КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1312 – Папа Климент V свиква събор във Виена, на който разпуска Ордена на Тамплиерите. 1879 – По предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. 1942 – Провежда се 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер.
ПРАЗНИЦИ:
- ООН – Световен ден на водите (обявен през 1992 г., отбелязва се от 1993 г.)
- Ден на пролетното равноденствие: празник за „Бялото братство“
- Ден на Балтийско море (обявен през 1986 г.)
- България – Първа пролет (Пролет, Пролетка, Росен)
- България – Празник на град Велико Търново и Угърчин и на селата Камено поле и Сталево
- Индия – Нова година в Индия
- Йордания и Ливан – Ден на Арабската лига
- Казахстан – Казахска нова година
- Лаос – Ден на народната партия
- Пуерто Рико – Ден на премахването на робството
2021 Стрелба в супермаркет в Боулдър , Колорадо, 10 убити.
2021 г. – Почива Татяна Лолова, българска актриса (р. 1934 г.)
2017 – Атентатът на Уестминстърския мост в Лондон .
2016 г. – Извършени са атентати в Брюксел на летището и на метростанция „Малбек“; 28 души загиват, 85 са ранени.
2009 г. – Създадена е политическата партия Либертас България.
2009 г. – Учредена е партията на българските емигранти Другата България.
2006 г. – Почива Христо Калчев, български писател (р. 1944)
2004 г. – Шейх Ахмед Ясин, духовният лидер на палестинската сунитска военна групировка Хамас, и неговите седем охранители са убити от израелските въздушни сили.
2002 г.
Конфедерацията на независимите синдикати в България е основана на 17-18 февруари 1990 г., когато се провежда Учредителният й конгрес. Конгресът приема устав и платформа за работа. В своя устав КНСБ се определя като “доброволно обединение на самостоятелни и равноправни федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални, професионално-творчески и други организации със синдикална насоченост”. Конфедерацията си поставя за цел, в цивилизован диалог и чрез натиск, при необходимост, да отстоява ценностите на синдикализма и да налага европейски модел на индустриални отношения. От 1995 г. КНСБ е член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/ и на Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/. |
2002 г.
|
2001 г.
Сериалът “Том и Джери”, му донася седем “Оскара” и девет награди “Еми”. |
2000 г.
|
1995 г.
|
1988 г.
Умира Драган Павлов Ничев – български литературен критик, писател и преводач. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1963 г.). Работи като учител в Димитровград (1963-1964 г.), в Копривщица (1964-1967 г.), редактор е във в. „Пулс“ (1968-1972 г.), в отдел „Критика“ на сп. „Пламък“ (1972-1988 г.). Дебютира през 1962 г. в сп. „Пламък“. Автор е на статии, рецензии, очерци за съвременната българска проза, поезия и литературна критика. Превежда от руски език. Съчинения: „Профили и етюди“ (1977 г.), „Чудомир. Литературнокритически очерк“ (1980 г.), „Генчо Стоев. Литературна анкета“ (1983 г.), „Ефрем Карамфилов. Литературна анкета“ (1985 г.), „Насрещен сценарий. Фейлетони и миниатюри“ (1988 г.). |
1984 г.
Умира Славчо Красински – български поет. След Септемврийския селски бунт 1923 г. семейството му се установява в София. Завежда отдел “Детска литература” в Министерството на народното просвещение (1937-1940 г.), работи като драматург в Пловдивския (1940-1944 г.), Бургаския и Шуменския театри (1951-1952 г.). Първата си стихосбирка “Вистрел” издава през 1929 г. Печата в сп. “Златорог” (стиховете му излизат в стихосбирката “Зелени облаци”, 1938 г.). Автор е на произведения за деца и драми в стихове (“Призори”, “Фиданките цъфтят”, “Чутна Яна”, “Бели нощи” и др.). |
1983 г.
Умира Теодосий Тодоров Атанасов – български писател. Той е редактор на първия студентски в.“Студентска мисъл“ (1924 г.). Заедно с Н. Никитов редактира библиотеките „Велики българи“ (1935-1945 г.), „Български царе“ (1937-1945 г.) и „Художествено историческо четиво“ (1940 г.). Пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Автор е на: „Малък свят“ (1929 г.), „Петър Делян“ (1929 г.), „Бан Янука“ (1934 г.), поредица „Велики българи“ (1935, 1938 г.), „Дунавски разкази“ (1938 г.), „Предисторически човек“ (1940 г.), „В Асиро-Вавилония“ (1940 г.), „Евреи“ (1941 г.), „Даме Груев“ (1942 г.), „Крали Марко“ (1945 г.), „Пламък в огнището“ (1947 г.), „Бачо Киро“ (1955 г.), „Опълченци“ (1960 г.), „През Балкана“ (1962 г.). |
1983 г.
Хаим Херцог е избран за президент на Израел. Той е държавен глава до 1993 г. |
1979 г.
На 16 март същата година художникът, автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му е арестуван, а органите на сигурността правят обиск в дома му и изземват карикатурите му. |
1972 г.
Северна Ирландия е една от четирите съставни части на Обединеното кралство. Състои се от шест графства и е единствената част от Обединеното кралство със сухоземна граница с друга страна (Република Ирландия). Северна Ирландия заема 14,139 km², една шеста от целия остров, и има население от 1,685,000 (данни от април 2001 г.), или между една трета и една четвърт от това на цяла Ирландия. Столицата е Белфаст (276,459 жители), а други големи градове са Дери (или Лондондери), Нюри, Арма и Лисбърн. |
1968 г.
|
1965 г.
|
1963 г.
Групата е основана в Ливърпул, Англия, в началото на 60-те години в състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън – китара, вокал, ситар, Ринго Стар – ударни, вокал, Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.), Пит Бест – ударни (до 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Джордж Харисън. Сменят названията на групата на „Johny and the Moondogs“, „Long John and the Silver Beatles“. Свирят в ливърпулските клубове „Казба“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия. Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия, самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън. След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г. През 1962 г. Бест е заменен с Ринго Стар. „Бийтълс“ започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „бийтълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. След разпадането всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на „Бийтълс“ търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места на английския фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г. са: “Please, Please Me”(1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „А Hard Day’s Night “ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965 г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „A Collection of Beatles’ Oldies“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1968 г.), „Abbey Road“ (1969 г.), „Let it Be“ (1970 г.). Други албуми: „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „CD Singles Collection“ (1999 г.); „1962 Live At The Star Club in Hamburg“ (2000 г.), „The Beatles 1” (2001 г.). |
1961 г.
Умира Николай Осипович Масалитинов – театрален деец, артист, режисьор от руски произход. Брат е на руската актриса В. О. Масалитинова. През 1907 г. той завършва школата при Малий театър при А. Федотов. От 1907 до 1919 г. е артист в Московския художествен академичен театър. Играе в “От ума си тегли”, “Месец на село”, “Вишнева градина”, “Три сестри”, “На дъното” и др. През 1924 г. посещава България и приема поканата да работи в Народния театър, в който е главен режисьор (1925-1944 г.) и режисьор от (1944- 1961 г.). Поставя “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Ревизор”, “Без зестра”, “Живият труп”, “Врагове”, “На дъното”, “Платон Кречет”, “Майстори”, “Албена”, “Боряна”, “Милионерът”, “Вражалец”, “Златната мина”, “Подвигът”, “Царска милост”, “Калин Орела” и др. Играе в “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Пред залез слънце”. През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър. Преподавател, а от 1949 г. професор по актьорско майсторство в Държавното висше музикално училище. Играе ролята на княз Горчаков във филма “Героите на Шипка” (1955 г.). |
1959 г.
|
1957 г.
|
1950 г.
|
1946 г.
Умира Димитър Николов Найденов – български публицист. През 1917 г. той завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в редакцията на в.“Работнически вестник“ като външнополитически редактор. Отлично владее руски, френски, немски, английски и италиански език. Лежи в затвора и след освобождаването си е в редактор на в.“Лъч“ и в. „Звезда“ (1923-1924 г.), където печата поредицата „Писма от Германия“. Автор е на политически фейлетони в сп. „Звънар“ (1924-1925 г.). От 1926 до 1928 г. Найденов е главен редактор на в.“Новини“. Многократно е арестуван поради провали в ЦК на Компартията. От 1930 г. той завежда „Международна информация“ на в.“Ехо“, известно време е и негов главен редактор. Основател и главен редактор е на в. „Поглед“, а за периода 1933-1934 г. работи във в. „Вик“. Сътрудничи на списанията „Звезда“ и „Нова литература“ и в.“Литературен преглед“. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на в. „Работническо дело“ и на в. „Свобода“. Последните години от живота си прекарва в Своге. |
1945 г.
|
1945 г.
|
1942 г.
|
1939 г.
|
1939 г.
Роден е Атанас Киряков Атанасов – български режисьор, утвърдил се в документалното и детското игрално кино. Най-известните му филми са „Концерт за флейта и момиче“ (1979 г.) и двусерийният документален епос „Лагерите“ (1990г.). |
1933 г.
Умира Сава Петров Огнянов – български драматичен артист. Той завършва гимназия в Русе, а драматична школа – в Мюнхен и Берлин. През 1904 г. се връща в България и дебютира в ролята на Франц Мор („Разбойници“ от Шилер). Играе още: д-р Ранк („Нора“), Иван-Асен („Борислав“), Хамлет и Кралят („Хамлет“), Цезар („Цезар и Клеопатра“), Тоз („Тоз, който получава плесници“), мандарините Ма („Тебеширеният кръг“) и др. През 1910-1912 г. Огнянов посещава някои от най-известните театри в света-във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва. През 1920 г. е в Италия, където се снима в главната роля във филма „Отец Савелий“. Занимава се с преподавателска дейност. Русенският театър носи неговото име. |
1932 г.
|
1932 г.
Роден е Иван Веселинов – български художник и режисьор. Той завършва Художествена академия. Започва с публикуване на карикатури във в.“Стършел“. Сътрудничи на Г. Симеонов при първите си изяви в анимационното кино – „Чиракът магьосник“ (1966 г.) и „Ромул и Рем“ (1968 г.). Дебютира като самостоятелен постановчик с „Въжеиграч“ (1969 г.). Негови филми са още: „Дяволът в църквата“ (1969 г.), „Наследници“ (1970 г.), „Малка дневна музика“ (1971 г.), „Страх“ (1973 г.), „Ръкоделие“ (1975 г.), „Ръчичка-ръкавичка“ (1977 г.), „Ла-ла-ла“ (1978 г.), „Патенцето и елхичката“ (1978 г.), „Пътникът“ (1979 г.), „Капричио“ (1980 г.), „Вундеркинд“ (1981 г.), „Фарс“ (1981 г.), „Вариации по Лафонтен“ (1983 г.), „Фокус“ (1984 г.), „Прогнози“ (1990 г.), „Кучешка история“ (1993 г.). През 1995 г. Веселинов е назначен за изпълнителен директор на САФ-София. |
1923 г.
|
1921 г.
|
1919 г.
Вестник „Воля“ е спрян от печат. Той е орган на Народнолибералната партия и се издава от учебното бюро при Военното министерство. Във “Воля”се поместват официални наредби и други материали на министерството. Излиза в София с редактори Ил. Димитров, Ив. Фичев, Хр. Хесапчиев и др. |
1917 г.
Родена е Женя Заимова (псевдоним Кристина Валди) – българска поетеса. Пише на български, английски и италиански език. Участва в оперни постановки, радио и тв програми. Съпруга е на Стоян Заимов. Първоначално емигрира в Италия, по-късно в САЩ. Публикува първите си стихотворения в края на 30-те години в списание „Звън“ и „Вестник на жената“. Тя е член на Световното дружество на поетите и почетен член на Кеймбриджката международна академия на поетите. Три пъти е носител на Калифорнийската награда за поезия (1985 г., 1988 г. – златна, 1989 г.- сребърна). В златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон се пази запис от рецитала на Заимова, изнесен там през октомври 1978 г. Нейни книги са: „Писма до Корадо Алваро“ (1956 г., на италиански език), „Светът на Валериано“ (1982 г., на италиански език), „Песни разпилени“ (1971 г.), „Щъркели“ (1972 г.), „Мартеници“ (1978 г.), „Тракийско злато“ (1981 г.), „Тъмната звезда“ (1985 г.), „Прокудената“ (1990 г., на български език), „Песен недопята“ (1997 г.). |
1916 г.
Писателят Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 г. Завършва Оксфордския университет и влиза в британската армия. През 1917 г. е ранен в битката за р. Сома, и е настанен за лечение в Италия, където пише първата си история “Хобит, или Дотам и обратно” (публ. 1936 г.). Автор е на фантастичната епопея “Властелинът на пръстените” (1954 г.) с авторски илюстрации, на “Силмарилион” (публ. след смъртта му), включва всички допълнения и приложения, останали извън трилогията (“Задругата на пръстена”, “Двете кули” и “Завръщането на краля”). Световната слава на Дж. Толкин формира литературно-общественото течение “толкинисти”. Началото му поставя първата дисертация върху трудовете на Толкин, защитена в Илинойския университет (1960 г.), следват още 6 англоезични изследвания (60-те години), 29 (70-те години), над 100 (80-те и 90-те години). |
1913 г.
През януари 1913 г. в Цариград се извършва държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановяват преговорите в английската столица и нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски при Чаталджа, Шаркьой и Булаир. Тези атаки обаче не довеждат до положителен резултат. Напротив, последват нови военни успехи на балканските съюзнички. Един от най-големите измежду тях е превземането на Одринската крепост от българските войски. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра. При това положение османското правителство се принуждава отново да поиска примирие. Със съдействието на Великите сили неговото предложение се приема с уговорката, че то ще удовлетвори проявените по-рано към империята искания за земите, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Преговорите започват отново в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт се слага официално край на войната (Лондонски мирен договор – 1913 г.). |
1910 г.
Роден е Любомир Димитров Андрейчин – български учен, езиковед, общественик и публицист. През 1934 г. той завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1936 г. е доктор на науките на Ягелонския университет. От 1945 г. той е преподавател в катедрата по български език на Софийския университет, а от 1950 г.- професор. От 1957 г. Андрейчин е директор на Института за български език. Основните му трудове са в областта на граматиката и стилистиката на съвременния български език. Има заслуги за разработване системата на времената на българския глагол и проучване езика на много български писатели. От 1951 г. е член -кореспондент на БАН. |
1909 г.
Родена е Мита Ганева Стойчева – българска народна певица. Тя е представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940-1942 г.). През 1942-1943 г. Стойчева пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. тя създава групата “Наша песен”. В репертоара и влизат хайдушки, любовни, исторически и любовно-битови песни. Част от текстовете на песните и са събрани в сборника “Гукнали сиви гълъби” (1953 г. ). По-известни песни, които тя изпълнява са: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др. |
1902 г.
Умира Георги Николов Консулов – български революционер и просветен деец, участник в национално-освободителното движение. Роден е в Пазарджик през 1840 г. Работи в Цариград и Пловдив. По-късно открива книжарница в родния си град. Близък сътрудник е на Васил Левски. Председател е на местния революционен комитет (1870-1874 г.) и на читалище “Виделина”. След разгрома на Априлското въстание отправя адрес до Цариградската конференция (1876-1877 г.) за решаване на българския въпрос. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е заточен в Измир. След Освобождението участва в управлението на Източна Румелия. Депутат е в VIII и IХ НС. |
1900 г.
През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. В резултат на бунтовете десятъка окончателно е заменен с поземлен през 1901 г. |
1896 г.
Върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО за обсъждане проект за реформи в Македония. Проектът се състои от 13 точки за реформи и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага. |
1882 г.
|
1879 г.
Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново. |
1873 г.
|
1866 г.
Умира Кристофър Якоб Бострьом – шведски философ идеалист. Под влияние на Кант и Хегел той разработва система за „персонален“ идеализъм, изходен пункт в която е самосъзнанието. Според него философията е наука за личността („Афоризми за душата и възприятията“, 1939 г.). Светът на феномените, дадени в опита, се противопоставя на света на „вещите сами по себе си, или идеите“ (в Платоновия смисъл) и тяхното познание е само рационално. Разривът между двете форми на познание се преодолява с понятието „двойствено съществуване“, те могат да имат и „пространствено-времево“ битие. Бострьом отхвърля понятието развитие. Смята, че обществото съществува в 2 форми: частна (семейство) и обща (народ). Идеалната обществена форма според него е конституционната наследствена монархия. Философските му възгледи оказват съществено влияние в Швеция през втората половина на ХIХ в. |
1859 г.
|
1857 г.
|
1841 г.
|
1832 г.
|
1687 г.
|
1630 г.
|
1471 г.
Умира Иржи Подебрад – чешки крал. След като преодолява съпротивата на пановете католици с подкрепата на дребното и средното дворянство и бюргерството, той води политика за укрепване на Чешката държава. Предлага проект за обединяване на европейските монарси, с което трябва да се ограничат интригите на Папството в международната политика, да се сплотят европейските държави срещу турската инвазия и да се обезпечи мирът в Европа. Политиката му среща враждебното отношение на Католическата църква, а самият той е осъден като еретик от папата през 1466 г. Срещу чешкия крал е създадена Зеленогорската конфедерация (1465 г.) – въоръжен съюз на чешки панове католици, поддържани от унгарския крал Матиаш Хуниади. През 1469 г. Хуниади е избран от част от пановете за чешки крал. В разгара на войната с конфедерацията Подебрад умира. |
1316 г.
|
1312 г.
Орденът се ползва от специалното покровителството на папа Бонифаций VIII, предшественикът на Климент V. Кралят и папата са в конфликт, заради данъците, наложени на френското духовенство. Стига се до заплаха за отлъчване на Филип IV Красивия от Църквата. Подкрепен от Генералните щати той отхвърля папските претенции за господство на духовната власт над светската, като чрез свои агенти държи Бонифаций VIII в изолация в градчето Анани в Италия След смъртта на Бонифаций под натиска на Франция за папа е избран архиепископът на Бордо – французинът Климент V. Той пренася папската резиденция в Авиньон. Макар че градът е извън кралския домен, преместването подчинява папската институция на френските крале. |