КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 879 – България получава църковна самостоятелност 1801 – Отменен е държавният монопол върху недвижимата собственост в Русия 1877 – Южният отряд на генерал Радецки започва зимното преминаване на Стара планина в района на Шипченския проход. 1940 – Приет е Закон за защита на нацията 1946 – Във Франция е създадена Четвъртата Република
ПРАЗНИЦИ:
- Бъдни вечер
- Света преподобномъченица Евгения Римска (Евгени, Евгения, Бистра)
- Свети преподобни Николай Монах
- Русия –Ден на военната слава на Русия – Денна превземането на турската крепост Измаилот руските войски под командването наА. В. Суворов(1790 г.).
- Украйна –Ден на работниците в архивните институции.
- Приднестровието – Ден на конституцията.
2023 г. – Умира Василис Карас, гръцки певец
2022 – 22 души загинаха при пожар в социален приют в Кемерово .
2017 – Почива Андрей Зализняк (р. 1935 г. ), съветски и руски лингвист, академик на Руската академия на науките .
2016 г Почива Рик Парфит (р. 1948 г. ), вокалист, текстописец и ритъм китарист на британската рок група “ Status Quo „.
2013 г. Узбекски правозащитници окупират вилата на голямата дъщеря на узбекския президент Ислам Каримов в Женева за да привлекат вниманието на обществеността, че имотът е придобит с народни пари. 2012 г. В КНДР е учредена международна премия на името на Ким Чен Ир. 2008 г. В София умира Иван Татарчев (1930 – 2008). Роден е на 29 август 1930 г. в София. Внук е на Михаил Татарчев, който е брат на Христо Татарчев, създател на Вътрешната Македонска Революционна организация. Негов чичо е Асен Татарчев, един от създателите на ММТРО. През 1952 г. Иван Татарчев завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1956 до 1961 г. работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. 2000 г.
|
1997 г.
Англичанинът Джон Евънс поставя световен рекорд, балансирайки на главата си с 101 тухли с общо тегло 188,7 кг. |
1990 г.
|
1982 г.
|
1981 г.
|
1980 г.
|
1971 г.
|
1970 г.
|
1968 г.
|
1963 г.
|
1953 г.
|
1951 г.
Умира Ячо Стоянов Хлебаров – български учител, издател, преводач, адвокат, редактор, читалищен и културен деец, библиотековед. Роден е на 4 март 1887 г. в Плевен. Завършва Педагогическото училище в Лом (1905 г.) и правни и държавни науки в СУ “Св. Климент Охридски” (1915 г.). Учител (1905-1906 г.) и адвокат в Плевен (1915-1947 г.). Основател е на издателство “Буревестник” (1907-1911 г.), издателство “Образование” (1912-1915 г.) и издателство “Наша родина” (1919-1923 г.) в Плевен. Развива активна преводаческа и издателска дейност. Редактор е на сп. “Книжовник” (1910 г.) и “Читалище” (1911 г., 1925-1939 г.). В редколегията на сп. “Наша родина” (1913-1915 г.), “Родна мисъл” (1921-1924 г.), в. “Вит” (1933 г.), на библиотека “Млад читател” и др. Учредител е на Читалищния съюз в България (1911 г.). Негов деловодител (1911 г.), заместник-председател (1925-1931 г.) и председател на Върховния читалищен съюз (1931-1939 г.). Един от лидерите на читалищното движение в България (1911-1939 г.). Учредител и съветник е на Българския библиографски институт (1918 г.), създаден от Ал. Теодоров-Балан. Автор е на над 150 статии по история и организация на читалищата, по библиотекознание и библиография. Един от основоположниците на библиотековедската наука в България. През 1946 г. е въдворен в ТВО “Росица”. През 1947 г. са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите. |
1948 г.
|
1946 г.
|
1946 г.
|
1944 г.
|
1944 г.
|
1943 г.
|
1940 г.
|
1939 г.
|
1935 г.
|
1934 г.
В Прусия са забранени масонските ложи. |
1932 г.
В София започва да излиза седмичен хумористичен вестник “Щурец”. Печатното издание излиза до 30 юни 1944 г., 597 бр. Редактор и издател е Фра Дяволо (псевдоним на Райко Алексиев). Основна тема на “Щурец” е политическият живот. Обект на статиите са министрите, партийните лидери, политическата безпринципност, кариеризмът. Постоянни герои на поредици от материали са Генчо Завалията, Отец Трапонтий, Шико и Шльоко и др. Поддържат се рубрики “Бюлетин”, “Политическа борса”, “Културна борса”, “Тук да си остане”, “Под микроскопа на Щурец”, “Азбучник”, “Из родните архиви”, “Интриги и клюки”, “Стари мъдрости с нови коментари”, “Народни шеги и остроумия” и др. В рубриката “Съветски хумор” се печатат материали от В. П. Катаев, М. М. Зошченко, И. Илф и Е. Петров, С. Томски и др. По-рядко се поместват материали от чужди хумористи – Бр. Нушич, Дж. Джером, М. Твен. |
1931 г.
Във Франция е обявено за предстоящо създаване на суперсамолет за военни действия в стратосферата. |
1927 г.
|
1925 г.
|
1922 г.
|
1920 г.
|
1919 г.
|
1918 г.
В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството „Одринска Тракия“ с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г. |
1917 г.
Умира Иван Лонгинович Горемикин – руски общественик и държавник. Роден е на 8 ноември 1839 г. в Новгород. Министър е на вътрешните работи (1895-1899 г.), министър-председател (1906 г., 1914-1916 г.). Убит е от болшевиките. Представител на консервативните идеи, той се отличава с политиката си на противодействие спрямо общественото мнение. |
1917 г.
|
1916 г.
Българските войски завземат град Исакча в Румъния. |
1912 г.
|
1903 г.
Роден е Димитър Константинов Косев – български историк, академик (1961 г.). Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1962-1968 г.). Председател е на Българското историческо дружество (от 1964 г.). Основни трудове: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869”, “Септемврийското въстание в 1923”, “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871”. Умира на 15 октомври 1996 г. в София. |
1896 г.
|
1894 г.
|
1883 г.
|
1881 г.
|
1880 г.
При пожар в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив при изпълнение на служебния си дълг умира редникът Гюро Михайлов, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение. |
1879 г.
|
1877 г.
|
1866 г.
|
1865 г.
|
1856 г.
|
1851 г.
|
1845 г.
Роден е Георги I – гръцки крал (1863-1913 г.). От династията на Глюксбургите. Заема престола по настояване на Англия, поддържана от Франция и Русия. Син е на датския крал Христиан IХ. Става крал на Гърция след свалянето на крал Отон. Започва да създава „Велика Гърция“ за сметка на България. Убит е през Балканската война (1913 г.). Някои смятат, че е убит по подбуда на сина му Константин, който наследява престола му. Умира на 18 март 1913 г. в Солун. |
1818 г.
|
1814 г.
|
1811 г.
|
1801 г.
|
1798 г.
|
1798 г.
Създадена е Втората антинаполеонова коалиция. |
1790 г.
|
1781 г.
|
1760 г.
|
1524 г.
|
1491 г.
|
879 г.
|