КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 МАЙ

ЮНЕСКО публикува тревожен доклад за състоянието на образованието в Източна Европа. Рязко са намалели средствата за образование, като за пример е дадена България с двукратно намалено финансиране на образованието.

В Куба умира Серафим Северняк (псевд. на Серафим Николов Серафимов). Той е български писател, публицист, журналист. Роден е на 10 юли 1930 г. в с. Горна Липница, Великотърновска област.През 1951 г. завършва специалност “Българска филология” в СУ” Св. Климент Охридски”. Заместник-главен редактор на сп. “България” (издание на БТА за чужбина, 1952 г.), кореспондент във в. “Лит. фронт” (1953-1956 г.), редактор в сп. “Пламък” (1956-1962 г.), драматург на ДМТ “Стефан Македонски” (1962-1964 г.) и на Сатиричния театър в София (1964-1966 г.), главен редактор на редакция “ЛИК” в БНТ (1966-1970 г.), първи зам.-главен редактор на в-к “Литературен фронт” (1971-1975 г.), главен редактор на сп. “Отечество” (1975-1988 г.). Дебютира във в-к “Литературен фронт” с разказа “Син” (1948 г.).

Автор е на книгите “Стопани” (разкази, 1952 г.), “Свои хора” (разкази и фейлетони, 1954 г.), “Десет разказа” (1957 г.), “От нашия кореспондент” (1959 г.), “Златното сияние” (есета, 1961 г.), “Привечер” (разкази, 1962 г.), “Ракетите, спътниците и ти” (в съавт., 1964 г.), “Ветрило на санталово дърво” (разкази, 1966 г.), “Законът на всяка земя” (разкази, 1967 г.), “Криле” (повест, 1967 г.), “Между розата и лъва” (художествени пътеписи, 1969 г.), “Ден днешен” (съавт., 1971 г.), “Охридска балада” (повест, 1971 г.), “Бели грижи” (разкази, 1972 г.), “Квадратна вселена” (худ. пътеписи, 1972 г.), “Книга за Септември” (док. повест, 1973 г.), “Филипики и пристрастие” (есета, 1976 г.), “Когато розите стават звезди” (1979 г.) , “Изкачване на Еверест” (есета, 1980 г.), “Земя, отрупана с история” (1981 г.), “Чудомир” (1983 г.), “Сев. дърворез. Есета” (1985 г.), “Зелено небе” (роман, 1986 г.), “От Горна Липница до Монтевидео” (1986 г.), “Свободният преди Освобождението. Документална кн. за В. Левски” (1987 г.), “По острието на бръснача. Есета” (1987, 1990 г.), “Рози сред звездите” (1988 г.), “Ако ти не изгориш, ако аз не изгоря… Есета” (1988 г.), “Ветрило” (разкази, 1990 г.) и др.

В Националния академичен театър за опера и балет е представен спектакълът „Дон Карлос“ с участието на Николай Гяуров (на снимката) и Мирела Френи.

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец, бас. Роден е на 13 септември 1929 г. в с. Лъжене, днешен квартал на Велинград. Учи пеене в Държавната музикална академия в София при проф. Хр. Бръмбаров. След това – в Ленинград (днешен С. Петербург) и завършва Московската консерватория в класа на проф. Р. Алиерт-Хасина. Дебютира в Софийската народна опера с ролята на Дон Базилио („Севилският бръснар“ от Дж. Росини). Солист на Болшой театър в Москва (1957-1958 г.), първи бас на миланския театър „Ла Скала“ (от 1961 г.). Солист е на най-големите и известни световни оперни театри в света. Има много записи на отделни роли и цели спектакли на грамофонни плочи. Репертоарът му включва всички известни басови партии, в които се изявяват възможностите на неговия изключителен глас и таланта му на актьор. Носител е на Международната награда за изкуство „Златният стрелец“ (1978 г., Италия), „Комендаторе д’Италия“ (1975 г.), Кавалер на ордена на Почетния легион (1991 г., Франция), „доктор хонорис кауза“ на Музикалната академия „П. Владигеров“ в София (2000 г.). Николай Гяуров умира в Централна Италия на 74 години на 2 юни 2004 г. Той е надживян от неговата съпруга, италианката Мирела Френи, която е сопрано.

Осъществени са първите редовни полети на свръхзвуковите пътнически самолети “Конкорд”.

Пред Народната библиотека в София е открит Паметникът на Св. св. Кирил и Методий.

Кирил и Методий са братя, създатели на славянската азбука, основоположници на славянската и българската литература, водили последователна борба за славянска църква и култура. Родени са в Солун. Баща им е помощник на солунския стратег (военен и административен управител). За детските им години почти липсват данни. От Панонските легенди и Житието на Кирил се знае, че Методий в продължение на 10 г. заема длъжността управител на една славянска област, разположена близо до Солун. След това заминава за манастира „Полихрон“ в планината Олимп, където отначало е приет за монах, а след това става негов игумен. Кирил (Константин) показва още от дете голяма склонност към философията и поезията. Затова е изпратен да се учи в прочутата по онова време Магнаурска школа в Цариград. По време на следването си проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. След завършването на школата остава в нея като преподавател по философия и като отличен познавач получава прозвището Философ. Благодарение на проявените си способности, макар и твърде млад, е натоварен с отговорна дипломатическа мисия при сарацините (851 г.) и при хазарите (860 г.), в която участва и брат му Методий. По време на своя престой в Херсон Кирил установява за пръв път контакт с руските славяни и изучил техния език. През 861 г. двамата братя се завръщат в Цариград, но не остават за дълго в него. Една година по-късно по молба на княз Ростислав (846-870 г.) двамата братя са изпратени във Великоморавия. За да се противопостави на силно проникналото немско политическо, културно и църковно влияние, княз Ростислав иска от византийския император подготвени учители по славянски език, които да проповядват между населението християнското учение на разбираем за него език. Кирил съставя нова азбука, предназначена специално за славяните, т. нар. глаголица. Тя е изготвена въз основа на гръцката и латинската азбука, като е съобразена с особеностите на славянския език. След това двамата братя пристъпват към превеждане на славянски език на най-необходимите за мисията им богослужебни книги. През 863 г. те се отправят за Великоморавия и се отдават на многостранна дейност. В продължение на три и половина години ограмотили голям брой ученици и с тяхна помощ превели значително количество богослужебни книги. Тази дейност обаче среща силна съпротива от страна на немското духовенство, което е привърженик на догматичната триезична теория, според която богослужението можело да се извършва само на три езика – еврейски, гръцки и латински. Поради това те отричали правото на Кирил и Методи да проповядват на славянски език и обявили тяхното дело за „еретическо“. Под този претекст те възпрепятствали с всички средства дейността на двамата братя, наклеветили ги и пред римския папа. Кирил и Методи решават да заминат за Рим и пред самия папа да уредят възникналите спорове с немското католическо духовенство във Великоморавия. На път за Рим те минават през Панония (друго западно славянско княжество), където са посрещнати радушно от нейния владетел княз Коцел (отхвърлил също зависимостта си от немското католическо духовенство). Продължавайки пътя си, Кирил и Методи вземат участие в местния духовен събор във Венеция (867 г.), участниците в който са също така яростни привърженици на триезичната теория. Кирил влиза в спор с тях и като изтъква редица научни и исторически доводи, блестящо защитава правото на славяните да имат писменост на своя език. Към края на същата година двамата братя пристигат в Рим, където се явяват при новия папа Адриан II и пред него излагат някои свои искания: да бъде разрешено богослужението сред западните славянски народи на славянски език; някои от техните ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; единият от двамата братя да бъде въздигнат за епископ и да им бъде позволено да управляват Моравската и Панонската църква самостоятелно, без намесата на немското духовенство. На свой ред те заявяват своята готовност да признаят върховенството на самия папа. Воден от желанието да задържи под свое влияние западните славянски народи и да не допусне като при българите да бъде изместен от Византия, папа Адриан II удовлетворява всички техни искания. Той признава официално славянските книги и правото на двамата братя да проповядват християнското учение на славянски език, като поставил само едно условие – в черквите Евангелието и Апостолът да се четат най-напред на латински език. Независимо от това условие победата на двамата братя е огромна. С удовлетворяването на техните искания е нанесен силен удар на немското католическо духовенство. Скоро след това Кирил се разболява и през 869 г. умира в Рим. Преди смъртта си отправя молба към своя брат да продължи започнатото дело. В изпълнение на неговия завет Методий се завръща в Панония и се отдава изцяло на проповедническа и книжовна дейност. През 870 г. княз Коцел е заменен от княз Святополк, който изпада под силното влияние на немското духовенство и то засилва своята борба против Методий и неговите ученици. Скоро Методий е затворен в един баварски манастир и освободен през 873 г. след намесата на папата. Въпреки това борбата против него не е прекратена. През 882 г. Методий предприема едно кратко пътуване до Цариград и отново се връща в Панония. Независимо от неблагоприятните условия той не се отказва от своята дейност и до края на живота си продължава да се занимава с книжовна дейност. Успява да завърши превода на свещените книги, които са необходими за проповедническата дейност на неговите ученици. През 885 г. той умира и е погребан във великоморавската столица Велеград. След неговата смърт немското духовенство предприема жестоки репресии над учениците му. Част от тях са избити, други затворени, а трети били принудени да търсят спасение чрез бягство вън от пределите на двете западни славянски княжества. Някои от тях – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, намират подслон в България, където са приети с голямо внимание от българския владетел княз Борис I (852-889 г.), който им предоставя прекрасни условия, за да продължат делото на своите учители.

Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на Кирил и Методий Посредством нея става възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превръща в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация. Наред с византийската и латинската култура бил открит широк път за развитието и на славянската култура. Това разкрива пред славянските народи широк простор за тяхното бъдещо културно развитие. Със създаването на славянската писменост те получават още и възможността да се приобщят към културата на другите народи. Благодарение на активната дейност на учениците на Кирил и Методий в България тя се превръща в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получили разпространение и в другите славянски народи.

24 май е ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Официален празник посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Роден е Ерик Кантона – френски футболист, нападател. Започва кариерата си в “Оксер”, преминава през “Олимпик” – Марсилия, “Бордо”, “Монпелие” и др. През този период е постоянен титуляр и лидер на френския национален отбор до злополучния мач с Българияя на “Парк де Пренс” през 1993 г., след което напуска националния отбор. Играе известно време в английския “Лийдс”, но безспорен връх в кариерата му са годините, прекарани в “Манчестър Юнайтед”, с който е трикратен шампион на Англия, безспорен негов ас и е първият чуждестранен футболист обявяван за № 1 в английското първенство.

Умира Джон Фостър Дълес- американски държавник, дипломат. Завършва юридически науки. Тясно свързан с влиятелни кръгове от едрия капитал; директор на юридическата фирма „Съливан енд Кромуел“ (от 1927 г.), чрез която се оформят сделки с германски монополи през 20-те и 30-те год. Директор на „Интернешънъл никл къмпъни“, член на управителния съвет на „Ню Йорк сити банк“, председател на съвета на попечителите на „Фонд Рокфелер“ и др. Дипломатическата си дейност започва през 1907 г. , когато е секретар на американската делегация на Втората Хагска конференция. На Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) е съветник в делегацията на САЩ. През 1924 г. участва в съставянето на плана „Дауъс“. След Втората световна война активно се включва в подготовката на плана „Маршал“ и в организирането на Северноатлантическия пакт (1949 г.). От 1953 г. до 1959 г. е държавен секретар на САЩ. Защитник на „твърдия курс“ по отношение на СССР и страните от социалистическия лагер.

В периода 20 – 24 май Българска делегация участва в съвещанието в Москва на представители на комунистическите и работническите партии на страните – членки на СИВ, както и в Съвещанието на Политическия консултативен съвет на държавите-участнички във Варшавския договор. Обсъжда се въпросът за ускорено икономическо развитие на цялата „социалистическа общност“.

Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствена организация за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Тя е основана през 1949 г. от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Към организацията по-късно се присъединяват Албания (до 1961 г.), ГДР, Монголската народна република, Куба, Виетнам. Съществува до 1991 г.

С указ на Президиума на ВНС са учредени Димитровските награди за „значителни постижения и заслуги“ в науката, изкуството, литературата, изобретателството и рационализаторството. Наградите имат три степени и съответно парично изражение. През май 1950 г. за първи път Димитровски награди получават български учени. Това са академиците Тодор Павлов, Никола Обрешков, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Георги Наджаков, Георги Бончев, Страшимир Димитров, Методи Попов, Димитър Ораховац, Георги Кацаров, Александър Теодоров-Балан, Стоян Романски, Сава Гановски, Тодор Самодумов, Петко Стайнов и др.

Провежда се протестна демонстрация с над 10 000 души в София срещу изселването на столичните евреи в провинцията и депортацията им. Те са разселени в провинцията, но майският план на правителството за депортация е провален.

Немският доктор Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера Освиенцим.

Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнцбург Бавария. Син е на основателя на фабриката „Карл Менгеле & Синове“, изработваща селскостопанска техника, и съпругата му госпожа Валбурга (моминско име Хупфауер).

През 1943 г. Менгеле е назначен от Химлер за лекар в концентрационния лагер Освиенцим (по личното желание на Менгеле). Там (заедно с други лекари – Кьониг, Тилон, Клайн) игрae ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в така наречения цигански лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището „Ангел на смъртта“.

През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта „Цвят на очите“. „Подходящи“ за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.

На 17 януари 1945 г., десет дни преди Аушвиц да бъде освободен от Червената армия, Менгеле напуска лагера. По-голямата част от документацията си той взима със себе си, за да се хабилитира за изследванията си върху близнаците. Останалата част от документите му са унищожени от SS. През февруари Менгеле си намира работно място като лекар при един от бившите си колеги. Юни месец е арестуван от американски войници под името Фриц Холман, но след няколко дни успява да избяга. Самоличността му не е разкрита. През лятото след разследването на останките от Аушвиц от Червената армия и съветските власти става ясно, че Менгеле е отговорен за изследователски проекти, ползващи живи хора за опитен материал. От 30 октомври той работи под друго име като ратай в селскостопански двор в Манголдинг при Розенхайм. 1946-1947 г. в рамките на Нюрнбергския процес се състои и Лекарският такъв. Менгеле задочно е осъден на доживотен затвор. Издирването му не е започнато. През 1948 г. той се завръща в Гюнцбург, където се захваща с възстановяването на бащината си фирма. През 1949 г. с паспорт от Интернационалния комитет на червения кръст на името на Хелмут Грегор успява да се добере до Генуа, а от там и до Буенос Айрес.

През 1954 г. се развежда с останалата в Европа съпруга. През 1958 г. в Монтевидео (Уругвай) се оженва за вдовицата на брат си Карл, която през 1956 г. го е последвала в Южна Америка. Менгеле се чувства сигурен във военните диктатури на континента и се подвизава под истинското си име. Но през 1959 г. заради интернационалното издирване на нацистки престъпници е принуден да напусне Аржентина и да се засели в Парагвай. Получава и парагвайско гражданство.

През лятото на 1960 г. изчезва от преследвачите си някъде близо до Сао Пауло (Бразилия). През 1979 г. на 7 февруари Йозеф Менгеле умира вероятно при нещастен случай (удавяне) в Бертигоа край Сао Пауло. Под името Волфганг Герхард е погребан в Ембу (Бразилия). Семейството му успява да запази смъртта му в тайна.

През 1982 г. заповедта за задържането на Менгеле от ФРГ е подновена. За информация за Менгеле е обявена награда от 5000 долара (увеличена от Центъра по документация в Хайфа на 50000), а за залавянето му се дават десет милиона марки. Израелската тайна служба Мосад също продължава диренето му. В началото на 1985 г. именно тя намира гроба на Менгеле. Следва ексхумация и съдебна експертиза на скелета и зъбите за потвърждаване на самоличността. В Йерусалим на т. нар. „Трибунал Менгеле“ официално е обявена смъртта му.

Започва да излиза вестник „Целокупна България“ – информационен и обществено-политически вестник. Излиза в Скопие Директор е Н. Коларов, а редактор: Г. В. Георгиев. Изданието е предназначено за българите от Вардарска Македония.

Роден е Боб Дилън (псевд. на Робърт Цимерман) – една от живите легенди на американска попмузика.

Творчеството му е свързано с фолк-рока и американската протестна песен от 60-те год. Има издадени два цикъла стихотворения. Боб Дилън е също така и сценарист и режисьор на автобиографичен филм (1978 г.), почетен доктор на университета в Принстън. Първата му значителна сценична проява е през 1961 г., когато открива концерт на Джон Ли Хукър. Началните му албуми го нареждат сред най-значителните певци – борци за граждански права, макар че след 1966 г. сценичната му активност намалява: концерт в памет на У. Гътри в „Карнеги Хол“ (1968 г.), участие на фестивала на о-в Уайт (1969 г.), в концерта за Бангладеш (1971 г.). Творческият му път през 70-те години е противоречив. През 1976 г. организира „Ролинг Тъндър ревю“ с известни музиканти, с които концертира из САЩ. От албумите му през 80-те години се запомнят няколко, между които един с участието на музиканти от „Дайър Стрейтс“, „Ролинг Стоунс“ и др., и записаният с „Том Пети енд дъ Хартбрейкърс“. Сред по-известните му албуми са: „Bob Dylan“ (1962 г.), „Freewheen’ Bob Dylan“ (1963 г.), „The Times They Are A’Changin“, „Another Side of Bob Dylan“ (1964 г.), „Bringing it All Back Home“, „Haighway 61 Revisited“ (1965 г.), „Blonde on Blonde“ (1966 г.), „Greatest Hits“, „John Wesley Harding“ (1967 г.), „Nachville Skyline“ (1969 г.), „Self Portrait“, „New Morning“ (1970 г.), „Greatest Hits, vol. II“ (1971 г.), „More Greatest Hits“ (1972 г.), „Pat Garret and Billy the Kid“, „Dyllan“ (1973 г.), „Planet Waves“, „Before the Flood“ (1974 г.), „Blood on the Tracks“, „Basement Tapest“, „Desire“ (1975 г.), „Hard Rain“ (1976 г.), „Street Legal“ (1978 г.), „Dylan at Budokan“, „Slow Train Coming“ (1979 г.), „Saved“ (1980 г.), „Shot of Love“ (1981 г.), „Infidels“ (1983 г.), „Empire Burlesque“, „Biograph“ (1985 г.), „Knocked Out Loaded“ (1986 г.), „Under the Red Sky“ (1990 г.), „Good As I Been To You“ (1992 г.), „Bob Dylan – A 30th Anniversary Celebration Concert“ (1993 г.), „World Gone Wrong“ (1993 г.), „Greatest Hits, Vol. III“ (1994 г.), „Time out of Mind“ (1997 г.), „Love and Theft“ (2001 г.).

Роден е Йосиф Бродкси – руски поет и есеист. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1987 г. От 1972 г. живее в САЩ. Творчеството му включва стихосбирки, книга с есета и пиеса, писани на руски език. Сам превежда творбите си и твори на английски език: „A Part of Speech“ (1977 г.), „Less Than One“ (1987 г.), „Homage to Urania“ (1987 г.).

Оформена е опозиционна група от дейци на забранените партии – „Петорка“, в която влизат Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия). На 29 май техният меморандум за възстановяване на конституционното управление е връчен на царя, а на 31 май е публикуван в белградската преса.

БЗНС „Врабча 1“ заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. „Петорка“. Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС „Врабча1“ се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС „Никола Петков“ и се присъединява към опозиционните сили. Печатните органи на съюза са: в. „Земеделско знаме“, в. „Нива“, в. „Врабча“, сп. „Земледелска мисъл“.

Роден е Кирил Господинов – български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: „Шведски крале“ (1968 г.), „Тримата от запаса“ (1971 г.), „Момчето си отива“ (1972 г.), „Анто и милиционерът“ (тв, 1973 г.), „Не си отивай!“ (1976 г.), серията за Баш майстора (тв, 1974-1983 г.), „Кратко слънце“ (1979 г.), „Бон шанс, инспекторе“ (1983 г.), „Петък вечер“ (1987 г.), „О, господи, къде си?“ (1991 г.), „Вчерашни целувки“ (2001 г.), „Каталии“ (тв, 2001 г.).

Роден е Кирил Борисов Серафимов. Той е български инженер, учен космофизик, академик (1984 г.), член-кореспондент (1977 г.), член на Международна астрономическа академия в Париж (1984 г.). През 1957 г. завършва Техническия университет в София, специализира в Института за земен магнетизъм и йоносфера и разпространение на вълните при Руската академия на науките в Москва (1958 г.), д-р на физико-математическите науки (1969 г.). Дълги години работи в Геофизическия институт при БАН, научен секретар на БАН (1973-1977 г.). в периода 1974-1986 г. е директор на Централната лаборатория за космически изследвания. Работи по проблемите на космическата физика и космическото уредостроене. Автор е на много студии, научни публикации и на монографиите “Физика на средната атмосфера” (на руски език, 1970 г.), “Космически радиоелектронни системи” (1973 г.), “Космически изследвания в Б-я” (на руски език 1979 г.), “Соц. интеграция в космоса” (1983 г.), “Б-я и космосът” (1979 г.), “Космически радиоелектронни системи” (1973 г.) и др. През 1984 г. получава орден “Г. Димитров” .

Умира Алексей Иванович Соболевски – руски славист, член на БАН. Професор по история на руски език в Петербургския и в Киевския университети. Неговите “Лекцiи по исторiи рускаго язûка” (1888 г.) претърпяват няколко издания и са признати за класически. Изучава старата руската ръкописна книжнина, която е тясно свързана и със своя първоизточник – старобългарската писменост. Постепенно се задълбочава в нея и става неин добър познавач, за което свидетелстват многото му монографии, като: “Стихотворенiе Константина Болгарскаго”, “Кирило-Методиевскiе вопросû” (1883 г.), “Церковно-славянскiя текстû моравскаго произхожденiя” (1900 г.), “Древнiй церковно-славянскiй язûк, фонетика” (1891 г.) и др.

Провежда се учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС) към Работническата партия. Младежка организация, обединяваща трудовата младеж, е образувана е през 1928 г. по инициатива на БКП (т. с.) като легална проява на Българския комунистически младежки съюз. На учредителната си конференция в София, проведена на 28 май 1928 г. , приема устав и избира Централно настоятелство. В него влизат: Н. Иванов, П. Станчев, Ат. Трайков и др. Върху дейността на РМС по време на второто сговористко правителство (1926–1931 г.) отражение дава левосектантският курс на БКП. РМС първоначално се отказва от по-тясното сътрудничество с други младежки организации, но през лятото на 1933 г. заедно с представители на ЗМС образува Централна младежка антивоенна комисия за подготовка на Световния младежки конгрес за мир в Париж. След държавния преврат на 19 май 1934 г. РМС е забранен. Организацията преустройва своята дейност на нелегална основа. През 1936 г. е образуван Младежки конституционен фронт, който обединява младежите за борба за възстановяване на Търновската конституция и запазване на мира. В него се включват най-масовите политически младежки организации: РМС, ЗМС, ССМ, Демократичният младежки сговор „Ляпчев“, Радикалният, Либералният и Демократическият младежки съюз. През този период РМС засилва своята дейност сред младежта и увеличава числения си състав. През 1938–1939 г. се слива с БКМС и взема активно участие в съпротивителното движение в България 1941–1944 г. В борбата загиват изтъкнати негови дейци и ръководители като: Й. Николова-Чанкова, А. Антонов, Ал. Димитров, Св. Русев и стотици др. На 9 септември 1944 г. РМС взема участие в свалянето на правителството на К. Муравиев и установяването на отечественофронтовска власт. Негови членове участват във войната за окончателния разгром на хитлеристка Германия. Със свои представители РМС се включва в Централната младежка комисия при Националния комитет на Отечествения фронт. В него с равен брой членове са представени ЗМС, ССМ, МНС „Звено“ и по един представител на масовите организации. През декември 1947 г. се създава Съюз на народната младеж, в който се обединяват РМС, ЗМС, ССМ, МНС „Звено“, младите радикали и масови организации. С образуването на новата младежка организация РМС преустановява своето самостоятелно съществуване.

В редовете на ученическата манифестация в София е хвърлена бомба. В отговор са запалени партийни клубове на БКП.

Регистриран е спортен клуб „Левски“ в София. Спортен клуб „Левски“ – София е основан през 1911 година от група ученици на Втора мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е футболът.

Клубът е регистриран официално на 24 май 1914 година. Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша).

На 3 пъти по време на тоталитарния комунистически режим името на клуба е насилствено променяно от 1950 до 1957 г. – на „Динамо“, от 1969 до 1985 г. – „Левски – Спартак“ (след обединението с клуба на столичния „Спартак“) и от 1985 до 1989 г. на „Витоша“.

Значката на клуба е по проект на Минчо Качулев и е изработена през 1922 г.

Първият химн на клуба е създаден през 1924 г. по текст на Д. Симидов, а мелодията е композирана от Христо Маников.

Основните цветове на клуба първоначално са жълтият и червеният, а от 1920 г. за основен цвят е приет синият.

Първото официално избрано ръководство на клуба през 1914 г. е в състав: Владимир Григоров (Валдиса) – председател, Георги Манолов – подпредседател, Крум Динков – секретар, Борис Василев – касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков – членове и Костадин Манолов – домакин. През първите години след 1914 г. футболният тим на Левски е имал следният основен състав : К. Григоров – вратар; К. Манолов и К. Динков – бекове; К. Апостолов, С Стоянов и Б. Василев – халфове; В. Григоров, Ц. Генев, П. Стоянович, Г. Манолов и Д. Сираков – нападатели. Първият капитан на тима е С. Стоянов.

Първоначално клубът не е имал свое игрище и провеждал тренировките си на празното място, наречено „Могилката“ (днес там е изграден НДК), в последствие на плаца на 6-ти пехотен полк. Едва през 1924 г. Софийската община отпуска място за игрище на клуба, чийто строеж завършва през 1933 г. Днес на това място се намира националният стадион „Васил Левски“. На първият си официален мач през 1914 г. Левски губи от столичния ФК 13 с 0:2. До 1921 г. в България не се провежда организиран футболен шампионат. Едва през лятото на 1921 г. след създаването на Софийска спортна лига (ССЛ), която обединява 11 клуба от София, започва официалният шампионатен летопис на „сините“. На първият шампионатен мач за сезона 1921/22 г., който се играе на 18 септември 1921 г., Левски побеждава столичния Атлетик с 3:1.

Във Видин е роден Здравелин Петко (псевдоним на Петко Михайлов Здравков) – български писател. През 1932 г. той завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски” . От 1930 г. е член на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безплатно комунистическите политзатворници. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. заема отговорни обществени постове. Автор е на стихове, разкази, драми, работи в областта на документалистиката и публицистиката. Книгата му „Един прокурор разказва“ (1969 г.) е основа на игралния филм „Авантаж“ (сценарий Р. Чанев и Г. Дюлгеров). Пише и произведения за деца.

Роден е Михаил Александрович Шолохов – руски писател. Той е член на Световния съвет на мира, депутат във Върховния съвет на СССР (1939 г.). През 1939 г. получава титлата академик. Учи в различни гимназии до 1918 г. Сражава се на Дон през Гражданската война. На 18 години публикува първите си произведения в младежки съветски вестник – три фейлетона, подписани в псевдоним “М. Шолох”. Публикува разкази във вестник “Молодой ленинец”, сп. “Журнал крестьянской молодëжи”, “Огонëк”, “Комсомолия”, “Смена”, “Прожектор”, “Крестьянский журнал”. Това са произведенията, които съставят “Донски разкази” (1926 г.). Епопеята “Тихият Дон” започва да пише от 1926 г. Книга 1-2 излиза през 1928 г. , книга 3 през 1929-1932 г. (В “Бързеите на “Тихия Дон”. А. Солженицин подлага на обстойна критика авторството на Шолохов върху романа, третира го като плагиатство). През 1932 г. излиза книга 1 на “Разораната целина” (кн. 2, 1959-1960 г.). Отделни глави от романа “Те са сражаваха за родината” излизат през 1943-1944 г. (нова редакция – 1969 г.). Шолохов публикува повестта “Съдбата на човека” през 1956-1957 г. Пише публицистични статии: “Слово за Родината” (1948 г.), “Борбата продължава” (1948 г.), “Светлина и тъмнина” (1949 г.), “Палачите няма да избягат от съда на народите” (1950 г.) и др. Лауреат на Нобелова награда за литература през 1965 г.

В Русия е пуснат на вода крайцерът “Аврора”, станал по-късно символ на революцията.

Крайцерът “Аврора” на Балтийския флот, един от символите на Октомврийската революция – болшевишки преврат през 1917 г. Пуснат е вода през 1903 г., участва в морския бой в залива Цусима (1905 г.). Вечерта на 7 ноември 1917 г. с халостен изстрел на оръдията си „Аврора“ дава сигнал за атака на Зимния дворец. Днес корабът е исторически паметник, филиал на Централния военноморски музей (от 1956 г.).

Роден е Лазар Станев – политически деец, учител, журналист. Роден е в с. Торос, Ловешко. Завършва Институт за прогимназиални учители във Враца и наред с учителската си професия се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. През 1922 г. влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е лишен от учителски права, преследван, затварян и малтретиран. Въпреки това работи активно за възстановяването на БЗНС и ратува за изграждане на единен фронт между земеделци и комунисти. След атентата от април 1925 г. отново е арестуван и осъден на смърт, но през 1926 г. е амнистиран. Продължава политическата си дейност и се изявява като един от най-видните дейци на земеделската левица. През 1927 и 1928 г. е неин представител в Селския интернационал (Крестинтерна) в Москва. През 1931 г. влиза в редовете на Работническата партия и от нейно име е избран за депутат в ХXIII Обикновено народно събрание. Поради влошаване на здравословното му състояние през 1934 г. заминава да се лекува в СССР. Присъства на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.), завършва и Международната ленинска школа (1936 г.). Завръща се в България и поради новите преследвания срещу него е принуден да мине в нелегалност. Избран е за член на ЦК на РП, но скоро след това умира в София. Като журналист участва в редактирането на печатния орган на земеделската левица. Автор е на публицистични съчинения.

В Ню Йорк официално е открит известният Бруклински мост.

В местността Костина, Тетевенско, загива Георги Бенковски.

Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) e виден български революционер, един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г. Роден е в Копривщица. Първоначално учи в основното училище в родния си град. След смъртта на баща си, Бенковски става най-напред терзийски и абаджийски чирак, а след това се занимава с търговия. През 70-те г. на XIX в. се озовава в Букурещ, където попада в средата на българската революционна емиграция. Запознава се с революционно-демократичните идеи на Васил Левски и Христо Ботев. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. е включен в групата на Ст. Заимов, на която е възложена задачата да подпали Цариград. По това време той приема името Бенковски, което преди това е носел един полски емигрант. След неуспеха на Старозагорското въстание той се завръща отново в Румъния и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Определен е от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол на IV – Пловдивски, революционен окръг. В началото на 1876 г. заедно с П. Волов се прехвърля в България и пристъпва към трескава дейност в определения му район: основава комитети, грижи се за набавяне на оръжие, организира тайна комитетска поща и пр. На Оборищенското събрание 1876 г. Бенковски се налага като най-ярка личност; по негово настояване на апостолите е дадено пълномощие да ръководят въстанието; застава начело на комисията за изработване на конкретен план за действие и пр. След преждевременното избухване на въстанието в Копривщица Бенковски дава сигнал за неговото обявяване в Панагюрище и в целия революционен окръг. Чрез специални куриери отправил апел и до другите революционни окръзи да последват примера на панагюрци. За по-голяма подвижност из района на IV революционен окръг той организира специална конница, наречена „Хвърковата чета“, която обикаляла различните въстанически пунктове и окуражава въстаналото население, води сражения с башибозушките потери. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище се отправил с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи, като вярвал, че те също са въстанали. В случай че те не се вдигнат на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души били предадени от местен овчар на турските власти. При преминаването на р. Костина Бенковски е убит от засада.

Чрез създадената от Самюел Морз морзова азбука от Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение – „Какво е сътворил Господ?“.

Самуел Финли Бриз Морз е роден през 1791 г. Той е американски художник и изобретател. Автор на исторически композиции и парадни портрети. Един от основателите и пръв президент (1826-1845 г.) на Националната академия за рисуване в Ню Йорк. През 1837 г. изобретява електромагнитен телеграфен апарат, а през 1838 г. създава телеграфен код, наречен код на Морз.

Морзовата азбука е международен телеграфен код, при който на всяка буква и цифра от 0 до 9 съответства комбинация от сигнали с кратка (точка) и голяма (тире) продължителност.

През 1843 г. Морз успява да си издейства от Конгреса финансова подкрепа за построяването на първата телеграфна линия в САЩ от Балтимор до Вашингтон. Срещу него веднага завеждат дела други изобретатели. След серия от съдебни битки Върховният съд в САЩ признава патентните му права през 1854 г.

Американският колесен параход “Савана” се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан.

Роден е Георг Рафаел – австрийски скулптор. Работи във Виена (от 1715 г.), Залцбург (1725-1728 г.), Пресбург (до Братислава, Словакия, 1728-1738 г.). Един от големите австрийски скулптори на ХVIII в. Автор е на централния олтар със статуя на св. Марина (1832 г., съборната църква в Братислава), алегоричните фигури за фонтана на Новия пазар във Виена (1737-1739 г.), „Оплакването на Христа“ (1740-1741 г., събора в Гурке) и др.

Умира Николай Коперник- полски астроном, създател на хелиоцентризма. Роден е на 19 февруари 1473 г., в Торун. Учи астрономия в Краковския университет (от 1491), продължава обучението си в Болоня, Италия. Работи като преподавател по математика в Рим. Следва медицина в Падуа, завръща се в родината си (1505 г.) и постъпва в монашески орден. Същевременно продължава със заниманията си по астрономия. Своята астрономическа система създава още през 1512 г., но едва през 1543 г. (на 70-год. възраст) успява да публикува съчинението си “За въртенето на небесните сфери” (“De revolutionibus orbium coelestium libri VI”), от което успява да види само един екземпляр в предсмъртния си час. Съчинението е забранено от Католическата църква от 1616 до 1828 г.След като извършва преврат в естествознанието, Коперник се отказва от приетото в течение на векове схващане за Земята като център на Вселената. Обяснява видимите движения на небесните тела – около оста си и около Слънцето, в т. ч. и на Земята.