близо е до традициите на Шаляпин в изпълнителското майсторство.

Съветът за Икономическа Взаимопомощ (СИВ) е разпуснат.

Съветът за икономическа взаимопомощ е икономическа организация на комунистическите държави, функционираща в периода 1949–1991. Тя е аналогична на Европейската икономическа общност. В продължение на 40 години служи като рамка за планираната икономика, ръководена от СССР. През годините СИВ израства като мащаб. В началото са поставени скромни цели като “обмяна на опит” и “техническа помощ”, както и други форми на взаимна помощ. Скоро тези цели се разширяват до развиване на интегриран сбор от икономики, базирани на координирани и предварително определени схеми на производство и икономика. Тези цели се преследват чрез богат набор от кооперативни мерки, от парична до технологична помощ.

Тази планирана природа на икономиката и липсата на ефективни пазарни механизми, които да стимулират бъдещо развитие допълнително затрудняват целите на СИВ. Без автоматизираните процеси на пазарната икономика прогресът на развитие не е реален. Тези му несъвършенства предричат края на СИВ, който престава да съществува с разпадането на комунизма.

Умира Ганчо Краев (Ганчо Краев Ганчев) – български писател хуморист. Той е роден на 1 февруари 1909 г. във Веригово (дн. към Хисаря). Завършва учителски институт в Пловдив (1934 г.). В периода 1934-1946 г. работи като учител. Редактор във в-к “Стършел” в периода 1950-1969 г. Литературният му дебют е във в-к “Щурец” (1938 г., на Р. Алексиев). Има издадени 17 книги – сборник с разкази и фейлетони.

Роден е Фабиен Бартез – френски футболист, вратар. Висок 183 см. Пробива в отбора на „Лавал“. По-късно защитава вратата на „Олимпик“ – Марсилия, след което е титуляр на „Тулуза“. Бартез е вратар на френския национален отбор, с който през 1996 г. достига до четвъртфинал на Европейското първенство в Англия’96. Безспорен връх в кариерата му е спечелването на световната титла от французите на първенството през 1998 г., като във финалния мач срещу Бразилия не допуска гол. Бартез е считан за един от най-добрите вратари в света в края на 90-те години.

В Осло се провежда концерт на най-големия в света оркестър, състоящ се от 20 100 музиканта.

На мястото на съществувалия повече от десет години Кабинет на преводачите е създадено Обединение на преводачите на художествена литература с 80 членове и председател Любомир Огнянов-Ризор (1910 – 1987г.)

Роден е Георги Седефчов Първанов – български историк, политик. Завършва специалност История в СУ “Св. Климент Охридски” през 1981 г. От 1981 г. е н. с. в Института по история на БКП; д-р (дисертация „Д. Благоев и българския национален проблем“, 1988 г.); ст. н. с. (1989 г.). Член на БКП от 1981 г.; член на Висшия съвет на БСП (1991 г.), директор на Центъра за исторически и политически изследвания на БСП в периода 1992-1996 г.; зам.-председател (1994-1997 г.) и председател на БСП в периода 1997-2001 г. Народен представител от БСП в ХХХVII, ХХХVIII и ХХХIХ Обикновено Народно събрание. По време на кризата през януари-февруари 1997 г. заедно с Н. Добрев оглавява групата в ръководството на БСП, която критикува кабинета на Жан Виденов, иска отказ от нов кабинет на левицата и търси обществен консенсус чрез предсрочни парламентарни избори. На 28 януари 2001 г. подписва договор за учредяване на коалиция „За България“, в която влизат 15 партии, а за първи път – и представители от гражданска квота. Президент на Република България от 22 януари 2002 г. През 2006 г. е преизбран за втори президентски мандат. Съчинения: „Българската социалдемокрация и македонският въпрос от края на ХIХ в. до 1918 г.“, „Преди и след Десети“ (2001 г.) и др.

Роден е Иван Забунов – български историк, общественик и политически деец в Молдова. Завършва специалност История в Кишинев, специализира в Москва и София; доктор (1975 г.); доцент през 1984 г.; специалист по история на българското Възраждане. Основател и председател на българското дружество „Възраждане“ в Кишинев (от 1989 г.); депутат в Молдовския парламент (1994-1998 г.). Съчинения: „Обновената Твардица“, „Българите в Южна Русия и националното българско Възраждане (50-70-те год. на ХIХ в.)“, „Българо-руските обществено-политически връзки през 50-70-те год. на ХIХ в.)“ и др.

Започва немската офанзива по превземането на Сталинград и прекъсване на връзката на Москва със съветските нефтени полета в Кавказ.

На 28 май 1942 г. започва операция Блау (две армейски формирования се изпращат, за да овладеят петролните залежи на Урал и да прекъснат транспорта по Волга при Сталинград). Германците напредват бързо и скоро стигат пред стените на Сталинград. Хитлер започва с масирани бомбардировки. За кратко време близо 80% от града е разрушен. Въпреки това съветските войски демонстрират сериозен отпор. Сталин издава заповед 227, според която всеки, който напуска поста си или дезертира ще бъде застрелян. Тактиката на Сталин представлява – масиран натиск над германците, за да не могат да използват самолети и артилерия. Това е невиждана до тогава “градска война”. Особено жестока е битката за Мамаев Курган – връх насред града, където само за един ден загиват над 10 000 руски войници. През ноември Германия владее близо 90% от разрушения град. Русия бързо събира и изпраща нова армия към Сталинград, като хваща немската армия там в капан. Без храна и амуниции, и без възможност за доставка, 91 000 немски войници (от тях 22 генерала) се предават на 21 февруари 1943 г. Битката за Сталинград е повратна точка в историята на Втората световна война и се смята за най-кръвопролитната битка в човешката история – загубите от двете страни са над 2 милиона. Битката продължава 199 дни. Загубите са особено фатални за Германия. Битката за Сталинград бележи началото на освобождението на СССР и води по-късно до победата над Германия. Заради героизма на защитниците си Сталинград (в момента Волгоград) е наречен Градът герой. На централният хълм, Мамаев Курган, има издигната статуя на Майка Русия с името “Родината зове!”. На този хълм дори и днес могат да бъдат открити кости и шрапнели.

Умира Янка Купала – белоруски поет. Купала е роден на 7 юли 1882 г. във Вязинка, Минска област. Основните мотиви на творчеството му имат национално-възродителен характер. Голяма част заема и политическата му сатира, насочена срещу царската политика на насилствено порусяване на белоруския народ. В творческия метод на Купала се чувства романтика със стремеж да се поетизира миналото, както и известна близост със символизма. Стихосбирки: “По пътищата на живота”, “Магьосник”, “Сънят на Курган”; комедии: “Павлинка”, “Оттук” и др. Член на Украинската академия.

Съветската армия окупира румънските области Буковина и Бесарабия.

В пактът Рибентроп-Молотов между Хитлер и Сталин се определят зони на влияние (или зони на интереси) между Германия и СССР. В резултат на този пакт СССР окупира двете области и дава ултиматум на румънските власти да се изтеглят. Два дни по-късно румънската администрация започва да напуска областите. Двете провинции имат обща площ около 51 000 км2 и население от близо 3.75 милиона, повечето румънци. На 2 август 1940 г. официално е основана Молдовска Съветска Социалистическа Република, част от СССР.

След като Германия напада Русия на 22 юни 1941 г. областите отново попадат под румънски контрол. Въпреки това региона е реанексиран през 1944 г. и руските войски окупират Румъния до 1958 г. и установяват комунистически режим през 1974 г.

С отслабването на СССР се засилва и желанието на молдовците за независимост, и през 1991 официално е регистрирана Република Молдова.

От Порт Вашингтон в щата Ню Йорк до Марсилия във Франция започва да действа първата редовна въздушна линия между Европа и Америка.

Умира Велимир Хлебников (Виктор Владимирович) – руски поет. Той е роден на 9 ноември 1885 г. в Малие Дербети, Астраханска губерния. В периода 1903-1911 г. учи във Физико-математическия факултет на Казанския университет, а по-късно във Физико-математическия и Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. През 1905 г. са публикувани първите му естественонаучни съчинения, а първите му литературнонаучни съчинения – през 1908 г. Влиза в литературното обединение “Гилея”, печата във футуристичните издания. Създава поемите: “Жерав” (1910 г.), “Шаманът и Венера” (1912 г.), “Война в мишеловка” (1915-1919 г.), “Ладомир” (1921 г.), “Нощ в окопа” (1921 г.), “Нощ пред Съветите” (1921 г.), “Нощен обиск” (1921 г.). Като отделни книги излизат “Изборник” и “Творения” (1914 г.). Много от малките му произведения в ранния период от творчеството му имат експериментален характер (“Смешно заклинание” и др.). Пише драми (“Маркиза Дезес”, 1910 г.; “Зангези”, 1922 г., и др.), проза (“Ка”, 1916 г., “Октомври на Нева”, 1917-1918 г., “Разин”). Хлебников се опитва да провери чрез математически изчисления и изясняване на “законите на времето” мечтата за всемирното братство между хората, поетическите предчувствия за “новото космическо съзнание”: книги “Учител и ученик” (1912 г.), “Времето – мяра за света” (1916 г.), “Дъските на съдбата” (1922 г.). Стреми се към синтетизъм на знанието, към сближаване на методите на науката и изкуството, опитвайки се по този начин да открие възможността за създаване на “нова митология” и “свръхезик” на свободното човечество.

От засада, организирана от автономистите, в София е застрелян Гьорче Петров -истинско име Георги П. Николов. Той е роден през 1864 г. или 1965 г. в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва средното си образование в Пловдив, след което учителства в различни градове на Македония. Включва се в революционната борба на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от авторите на новия устав и правилник на организацията, които изработва заедно с Гоце Делчев. От 1897 г. до 1901 г. е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не одобрява преждевременното обявяване на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., но след избухването му участва в него с голяма чета. След неуспеха на въстанието продължава активното си участие в дейността на ВМОРО. От 1905 г. до 1908 г. отново е в състава на Задграничното представителство в София. След Младотурската революция 1908 г. заедно с писателя А. Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единство”. По време на участието на България в Първата световна война известно време е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля, а след това кмет на Драма. След войната участва в създаването и дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Заедно с това заема и длъжността началник на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.

Германия подписва със страните-победителки Версайския договор, с което се слага официален край на Първата световна война (1914-1918 г.). Версайският договор е подписан точно 5 години след началото на войната и убийството на Франц Фердинанд, престолонаследникът на Австро-унгарската империя. Това е първият от петте договора, които Съглашението налага на победените в Първата световна война държави, сред които е и България. По силата на Версайския договор Германия е разоръжена (въоръжените и сили са сведени до 100 хиляди души) и заставена да плати огромни репарации на победителите. Отнети са и колониите в Африка, както и някои територии в Европа – Елзас и Лотарингия, Познанската област. Данциг е превърнат в свободно пристанище.

В Русия са национализирани всички големи промишлени предприятия.

Сръбският националист Гаврило Принцип убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц-Фердинанд, което става повод за серия от събития, довели до началото на Първата световна война.

През 1878 г. Австро-унгарската империя окупира Босна и Херцеговина и през 1908 г. е присъединена. Това предизвиква негодуванието на сърбите. Група босненски анархисти, обединени под името Млада Босна, са въоръжени и поддържани от Църна Рука – силно националистично тайно общество, най-вече от сръбски военни.

Въпреки това, младите анархисти били относително неопитни в боравенето с оръжия и успешният завършек на атентата било чиста случайност. В 10.00 часа антуража на Фердинанд напуска военният лагер Филиповец в кордон от 7 автомобила. В 10.15 часа един от похитителите, Недялко Чабронович, хвърля бомба към колата на Фердинанд, но бомбата унищожава следващия автомобил. Похитителят гълта хапче цианид и скача в реката, но не успява нито да се отрови, нито да се удави – изваден е от полицията и е арестуван. Останалите похитители избягват, мислейки, че атентата е успешен. След като произнася реч пред кметството, Фердинанд решава да посети болницата и да види ранените от атентата. Междувременно Гаврило Принцип се намира наблизо, но не знае, че Фердинанд е жив. Вижда автомобилът му, след като шофьорът обърква пътя. Принцип скача от дясната страна на автомобила и изстрелва два куршума – първият уцелва жената на Фердинанд в корема, вторият – самият архидюк. Новината разтърсва цяла Европа. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, което поставя началото на Първата световна война.

Български офицери попаднали в плен край Босилеград са избити по изричната заповед на сръбския капитан Aрсениевич. На кръглото портретче се вижда българският полковник, чиито обезобразен труп е първият вляво.

По време на Междусъюзническата война Румъния обявява война на България. На 2 юли са извършени румънски десанти при Оряхово, Гиген и Никопол. На 4 юли е завзет Добрич, а на 5 юли – Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски стигат Пирдоп и Златица. На 11 юли Австро-Унгария ултимативно налага да започнат преговори за примирие.

Родена е Зина Юрданова – българска художничка. Започва да учи живопис в Художествената академия в София през 1923 г. при проф. Ст. Иванов, но скоро напуска и отива в Мюнхен. Следването й в Германия и дългото й пребиваване в Париж (до 1947 г.) оставят трайна следа върху творчеството й. През 1946 г. става член на дружеството на художниците “Монпарнас”. Рисува с акварел, темпера, маслени бои (от 1972 г. с акрилни бои). След завръщането си в България представя първата си самостоятелна изложба в галерия “Форум” на д-р Димитраков (1947 г.). От СБХ не е допусната на изложби във Франция. В България има няколко самостоятелни изложби през 1965 г., 1971 г., 1977 г. и 1987 г. През 1993 г. и 1994 г. самостоятелна изложба й урежда галерия “АРТ 36” на К. Чекарлиева. Участва в “Есенен салон’94” – Париж. Зина Юрданова умира на 3 април 1998 г. в София.

Провежда се конгрес на Петрова нива на Одрински революционен окръг с председател Васил Пасков. Взето е решение за въстание с главно ръководно боево тяло Михаил Герджиков.

Михаил Иванов Герджиков (26 януари 1877 г. – 18 март 1947 г.) е деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Роден в Пловдив в будно революционно семейство. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на нашите сънародници от Македония и Одринско за освобождението им от османско господство. Сближава се с Г. Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската й мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти, напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса в подкрепа на въстаналите българи. По време на Балканската война 1912-1913 г. разгръща широки партизански действия в тила на турската армия. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се намесва в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. живее в емиграция – Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928-1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г., поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

Роден е Леон Кручковски – полски писател и обществен деец. Автор е на сборник стихове “Чукове над света” (1928 г.); романа “Кордиан и Хам”, (1932 г.); драми – “Възмездие” (1948 г.), “Немци” (1949 г.), “Първият ден на свободата” (1960 г.), “Смъртта на губернатора” (1961 г.). Умира на 1 август 1962 г. във Варшава.

Правителството на Васил Радославов подава оставка.

Васил Христов Радославов (15 юли 1854 г. – 21 октомври 1929 г.) е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. Завръщайки се в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа.

Роден е Пиер Лавал – френски политик, адвокат по професия. Министър-председател на Франция в периода 1931-1932 г. и 1935-1936 г.; мин. на външните работи 1934-1935 г. Привърженик на политиката на „умиротворение“ на фашистките агресори. По време на Втората световна война (1940 г.) сътрудничи на нацистите. От 1942 г. до 1944 г. е ръководител на колаборационисткото правителство на Виши. Осъден като изменник и застрелян на 15 октомври 1945 г. в Париж, след опит да се самоубие.

Умира Иванка Димитрова Горова (И. Кънчева Ангелова) – участничка в национално-освободителното движение. Тя е родена около 1856 г. Сестра на А. Кънчев и съпруга на Д. Горов. Учи в Русе, където семейството й се преселва през 1860 г. Включва се активно в освободителното движение след женитбата си. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), въпреки влошеното си здраве, тръгва заедно със съпруга с руските войски. Тежко болна, остава в Трявна, където умира от туберкулоза.

Роден е Алексис Карел – френски хирург и патофизиолог. От 1904 г. до 1939 г. работи в САЩ. Автор е на трудове по трансплантация на органи. Политическите му възгледи са крайно десни. Лауреат на Нобелова награда за медицина за 1912 г. Умира на 5 ноември 1944 г. в Париж.

Роден е Луиджи Пирандело – италиански писател, драматург. Учи в Рим и Бон. Защитава дисертация на тема из италианската диалектология. В Италия пише разкази в духа на италианския веризъм. Първият му сборник с разкази е от 1894 г. – „Любов без любов“. Автор е на повече от 200 разказа и новели. Романи: „Покойният Матия Паскал“, „Нейният мъж“, „Върти се“ и др. Славата му на драматург идва през 1921 г. с пиесата „Шест лица търсят автор“, с която въвежда художествения принцип „театър в театъра“; налага т. нар. пиранделизъм (превръща психологията в обект на художествено изследване). Следват: „Хенри IV“, „Приятелката на жените“, „Удоволствието да бъдеш честен“ и др. През 1925 г. основава в Рим свой театър – „Театро д’Арте“, чиито гастроли в Европа и Америка имат голям успех. През 1934 г. получава Нобелова награда за литература. Пирандело умира на 10 декември 1936 г. в Рим.

Четирима български представители се явяват пред великия везир Мехмед Кабразлъ, за да му връчат поздравителен адрес по случай възшествието на султан Абдул Азис.

Абдул Азис (9 февруари 1830 г. – 4 юни 1876 г.) е османски султан, син на Махмуд II и брат на Абдул Меджид, владетел на Османската империя (1861 г. – 1876 г.). Полага усилия да закрепи загниващата османска феодална система чрез провеждането на ограничени реформи (Танзимат). Спрямо засилващото се българско националноосвободително движение провежда курс на открит терор и жестоки преследвания. По негово време борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост достига своя връх чрез учредяване на Българската екзархия (1870 г.). Изпадането на империята във финансов банкрут поражда силно недоволство спрямо него и през май 1876 г. е детрониран. Малко преди това се разправя жестоко с избухналото в българските земи Априлско въстание 1876 г. Завършва живота си със самоубийство.

Роден е Иван Андонов (И. А. Савов) – български революционер, участник в национално-освободителното движение, учител, адвокат, обществен деец. От 1861 до 1869 г. учи в родното си село (с. Мурсалково – дн. с. Спасово, Старозагорско), в Чирпан и Пловдив (1870–1871 г.). Учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско) (1872-1874 г.), а по-късно в Чирпан. От 1872 г. е член, а след това и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се през пролетта на 1876 г. и активно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските власти, осъден е на смърт, а след това – на доживотен затвор. Лежи в пловдивския и цариградския затвор (1876–1878 г.). След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Той е един от организаторите и ръководителите на Съединението. Работи като адвокат (от 1887 г.). Избиран е за народен представител в III Велико Народно събрание (1886 г.), V – VII и ХIII Обикновено Народно събрание (1887-1893 г.), подпредседател на IV Велико Народно събрание (1893 г.). Дългогодишен председател на Поборническо-опълченското дружество (1904-1936 г.) и на Археологическото дружество в Пловдив (1923-1929 г.). Автор на книгите: „Из спомените ми от турско време“ (част I, II 1927-1928 г.) и „Съединението“ (1929 г.). Иван Андонов умира на 18 декември 1937 в Пловдив.

Във Видин пристига извънредният комисар на Високата порта Али Риза паша. На 30 юни 1850 г. Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. Избраната от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар на 5 юли. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за „точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отмяна на досегашния начин за събиране на същите от т. нар. субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите“.

Роден е Димитър Иванов Горов – български търговец, борец за националната свобода. Брат на А. Горов. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев и други дейци на революционното движение. Дава значителни средства за организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричан от апостолите „казармата“. Финансира издаването на „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова. Книжка първа“ (1875 г.) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова“ (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в родното му място Пещера.

Умира Джеймс Медисън – американски политик; четвърти президент на САЩ (1807-1817 г.), републиканец. Джеймс Медисън е роден на 16 март 1751 г. в Порт Конуей, Вашингтон. Завършва колежа в Ню Джърси (дн. Принстънски университет). Участва във Войната за независимост на Северна Америка (1775-1785 г.), довела до създаването на САЩ; един от авторите на проекта за Конституцията на САЩ (1787 г.). Основава Републиканската партия (заедно с Т. Джеферсън). В периода 1801-1809 г. е държавен секретар. По време на президентския му мандат избухва войната с Англия (1812-1815 г.).

Роден е Пол Брока – френски анатом и антрополог, един от създателите на съвременната антропология. Антропологическото научно дружество в Париж е създадено по негова инициатива през 1859 г. Основните му трудове са по сравнителна анатомия на приматите, въпросите на общата антропология, расовите типове на съвременното и древното население на Франция. Създава първото в света ръководство по антропометрия и краниометрия (1865 г.), изобретява скала за определяне на окраската на очите, косата и кожата, конструира множество антропометрични уреди. Умира на 9 юли 1880 г. в Париж.

Родена е Карлота Г. Гризи – италианска балерина. Първа братовчедка на Джулия и Джудита Гризи. Тя е една от представителките на романтичния балет. Първа изпълнителка на ролята на Жизел („Жизел“ на А. Адам, 1841 г.); либретото на балета е написано за нея от Т. Готие. Изключително виртуозна танцьорка. Необикновената й устойчивост й позволява да изпълнява най-трудни движения и скокове с абсолютна лекота. В нейния репертоар са ролите на Пери, Есмералда, Пахита („Пери“ на Бург Мюлер, „Есмералда“ на Пуни, „Пахита“ на Делдевес) и др. Гризи умира в Сен Жан, до Женева на 20 май 1899 г.

Роден е Жан-Жак Русо – френски философ – просветител, писател, композитор. В младостта си работи като лакей, писар, възпитател и учител по музика. До 1741 г. живее в Швейцария, след това – в Париж. През 1743-1744 г. е секретар на френското посолство във Венеция. В Париж се сближава с Д. Дидро и други просветители, сътрудничи в създаването на „Енциклопедия“, като пише статии главно из областта на музиката. В 1762 г., след публикуването на „Емил, или За възпитанието“ и „За обществения договор“, Русо напуска Франция. Преследват го не само френските католици, но и швейцарските протестанти. През 1770 г. се връща в Париж. Последните месеци от живота си прекарва в имението на маркиз Р. Л. Жирарден Ерменонвил. По време на Якобинската диктатура останките му са пренесени в Пантеона. Русо е най-влиятелният представител на Френското просвещение. Социално-философските му възгледи намират отражение в неговите трактати: „Разсъждения за науките и изкуствата“ (1750 г.), „За обществения договор“ (1762 г.). Според Русо главната причина за неравенството между хората е частната собственост, а държавният закон е израз на общата воля. Идеалът на Русо е неголяма патриархална република, в която всички граждани могат да обсъждат законите, по които ще живеят. Педагогическите схващания на Русо са изложени в неговия роман „Емил, или За възпитанието“. Те са част от неговите политически схващания и се определят от тях. Художественото му творчество е разнообразно: стихове, поеми, комедии, опери, за които сам съчинява и либретото, и музиката, романси („Юлия, или Новата Елоиза“, 1761 г.; „Изповед“, 1766 – 1769 г.). Произведенията на Русо оказват силно влияние на общественото съзнание в Европа в навечерието на Френската революция. По-късно от него се учат и романтиците: Дж. Байрон, В. Юго, Жорж Санд и писатели като Ф. Шатобриан. Жан-Жак Русо умира на 2 юли 1712 г. в Ерменонвил, край Париж.

Руската армия разбива шведите в битката при Полтава.

Битката е част от Великата Северна Война. Шведският крал Чарлз XII поддържа армия от 20 000 през зимата на 1708-1709 г. От май до юни 1709 г, Чарлз XII окупира Полтава. Петър I пристига с армия от 100 000 души, и след кратки престрелки, битката започва. Численото превъзходство си казва думата и шведската армия е разгромена. Чарлз XII, който е ранен още преди битката, заедно с още 1500 души бяга в Турска Молдавия. Шведската пехота е почти напълно разгромена, а кавалеристите се предават на руснаците.

Французите основават в Карибско море колонията Гваделупа.

Гваделупа е архипелаг, разположен в западно Карибско море, с обща площ 1 780 км2. Държавата е Френска колония (департамент), и поради тази причина е и част от Европейският съюз. Официалната парична единица е евро, но въпреки това държавата не е в Шенгенската зона. Гваделупа е открита от Колумб, който е и първият европеец, стъпил там на 14 ноември 1493 г. През 1635 г. Франция установява контрол над острова, като избива голяма част от местното население. През следващата година държавата официално е анексирана към кралство Франция. Между 1759 и 1763 г. Гваделупа е превзета от Англия, но през 1974 г. е върната на Франция в замяна на част от колониите в Канада.

Роден е Петер Паул Рубенс – фламандски художник. През 1589 г. се преселва в Антверпен, където получава блестящо хуманитарно образование. В периода 1591-1598 г. учи при пейзажиста Т. Верхахт и художниците А. ван Ноорт и О. Вениус. От 1600 г. до 1608 г. живее в Италия, където изучава творчеството на великите италиански майстори. След завръщането си от Италия е придворен художник на фламандската владетелка Изабела. Творбите му от този период се намират в много световни музеи: Лувъра, Ермитажа, Националната галерия в Лондон, галерия Пити във Флоренция и др. Изкуството на Рубенс е най-висша проява на фламандския барок. С особено живописно майсторство се отличават ескизите на Рубенс, поразяващи с красотата на колорита и безукорната точност на лекия и бърз рисунък. Творчеството му заема особено място в европейското и световно изкуство. Рубенс умира на 30 май 1640 г. в Антверпен.

В Гринуич е роден Хенри VIII – втори английски крал (от 1509 г.), от династията Тюдори; един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран през 1535 г. През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха. Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г. в Лондон.

Състои се битката на Косово поле, където се срещат армиите на Османската империя и съюзените армии на сръбския княз Лазар и босненския крал Твърдко. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите преди завладяването на Константинопол.

Съюзът между сръбския княз Лазар и босненския крал Твърдко представлява решителен опит за спиране на османското нашествие на Балканите. През 1387 г. обединените сили на техните войски нанасят голямо поражение на османците при Плочник на р. Топлица, което сериозно окуражава балканските владетели. Основавайки се на тази християнска победа българският цар Иван Шишман отхвърля васалната си зависимост към османската държава. С това османските завоевания на Балканите се поставят под съмнение. Но съотношението на силите си остава в полза на завоевателите. През 1388 г. Османската империя предприема поход на север от Стара планина и слагат ръка върху Добруджа и част от владенията на Иван Шишман, при което българският цар отново потвърждава васалната си зависимост. Осигурил си по този начин северния фланг, султан Мурад предприема поход срещу Сърбия и Босна. Решителната битка между християнските и османските войски се разиграва през юни 1389 г. на историческото Косово поле. Изходът от боя дълго време остава неясен. Сръбският велможа Милош Обилич се промъква в шатрата на Мурад и го убива. Османското командване се поема от престолонаследника Баязид, който повежда османските войски в атака и печели блестяща победа. Княз Лазар загива, а неговият наследник Стефан Лазаревич се признава за васал на новия султан Баязид (1389 -1402).

Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват турците при Антиохия.

Първият кръстоносен поход е организиран през 1095 г. от папа Урбан II с цел да се отнемат от мюсюлманите свещения град Йерусалим и християнските Свети земи. Походът започва като призив за помощ и бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099 г., създавайки Йерусалимското кралство и останалите Държави на кръстоносците. Макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел.

През октомври 1097 г. кръстоносната армия стига до Антиохия, приблизително по средата на пътя от Константинопол до Йерусалим. Кръстоносците обсаждат града в продължение на осем месеца, въпреки че по численост петкратно превъзхождат защитниците. Стените на града са дълги дванадесет километра и те никога не успяват напълно да го обградят. През май 1098 г. Карбука, атабегът на Мосул, приближава Антиохия с голяма армия, за да прекрати обсадата. В този момент Боемунд, един от предводителите на кръстоносците, подкупва един от пазачите на стените и на 2 юни 1098 г. кръстоносците влизат в града, избивайки повечето му жители. Няколко дни по-късно пристига Карбука и обсажда доскорошните обсадители. Положението на кръстоносците е тежко, но един монах обявява, че е открил в града Копието на съдбата (острието на копието, което е пронизало и убило Христос), което предвещава победа на християните. На 28 юни кръстоносците излизат извън града и разгромяват мюсюлманската армия, разстроена от враждата между Карбука и Дакук, емира на Дамаск. Продължавайки на юг по брега на Средиземно море, кръстоносците не срещат сериозна съпротива, тъй като местните владетели предпочитат да сключват мир с тях и да ги снабдяват със стоки, вместо да се бият. На 7 май 1099 г. кръстоносците достигат Йерусалим, който едва година преди това е отнет от селджуките от египетските Фатимиди. Както и при Антиохия, кръстоносците подлагат града на продължителна обсада, при която самите те претърпяват големи загуби поради липсата на храна и вода. По оценки от 7 000 рицари, включили се в Кръстоносния поход на принцовете, оцеляват едва 1 500. Те са изправени пред задача, изглеждаща невъзможна, но духът им е повдигнат, от един монах, който обявява, че е получил божествено видение. Той ги убеждава да направят боси процесия около стените на града, след което той ще падне за девет дни, както в библейската история за Исус Навиев и обсадата на Йерихон. На 8 юли 1099 г. кръстоносците провеждат процесията. Междувременно са построени обсадни съоръжения и седем дни по-късно, на 15 юли те успяват да приключат обсадата, подкопавайки стените и влизайки в града.