КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 ЯНУАРИ

Американският кораб “Вояджър-2” става първият изкуствен обект, достигнал Уран. Мисиите „Вояджър“ са одобрени през май 1972 г. И двете мисии започват от Кейп Канверал. Ракетата, използвана за целта, е Титан III Е-Кентавър. Сухата орбитална маса на всеки апарат е 721.9 килограма. „Вояджър 2“ излита на 20 август 1977 г., „Вояджър 1“ – на 5 септември.

„Вояджър 1“ достига до Юпитер на 5 март 1979 г. „Вояджър 2“ достига до Юпитер на 4 юли. „Вояджър 1“ и 2 преминават покрай Сатурн съответно на 12 ноември 1980 г. и 25 август 1981 г. След като „Вояджър 2“ успешно преминава Сатурн, ръководството на НАСА решава да се възползва от възможността да продължи мисията със задачата да изследва Уран и Нептун. Сондата се доближава максимално до Уран на 24 януари 1986 г., до Нептун на 25 август 1989 г. Към 11 февруари 2000 г. „Вояджър 1“ и 2 се насочват извън Слънчевата система със скорости съответно 21.725 и 29.362 km/s по отношение на Земята. По важните открития на „Вояджър“ са: магнитосферите на Уран и Нептун, и характеристиките им; 22 нови луни: 3 на Юпитер, 3 на Саурн, 10 на Уран и 6 на Нептун; активен вулканизъм на Йо; гейзерите на Тритон; пръстени около Юпитер, детайли за сатурновите пръстени и два нови пръстена около Нептун; пръстените на Нептун са цели, а не частични дъги; съществуването на големи бури на Нептун.

След 30-годишна забрана на пазара в Китай отново се появява безалкохолната напитка „Кока Кола” под името „Ке Ку Ке Ло”.

Умира художникът Борис Елисеев (1901 – 1978). Роден е на 10 септември 1901 г. в с. Преколница, Кюстендилско. Завършва живопис в Художествената академия в София при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. Специализира графика във Варшава. Член на Дружеството на новите художници от 1931 г. (секретар от 1934 г.). От 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти с богат колорит и опростен стил: „Автопортрет“, „Писателят Г. П. Стаматов“, „Портрет на Майстора“, „Портрет на момиче“, „Пейзаж от Мелник“, „Саксия с фикус“, „Дамски портрет“, „Момиче на стол“, „Из Созопол“, „Арлин“, „Кана“. След 1947 г. попада под влиянието на абстрактното изкуство, но не скъсва с реалистичната традиция. През 1977 г. е организирана ретроспективна изложба на Елисеев, на която са представени творбите „Източната река“, „Безнадеждност“, „Нощ“, „Есен“, „Папрати“, „Скреж“, „Сиво-кафява композиция“, „Майчина черга“ и др.

Умира Уинстън Чърчил (1874 – 1965) – английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. Заместник-министър е на колониите (1906 – 1908), министър на търговията е (1908 – 1910), министър на вътрешните работи (1910 – 1911) и военноморски министър (1911 – 1915). Един от организаторите е на Дарданелската операция (1915), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917 – 1918), военен министър и министър на авиацията (1919 – 1921). В началото на `20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър на финансите е в кабинета на С. Болдуин (1924 – 1929). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. След намесата на Великобритания във Втората световна война, е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. През 1951 – 1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Носител е на Нобелова награда за литература (1953).

Създадена е Международната комисия за атомна енергия към ООН. Целите й са да съдейства за използване на атомната енергия за поддържане на мира, здравето и благосъстоянието на хората; да осигурява помощ и контрол и да не допуска атомната енергия да се използва за военни цели.

Роден е Нийл Даймънд – английски композитор, певец, актьор в театъра и киното. Особено популярен през `60-те и `70-те години на ХХ в. След дебюта му през 1965 г. с песента „Самотен човек“ повече от 30 заглавия намират място в челото на класациите за популярна музика. Автор е на музиката във филмите „Джонатан Ливингстън чайката“ и „Певецът на джаз“. Негови песни изпълняват „Мънкис“, Еелвис Пресли, Клиф Ричард, „Халис“, „Дийп Пърпъл“ и др.

В хода на Втората световна война (1939 – 1945) съветските войски освобождават градовете под Ленинград – Пушкин и Павловск.

Японските войски за първи път атакуват територията на Австралия.

По време на Втората световна война (1939 – 1945) се извършват англо-американски бомбардировки над България. Ударите са върху градове Скопие и Враца и селата Кунино – Врачанско и Беглеж – Плевенско. Убити са общо 124 души.

Роден е Георги Чапкънов (Чапа) – български скулптор, илюстратор, сценограф. Завършва Художествената академия в София, специалност “Скулптура”; занимава се с леярство. Професор е и е ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Специализира в Париж. Негови произведения са представени в Ермитажа в Санкт Петербург; Пушкинския музей в Москва; Националната художествена галерия; СГХГ; МОК в Лозана и др. Съавтор е на герба на Република България (1997); автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000).

В Испания са забранени съществуващите масонски ложи. Масонството е религиозно-етично движение, възникнало в Англия със създаването на т. нар. “Велика ложа” през 1717 г. и след това разпространено в целия свят, което проповядва обединяването на хората върху принципите на братството, любовта, равенството и взаимопомощта, преплитайки ги с елементи на религиозен мистицизъм; франкмасонство. Масонската ложа е местен клон от организацията на масоните.

Около 30 хиляди души загиват при земетресение в Чили. Силното земетресение разтърсило страната в продължение на три минути. Оставя разрушения в ивица от 450 мили.

България и Югославия сключват таен „пакт за вечно приятелство и нерушим мир“, с който България пробива международната изолация и неутрализира Балканския пакт. Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914 – 1918). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор 1919 г. Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.).

В Ричмънд (Вирджиния, САЩ) е пусната първата в света консервирана бира.

В София дейци на ВМРО (михайловисти) убиват народния представител Христо Трайков. Христо Трайков (1900 – 1933) е деец на профсъюзното и македонското революционно движение. Роден е на 26 декември 1900 г. в Кукуш. Рано остава сирак и семейството му се преселва в България през 1913 г. Включва се в профсъюзното движение, ръководено от БКП. Член е на Централното настоятелство на Независимия работнически кожаро-обущарски съюз. Участва активно и в дейността на създадената през 1925 г. ВМРО (об.). Депутат е в ХХIII Народно събрание (1931 – 1933) от листата на Работническата партия. Редактира печатния орган на партията в. „Работническо дело“.

В Испания са забранени йезуитските ордени и имуществото им е конфискувано. Йезуитският орден е католически монашески орден, основан през 1534 г. в Париж от Игнатий Лойола. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата. Орденът е една от главните опори на Контрареформацията. Прониква в Индия, Япония, Китай, Филипините и Парагвай. През 18 век е разтурен поради грубата му намеса в политиката. През 19 век е възстановен. През 20 век е водещ орден сред католическото духовенство.

Петроград е преименуван на Ленинград. След 1991 г. градът се нарича Санкт Петербург.

Бенито Мусолини забранява всички нефашистки профсъюзи.

Извършен е неуспешен опит за покушение срещу министър Цанко Бакалов, известен като Цанко Церковски, един от инициаторите за образуването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). На 4 февруари 1923 г. се извършва нов неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

Американецът Кристиан Нелсън от Онава (щата Айова) получава патент за сладолед „Ескимо”.

В Пещера Георги Донски убива Михаил Такев (на снимката), бивш министър и виден деец на Демократическата партия. Михаил Такев е роден през 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) и в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886). Заминава за Франция, където завършва право в Париж. Завръщайки се в България, се включва активно в политическия живот на страната. Първоначално е привърженик на Либералната партия, а след това става член на Демократическата партия. Подпредседател е на Централното й бюро. В състава на правителството на Александър Малинов, е министър на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). По време на Балканските войни (1912 – 1913) се сражава като доброволец. В правителството на Александър Малинов в края на Първата световна война (1914 – 1918) е министър на вътрешните работи (21 юни – 28 ноември 1918 г.) и организира погрома на Войнишкото въстание (1918 г.). Избиран е многократно за депутат.

Умира писателят Стефан Руневски (1877 – 1919). Роден е на 15 август 1877 г. в Дряново. Завършва гимназия в Габрово. Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в СУ и става адвокат. Участва в Балканската и в Първата световна война. Един от основателите на Български учителски съюз. През 1908 – 1909 г. е редактор на неговия орган – в-к „Съзнание“. Участва и в редактирането на сп. „Селска пробуда“ на Ц. Церковски и „Наш живот“ („Наблюдател“) на А. Страшимиров. Издава заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев) „Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища“. Съчинения: „Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново“ (1903 г.), „Разкази. Габрово“ (1904 г.), „Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил“, „Разкази. Т. I. Дряново“ (1977 г.), „Разкази. Т. II. Дряново“ (1912 г.), „Нашенци. Разкази.“ (1919 г.), „Разкази. С предговор от Н. Димков“ (1967 г.).

Роден е Георги Батаклиев (1910 – 1994), преводач и издател; преподавател по латински и гръцки език. Работи в издателство „Българска книга“ и „Наука и изкуство“, в сп. „Исторически преглед“, БАН. Превежда Омир, Овидий, Апулей, Вергилий и др. Занимава се с въпроси на стенографията и транскрипцията. Съчинения: „Антична стенография“ (1933), „Антична митология“ (1945), „Стенографски речник“ (1954 – 1961). Умира на 11 април 1994 г.

Английският офицер Робърт Баден-Пауъл организира първия в света бойскаутски отряд.

Роден е писателят и философ Стефан Попов (1906 – 1989). Завършва право в СУ. През 1917 – 1929 г. е председател на Юношеския туристически съюз, редактор на изданията му „Млад турист“ и „Български турист“. Учредител и председател на Български алпийски клуб. Основател на движението „Млада България“ през 1932 г. и редактор на неговото списание. Председател на Международна студентска лига, главен редактор на в-к „Утро“. Директор на Германо-българската търговска камара в Берлин (1939), аташе по печата и културен аташе при Българската легация в Берлин (1940 – 1942), Будапеща (1942 – 1944), Берн (1944). След 9 септември 1944 г. е уволнен; емигрира от страната. През 1952-1955 г. е частен възпитател на Симеон II, главен редактор на Български отдел при радио „Гласът на Америка“ в Мюнхен (1955 – 1974). Основател и председател на Българското академично дружество в Германия „Д-р Петър Берон“. Голяма част от живота му преминава в Мюнхен, философските му книги са написани на немски език Спомените – „Безсъници“ (1992), представя значителен български писател. През 1994 г. в България излиза от печат книгата му „Българската идея“ (Мюнхен, 1981). Други съчинения „Планини и хора“ (1938), „Der Wille zum Gestalt“, Мюнхен (1970), „Краят на всички илюзии (Европейският културен песимизъм)“ (1982), „Народ“ (1987 г.). Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен.

САЩ и Канада създават комисия за определяне границите на Аляска. Полуостров Аляска е открит през 1741 г. от В. Беринг в руска експедиция. През 1867 г. руското правителство продава Аляска и прилежащите и острови на САЩ за 7,2 млн. долара. От 1959 г. е щат на САЩ.

Умира Петко Каравелов (1843 – 1903), политически и държавен деец. Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва, постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Председател на Първото Народна събрание. Участва активно в политическия живот и заема отговорни държавни постове: министър на финансите, министър-председател, управляващ Министерството на правосъдието и др. След държавния преврат (1881) от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията, се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите, министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията, управляващ Министерството на вътрешните работи полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894) е в опозиция и отстоява русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми, си подава оставката. Една година по-късно умира.

Умира Васил Кънчов (1862 – 1902). Писател, историограф, географ и етнограф. Роден е на 14 юли 1862 г. във Враца. Действащ член на БДК (дн. БАН) от 1898 г. Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884 – 1885). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с Марин Дринов. Следва химия в Мюнхен и Щутгард, но не завършва поради болест. От 1888 до 1891 г. е учител по химия, директор на Българското училище в Сяр (1891 – 1892) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892 – 1893). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. От 1898 г. живее в София. Секретар на Историко-филологическия клон на БКД (дн. БАН), народен представител от Враца (1899 – 1900), подпредседател на XI НС, министър на народното просвещение (1901 – 1902). Убит от уволнен учител в работния си кабинет в София. Съчинения: “Отечествена география” (1895), “Положението на българите в Македония” (с псевд. Иван Иванов, 1895), “География на Балканския полуостров” (1897), “Македония. Етнография и статистика” (1900), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки” (1901), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии” (1928 г., посм.) и др. През 1982 г. излизат “Избрани произведения” на Васил Кънчов в 2 тома.

По сведения на Милан Михайлов турските власти арестуват Централния комитет на Българския македоно-одрински революционен комитет (БМОРК) в Солун (Солунска афера) и разкриват мрежата в Кукушко, Гевгелийско, Воденско, Радовишко. Начело на Централния комитет застава Иван Гарванов.

Кралицата на Хавайските острови Лилилукалани се отрича от трона, заради републиканските си принципи.

Роден е Валтер Модел – германски офицер, ген.-фелдмаршал (1944) от Вермахта. Започва военна служба през 1909 г., участва в Първата световна война. От 1940 г. командва III танкова дивизия, воювала на Източния фронт. От януари 1942 г. до началото на 1944 г. командва IХ армия. Смятан е за “майстор на отбраната и настъплението”. Отнася се с особена жестокост към цивилното население и пленниците. През 1944 – 1945 г. командва войски в Западна Европа (Франция, Германия). През април Американските войски го обкръжават и той се застрелва. Умира на 21 април 1945 г. около Дуисбург.

Родена е австрийската писателка Вики Баум (1888 – 1960). През 1933 г. емигрира в САЩ. Автор на „Любов и смърт на остров Бали“ и др.

Роден е германският авиоконструктор Ернст Хайнкел (1888 – 1958). Завършва висше техническо училище в Щутгарт. Работи като главен конструктор на редица самолетостроителни фирми (1913 – 1922). По време на Първата световна война (1914 – 1918) създава повече от 30 типа самолети, използвани в германската и австро-унгарската армии. Основава самолетостроителна фирма във Варнемюнде (1922 г., съществувала до 1945 г.). Фирмата произвежда повече от 100 типа самолети (учебни, пътнически, разузнавачи, бомбардировачи, изтребители и др.). Построява първите опитни реактивни самолети He-176 (с ракетен двигател) и He-178 (с турбореактивен двигател) (1939 г.). Двумоторният бомбардировач He-111 е един от най-широко използваните самолети във Втората световна война. Ръководи самолетостроителна фирма в Щутгарт (след 1950 г.). Умира на 30 януари 1958 г. в Щутгарт.

Дадена е пълна амнистия на всички участници в Народното опълчение (от 1882 г.). Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 г. до 1891 г., използвана за резервно попълнение на редовната армия. Създадено е със специален закон от 1880 г. за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско) в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат 1881 г. режим на пълномощията последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882 г.), а през 1883 г. е разтурено и самото Народно опълчение, анулиран е и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 г. с княжески указ е възстановен законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Опълчението съществува до 1891 г.

Руските войски, командвани от ген. Михаил Скобелев, завземат крепостта Геок Тепе в Туркмения. През 1880 – 1881 г. ген. Скобелев е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения е присъединена към Руската империя.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) руският император Александър II одобрява предложението на великия княз Николай Николаевич за предприемане на настъпление към Цариград. С участието на императора се провежда и заседание, на което се обсъжда представеният от ген. Николай Игнатиев проект за предварителен мирен договор с Високата порта.

В Петербург се състои премиерата на операта „Борис Годунов” от композитора Модест Мусоргски. „Борис Годунов” е драма в стихове от Пушкин, по която Мусоргски пише опера в осем действия.

• 1862 г. – Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния, а Букурещ е избран за столица на новата държава.

Джеймс Маршал открива самородно злато в Калифорния, вследствие на което след 1 година започва “златната треска”.

Калифорнийската златна треска е период в историята, характеризиращ се с истерия относно откриването на злато в Северна Калифорния. Този период се отличава с масови човешки миграции в Калифорния, почти само на мъже, които искат бързо да забогатеят. Повечето търсачи обаче намират злато колкото да покрият всекидневните си разходи. Треската започва в Сатърс Мил близо до Колома на 24 януари 1848 г., когато Джеймс У. Маршал, работещ по това време за агронома от Сакраменто Джон Сатър, открива буца злато. Приема се, че златната треска в Калифорния приключва през 1858 г., когато започва Колорадската златна треска.

Роден е руският публицист и критик Николай Добролюбов (1836 – 1861). Критическите му студии упражнили силно влияние върху руските писатели. Нихилистите го смятали, заедно с Чернишевски, за един от подбудителите на революционното движение в Русия. Негови съчинения са преведени на български език. Умира на 17/29 ноември 1861 г. в Санкт Петербург.

Наполеон сключва договор с Османската империя. С него френските войски се задължават да напуснат Египет.

Роден е френският писател Пиер Огюстен Карон де Бомарше (1732 – 1799). Автор на прочутите комедии „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“. Умира на 18 май 1799 г. в Париж.

Роден е пруският крал Фридрих II (1712 – 1786), виден пълководец. Фридрих ІІ е пруски крал от 1740 г., от династията Хохенцолерни. В резултат на Първата (1740 – 1742) и Втората (1744 – 1745) Силезийски войни, взема от Австрия по-голямата част от Силезия. В съюз с Англия, напада Саксония и предизвиква Седемгодишната война (1756 – 1763); разбива австрийската и френската армии, но руските войски неутрализират политическите успехи от тези победи. Провежда политика на религиозна веротърпимост и икономическа политика, която способства за развитието на манифактурното производство. Фридрих II е един от най-големите военни специалисти от епохата на абсолютизма. Създава най-силната армия в Западна Европа (до 200 000 души), за която изразходва 2/3 от държавен бюджет. При неговото управление в Прусия повечето от населението работи за армията. Основа на стратегията на Фридрих II е сложното маневриране на театъра на военните действия с цел лишаване на противника от снабдителни бази, крепости и територия. По такъв начин се стреми да избягва големи сражения и да постигне изгоден мир. В областта на тактиката усъвършенства линейния боен ред. Като използва т. нар. “коса атака”, се стреми да обхване по-слабия фланг на противника и да го разгроми, а след това да унищожи и останалите сили. Въвежда много новости във военното дело и във военното изкуство. Обучението и бойната подготовка на войските са построени върху строгата дисциплина. Въвежда конната артилерия в кавалерийските полкове. Благодарение на точното взаимодействие на линейните бойни редове и умелото маневриране на бойното поле, пруската армия разгромява няколко пъти австрийските и френските войски (Розбах – 1757 г., Лайден – 1757 г. и др.). Военната система на Фридрих II съществува до началото на ХIХ в. и се използва широко в армиите на всички европейски страни до Наполеоновите войни. Умира на 17 август 1786 г. в Потсдам.

Султан Мурад II сключва мирен договор с император Мануил II Палеолог, съгласно чиито клаузи константинополският император запазва властта си над крепостите по Черно и Мраморно море и се задължава да плаща харач в размер на 300 000 акчета (дребна турска сребърна монета) годишно.

Имперското събрание лишава от власт римския папа Григорий VII. В отговор папата отлъчва от църквата императора Хенрих IV.

Григорий VII е римски папа в периода 1073-1085 г. Окончателно утвърждава в католическата църква целибата – безбрачно духовенство. Борил се е за политическо превъзходство в Западна Европа срещу германските императори. Принуждава императора Хенрих IV да отиде на разкаяние при него в тосканската крепост Каноса. В края на живота си е изгонен от Рим и умира в изгнание.

В Италика, Южна Испания е роден император Адриан. Публий Елий Траян Адриан е римски император от династията на Антонините управлявал в периода 117 г. до 138 г. след н.е. Адриан реформира администрацията, покровителства литературата и изкуствата. Посещава лично много области на Римската империя, като оставя паметници. По време на управлението на Адриан в Римската империя цари 21 годишен мир и благоденствие. Посещава 2 пъти долнодунавските земи (118; 123-124); укрепва отново (след Траян) Дунавския лимес. Император Адриан е един от малкото, които умират от естествена смърт на 62-годишна възраст. През 122 г. предприема поход в Британия, където построява прочутия Адрианов вал. Между 118 и 134 г. е построена и прочутата Вила на Адриан, която е обявена за част от световното културно наследство.

Преторианският военен трибун Касий Херей убива римския император Калигула. Калигула е римски император от 37 г. от династията на Юлиите – Клавдиите, син на Германик, приемник на Тиберий. Известен е със своя екстравагантен, ексцентричен и понякога жесток деспотизъм. Стреми се към неограничена власт и изисква оказването на божествени почести към себе си. Пилеенето на държавни средства води до неимоверно повишаване на данъците и конфискация на богатства (особено от сенаторите). Болезнената подозрителност, жестокостта и неблагоразумието на Калигула предизвикват недоволството на Сената и командването на преторианците. Убит е в двореца си от преторианския военен трибун Касий Херей.

***