КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 АПРИЛ

2004 г. – Умира Есте Лаудър. Заедно със съпруга й Джоузеф Лаудър основават “Есте Лаудър Къмпани”. Рожденото й име е Жозефин Естер Лаудър. Тя е дъщеря на унгарски евреи – емигранти. Тя е единствената жена, която е включена в класацията на Списание “Таймс” за 20 – те най – влиятелни бизнес гения на 20 – ти век. Носител е на Президентския медал за Свобода..С Джоузеф Лаудър се женят през 1930 г. Развеждат се 1939, а през 1942 отново се женят. Остават заедно до смъртта му през 1982 г.

1997 г.

Умира Асен Босев – български детско-юношески писател, дългогодишен учител, постоянен сътрудник на детски периодични издания. След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в-к „Заря“ и редактор във в-к „Работническо дело“. Основател на в-к „Септемврийче“. Главен редактор е на в-к „Стършел“ (1961-1965 г.). Многобройните му детски книги са с подчертана склонност към хумора. Превежда от руски език.

1981 г.

Представен е публично първият персонален компютър с марка IBM – IBM PC. Екип от тринайсет души в центъра в Бока Ратон, Флорида, водени от Уилям Лоу, проектират революционната машина и я кръщават IBM PC (от Personal Computer), популяризирайки по този начин термина „PC“ като синоним за всички настолни компютри. Първият IBM PC е с процесор Intel 8088 с тактова честота 4,77 MHz, има 16 Кбайта памет, която може да се разширява до 256 Кбайта, и работи под управлението на операционната система DOS 1.0. Това е първият компютър на IBM, създаден с части, които могат да се купят навсякъде (архитектура, наречена отворена), и маркетиран от външни дистрибутори. Първоначалните прогнози за продажбите са скромни – 220 000 компютри за тригодишен период. Този брой е надминат още през първия месец!

1978 г.

В София се открива заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.
Варшавският договор е договор за противопоставяне на НАТО, сключен на 14 май 1955 г. във Варшава между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия за срок от 20 г. С възможност да бъде продължен автоматично за още 10 г. През 1968 г. Албания излиза от него. Договорът престава да съществува в началото на 90-те г. на ХХ в.

1974 г.

Публикувано е приетото на 14 април постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет „За по-нататъшно усъвършенстване на ръководството на културния фронт“. Създава се Национален комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“.

1967 г.

Умира Владимир Комаров. Комаров влиза в съветските въздушни сили на 15 години. Става пилот през 1949 г. Пилотира Возход 1. Той е първият руснак, който лети два пъти в космоса. Загива на връщане от втория си полет със Съюз 1. Отказва парашутната му система.

1967 г.

В Карлови Вари, днешна Чехия, започва провеждането на конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май 1967 г. резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП.

1964 г.

В град Есен, ФРГ, във вила „Хюгел“ се открива изложбата „Произведения на изкуството в българските музеи и манастири“. Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.
Вила “Хюгел” е стар дворец, принадлежащ на фамилия Круп. През ноември 1811 г. Фридрих Круп, потомък на стара немска търговска фамилия, основава в Есен фабрика за стомана, която прави матрици и сплави за монети. За няколко десетилетия благодарение на бързото разпростиране на железопътната мрежа в Европа и блестящото управление на сина на Фридрих Алфред малката фабрика се превръща в най-голямата стоманена компания в Европа. „Круп“ произвежда жп оси и пружини и изобретява първото наистина нечупливо жп колело. След четиригодишни тестове през 1897 г. „Круп“ заедно с Рудолф Дизел прави първия дизелов локомотив.

1962 г.

Приключва национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че главната опасност на „идеологическия фронт“ са опитите да се постави под съмнение правилността на линията на БКП и ръководната роля на партията в културата, които отварят вратата пред „буржоазното влияние“ и „идеологическата диверсия“.

1961 г.

Излиза решение на Министерския съвет за създаване на Национален изчислителен център и за реорганизация на Математическия институт.

1960 г.

Умира Макс Феликс Теодор фон Лауе – германски физик. Следва в университетите в Гьотинген, Мюнхен и Берлин. Асистент е на М. Планк в Института за теоретична физика (1905-1909 г.) и Мюнхенския университет (1909-1912), професор е в Цюрихския (1912-1914 г.), Франкфуртския (1914-1919 г.), Берлинския (1919-1943 г.) и Гьотингенския (от 1946 г.) университети. Заместник директор на Физическия институт в Гьотинген (1946-1951 г.), директор на Института за физическа химия и електрохимия в Далем (бивш Западен Берлин, 1951-1953 г.) и института „Фриц Хабер“ (от 1953 г.). През 1912 г. предлага метод, доказващ вълновата природа на рентгеновите лъчи, като използва за дифракционна решетка кристал на меден сулфат. Автор е на трудове върху теорията на относителността, свръхпроизводимостта, теорията върху ефекта на Комптън и др. Лауреат на Нобелова награда за физика (1914 г.).

1959 г.

Умира Агоп Карапетович Коджоян – арменски график и живописец. Учи в Мюнхен в студията на А. Ажбе (1903-1905 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1905-1907 г.). Завръща се в Армения през 1918 г. По-известни негови графики са “Арменски герой” (1921 г.); илюстрации към приказката “Азарян Бюлбюл” (1925 г.), към “Книга за пътя” от Е. Чаренц (1933 г.), “Стихове и легенди” от М. Горки (1934 г.), “Антология на арменската поезия” (1936 г.), “Арменски народни приказки” (1956 г.) и др.

1956 г.

Владимир Топенчаров публикува във в. „Отечествен фронт“ нова статия „Поуки от поуката“. Тя има широк обществен отзвук, тъй като продължава да критикува култа към личността, водещ според автора до заместване на дисциплината в държавата и стопанството с „известни форми на командване и с бездушна изпълнителност“.

1953 г.

Уинстън Чърчил получава рицарско звание от британската кралица Елизабет II.
Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Той произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното училище “Хароу” и във военното кавалерийско училище. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашисти сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз.
В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в град Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на комунизма. Тази реч се смята за началото на “Студената война”. През 1951-1955 г. отново е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Той е носител на Нобелова награда за литература (1953 г.).

1946 г.

Тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир.
Цар Борис III е син на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в гр. София. Получава веднага титлата княз Търновски. Брат му е княз Кирил Преславски, а негови сестри са княгините Евдокия и Надежда. Всички деца от фамилията получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. Официално е провъзгласен за престолонаследник на България при навършване на пълнолетие през 1912 г. Борис III е свидетел на провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. и въздигането й от Княжество в Царство. Бъдещият престолонаследник участва като офицер със специални поръчения в Балканската война 1912–1913 г. и в Междусъюзническата война 1913 г. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През октомври 1930 г. се жени за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство. То е от мъжки пол. Наричат го Симеон и също получава титлата княз Търновски. В дните 20–21 август 1943 г. заболява тежко и умира на 28 август 1943 г. На престола е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

1946 г.

Извършени са първите полети на реактивните самолети МиГ-9 и Як-15.

1945 г.

Пропада опитът на Хайнрих Химлер за сепаративен мир с Великобритания и САЩ, целящ закриване на Западния фронт и съсредоточаване на цялата хитлеристка армия срещу СССР.
Хайнрих Химлер (1900 – 1945 г.) е германски политик по време на Третия райх. След Първата световна война (1914-1918 г.) участва във фашистки организации за разправа с работническото движение в Германия. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия (от 1936 г. е шеф на Гестапо). От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. От 1944 г. командващ резервната армия. Химлер е главен организатор на концентрационните лагери. След капитулацията на фашистка Германия се самоубива.

1943 г.

Извънредно заседание Светия синод взема решение против антисемитската политика на правителството.

1942 г.

Родена е Барбра Джоун Стрейзънд – американска поппевица и киноактриса. В началото на 60-те години пее в нощните клубове на “Гринич Вилидж”, участва в телевизионни шоупрограми, ревюта “оф Бродуей”, снима филми.
Получава награда “Грамми” за първия си албум (1963 г.), а през 1968 г. получава “Оскар” за филма “Забавното момиче”.
Участва във филмите “Каквито бяхме”, “Хелоу, Доли!”, “В един хубав ден ще се срещнем завинаги” (1970 г.), “Бухалът и котенцето” (1970 г.), “Какво има, Док?” (1972 г.), “Върху кутията с пясък” (1972 г.), “Пътят, по който вървяхме” (1973 г.), “Заради Пит” (1974 г.), “Веселата госпожа” (1975 г.), “Роди се звезда” (1976 г.), “Най-важното събитие” (1979 г.), “Всяка дълга нощ” (1981 г.), “Йентъл” (1983 г.), “Орехи” (1987 г.), “Принцът на прилива” (1991 г.), “Огледалото има две лица” (1996 г.). През 1987 г. получава втора награда “Грами” за албума “Бродуей”. Избрани албуми: “The Barbra Streisand Album” (1963 г.), “My Name is Barbra” (1964 г.), “Simply Streisand” (1967 г.), “Greatest Hits” (1969 г.), “Stoney End” (1971 г.), “The Way We Were” (1974 г.), “Greatest Hits, Vol. II” (1979 г.), “Guilty” (1980 г.), “Memories” (1981 г.), “Yentl” (1983 г.), “Emotion” (1984 г.), “The Brodway Album” (1986 г.), “One Voice” (1987 г.).

1941 г.

В София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се фиксират само задължения.
Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др.
В хода на военните действия македонските българи посрещат германските и италианските войски като освободители от дългогодишния сръбски и гръцки гнет, тъй като те са разбили държавно-политическите структури на Югославия и Гърция.

1939 г.

Родена е Лили Иванова Петрова – българска естрадна изпълнителка, „първата дама на българската естрада“. Завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.) и известно време работи в болницата в Кубрат. Участва в художествена самодейност (до 1961 г.), след което е включена в програмите на Концертна дирекция в София. Първото й турне в чужбина е в Румъния, заедно с М. Кьосева и Емил Димитров, през 1962 г., а след успеха на второто й турне в Букурещ (1963 г.) е осъществен записът на първата й грамофонна плоча от румънската грамофонна фирма „Electrecord“. След 1966 г. получава много международни и български награди: на фестивала в Сопот (1966 г.), фестивала в Братислава (1966 г.), във Варшава (1967 г.), Световния фестивал на младежта и студентите в София (1968 г.), в Барселона (1968 г.), „Златна плоча“ от фестивала „MIDEM“ в Кан (1969 г.), Атина (1970 г.), Рио де Жанейро (1970 г.), Токио (1973 г.), фестивала „Виня дел Мар“ в Чили (1973 г.), Париж (1973 г.), Голяма награда на „Златният Орфей“ (1974 г.); печели радио- и телевизионни конкурси в България. Сътрудничи с оркестрите на З. Радоев, Ив. Пеев, Митко Щерев, „6 + 1“, „Маковете“, а след 1977 г. е успешен дуетът й с Ас. Гаргов, с когото издава два албума. Гастролира с концертни турнета в около 15 страни. В края на 80-те и началото на 90-те години продължава активната си творческа дейност, работи с Цветан Владовски (Чочо). Грамофонната фирма „Балкантон“ тиражира около 20 нейни албума. Има издадена книга за живота на певицата – „Нашата Лили“ от Н. Вълкова и М. Бончев, БНТ е осъществила няколко филма за известната изпълнителка – „Аз съм Лили“ (1974 г.) на Хачо Бояджиев и др. Носителка е на орден „Стара планина“ – Първа степен (1999 г.) и на званието „Почетен гражданин на Кубрат“ (2001 г.).

1935 г.

Роден е Димитър Петров Шойлев – български лекар, ортопед. Завършва медицина в София (1959 г.). Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет (Варшава) (1962-1970 г.), където работи под ръководството на Адам Гуца. Във Варшава завършва специалност “Ортопедия и травматология” и защитава дисертация на тема “Стойността на костно-мускулната декортикация при лечението на псевдоартрозите на дългите кости” (1970 г.). Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ, София (1971-1976 г.). Създател е (1976 г.) и първи ръководител на първата в България специализирана “Клиника по спортна травматология и ортопедия”, която ръководи до днес, превръщайки я във водещ хирургически център по проблеми на колянната хирургия, артроскопията, спортната травматология и проблемите, свързани с пренапрежението на опорно-двигателния апарат. Доцент е от 1977 г. Специализира колянна хирургия в Лион (Франция) при проф. Алберт Трия (1979-1982). Става доктор на медицинските науки през 1984 г. с дисертация на тема “Съвременни насоки и проблеми в клиниката и оперативното лечение на хроничната колянна нестабилност”. Професор е от 1986 г.

1934 г.

Родена е Шърли Маклейн – американска актриса, сестра на Уорън Бийти. От 1950 г. работи в нюйоркските театри като танцьорка в мюзикъли и в телевизията. Дебютира в киното при Хичкок – “Неприятности с Хари” (1955 г.). Снима се с успех в мюзикъли и комедии – “Канкан” (1960 г.), “Моята гейша” (1961 г.), “Сладката Ирма” (1963 г.), “Жълтият ролс-ройс” (1964 г.). Във филмите “Като поток” (1958 г.), “Апартаментът” (1960 г.), “Часът на децата” (1962 г.), “Двама на люлката” (1962 г.). Създава сложни драматични образи. Силни роли прави в “Сладка Чарити” (1968 г.). Кариерата £ получава възходящо развитие с “Две мулета за сестра Сара” (1970 г.), “Опустошените” (1971 г.), “Светът на Шърли” (1977 г.), “Повратна точка” (1977 г.), “Присъствие” (1980 г.), “Думи за нежност” (1983 г.), “В деликатна ситуация” (1986 г.), “Мадам Сузацка” (1988 г.), “Картички от Холивуд” (1990 г.), “Изхабени хора” (1992 г.), “Четири нюйоркчанки” (1993 г.), “Да пребориш Ърнест Хемингуей” (1993 г.), “Да пазиш Тес” (1994 г.), “Уест Сайдски валс” (тв, 1994 г.), “Целулоиден тоалет” (1996 г.), “Мис Уинтърбърн” (1996 г.), “Усмивка като вашата” (1997 г.), “Жана Д’Арк” (тв, 1999 г.), “Бруно” (2000 г.), “Процесът срещу Салемските вещици” (2001 г.), “Каролина” (2001 г.). През 1974 г. снима документалния филм “Другата половина на небето”. Маклейн е авторка на езотерични бестселъри: “Да достигнеш плода”, “Танцувай до последен дъх”, “Един грам любов”.

1919 г.

В изпълнение на заповед на ген. Кретиен вътрешният министър Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда „малък“ земеделски конгрес от 26 до 29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.

1913 г.

Македоно-одринското опълчение е включено в състава на българската действаща армия.

1903 г.

В с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието.
След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му.

1901 г.

Умира Владимир Василиевич Качановски – руски славист. Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 г. преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството” (1888-1896 г.). Професор е по славянска филология, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в областта на славянската филология, с публикации на паметници на славянската писменост. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и летописи като източник за историята на южните славяни” (“Славянский сборник”, 1876 г.), паметници на българското народно творчество (1882 г.), “За историческото изучаване на руския език” (1887 г., Казан).

1897 г.

Роден е Бенджамин Лий Уорф – американски езиковед и етнограф. Завършва Масачусетския технически университет (1918 г.) със специалност инженер-химик. От 1926 г. изследва проблемите за съотношението език – мислене, изучава езика на американските индианци, семитските езици. Първите му изследвания са посветени на дешифровката и лингвистичната интерпретация на писмеността на майте. Предполага, че тази писменост е базирана на фонетичен принцип. Под влиянието на Е. Сепир и в резултат на наблюденията си над юто-ацтекските езици (особено хопи) формулира хипотезата за лингвистичната относителност (хипотеза Сепир – Уорф). Има дял в разработването на теорията за граматическите категории и първи разграничава в езика явните и скритите категории.

1895 г.

Джошуа Слоам започва първото в света самостоятелно околосветско плаване с яхта.

1893 г.

Роден е Лесли Хауърд – английски актьор и режисьор. През 20-те години работи в театъра. В киното дебютира през 1917 г. През 30-те години е в Холивуд. Става известен с роли на интелектуалци-скептици. Стреми се да разкрие диалектиката в характерите на своите герои. Част от филмография му включва “Обречен на отплуване” (1930 г.), “Свободна душа” (1931 г.), “Площад “Бъркли” (1934 г.), “Пленените” (1934 г.), “Времето на човешките страсти” (1934 г.), “Ромео и Жулиета” (1936 г.), “Любов търся аз” (1937 г.), “Пигмалион” (1938 г.), “Отнесени от вихъра” (1939 г.), “Интермецо” (1939 г.), “49-тият паралел” (1941 г.), “Първият от няколкото” (1942 г.), “Слабият пол” (1943 г.) и др. Постига успех в театъра след участието си във “Вкаменената гора” (1935 г.) и “Хамлет” (1936 г.). Умира при самолетна катастрофа над Португалия, предизвикана от нацистката авиация.

1889 г.

Родена е Христина Василева Морфова – Лукаш – българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов. Учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дълго сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове, а дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (“Марженка”). Специализира пеене в Париж при Иснардон (1910 г.). Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове до 1915 г. От 1915 г. гастролира в чужбина – Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917-1931 г. пее в Парижката народна опера, в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Изиграва главните роли Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа.

1884 г.

Канцлерът Ото Фон Бисмарк провъзгласява немския суверенитет върху Людерц –ленд и Югозападна Африка (днешна Намибия). Това е началото на немското колониално владичество, което обхваща почти цяла Югозападна Африка: Танганайка, Руанда, Камерун, Того, Нова Гвинея. След края на Втората Световна война те се разделят между победителките.

1877 г.

В Цариград е организирано събрание на Светия синод, което избира ловчанския митрополит Йосиф за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май 1877 г. новият екзарх получава берата си от великия везир, а на 2 юни 1877 г. е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ.
Светското име на екзарх Йосиф І е Лазар Йовчев. Той е роден през 1840 г. в Калофер. Първоначално учи в родния си град, по-късно завършва френския католически лицей в Бебек, Цариград (1862 – 1864 г.), а след това следва литература и право в Сорбоната, Париж (1864 – 1870 г. ). След завръщането си в Цариград той става чиновник в Търговския съд, а през 1872 г. се замонашва и е назначен за секретар на Екзархията. През 1876 г. е ръкоположен за ловчански митрополит. Той е екзарх в продължение на 38 години. Успява да възстанови българската църковна и училищна мрежа в Македония и Одринска Тракия под османска власт. След избухването на Балканската война премества седалището на Екзархията в София. Умира на 20 юни 1915 г. в София.

1877 г.

Ръководството на БЦБО отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия.” Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.
Българското централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин – пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател.

1877 г.

Император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война, завършила през следващата година с подписването на Санстефанския мирен договор, който дава независимост на Румъния, Черна гора и Сърбия, както и автономия на създаденото след Берлинския конгрес Княжество България.
Александър II е руски император от 19 февруари 1855 г. Той е роден на 29 април 1818 г. от дин. Романови. Най-големият син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853 г.-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне.На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя също телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и др. области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.). В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877 г.-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация „Народна воля“.

1856 г.

Роден е Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – български живописец и илюстратор. Роден е в с. Видим, Чехия. Следва в Прага и Мюнхен. През 1881 г. идва в България и учителства в Пловдив. Той един от създателите на Държавното рисувално училище в София (1896 г.) и негов пръв директор. Заедно с А. Митов създава и редактира сп. “Изкуство”. Той пръв започва да рисува картини от българския народен бит. Създава портрети на видни български културни и обществени дейци, илюстрира книги, рисува стенописи и икони. Умира на 16 април 1938 г.

1852 г.

Умира Василий Андреевич Жуковски – руски поет, почетен член (1827 г.) и академик (1841 1852 г.) на Петербургската Академия на науките. Един от основоположниците на романтизма в руската поезия. Жуковски е извънбрачен син на помешчика А. И. Бунин и пленената туркиня Салхи. Литературните интереси на младия Жуковски се формират в Московския благороден пансион (1797 – 1801 г.) и в „Приятелското литературно общество“ (1801 г.) под влияние на традициите на дворянския либерализъм. През 1812 г. постъпва в опълчението. С Отечествената война от 1812 г. са свързани патриотичните нотки в неговите стихове („Певец в лагера на руските воини“, 1812 г., и др.). От 1815 г. е възпитател на царския син и службата в двора му позволява да облекчи участта на А. С. Пушкин, декабристите, М. Ю. Лермонтов, А. И. Херцен, Т. Г. Шевченко. Излиза в оставка през 1841 г. и живее зад граница. След 1830 г. се занимава главно с преводи на балади и драми на Ф. Шилер („Орлеанската дева“, 1817-1821 г.), „Одисея“ на Омир (1849 г.), части от поемата на Фирдоуси „Шах наме“ и др. Погребан е в Александро-Невската лавра в Петербург.

1850 г.

Роден е Светослав Миларов – български писател и публицист. Миларов учи във Френски колеж и 2 години право в Загреб. Осъден е на смърт по процеса за убийството на министър Христо Белчев. Сътрудничи на вестниците “Македония” (Цариград), “Отечество” и “Независимост” (Букурещ), “Марица” (Пловдив) и други. Автор е на: “Спомени от цариградските тъмници” (1881 г.), “Падането на Цариград”, (драма, 1883 г.), очерци за църковната борба и за дейността на В. Е. Априлов, поемата “Небесният преврат” (недовършена).

1845 г.

Роден е Карл Шпителер – швейцарски писател. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 до 1879 г. В епичната си поема в ритмична проза “Прометей и Епиметей” (1880-1881 г., със стихотворен вариант “Търпеливият Прометей”, 1924 г.) прави метафорични паралели между конфликтите и противоречията на съвременната епоха и Древността. Алегоричната модернизация на древния мит е характерна и за други негови произведения (епичната поема “Олимпийска пролет”, 1900-1905). В романа “Имаго” (1906 г.) рисува конфликтите между художника и бюргерството в съвременното общество. Носител е на Нобелова награда за литература (1919 г.).

1833 г.

В САЩ е патентована газираната вода.

1800 г.

Във Вашингтон са положени основите на Конгресната библиотека. Тя разполага с над 18 милиона книги, 2,5 милиона записа, 12 милиона снимки, 4,5 милиона карти и повече от 54 милиона ръкописа. Конгресната библиотека е най – старата културна институция във столицата.

1792 г.

Клод-Жозеф де Лил, френски инженер и офицер, съчинява музиката и текста на “Марсилезата”. Той участва като капитан в Австро-френската война през 1792 г. Вдъхновен от патриотизма на народа, който се вдига в защита на отечеството, той създава „Марсилезата“, която от 1795 г. е държавен химн на Франция. Автор е и на „Опити в стихове и проза“ (1796 г.), на драмата „Макбет“ (1827 г.), на сборник романси (1796 г.) и др.

1783 г.

Умира Григорий Григориевич Орлов – руски военачалник и държавник, граф (1762 г.). Брат е на А. Г. Орлов. Завършва сухопътното дворянско военно училище. Участва в Седемгодишната война (1756-1763 г.). Служи в Петербург като артилерийски офицер. Фаворит е на Екатерина Алексеевна (бъдещата императрица Екатерина II) и от връзката им се ражда син – Алексей, родоначалник на дворянската фамилия графове Бобрински. Активно участва в преврата (1762 г.), който поставя Екатерина II на престола. След преврата е камерхер на двора (висше дворцово звание). Известно време (1763-1775 г.) е генерал-фелдцехмайстер (началник на артилерията) на руската армия. Ръководи потушаването на „чумния бунт“ в Москва (1771 г.). Оглавява руската делегация при преговорите с Турция във Фокшани (1772 г.). Постепенно загубва влиянието си в двора и излиза в оставка (1775 г.).

1771 г.

Японският остров Ишигаки е ударен от 85-метрова вълна “Цунами”.

1743 г.

Роден е Едмонд Картрайт – английски механик, изобретател на механичния тъкачен стан. След завършване на Оксфордския университет (1764 г.) известно време е селски свещеник. Изобретява и патентова (1785 г.) тъкачен стан с крачно задвижване (совалката се прехвърля ръчно). Усъвършенства този стан (1786 г.) и успява да механизира всички основни операции на ръчното тъкане. В Донкастър (Йоркшир) построява фабрика с 20 стана (1783 г.) и по-късно (1789 г.) монтира парна машина за тяхното задвижване. Тъкачният стан на Картрайт получава широко разпространение в текстилната промишленост след няколко усъвършенствания от други изобретатели (1813 г., 1822 г.).

1706 г.

Роден е Джовани Батиста Мартини (наричан още падре Мартини) – италиански композитор и теоретик, францискански монах. Ръководител е на Музикалната академия в Болоня, създател на първия труд по история на музиката.