КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 916 – Умира Св. Климент Охридски – първият български епископ, който проповядва словото Божие на славянски език 1147 – Основана е столицата на Русия – Москва 1921 – Джон Джеймс Рикард, Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд изолират молекулата на инсулина 1940 – На 26 и 27 юли в Залцбург А. Хитлер и Й. Рибентроп приемат последователно румънския и българския премиер и уговарят връщането на Южна Добруджа на България 1949 – Първият реактивен самолет, английският “Де Хавиланд комет“”, извършва първия си полет 1955 – Австрия възстановява суверенитета си
ПРАЗНИЦИ:
- Православна църква – Ден на Св. вмчк Пантелеймон, Св. Седмочисленици, Успение на св. Климент, архиеп. Охридски
- Православие – Имен ден празнуват Пантелей, Панчо, Панто, Панка, Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка, Добрияна.
- Австрия – Ден на независимостта (от 1955 г.)
- Беларус – Ден на независимостта (от СССР, 1990 г.)
- Виетнам – Ден в памет на жертвите
- Северна Корея – Ден на победата в Отечествената война (1953 г.)
- Финландия –Ден на съня
- Пуерто Рико – Рожден ден на Хосе Селсо Барбоса
2021 г. Самообесва се д-р Джузепе Де Донно, на 54 години, когото в Италия боготворят заради огромното му сърце и неуморната битка срещу Ковид-19. На своя глава започна пръв в Италия, пръв и в света, лечението с хиперимунна кръвна плазма. Казва: „Терапията с хиперимунната кръвна плазма струва много малко, почти нищо, лекува бързо и сигурно, не произвежда печалби, камо ли – милиарди“, за което получава дори смъртни заплахи.
2002 г.
Творби: “Баладично пътуване” (1961), “Лирика” (1965), “Сантиментални посвещения” (1967), “Пристанище” (1969), “Обещания за поезия” (1978), “Венецианска нощ” (1989), “Литургия за делфините” (1981), “Аполис” (1993), “Над съня” (1995), “Пейзаж от думи” и др. |
1993 г.
Лидерите на босненските сърби, хървати и мюсюлмани се срещат в Женева в опит да осуетят взаимно плановете си за разделянето на вече обхванатата от война разпаднала се Югославия. Въоръжените конфликти в Югославия започват след отделянето на Словения и Хърватия от Федерация Югославия на 25 юни 1991 г. В периода 29 февруари – 1 март 1992 г. се провежда референдум за независимост в Босна и Херцеговина, бойкотиран от сърбите. Бившата югославска република е разделена на 52 окръга за мюсюлманите, 37 – за сърбите и 20 – за хърватите. С намеса на югославската армия е създаден Сръбски автономен район в Крайна. На 2 септември 1992 г. се провежда референдум за сръбска автономия. Създадена е Република Сръбска в Босна и Херцеговина с център Пале. Следват нови въоръжени сблъсъци между националните общности, дипломатическа намеса на Европейския съюз и изпращане на силите на ООН (ЮНПРОФОР). На 21 септември 1993 г. САЩ, Русия, Испания, Франция и Великобритания поемат инициативи за съвместни действия, преговарят с президентите на Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия. Страните не приемат предложените проекти за споразумение и следват нови религиозни и етнически сблъсъци. През март 1994 г. във Вашингтон е подписано споразумение между босненския президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман. През април 1994 г. сръбската артилерия обстрелва мюсюлманския анклав Горажде в Източна Босна, обявен за „зона на сигурност“. Американски самолети бомбардират сръбските позиции. Предложенията на т.нар. Контактна група (САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания) за разделяне на босненските територии (51 % за мюсюлманите и хърватите, обединени в Мюсюлманско-хърватска федерация, и 49 % за босненските сърби; Сараево остава под контрола на ООН) не довеждат до прекратяване на военните действия. На 12 октомври 1995 г. след мирни преговори по инициатива на САЩ е постигнато споразумение за прекратяване на огъня. На 1 ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ, президентите на Хърватия, Босна и на Мюсюлманско-хърватската федерация подписват споразумение за прекратяване на войната. На 14 декември 1995 г. в Париж президентите на Босна, Хърватия и Сърбия подписват договор за мир в Босна. |
1974 г.
Аферата ”Уторгейт” включва незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г., когато опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел “Уотъргейт” във Вашингтон. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата. |
1959 г.
|
1955 г.
Федерална република Австрия е държава в Централна Европа, разположена по горното и отчасти по средното течение на р. Дунав и североизточните разклонения на Алпите. Образувана е след разпадането на Австро-Унгарската империя през 1919 г. Площта на Австрия е 83 858 кв. км., а населението и е 8 078 000 жители, според преброяване проведено 2002 г. В пределите на Австрия живеят австрийци, словенци, хървати, чехи, словаци и унгарци. 84% от населението й са католици, а 6% са протестанти (лутерани). На север страната граничи с Чехия и Словакия, на изток с Унгария, на юг с Хърватска, Словения и Италия, а на запад с Швейцария и Лихтенщайн. Официалният език е немски. Столицата и е Виена. Състои се от 9 провинции: Виена, Долна Австрия, Горна Австрия, Залцбург, Форарлберг, Бургенланд, Щирия, Каринтия и Тирол. Глава на държавата е федерален президент. Законодателен орган е двукамарен парламент и Национален федеративен съвет. Австрия е член на Европейския съюз от 1 януари 1995 г. Австрия е промишлено-аграрна страна. От 12 ноември 1918 г. Австрия е федеративна демократическа република, чиято федерална конституция е в сила от 10 ноември 1920 г. През март 1938 г. Германия окупира Австрия (аншлус). Освободена е през 1945 г. След капитулацията на Германия е разделена на 4 окупационни зони. В резултат на мирния договор между СССР, САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и Австрия, от друга, на страната е върнат статутът на независима република (15 май 1955 г.). На 26 октомври 1955 г. Австрийският парламент приема Закон за постоянен неутралитет на Австрия. От 1945-1966 г. на власт са коалиционни правителства на Австрийската народна партия и Австрийската социална партия. |
1953 г.
|
1949 г.
|
1947 г.
|
1940 г.
|
1933 г.
Дончо Цончев завършва геология в Софийски университет “Климент Охридски” през 1959 г. От 1951 г. до 1953 г. работи като зидар. В периода между 1959 г. и 1963 г. е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963-1966 г.), геолог в Министерството на горите (1966-1968 г.), завеждащ редакция в издателство “Народна младеж” (1968-1970 г.), заместник-главен редактор е на “Профиздат” (1970-1973 г.), завеждащ отдел “Българска литература” (1973-1989 г.) в сп. “Съвременник”, директор на списание “Лов и риболов” (от 1989 г.), основател и директор на вестник “Наслука” (от 1991 г.). Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми – “Мъже без вратовръзки” (1966 г.), “Роман на колелета” (1970 г.; 1974 г.), “Червени слонове” (1970 г.), “Опасни типове” (1971 г.), “Почти любовна история” (1972 г.), “Принцовете” (1976 г.; 1991 г.), “Ако можехме да ги чуем” (1977 г.), “Звезден прах” (1981 г.), “Къщата на песните” (1985 г.), романовата трилогия “Жълтата къща” (1982-1986 г.), “Дневникът на един геолог” (1989 г.), “Циганинът” (1991 г.), “Ние, децата на голямата лъжа” (1992 г.). |
1930 г.
Наум Шопов дебютира в киното в “Бедната улица” (1960 г.). Постига големи успехи на сцените на Театъра на Българската армия. Особено запомнящи се са театралните му роли в спектаклите: “Делото “Дантон” (1977 г., Театър на Българската армия), “Сън” (1989 г., Народен театър “Ив. Вазов”), “На дъното” (1998 г., Народен театър “Ив. Вазов и други. Носител на награда за актьорско майсторство на Прегледа на пиеси с младежка тематика в Пловдив през 1968 г.; на две награди “Аскеер” за мъжка роля; на много награди от Съюза на актьорите в България и др. Едни от най-известните филми с негово участие са: “Двама под небето” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Нона” (1973 г.), “Вилна зона” (1975 г.), “Вечни времена” (1975 г.) “По дирята на безследно изчезналите” (1977 г.), “Топло” (1978 г.), „Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Под едно небе” (1982 г.), “Константин Философ” (1983 г. – 1986 г.), “За госпожицата и нейната мъжка компания” (1984 г.), “Горски хора” (ТВ, “Тишина” (1990 г.), “О, Господи, къде си?” (1991 г.), “Мълчанието” (1991 г.), “Граница” (1994 г.), “Вагнер” (1998 г.), “На дъното”, “Магьосници” (1999 г.), “Последно кино” (2002 г.), и др. |
1925 г.
Гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). На 12 януари 1925 г. България настоява за международна анкета. Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите. |
1921 г.
Английският физиолог Джон Джеймс Рикард е роден на 6 септември 1876 г. в Клъни, Шотландия и умира на 16 март 1935 г. в Абърдийн. Учи в университети в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. Рикард живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г. заедно с Ф. Бантингъм и други открива инсулина. Лауреат е на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. |
1907 г.
В София е роден Хаим Нисим Бенадов – български писател с будна обществена съвест и чувство за хумор. Политзатворник по време на монархофашисткия режим в България. Участва в списването на седмичника „Брод“, сборник „Земя“ на Л. Стоянов, съредактор е на литературния седмичник „Хоровод“. Негови съчинения са: „Нощна София“ (1931), „Нощи в кабаре“ (1934), „Хора от низините“ (1939), „Чехословакия в борба за свобода“ (1953), „Има ги всякакви“ (1962) и др. |
1903 г.
Любомир Милетич е филолог и общественик, член на Българската академия на науките. Милетич е роден в Щип. Следва славянска филология в Загреб, като завършва обучението си в Прага. Той е един от създателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и полага много грижи за неговото издигане. От 1888 г. до 1892 г. е преподавател, а след това между 1892 г. и 1934 г. е професор и ръководител на катедрата по славянска филология. През 1903 г. – 1904 г. е избран за декан на Историко-филологическия факултет, а през 1900 г. – 1901 г., 1921 г. – 1922 г. Милетич е избран и за ректор на университета. Той участва и в управлението на Българската академия на науките като председател на Историко-филологическия му клон между 1901 г. и 1915 г., подпредседател между 1911 г. и 1925 г. и председател от 1926 г. – 1937 г. на Управителния съвет на Българската академия на науките. Освен това Любомир Милетич между 1928 г. – 1937 г. е председател на Македонския научен институт, като дълги години е и редактор на списание „Македонски преглед“. Той пръв чете лекции по сравнителна граматика на славянските езици и поставя началото на славянското езикознание в България. Изследва езика, бита и историята на българските преселници в Трансилвания, Банат, Влашко и Молдова. Проучва историята на българския език и българската диалектология и най-вече на източните говори. Автор e на редица трудове: „Книжнината и езикът на банатските българи“, „Източните български говори“, „Разорението на тракийските българи през 1913 г. година“, „Седмиградските българи и техният език“ и др. |
1895 г.
В периода 21 – 27 юли 47 делегати от 62 учителски дружества основават Български учителски съюз с печатен орган вестник „Съзнание“, посрещнат остро от просветния министър Константин Величков. |
1882 г.
Роден е британският авиоконструктор Джефри де Хавиланд (1882 – 1965). Неговите самолети изиграват решаваща роля за английската авиация през двете световни войни. |
1877 г.
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.). |
1875 г.
|
1866 г.
|
1846 г.
|
1844 г.
|
1841 г.
Лермонтов е роден в Москва на 15 октомври 1814 г. На 12 години е настанен в Московския университетски пансион, където се запознава с образци на руската и чужда литература, става почитател на Пушкин и Байрон. На 16 години започва да следва в Московския университет, от където е изключен след 2 години заради разногласия с професорите. Постъпва в юнкерското кавалерийско училище. След 2 години получава назначение в лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. Името му става известно в Русия със стихотворение, посветено на смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов е преместен на служба в Кавказ, а не след дълго е върнат в Петербург. През 1840 г. заради дуел със сина на френския консул отново е преместен в Кавказ, където участва в похода срещу черкезите. Бележитият руски поет е убит в кавказкия гр. Пятигорск в дуел. Въпреки ранната си смърт Лермонтов оставя в наследство забележително творчество: лирика – „Ангел“ (1831 г.), „Русалка“ (1832 г.), „Смъртта на поета“ (1837 г.), „Бородино“ (1837 г.), „Молитва“ (1837 г.), „Поет“ (1838 г.), „Дума“ (1838 г.), „Три палми“ (1839 г.), „И скучно, и тъжно“ (1840 г.), „Мъгли“ (1840 г.), „Валерик“ (1840 г.), „Завещание“ (1840 г.), „Въздушният кораб“ (1840 г.), „Родина“ (публикувана 1890 г.), „Прощавай, немита Русия“ (публикувана през 1890 г.), „Сън“ (1841 г.), „Тамара“ (1841 г.), „Пророк“ (1841) и други.; поеми – „Измаил бей“ (1832 г.), „Литвинка“ (1832 г.), „Хаджи Абрек“ (1833 г.), „Аул Бастунджи“ (1833 г. – 1834 г.), „Боярин Орша“ (1835 г. – 1836 г.), „Сашка“ (1835 г.), „Песен за цар Иван Василиевич, младият опричник и търговец Калашников“ (1838 г.), и други, драми – „Испанци“ (1830 г.), „Странният човек“ (1831 г.), „Двама братя“ (1834 г. – 1836 г., публикувана 1842 г.) и други; проза – „Вадим“ (1832 г. – 1834 г., незавършен роман), „Княгиня Лиговска“ (1836 г., незавършен роман), „Герой на нашето време“ (1839 г. – 1840 г.), очерци. През 1840 г. излиза сбирката „Стихотворения“. |
1824 г.
Роден е френският писател и драматург Александър Дюма – син (1824 – 1895). Най-известното му произведение е „Дамата с камелиите“. |
1787 г.
Високата порта отправя ултимативно искане към Русия да й върне Кримския полуостров и да признае Грузия като васално на султана владение. В ултиматума се настоява и за гарантиране равни права на руските и на турските търговци. |
1777 г.
Войната за независимост на 13-те английски колонии избухва поради задълбочаващия се конфликт между тях и Метрополията. В резултат е създадена независимата държава САЩ. Военните действия започват на 19 април 1775 г. със сраженията при Лексингтън и Конкорд. На 4 юли 1776 г. американският Конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ. В началото британските войски имат надмощие, но победата на американците в битката при Саратога през октомври 1777 г. води до обрат в хода на войната. Към американската армия, командвана от Джордж Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските държави. На 19 октомври 1781 г. английската армия капитулира. С подписването на Парижкия мирен договор от 1783 г. Англия признава независимостта на САЩ. |
1772 г.
В гр. Фокшани започват преговорите за подписване на мирен договор между Русия и Турция. Освен воюващите страни в мирната конференция участват представители на Австрия и Прусия. Войните, водени в района на Черно море и Балканския полуостров, където се сблъскват интересите на Русия и Турция, са свързани с изострянето на международните противоречия в Близкия изток (т. нар. Източен въпрос) и засилването на експанзията на Русия в балканските страни, опирайки се на националноосвободителните движения на угнетените християнски народи. Русия се стреми да получи излаз на Черно море и да предпази своите южни области, които много често са обект на турска експанзия. Управляващите руски среди отделят огромни средства и сили за решаване на близкоизточните проблеми в своя полза. По време на войните с Турция бунтовническите движения на Балканите ангажират значителни турски сили и така създават стратегически простор за по-широко руско настъпление. В резултат на войните от 1710 г. – 1713 г., 1735 г. – 1739 г., 1768 г. – 1774 г. и 1787 г. – 1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С Кючуккайнарджишкия мирен договор от 1774 г. Русия в резултат на победата във войната получава правото да закриля християнската църква, да дава подслон на балкански бегълци, да бъде официален покровител на християнските народи в Османската империя. С войните през XIX в. (1806 г. – 1812 г., 1828 г. – 1829 г. и 1877 г. – 1878 г.) Русия се стреми да утвърди своето влияние на Балканите, и да завладее Проливите. Обективно войните допринасят за освобождаването на балканските народи. Във втората Екатерининска война (1787 г. – 1791 г.) се сформират няколко доброволчески полка. Русия се страхува, че подобни хомогенни военни части, изградени на национален принцип, могат да породят неочаквани политически усложнения, и се отказва от сформирането на такива команди. Българските доброволци се бият при крепостта Очаков, при овладяването на гр. Фокшани, на р. Римник, при крепостта Измаил. След войната от 1787 г. – 1791 г. Влашко и Молдова стават полунезависими под покровителството на руските императори, а след войната от 1806 г. – 1812 г. Сърбия получава автономия във вътрешните си работи. С Одринския мирен договор след войната от 1828 г. – 1829 г. Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост. С Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. България е освободена от турско робство. |
1576 г.
|
1330 г.
|
1147 г.
За първи път градът се споменава в летописи от 1147 г. От ХIII в. е столица на Московското княжество, а до 1712 г. – на Руската държава. След пренасянето на столицата в Петербург през 1712 г. Москва запазва значението си на втора столица. От 1918 г. Москва отново е столица на Русия, а от 1922 г. – на СССР. Градът става свидетел на тежки отбранителни битки по време на нашествията на Наполеон I (1812) и Хитлер (1941). Градът е запазил архитектурни паметници от ХIV-ХХ в. Домакин е на ХХII Олимпийски игри през 1980 г. |
916 г.
|