КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1312  – Папа Климент V свиква събор във Виена, на който разпуска Ордена на Тамплиерите. 1879 – По предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството. 1942 – Провежда се 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер.

ПРАЗНИЦИ:

2021 Стрелба в супермаркет в Боулдър , Колорадо, 10 убити.

2021 г. – Почива Татяна Лолова, българска актриса (р. 1934 г.)

2017 – Атентатът на Уестминстърския мост в Лондон .

2016 г. – Извършени са атентати в Брюксел на летището и на метростанция „Малбек“; 28 души загиват, 85 са ранени.

2009 г. – Създадена е политическата партия Либертас България.

2009 г. – Учредена е партията на българските емигранти Другата България.

2006 г. – Почива Христо Калчев, български писател (р. 1944)

2004 г. – Шейх Ахмед Ясин, духовният лидер на палестинската сунитска военна групировка Хамас, и неговите седем охранители са убити от израелските въздушни сили.

2002 г.


КНСБ организира национален протест срещу социалната политика на правителството.

Конфедерацията на независимите синдикати в България е основана на 17-18 февруари 1990 г., когато се провежда Учредителният й конгрес. Конгресът приема устав и платформа за работа. В своя устав КНСБ се определя като “доброволно обединение на самостоятелни и равноправни федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални, професионално-творчески и други организации със синдикална насоченост”. Конфедерацията си поставя за цел, в цивилизован диалог и чрез натиск, при необходимост, да отстоява ценностите на синдикализма и да налага европейски модел на индустриални отношения. От 1995 г. КНСБ е член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/ и на Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/.

 

 

2002 г.


Приключва официалното посещение на премиера Симеон Сакскобургготски в Австрия, където открива Българо-австрийски бизнес клуб, среща се с канцлера Волфганг Шусел и изнася лекция.

 

 

2001 г.


Умира Уилям Хана – американски режисьор, пионер в анимацията. Заедно с партньора си Джоузеф Барбъра създава анимационните герои Фред Флинстоун, Том и Джери и др.

Сериалът “Том и Джери”, му донася седем “Оскара” и девет награди “Еми”.

 

 

2000 г.


В италианския парламент е създадена Асоциация на парламентаристи приятели на България с около 40 депутати.

 

 

1995 г.


В Казахстан успешно се приземява космическият кораб „Съюз ТМ-20“. Командири са Александър Викторенко, Валерием Поляков и Елена Кондакова. Поляков поставя нов рекорд за най-продължителен престой в космоса – 437 денонощия, а Кондакова поставя рекорд за жени – 169 денонощия.

 

 

1988 г.

Умира Драган Павлов Ничев – български литературен критик, писател и преводач. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1963 г.). Работи като учител в Димитровград (1963-1964 г.), в Копривщица (1964-1967 г.), редактор е във в. „Пулс“ (1968-1972 г.), в отдел „Критика“ на сп. „Пламък“ (1972-1988 г.). Дебютира през 1962 г. в сп. „Пламък“. Автор е на статии, рецензии, очерци за съвременната българска проза, поезия и литературна критика. Превежда от руски език. Съчинения: „Профили и етюди“ (1977 г.), „Чудомир. Литературнокритически очерк“ (1980 г.), „Генчо Стоев. Литературна анкета“ (1983 г.), „Ефрем Карамфилов. Литературна анкета“ (1985 г.), „Насрещен сценарий. Фейлетони и миниатюри“ (1988 г.).

 

 

1984 г.

Умира Славчо Красински – български поет. След Септемврийския селски бунт 1923 г. семейството му се установява в София. Завежда отдел “Детска литература” в Министерството на народното просвещение (1937-1940 г.), работи като драматург в Пловдивския (1940-1944 г.), Бургаския и Шуменския театри (1951-1952 г.). Първата си стихосбирка “Вистрел” издава през 1929 г. Печата в сп. “Златорог” (стиховете му излизат в стихосбирката “Зелени облаци”, 1938 г.). Автор е на произведения за деца и драми в стихове (“Призори”, “Фиданките цъфтят”, “Чутна Яна”, “Бели нощи” и др.).

 

 

1983 г.

Умира Теодосий Тодоров Атанасов – български писател. Той е редактор на първия студентски в.“Студентска мисъл“ (1924 г.). Заедно с Н. Никитов редактира библиотеките „Велики българи“ (1935-1945 г.), „Български царе“ (1937-1945 г.) и „Художествено историческо четиво“ (1940 г.). Пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Автор е на: „Малък свят“ (1929 г.), „Петър Делян“ (1929 г.), „Бан Янука“ (1934 г.), поредица „Велики българи“ (1935, 1938 г.), „Дунавски разкази“ (1938 г.), „Предисторически човек“ (1940 г.), „В Асиро-Вавилония“ (1940 г.), „Евреи“ (1941 г.), „Даме Груев“ (1942 г.), „Крали Марко“ (1945 г.), „Пламък в огнището“ (1947 г.), „Бачо Киро“ (1955 г.), „Опълченци“ (1960 г.), „През Балкана“ (1962 г.).

 

 

1983 г.

Хаим Херцог е избран за президент на Израел. Той е държавен глава до 1993 г.

 

 

1979 г.


Карикатуристът Тодор Цонев е освободен от затвора и е поставен в творческа изолация.

На 16 март същата година художникът, автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му е арестуван, а органите на сигурността правят обиск в дома му и изземват карикатурите му.

 

 

1972 г.


Великобритания въвежда пряко управление в Северна Ирландия, разпускайки парламента в Белфаст.

Северна Ирландия е една от четирите съставни части на Обединеното кралство. Състои се от шест графства и е единствената част от Обединеното кралство със сухоземна граница с друга страна (Република Ирландия). Северна Ирландия заема 14,139 km², една шеста от целия остров, и има население от 1,685,000 (данни от април 2001 г.), или между една трета и една четвърт от това на цяла Ирландия. Столицата е Белфаст (276,459 жители), а други големи градове са Дери (или Лондондери), Нюри, Арма и Лисбърн.

 

 

1968 г.


Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване, която е втора след 1925 г. Тя се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Спогодбата влиза в сила през март 1969 г., защото едва тогава турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено.

 

 

1965 г.


САЩ обявяват, че са използвали газово оръжие във Виетнам. Виетнамската война се води от 1957 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга.

 

 

1963 г.


В Англия излиза първият албум на “Бийтълс” – “Please, Please Me”.

Групата е основана в Ливърпул, Англия, в началото на 60-те години в състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън – китара, вокал, ситар, Ринго Стар – ударни, вокал, Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.), Пит Бест – ударни (до 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Джордж Харисън. Сменят названията на групата на „Johny and the Moondogs“, „Long John and the Silver Beatles“. Свирят в ливърпулските клубове „Казба“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия. Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия, самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън. След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г. През 1962 г. Бест е заменен с Ринго Стар. „Бийтълс“ започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „бийтълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. След разпадането всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на „Бийтълс“ търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места на английския фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г. са: “Please, Please Me”(1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „А Hard Day’s Night “ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965 г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „A Collection of Beatles’ Oldies“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1968 г.), „Abbey Road“ (1969 г.), „Let it Be“ (1970 г.). Други албуми: „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „CD Singles Collection“ (1999 г.); „1962 Live At The Star Club in Hamburg“ (2000 г.), „The Beatles 1” (2001 г.).

 

 

1961 г.

Умира Николай Осипович Масалитинов – театрален деец, артист, режисьор от руски произход. Брат е на руската актриса В. О. Масалитинова. През 1907 г. той завършва школата при Малий театър при А. Федотов. От 1907 до 1919 г. е артист в Московския художествен академичен театър. Играе в “От ума си тегли”, “Месец на село”, “Вишнева градина”, “Три сестри”, “На дъното” и др. През 1924 г. посещава България и приема поканата да работи в Народния театър, в който е главен режисьор (1925-1944 г.) и режисьор от (1944- 1961 г.). Поставя “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Ревизор”, “Без зестра”, “Живият труп”, “Врагове”, “На дъното”, “Платон Кречет”, “Майстори”, “Албена”, “Боряна”, “Милионерът”, “Вражалец”, “Златната мина”, “Подвигът”, “Царска милост”, “Калин Орела” и др. Играе в “Тартюф”, “От ума си тегли”, “Пред залез слънце”. През 1925 г. открива драматична школа към Народния театър. Преподавател, а от 1949 г. професор по актьорско майсторство в Държавното висше музикално училище. Играе ролята на княз Горчаков във филма “Героите на Шипка” (1955 г.).

 

 

1959 г.


Роден е Жан Виденов – български политик. Завършва английска езикова гимназия в Пловдив, а след това специалност „Международни икономически отношения“ в МГИМО, Москва – 1985 г. Работи в корпорация „Биотехника“ – Пловдив и в БССП „Автоелектроника“ 1985-1986 г. Секретар е на Четвърти районен комитет на ДКМС – Пловдив 1986-1989 г. Секретар е на градския комитет на ДКМС – Пловдив от 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Член е на БСП от 1983 г. Член е на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП 1990-1996 г. Председател е на БСП от декември 1991 г. до декември 1996 г. Депутат е в VII Велико народно събрание (Парламентарна група на БСП). Депутат е в XXXVI и XXXVII Народно събрание (Парламентарна група на Демократичната левица). Министър-председател e на Република България от януари 1995 г. до януари 1997 г. Член е на движение „Открит форум“ от 1998 г. Ръководител е на фондацията “Европейски социални ценности”. През 1998 г. издава книгата “Отвъд политическия театър”.

 

 

1957 г.


Американската лекарска асоциация публикува изявление, в което се твърди, че цигареният дим предизвиква рак.

 

 

1950 г.


Роден е Горан Брегович – босненски композитор и музикант. Започва музикалната си кариера през 1966 г. като басист в групата „Bestije“. През следващите 3 години е член на групата „Kodeks“, а през 1971 г. се присъединява към ъндърграунд триото „Mica, Goran and Zoran“, 3 години по-късно създава групата „Bijelo Dugme“ . След разпадането на „Bijelo Dugme“ (1988 г.) работи самостоятелно върху създаването на филмова музика. През 1978 г. пише музика към филма на Мика Милошевич „Nije Nego“. Заедно с режисьора Е. Костурица създава музиката към филмите: „Циганско време“ (1989 г.), „Аризонска мечта“ (1993 г.), „Ъндърграунд“ (1995 г.) и „Черна котка, бял котарак“ (1998 г.). Дискография: „Temps des Gitans“ (1990 г.), „Queen Margot“ (1995 г.), „Silence of the Balkans“ (1998 г.), „Ederlezi“ (1998 г.), „Arizona Dream“ (1999 г.), „Songbook“ (2000 г.), „Bijelo Dugme“, vol. 2 (2000 г.), „Underground“ (2000 г.), „World of Gypsies“ (2001 г.), „Tales&Songs From Weddings&Funerals“ (2002 г.).

 

 

1946 г.

Умира Димитър Николов Найденов – български публицист. През 1917 г. той завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в редакцията на в.“Работнически вестник“ като външнополитически редактор. Отлично владее руски, френски, немски, английски и италиански език. Лежи в затвора и след освобождаването си е в редактор на в.“Лъч“ и в. „Звезда“ (1923-1924 г.), където печата поредицата „Писма от Германия“. Автор е на политически фейлетони в сп. „Звънар“ (1924-1925 г.). От 1926 до 1928 г. Найденов е главен редактор на в.“Новини“. Многократно е арестуван поради провали в ЦК на Компартията. От 1930 г. той завежда „Международна информация“ на в.“Ехо“, известно време е и негов главен редактор. Основател и главен редактор е на в. „Поглед“, а за периода 1933-1934 г. работи във в. „Вик“. Сътрудничи на списанията „Звезда“ и „Нова литература“ и в.“Литературен преглед“. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на в. „Работническо дело“ и на в. „Свобода“. Последните години от живота си прекарва в Своге.

 

 

1945 г.


В хода на Втората световна война български, югославски и съветски войски ликвидират германския пробив в полосата на 3-а югославска армия при с. Валпово.

 

 

1945 г.


В Кайро, Египет е създадена Лига на арабските страни. Тя обединява 21 държави: Алжир, Бахрейн, Джибути, Египет, Йордания, Ирак, Йемен, Катар, Кувейт, Ливан, Либия, Мавритания, Мароко, Обединените арабски емирства, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис и Организацията за освобождение на Палестина (1985 г.). Уставът на лигата предвижда укрепване на отношенията между държавите членки, координация на политическата дейност за защита на интересите им, независимост и суверенитет. Предвижда се също тясно сътрудничество в областта на икономиката, финансите, културата и др. Лигата забранява използването на сила за регулиране на споровете, изисква уважение на съществуващите в страните режими на управление. Висш орган на Лигата е Съветът, съставен от представители на държавите членки. Той се свиква два пъти в годината. Решенията му са задължителни единствено за държавите, които са ги гласували. Работните органи се наричат Постоянни комитети по политическите, икономическите, социалните, военните и други въпроси. Изпълнителен орган е Генералния секретариат, начело с генерален секретар, избиран за срок от 5 години.

 

 

1942 г.


Провежда се 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер. Фюрерът настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Сърбия.

 

 

1939 г.


В хода на Втората световна война Германия окупира град Мемел (днес град Клайпеда, Литва. Основан от тевтонците през 1252 г. под името Мемел).

 

 

1939 г.

Роден е Атанас Киряков Атанасов – български режисьор, утвърдил се в документалното и детското игрално кино. Най-известните му филми са „Концерт за флейта и момиче“ (1979 г.) и двусерийният документален епос „Лагерите“ (1990г.).

 

 

1933 г.

Умира Сава Петров Огнянов – български драматичен артист. Той завършва гимназия в Русе, а драматична школа – в Мюнхен и Берлин. През 1904 г. се връща в България и дебютира в ролята на Франц Мор („Разбойници“ от Шилер). Играе още: д-р Ранк („Нора“), Иван-Асен („Борислав“), Хамлет и Кралят („Хамлет“), Цезар („Цезар и Клеопатра“), Тоз („Тоз, който получава плесници“), мандарините Ма („Тебеширеният кръг“) и др. През 1910-1912 г. Огнянов посещава някои от най-известните театри в света-във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва. През 1920 г. е в Италия, където се снима в главната роля във филма „Отец Савелий“. Занимава се с преподавателска дейност. Русенският театър носи неговото име.

 

 

1932 г.


БЗНС-Оранжев се обединява със земеделците на Стоян Златев в Български земеделски народен съюз „Г. Марков“. Съюзът обединява десните сили в земеделското движение. Известен е още под името „Сердика“. БЗНС-“Г.Марков” се обявява за правна сигурност, за общ културен и стопански подем и самостоятелно земеделско управление. През ноември 1933 г. съюзът се разпада, а през февруари 1934 г. се обединява временно с „Врабча 1“ на Ст. Стефанов. След извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г. организационният живот на съюза замира. По-голяма част от неговите членове се включват в земеделската група „Орач“, която подкрепя монархическия режим.

 

 

1932 г.

Роден е Иван Веселинов – български художник и режисьор. Той завършва Художествена академия. Започва с публикуване на карикатури във в.“Стършел“. Сътрудничи на Г. Симеонов при първите си изяви в анимационното кино – „Чиракът магьосник“ (1966 г.) и „Ромул и Рем“ (1968 г.). Дебютира като самостоятелен постановчик с „Въжеиграч“ (1969 г.). Негови филми са още: „Дяволът в църквата“ (1969 г.), „Наследници“ (1970 г.), „Малка дневна музика“ (1971 г.), „Страх“ (1973 г.), „Ръкоделие“ (1975 г.), „Ръчичка-ръкавичка“ (1977 г.), „Ла-ла-ла“ (1978 г.), „Патенцето и елхичката“ (1978 г.), „Пътникът“ (1979 г.), „Капричио“ (1980 г.), „Вундеркинд“ (1981 г.), „Фарс“ (1981 г.), „Вариации по Лафонтен“ (1983 г.), „Фокус“ (1984 г.), „Прогнози“ (1990 г.), „Кучешка история“ (1993 г.). През 1995 г. Веселинов е назначен за изпълнителен директор на САФ-София.

 

 

1923 г.


Роден е Марсел Марсо – френски актьор-мим. Ученик е на режисьора Ш. Дюлен и актьора Е. Декро. През 1947 г. организира и ръководи (до 1960 г.) трупата “Съдружие на мимовете” в Париж. Централен персонаж на мимическия му театър е лирическият образ Бип.

 

 

1921 г.


Роден е Нино Манфреди – италиански актьор и режисьор. Той завършва юридическия факултет и Академията за драматични изкуства. Работи в “Пиколо ди Милано”. Изявява се в комедийни скечове в радиото, телевизията и естрадата. В киното е от 1949 г. – “Манастирът “Санта Клара”, “Върни се в Неапол”. През 50-те години Манфреди се утвърждава като един от най-големите комедийни актьори на Италия. Майстор е на трагикомичните интерпретации. Сред най-успешните му роли са участията му в “Палачът” (1963 г.), “Операция “Свети януари” (1966 г.), “Познавах я добре” (1967 г.), “Глава на семейството” (1967 г.), “Приключенията на Пинокио” (1971 г.), “Рим на аристократите” (1971 г.), “Ще го наречем Андрея” (1972 г.), “Розалино войник” (1972 г.), “Джеролимоно” (1973 г.), “Хляб и шоколад” (1974 г.), “Обичахме се толкова много” (1975 г.), “Груби, мръсни и зли” (1976 г.), “В името на краля – папа” (1978 г.), “Пачка банкноти” (1979 г.), “Играчката” (1979 г.), “Кафе еспресо” (1980 г.), “Кабаретната певица” (1986 г.), “Пилат Понтийски” (1988 г.), “Алберто експрес” (1990 г.), “Мима” (1991 г.), “Летящият холандец” (1994 г.), “Лунна сянка” (1995 г.), “Благодаря за всичко” (1998 г.), “Милано-Рим” (2001 г.).

 

 

1919 г.

Вестник „Воля“ е спрян от печат. Той е орган на Народнолибералната партия и се издава от учебното бюро при Военното министерство. Във “Воля”се поместват официални наредби и други материали на министерството. Излиза в София с редактори Ил. Димитров, Ив. Фичев, Хр. Хесапчиев и др.

 

 

1917 г.

Родена е Женя Заимова (псевдоним Кристина Валди) – българска поетеса. Пише на български, английски и италиански език. Участва в оперни постановки, радио и тв програми. Съпруга е на Стоян Заимов. Първоначално емигрира в Италия, по-късно в САЩ. Публикува първите си стихотворения в края на 30-те години в списание „Звън“ и „Вестник на жената“. Тя е член на Световното дружество на поетите и почетен член на Кеймбриджката международна академия на поетите. Три пъти е носител на Калифорнийската награда за поезия (1985 г., 1988 г. – златна, 1989 г.- сребърна). В златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон се пази запис от рецитала на Заимова, изнесен там през октомври 1978 г. Нейни книги са: „Писма до Корадо Алваро“ (1956 г., на италиански език), „Светът на Валериано“ (1982 г., на италиански език), „Песни разпилени“ (1971 г.), „Щъркели“ (1972 г.), „Мартеници“ (1978 г.), „Тракийско злато“ (1981 г.), „Тъмната звезда“ (1985 г.), „Прокудената“ (1990 г., на български език), „Песен недопята“ (1997 г.).

 

 

1916 г.


Джон Толкин сключва брак с Едит Брат.

Писателят Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 г. Завършва Оксфордския университет и влиза в британската армия. През 1917 г. е ранен в битката за р. Сома, и е настанен за лечение в Италия, където пише първата си история “Хобит, или Дотам и обратно” (публ. 1936 г.). Автор е на фантастичната епопея “Властелинът на пръстените” (1954 г.) с авторски илюстрации, на “Силмарилион” (публ. след смъртта му), включва всички допълнения и приложения, останали извън трилогията (“Задругата на пръстена”, “Двете кули” и “Завръщането на краля”). Световната слава на Дж. Толкин формира литературно-общественото течение “толкинисти”. Началото му поставя първата дисертация върху трудовете на Толкин, защитена в Илинойския университет (1960 г.), следват още 6 англоезични изследвания (60-те години), 29 (70-те години), над 100 (80-те и 90-те години).

 

 

1913 г.


В хода на Балканската война българското правителство прави постъпки чрез Русия за спиране на военните действия с Турция.

През януари 1913 г. в Цариград се извършва държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановяват преговорите в английската столица и нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски при Чаталджа, Шаркьой и Булаир. Тези атаки обаче не довеждат до положителен резултат. Напротив, последват нови военни успехи на балканските съюзнички. Един от най-големите измежду тях е превземането на Одринската крепост от българските войски. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра.

При това положение османското правителство се принуждава отново да поиска примирие. Със съдействието на Великите сили неговото предложение се приема с уговорката, че то ще удовлетвори проявените по-рано към империята искания за земите, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Преговорите започват отново в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт се слага официално край на войната (Лондонски мирен договор – 1913 г.).

 

 

1910 г.

Роден е Любомир Димитров Андрейчин – български учен, езиковед, общественик и публицист. През 1934 г. той завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1936 г. е доктор на науките на Ягелонския университет. От 1945 г. той е преподавател в катедрата по български език на Софийския университет, а от 1950 г.- професор. От 1957 г. Андрейчин е директор на Института за български език.

Основните му трудове са в областта на граматиката и стилистиката на съвременния български език. Има заслуги за разработване системата на времената на българския глагол и проучване езика на много български писатели. От 1951 г. е член -кореспондент на БАН.

 

 

1909 г.

Родена е Мита Ганева Стойчева – българска народна певица. Тя е представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940-1942 г.). През 1942-1943 г. Стойчева пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. тя създава групата “Наша песен”. В репертоара и влизат хайдушки, любовни, исторически и любовно-битови песни. Част от текстовете на песните и са събрани в сборника “Гукнали сиви гълъби” (1953 г. ). По-известни песни, които тя изпълнява са: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др.

 

 

1902 г.

Умира Георги Николов Консулов – български революционер и просветен деец, участник в национално-освободителното движение. Роден е в Пазарджик през 1840 г. Работи в Цариград и Пловдив. По-късно открива книжарница в родния си град. Близък сътрудник е на Васил Левски. Председател е на местния революционен комитет (1870-1874 г.) и на читалище “Виделина”. След разгрома на Априлското въстание отправя адрес до Цариградската конференция (1876-1877 г.) за решаване на българския въпрос. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е заточен в Измир. След Освобождението участва в управлението на Източна Румелия. Депутат е в VIII и IХ НС.

 

 

1900 г.


Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. На 5 март е проведен земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък, който прераства във въоръжен бунт.

През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. В резултат на бунтовете десятъка окончателно е заменен с поземлен през 1901 г.

 

 

1896 г.

Върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО за обсъждане проект за реформи в Македония. Проектът се състои от 13 точки за реформи и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага.

 

 

1882 г.


Конгресът на САЩ забранява многоженството.

 

 

1879 г.


По предложение на проф. Марин Дринов Учредителното събрание обявява София за столица на Княжеството.

Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново.

 

 

1873 г.


В Пуерто Рико е забранено робството.

 

 

1866 г.

Умира Кристофър Якоб Бострьом – шведски философ идеалист. Под влияние на Кант и Хегел той разработва система за „персонален“ идеализъм, изходен пункт в която е самосъзнанието. Според него философията е наука за личността („Афоризми за душата и възприятията“, 1939 г.). Светът на феномените, дадени в опита, се противопоставя на света на „вещите сами по себе си, или идеите“ (в Платоновия смисъл) и тяхното познание е само рационално. Разривът между двете форми на познание се преодолява с понятието „двойствено съществуване“, те могат да имат и „пространствено-времево“ битие. Бострьом отхвърля понятието развитие. Смята, че обществото съществува в 2 форми: частна (семейство) и обща (народ). Идеалната обществена форма според него е конституционната наследствена монархия. Философските му възгледи оказват съществено влияние в Швеция през втората половина на ХIХ в.

 

 

1859 г.


В Мелбърн (Австралия) е основана първата в света партия на работническата класа – Политическа трудова лига на Виктория.

 

 

1857 г.


Роден е Пол Думер – френски политик. От 1896 до 1902 г. е генерал-губернатор на Индокитай, а от 1931-1932 г. – президент на Франция. Убит е от руския емигрант Гургулов при откриването на една писателска изложба. По време на Първата световна война и четиримата му сина загиват на бойното поле.

 

 

1841 г.


В САЩ е патентовано производството на скорбяла. Тя е продукт на фотосинтезата, образува се в зелените растения от въглероден двуокис и вода (асимилация). Нишестето е основна въглехидратна храна за човека и животните. При изгаряне 1 г нишесте дава 4 ккал. Технически се получава от царевица, картофи, пшеница или ориз. Чистото нишесте се продава като бял прах или на късчета с различна форма. Неизолирано нишесте в големи количества се използва под формата на житни зърна, брашно, хляб, фураж и други за получаване на спирт, бира и други алкохолни напитки.

 

 

1832 г.


Умира Йохан Волфганг фон Гьоте – германски поет. Роден е на 28 август 1749 г. Ваймарския херцог Карл Август го назначава за свой съветник, а по-късно – за свой министър. С Ф. Шилер го свързва творческо приятелство, което продължава 10 години. Автор е на творбите: „Фауст“ (1770-1808 г.), „Страданията на младия Вертер“ (1774 г.), „Херман и Доротея“, „Вилхелм Майстер“, „Ифигения в Таврида“, „Егмонт“, „Тасо“, „Гьоц фон Берлихинген“ и др. Той е учен естественик – „Теория за цветовете“, „Метаморфозата на растенията“, „Оптика“ и др.

 

 

1687 г.


Умира Жан Батист Люли – френски композитор от италиански произход. Той е основоположник на френската националната оперна школа. Живее в Париж от 14-годишна възраст. Там се занимава с музика под ръководството на френски органисти, свири на цигулка в придворния оркестър, съчинява арии. От 1653 г. Люли е придворен композитор. Автор е на много балети. Сътрудничи с Ж. Б. Молиер, като пише музика към негови комедии-балети. От 1672 г. Люли оглавява оперния театър в Париж („Кралска музикална академия“), получава монополното право върху оперните постановки във Франция. Създава т. нар. „лирична трагедия“ (свързана с класицизма в изкуството) – монументален музикален спектакъл върху антични митологични теми: „Алцест, или Тържеството на Алкид“ (1674 г.), „Тезей“ (1675 г.), „Атис“ (1676 г.), „Армида“ (1686 г.) и др.

 

 

1630 г.


Група пуритани се отправя от Англия към Америка, където те основават град Бостън. Днес град Бостън се намира в североизточната част на САЩ, столица и най-голям град на щата Масачузетс. Той е важно пристанище на Атлантическия океан и неофициален център на областта Нова Англия. Населението на града е около 589 000 души (2000 г.), а на градската агломерация около 5 700 000 души.

 

 

1471 г.

Умира Иржи Подебрад – чешки крал. След като преодолява съпротивата на пановете католици с подкрепата на дребното и средното дворянство и бюргерството, той води политика за укрепване на Чешката държава. Предлага проект за обединяване на европейските монарси, с което трябва да се ограничат интригите на Папството в международната политика, да се сплотят европейските държави срещу турската инвазия и да се обезпечи мирът в Европа. Политиката му среща враждебното отношение на Католическата църква, а самият той е осъден като еретик от папата през 1466 г. Срещу чешкия крал е създадена Зеленогорската конфедерация (1465 г.) – въоръжен съюз на чешки панове католици, поддържани от унгарския крал Матиаш Хуниади. През 1469 г. Хуниади е избран от част от пановете за чешки крал. В разгара на войната с конфедерацията Подебрад умира.

 

 

1316 г.


“Съвета на осемте мъдреци, поставени за надзор на корабоплаването и Черно море” в Генуа, взема решение с което на генуезките търговци се налагат строги забрани на дейността им с България и с българите. Нито един генуезец лично или с плавателен съд не може да посещава пристанището Созопол. Забранява се и издаването на каквито и да било документи за корабоплаване или търговия в българските селища. Българите могат “безнаказано да бъдат наказвани, оскърбявани, затруднявани и ощетявани в личности и вещи” от страна на поданиците на Генуа. Според документа тази търговска война е предизвикана от трудностите и ощетяванията създавани от българския владетел на генуезки търговци от колонията им в Кафа.

 

 

1312 г.


Папа Климент V свиква събор във Виен, на който разпуска Ордена на Тамплиерите. Той прави това под натиска на френския крал Филип IV Красивия. Кралят удържавява в подвластните му земи повечето от собствеността на ордена. Собствеността на ордена из Европа преминава към други църковни ордени.

Орденът се ползва от специалното покровителството на папа Бонифаций VIII, предшественикът на Климент V. Кралят и папата са в конфликт, заради данъците, наложени на френското духовенство. Стига се до заплаха за отлъчване на Филип IV Красивия от Църквата. Подкрепен от Генералните щати той отхвърля папските претенции за господство на духовната власт над светската, като чрез свои агенти държи Бонифаций VIII в изолация в градчето Анани в Италия

След смъртта на Бонифаций под натиска на Франция за папа е избран архиепископът на Бордо – французинът Климент V. Той пренася папската резиденция в Авиньон. Макар че градът е извън кралския домен, преместването подчинява папската институция на френските крале.