КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 21 АПРИЛ

103 полицейски служители в Панама са освободени от длъжност по обвинение, че са били замесени в случаи на корупция. Директорът на Националната полиция в Панама Роналдо Миронес заявява, че по всяка вероятност освободените служители са били свързани с наркогрупировки и други престъпни организации и всички те са предадени на правосъдието.

Камарата на представителите на Кралство Белгия приема законопроекта за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

Законопроектът е подкрепен от 115 депутати, 14 гласуват “против”, а един се е въздържал. Всички представители на фламандските крайни националисти от Влаамс Беланг се обявиха срещу законопроекта за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин приема делегация от Мексико, ръководена от заместник-министър Лурдес Аранда. Министър Калфин подчертава приоритетното значение за България на отношенията с Мексиканските щати. Той припомня богатата традиция на двустранните отношения във всички области и особено в сферата на културата и икономиката. Българският външен министър потвърждава желанието на нашата страна да бъде открито мексиканско дипломатически представителство в София и изрази надежда назначаването на почетния консул на Мексико Пламен Ралчев да бъде първа стъпка в това отношение.

От своя страна заместник-министър Аранда благодари за възможността да посети България и да се срещне с министър Калфин. Тя изрази съгласие с направените констатации и потвърди стремежа на Мексико да развива активно отношенията си с България във всички сфери от взаимен интерес. На срещата Лурдес Аранда изказва увереност, че присъединяването на България към Европейския съюз ще бъде допълнителен стимул за двустранния диалог.

В Братислава полицията щурмува дома на бившия премиер на Словакия Владимир Мечияр, обвинен в корупция.

Терористи отвличат пасажерски самолет ТУ-154, летящ по линията Душанбе-Москва.

С ракета изстреляна от руски самолет е убит първият чеченски президент Джохар Дудаев.

Като обществено-политическо движение е учреден Обединен демократичен център (ОДЦ). На 17 октомври 1992 г. се преименува в Обединен християндемократически център (ОХДЦ), и е регистриран през август 1993 г. ОХДЦ е член на СДС от февруари 1990 г. Член е и на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз. Съпредседатели на Обединения демократичен център са Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев. Пръв председател е Стоян Ганев. В изпълнителния съвет влизат Илко Ескенази, Стефан Софиянски и Александър Божков. Стоян Ганев е и пръв председател на ОХДЦ. От 29 април 1994 г. негов лидер е Стефан Софиянски, а от 20 август 1996 г. Екатерина Михайлова.

Сепаратистката организация “Тигри за освобождение на Тамил” е обвинена за експлозията на колата бомба, избухнала в столицата на Шри Ланка – Коломбо и убила 106 жертви.

Тамилските тигри са най-мощната група в Шри Ланка, основана през 1976 г. Използва както легални, така и нелегални методи за получаване на пари, снабдяване с оръжие и разпространяване на своите идеи за установяване на независима тамилска държава. „Тигрите“ започват въоръжения конфликт с правителството на Шри Ланка през 1983 г. В основата на борбата стои партизанска стратегия с използване на терористични тактики. Сред известните техни акции са покушението на терорист-камикадзе срещу президента Ранасингх Премадаси през 1993 г. и над индийския премиер Раджив Ганди през 1991 г.

Валери Андре става първата жена генерал във френската армия.

Умира Хуан Карлос Кастаниньо – аржентински живописец и график. През 1934 г. завършва Висшето национално художествено училище в Буенос Айрес. През 1938-1940 г. Кастаниньо работи в Италия, Франция и Испания. Представител е на аржентинския “нов реализъм”. През 1930-1940 г. заедно с Д. Сикейрос, А. Берни и други работи над монументални стенописи, главно върху теми от съвременния живот и историята на аржентинския народ. Той рисува стенописи в “Галерията на мира” (1945 г.), “Парижката галерия” (“Човек – Космос – Надежда”, 1959 г.), галерията “Обелиск” (“Пробуждаща се улица”, 1961 г.) и други обществени здания в Буенос Айрес.

Министерският съвет издава постановление „За преустройство на БАН и Софийския университет „Климент Охридски“. Създадени са единни центрове за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите от университета.

Родена е Адриана Дунавска – българска състезателка по художествена гимнастика. Тя дебютира на Европейското първенство във Флоренция (Италия) и печели златния медал в многобоя. На Световното първенство във Варна през 1987 г. със счупен крак печели злато на топка и става втора в многобоя. През 1988 г. Дунавска е абсолютна Европейска шампионка в Хелзинки, на Олимпиадата в Сеул същата година печели сребърен медал.

Подписана е спогодба между България и Австрия за премахване на визовия режим.

Извършен е военен преврат в Гърция. На власт идват “черните полковници”.

Превратът е подготвен от полковниците Георгиос Пападопулос, Николас Макарезос и Стилианос Патакос. Рано сутринта на 21 април танкова част, командвана от бригадир Патакос, влиза в Атина и превзема телефонната централа, радиостанцията и летището, обкръжени са парламентът и кралският дворец. Превратаджиите узурпират властта и сформират свое правителство, „признато“ още същия ден от монарха, пред когото то полага клетва. Започват арести на хиляди хора – министри, депутати, водачи на партии и „неудобни“ граждани. Извършена е чистка в полицията и ръководството на армията. Уволнени са много професори от университетите, а видни личности, в това число и съдии, губят постовете си. Задържаните са изтезавани по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други заминават на заточение по островите. Ключови позиции в държавния апарат заемат офицери, поддръжници на организаторите на преврата. Като цяло полковниците нямат ясна конструктивна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те твърдят, че спасяват „елинохристиянската цивилизация“ от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация. Това включва военно положение, тайна полиция, разпускане на парламента, преустановяване дейността на политическите партии и профсъюзите, възвеличаване ролята на армията, авторитета и дисциплината, строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете. Гърция изпада в международна изолация, тъй като европейските държави не одобряват режима на полковниците. През декември 1967 г. крал Константин II прави опит за контрапреврат, но търпи поражение и е принуден да избяга в Италия. Залезът на режима на полковниците в Гърция започва от първите месеци на 1973 г. Изолирана отвън и атакувана отвътре, през лятото на 1974 г. военната диктатура се изчерпва напълно.

Открит е Комбинатът за целулоза и хартия в гр. Мизия.

Новопостроеният град Бразилия е обявен официално от президента Жуселино Кубичек за столица на Бразилия. Градът е построен за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер. Постепенно гр. Бразилия изземва административните и политически функции от Рио де Жанейро. Една година по-късно, на същата дата, е открит Бразилският университет, а на 31 май 1961 г. е осветена и катедралата. През следващите години една след друга са изградени телевизионната кула (1967 г.), централната поща (1977 г.), градският парк (1981 г.) и централната банка (1981 г.). От 1987 г. град Бразилия е включен в листата на ЮНЕСКО със световните паметници на културата.

Завършва пленумът на ЦК на БКП, който одобрява „Основни положения за преустройство на образователната система, за по-тясно свързване на обучението и възпитанието на младежта с производителния труд“. Целта е да се създаде „нов тип средно училище с 12-годишен курс“, чиято главна задача да е подготовката на учащите се за участие в материалното производство и за следване във висшите училища.

СССР влиза в Юнеско.

В Чехия започва процесът срещу “буржоазните националисти”, сред които е и Густав Хусак.

За първи път се празнува Денят на секретарите (сега Професионален празник на администрацията).

Роден е Пламен Никифоров Джуров – български композитор, диригент и педагог. През 1975 г. завършва Музикалната академия в София, специалност „Пиано“ при проф. Мара Балсамова, „Композиция“ при проф. М. Големинов и „Дирижиране“ при проф. К. Илиев. От 1976 г. е диригент на Филхармонията в Плевен. През 1984 г. специализира при проф. Карл Йостеррайхер във Виена, а през 1985 г.- в Москва. От 1988 г.Джуров поема ръководството на камерен оркестър „Софийски солисти“. Има концерти в над 30 страни, участия в международни музикални фестивали, много записи, включително и на произведения, написани специално за „Софийски солисти“). Джуров е доцент в ДМА – София, председател е на УС на „Музикаутор“ и отговорен секретар на фондация „Борис Христов“. Негови творби са: „Вариации за симфоничен оркестър“, „Соната за пиано“, „Кончерто гроссо за струнни, ударни и пиано“, „Елегия“, „Токата“, „Фантазия“, „Оратория реквием за алт, поет, смесен хор и симфоничен оркестър“ по текстове на Г. Константинов, „Концерт за саксофон и симфоничен оркестър“ и др.

Отворена е Троице-Сергиевата лавра.

Троице-Сергиевата лавра е руски (мъжки) манастир, разположен в центъра на град Сергиев Посад в Московска област. Основан е от св. преподобни Сергий Радонежски, който около 1345 г. издига на това място малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Манастирът е разрушен през 1408 г. от хан Едигей, но скоро е възстановен и става център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства. През 1540-1550 г. е превърнат в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. Това му помага да удържи успешно полската обсада през 1608-1610 г. През XVI в. манастирът вече е почитан повече от останалите манастири в Московска епархия, и през 1744 г. получава статут на лавра. През средата на XVIII в. Троице-Сергиевата лавра става един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещава и Духовната академия. След Октомврийската революция от 1917 г. Троице-Сергиевата лавра е закрита (1920 г.), а манастирските сгради са дадени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища. Лаврата е върната на Руската православна църква през 1945 г. и манастирският живот е възобновен. Тя отново става център на духовното образование. В нея са разположени и повечето от административно-управленческите структури на Московската патриаршия, а към Академията е създаден самобитен църковно-археологически музей.

Умира Джон Мейнард Кейнс – най-влиятелният английски икономист на ХХ в. Икономическите му възгледи се оформят под влиянието на Маршал. За 1906-1908 г. Кейнс успешно взема изпитите за държавен чиновник и работи в Индия, след което чете лекции в Кеймбридж до 1920 г. и преподава в Кингс Колидж, Кеймбридж до края на живота си. Наред с основните си икономически трудове той е и издател на Икономик Джърнъл (1911-1945 г.), водещо английско икономическо списание. Кейнс работи и като съветник към Съкровищницата по време на двете световни войни. Той служи и в Кралската комисия по финансите и паричните въпроси на Индия (1913-1914 г.), в Комисията на Макмилън по финанси и индустрия (1929-1931 г.) и в Икономическия консултативен съвет (1930-1939 г.). Кейнс участва в ръководството на застрахователната компания и покровителства изкуството. В същото време е един от най-изтъкнатите колекционери на книги и пише по различни аспекти от обществения живот. Негови съчинения са: “Паричното обращение и финансите на Индия” (1913 г.), “Икономическите последици от Версайския мирен договор” (1919 г.), “Преразглеждане на договора” (1922 г.), “Трактат за паричната реформа” (1923 г.), “Трактат за парите” (1930 г.), “Обща теория на заетостта, лихвите и парите” (1936 г.).

Умира Валтер Модел – германски офицер, ген.-фелдмаршал (1944 г.) от Вермахта. Започва военна служба през 1909 г., участва в Първата световна война. От 1940 г. командва Трета танкова дивизия, воювала на Източния фронт. От януари 1942 г. до началото на 1944 г. командва Девета армия. Смятан е за “майстор на отбраната и настъплението”. Отнася се с особена жестокост към цивилното население и пленниците. През 1944-1945 г. командва войски в Западна Европа (Франция, Германия). През април Американските войски го обкръжават и той се застрелва.

Провежда се двудневна конференция в хотел „Империал“ във Виена. Там Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални прeтенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава през Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко-югославска граница. Това е т. нар „Виенска линия“. На Италия е предоставена за окупиране Западна Македония с градовете Тетово, Струга, Дебар, Кичево и Гостивар заедно с няколко села южно от Охрид. Целта е да бъде създадена „Велика Албания“. Според „Виенския протокол“ на Италия се предоставя за окупирана още Гюмендженско и Воденско, част от Леринско и Берско, Костурско и част от Кожанско в Югозападна Македония, както и Епир, Тесалия, Пелопонес, Евбея и островите на Кикладския архипелаг. България получава Охрид и Ресен.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се посочват само задължения, като компенсация за заетите български земи. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) германските войски завземат Лилехамер (Норвегия). Въпреки обявения неутралитет Норвегия е окупирана, а норвежкото правителство емигрира в Лондон. Организирано е съпротивително движение.

Подписан е втори таен българо-германски протокол за доставка на австрийска военна техника за България в размер на 45 млн. марки. Първият такъв протокол е подписан на 12 март 1938 г. Тогава доставката на военна техника е в размер на 30 000 000 марки.

Приет е гербът на Украйна.

В България Министерството на съобщенията се разделя на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

Образувано е първото безпартийно служебно правителство начело с Андрей Тошев, назначено с царски манифест. Макар и в напреднала възраст Тошев поема министър-председателския пост поверен му от цар Борис III и го заема до 23 ноември.

Андрей Тошев завършва естествени науки в Брюксел (Белгия), след което е учител в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, в родния си град Стара Загора. Преподава във Варна и във Военното училище в София. От 1903 г. преминава на дипломатическа работа. До 1905 г. е търговски агент в Битоля, за кратко време и в Цариград. След това е дипломатически агент в Цетине, Атина, Белград, Цариград и Виена. След поемането на управлението от Българския земеделски народен съюз си подава оставката и се отдава на публицистична дейност. Последните години от живота си посвещава на публицистиката. Автор е на редица съчинения, сред които: „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911 г.), „Балканските войни“ в 2 т. (1929-1931 г.), „Сръбско-българската разпра“ (1932 г.) и др.

Родена е английската кралица Елизабет II. Елизабет-Александра-Мери е от династията Уиндзор. Тя е дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. По време на Втората световна война помага в женските служби. През 1947 г. Елизабет II се омъжва за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън. Двамата имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). През 1952 г., след смъртта на баща си, Елизабет II заема британския престол. През 2002 г. Великобритания отбеляза 50 години от коронацията й.

Роден е Станислав Йосифович Ростоцкий – руски режисьор. От 1952 г. той работи в студия „Максим Горки“. Режисьор е на филмите „Земя и хора“ (1956 г.) , „Това се случи в Пенково“ (1959 г.) „Ще доживеем до понеделник“ (1968 г.), „Белият Бим Черното ухо“ (1977 г.). Военни филми – „Майски звезди“ (1960 г.), „На седемте вятъра“ (1962 г.), „А утрините тук са тихи …“ (1972 г.). На актьора Вячеслав Тихонов посвещава (под псевдонима Степан Степанов) филма портрет „Професия – киноактьор“ (1980 г.). Снима екранизации и исторически филми – „Герой на нашето време“ (1967 г.), „Ескадронът на летящите хусари“ (1981 г.), „И на камъните расте трева“ (1986 г.), „Из живота на Фьодор Кузкин“ (1989 г.).

Във Франция в битка с канадски самолети умира барон Манфред фон Рихтхофен.

Манфред фон Рихтхофен е германски офицер, пилот изтребител. Той е роден през 1892 г. По време на Първата световна война воюва на Западния фронт, където има 81 победи в единични въздушни боеве. Загива във въздушен бой в края на войната.

Роден е Антъни Куйн (псевдоним на Антони Рудолф Каксака) – американски актьор от мексикански произход. През 1936 г. дебютира в “Парола”. Играе второстепенни роли в уестърни на Сесил де Мил, в които пресъздава образи на мексиканци и индианци – “Човекът от равнината” (1937 г.), “Юниън Пасифик” (1939 г.). Най-добрите му изяви през този период са в “Кръв и пясък” (1941 г.), “Черният лебед” (1942 г.), “Инцидентът в Окс Боу” (1943 г.), “Бъфало Бил” (1944 г.). За участието си във филма “Пътят” получава “Оскар” за поддържаща мъжка роля. Куйн прави опити и в режисурата, като довършва последния филм на Сесил де Мил “Пиратът” (1958-1959 г.). Снима се още в: “Под три флага” (1951 г.), “Вива Сапата!” (1952 г.), “Одисей” (1954 г.), “Див е вятърът” (1955 г.), “Жажда за живот” (1956 г., “Оскар” за гл. мъжка роля), “Парижката Св. Богородица” (1957 г.), “Синдбад Мореплавателя” (1958 г.), “Последният влак от Гън Хил” (1959 г.), “Бели сенки” (1960 г.), “Реквием за един боксьор от тежка категория” (1961 г.), “ “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), “Обувките на рибаря” (1969 г.), “Последният воин” (1970 г.), “Дон Анжело е мъртъв” (1973 г.), , “Марсилски заговор” (1974 г.), “Мойсей” (1975 г.), “Прехвърлянето” (1978 г.), “Гръцкият тайфун” (1978 г.), “Децата на Санчес” (1979 г.), “Саламандър” (1981 г.), “Големият риск” (1982 г.), “Удовлетворението” (1985 г.), “Отмъщението” (1990 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Магьосникът” (1993 г.), “Разходка в облаците” (1995 г.), “Седемте прислужника” (1996 г.), “Седемте слуги” (1996 г.), “Кметът” (1996 г.), “Отмъщението” (2001 г.). През 1973 г. Антъни Куйн издава мемоарите “Първородният грях”, а след това пише романа “Мама Лучия”.

Роден е Марсел Камю – френски режисьор. Завършва Академията за изящни изкуства. Дебютира с антивоенния филм “Смъртта, прокраднала се тайно” (1956 г.). Следващите 2 филма снима в Бразилия – “Черният Орфей” (1958 г.) и “Пионери” (1961 г.). В тях се оформя етнографският му подход, характерен и за филмите “Райската птица” (1962 г.), “Песента на света” (1965 г.), “Живот през нощта” (1968 г.), “Нощни пастири” (1976 г.).

Умира Марк Твен (псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс) – американски писател, публицист и общественик. Той израства в градчето Ханибал (Мисисипи). От 18-годишна възраст се занимава с различни професии – лоцман по Мисисипи, златотърсач в Калифорния, писар и журналист. Марк Твен получава известност с разказа си “Знаменитата скачаща жаба от Калаверас” (1865 г.). През 1867 г. пътува из Европа, след което посещава Палестина. Негови романи са “Приключенията на Том Сойер” (1876 г.), “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Животът по Мисисипи”(1883 г.), “Принцът и просякът” (1882 г.), “Един янки в двора на крал Артур” (1889 г.), “Дневникът на Адам” (1904 г.), “Дневникът на Ева” (1906 г.) и др.

Американският изследовател Фредерик Кук предприема неуспешен опит да достигне Северния полюс. С помощта на кучешки впрягове той успява да стигне едва до 87 градуса северна ширина.

Фредерик Албърт Кук е роден през 1865 г. Той е син на немския лекар Теодох Кох. В САЩ фамилията му се трансформира в Кук. Първоначално Фредерик Кук работи като практикуващ лекар в Ню Йорк. През 1891 г. обаче животът му поема в друга посока, след като става участник в северногренландската експедиция на изследователя Робърт Пири. През 1897 г. Кук се включва в експедицията на белгиеца Андриен де Жерлаж в Арктика. Корабът не експедицията „Белжик“ е затиснат в арктическите ледове и екипажът бедства 13 месеца.

Фредерик Кук прави два опита да изкачи връх Маккинли, един от 4-те полярни първенеца – Гренландия, Антарктида, Северният полюс и връх Маккинли. По време на първия опит през 1903 г. върхът не е покорен, но експедицията на Кук успява да премине маршрут, който дотогава не е изследван. През 1906 г. Кук организира втора експедиция до върха. Целта отново не е постигната, но са извършени изследвания в огромен район на юг от върха. След връх Маккинли Кук насочва усилията си към овладяване на Северния полюс.

Умира Иван Петков Славейков – български учител, публицист, обществен и държавен деец. През 1871 г. завършва Робърт колеж в Цариград. След това работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). През 1878-1879 г. е главен училищен инспектор в Сливенска губерния. Иван Славейков заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар на Министерския съвет (1880-1881 г.) и кмет на София (1885 г.). Освен това е народен представител в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19.02.-25.04.1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Той е действащ член на БКД и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Като талантлив публицист сътрудничи на много вестници и списания, редактира вестниците “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Като кореспондент на чужди вестници Иван Славейков осведомява европейската общественост за османските зверства в България след Априлското въстание. През 1888 г. става главен редактор на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия и изпълнява задълженията си, въпреки че е подложен на насилие и терор. Съдят го за “оклеветяване и наскърбление на държавни чиновници”, “за обида на княза”, “за обида на Н. Начович” и го интернират. След това е дипломат в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.) и министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. Иван Славейков написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Псевдоними на Иван Славейков са Барон фон Бръмбал, Малък славей и Чуруликов.

Роден е Михаил Христов Попов – български оперен артист (бас). Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1923 г.), по-късно и консерваторията в Неапол и известно време концертира в Италия заедно с Б. Джили, Тито Скипа и др. Дебютът му е в Софийската опера на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел („Фауст“ от Ш. Гуно). Изпълнява основни басови партии в различни опери: Иван Сусанин („Иван Сусанин“ от М. И. Глинка), Зарастро („Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт), княз Гремин („Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски) и др.

Започва Испано-американската война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба. Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни моменти във войната. Испания губи богатите си колонии – Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови, които минават под суверенитета на САЩ.

Роден е Паул Карер – швейцарски химик органик. Установява структурата на редица пигменти и ги синтезира. Изследва витамините и алкалоидите. Доказва превръщането на каротина във витамин А. Пише “Курс по органична химия”. Получава Нобелова награда за химия за 1937 г.

Роден е Пърси Уилямс Бриджмън – американски физик и философ. В труда си „Логика на съвременната физика“ той лансира редица идеи, станали основа на операционализма. Ориентира се към начина, по който Айнщайн определя основните понятия на социалната теория за относителността. Бриджмън твърди, че значението на физичните понятия трябва да се определи чрез съвкупността от експериментални операции и главно чрез операциите за измерването. Носител е на Нобелова награда за 1946 г. за изследвания в областта на експерименталната физика.

Умира Жельо войвода (Желез Добрев Железчев) – български хайдутин. Участва в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията, а по-късно сам става войвода на чета. Хайдутува в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството и се заселва в с. Метличина, Варненско. 9 години по-късно се завръща в родното си село. Той доживява Освобождението и умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Моменти от хайдушките на Жельо войвода подвизи са отразени в повестта „Изгубена Станка“ от Илия Р. Блъсков.

Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия.

Васил Друмев е роден в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което с прекъсване продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски и взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията през 1862 г. Васил Друмев се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки и става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството – избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в Първото Велико народно събрание, възглавява българските правителства през 1879-1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил Климент се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и преследвания. Той се ползва с доверието на руските политически кръгове и през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за подобряване на българо-руските отношения, прекъснати през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Климент Браницки вижда, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия и съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася за признаването на българския владетел. Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест „Нещастна фамилия“ (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: „Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо“ (1864 г.), драмата „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872 г.) и пр.

Роден е Александър Павлов Малинов – български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.). Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия/дн. Ореховка, Бесарабия), след което завършва гимназия в Болград и право в Киев (1891 г.). През 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. заема министър-председателския пост и едновременно поема министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министерство на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918 г., 1931 г.). Освен това през 1931-1934 г. е председател на Народното събрание. Участва в политически борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново (1922 г.). Осъден е и е затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. Малинов напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на 20 март 1938 г. на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

Роден е Макс Вебер (Карл Емил Максимилиан) – германски социолог, историк и икономист. Неговите трудове в значителна степен определят насоката на развитие на социално-научното знание през ХХ в. От 1892 г. е частен доцент, след това екстраординарен професор в Берлин. От 1894 г. е професор по национална икономика във Фрайбург, от 1896 г. – в Хайделберг. От 1903 г. е почетен професор на Хайделбергския университет. От 1904 г. Вебер е издател, съвместно с Е. Яфе и В. Зомбарт, на „Архив на социалните науки и на социалната политика“. През 1909 г. основава и е член на управата на Немското социологично общество. През 1918 г. е професор по национална икономика във Виена. През 1919 г. той става съветник на немската делегация при Версайските преговори. От юни 1919 г. е професор по национална икономика в Мюнхен. Вебер има най-голям принос в такива области на социалното знание, като общата социология, методологията на социалното познание, политическа социология, социологията на правото, социологията на религията, икономическа социология, теорията на съвременния капитализъм. Разграничава четири типа социално действие: 1) целерационално – като предметите от външния свят и други хора се възприемат като условие или средство за действие, рационално ориентирано за достигането на собствените цели; 2) ценностно-рационално – определя се от осъзната вяра в ценността на определен начин на поведение като такова, независимо от крайния успех на дейността; 3) афективно – определя се от непосредственото чувство, от емоциите; 4) традиционно – подбужда се от усвоената привичка, от традициите. Категория от по-висш порядък е социалното отношение, т. е. устойчивата връзка на взаимноориентираните социални действия.

Роден е Цветан Цветков Радославов – български интелектуалец, общественик, просветен деец, д-р по философия и магистър на изящните изкуства. През 1878 г. той завършва класическа гимназия във Виена, а след това история и славистика във Виена и в Прага (1883-1888 г.). Участва в Сръбско-българската война като доброволец. Автор е на „Горда Стара планина“, написана вероятно между 1883-1885 г. По-късно песента е хармонизирана от Добри Христов и от 1964 г. е химн на България. Завършва философски науки в Лайпциг (1893-1898 г.) с докторат. Наричан е от приятелите и съвременниците си „последният енциклопедист“. Учителства в Габрово (1888-1893 г.) и София (1898-1928 г.). Притежава дарба на художник – най-известна картина: „Патриарх Евтимий се прощава с паството си“.

В духа на танзиматските реформи турското правителство изготвя нов „Закон за земите“. Законът определя категориите земи, формите на собственост, както и начините за придобиване, владеене и прехвърляне на земята в Турция. Официално законът влиза в сила от 6 юни 1858 г.

Роден е Георги Димитров Измирлиев (Македончето) – български революционер. Родният му град е Горна Джумая (Благоевград). Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния Македончето се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи – Търновски революционен окръг. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност – създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучава на военно дело. След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. На 25 май 1876 г. в Горна Оряховица Георги Измирлиев е обесен.

Състои се битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана. С това е извоювана независимостта на Тексас от Мексико.

Роден е Фридрих Вилхелм Август Фрьобел – германски педагог, теоретик на предучилищното възпитание, последовател на Й. Х. Пeсталоци. През 1837 г. открива първото предучилищно учреждение, наречено през 1840 г. от него “детска градина”, разработва теория за работата в нея и методика за подготовка на възпитателки за децата. Изхожда от схващането, че за правилното възпитание на детето са необходими организирани занимания в средата на връстници. Педагогическата система на Фрьобел изиграва положителна роля в развитието на теорията и практиката на предучилищното възпитание. Автор е на “Възпитание на човека …” (1826), “Майчини и гальовни песни” (1844) и др.

Умира принц Евгений Савойски – австрийски пълководец и държавник, фелдмаршал от 1693 г. и генералисимус от 1697 г. Той е син на принц Мориц Савойски, главен командир на швейцарските войски във френската армия. Постъпва като доброволец в австрийската армия и се проявява в сражението при Виена през 1683 г. с турците. От 1689 г. командва австрийските войски в Италия, където нанася редица поражения на французите. През септември 1697 г. в Унгария Евгений Савойски разбива турците при Зента и ги принуждава да сключат Карловицкия мир през 1699 г. По време на Войната за испанското наследство (1701-1714 г.) командва австрийските войски в Холандия и Италия и печели редица победи срещу френските и френско-баварските войски – при Хохщед, 1704 г., при Торино, 1706 г., при Малплак, 1709 г. Разбит е от френския маршал К. Л. Вилар при Денен през 1712 г. По време на австро-турската война (1716-1718 г.), командваните от Евгений Савойски войски разгромяват турците при Петроварадин през 1716 г. и превземат Белград през 1717 г. Като председател на Военния съвет от 1703 г. и след това на Тайния съвет на императора, значително влияе върху политиката, осъществява германизация на присъединените към Австрия територии. Като австрийския императорски наместник в Холандия (1714-1724 г.) потушава антихабсбургското движение. Евгений Савойски е привърженик на сътрудничеството с Русия и Прусия, против Франция. Основният принцип на неговата стратегия е съчетаване на решителните действия с много добра подготовка и умело съобразяване с обстановката. Провежда реформи в армията – подобрява командния състав, снабдяването и снаряжението на армията, увеличаване на числеността й и др. Принцът натрупва огромни богатства, построява във Виена разкошни дворци, събира уникална библиотека и богата колекция от паметници на изкуството.

В Англия се състои коронацията на Вилхелм III Орански и неговата съпруга Мария II Стюарт. Като управител на Холандия той осуетява нахлуването на френските войски в страната, като отваря шлюзовете, които наводняват цели области. Сваля от английския престол зет си Яков II в резултат, на което е провъзгласен за крал на Англия.

Роден е Мишел Рол – френски математик. От 1665 г. е член на Парижката АН. В съчинението си „Трактат по алгебра“ (1690 г.) той разработва метод за определяне на действителните корени на алгебричните уравнения, построен върху частен случай, т. нар. теорема на Рол. Автор е на изследвания върху решаването на линейни целочислени уравнения с две неизвестни. В началото на ХVIII в. подлага на критика смятането с безкрайно малки величини, предложено от Г. Лайбниц. Критиката на Рол предизвиква оживена дискусия сред европейските математици.

Владетелят на Фергана Захир ал-Дин Мохамед Бабур, потомък на Тимур и Чингиз Хан, заедно със своите 25 000 бойци побеждава милионната армия на делхийския султан Ибрахим и завзема Делхи. С това той слага началото на най-великата династия в Индия – тази на Великите моголи. Династията управлява Индия до завладяването на Делхи от Персите през 1739 г., като запазва своето влияние чак до 1858 г., когато британците свалят от власт Шах Бахадур II. След смъртта на Бабур на престола застава неговият син Хюмаюн.

Умира Хенри VII – крал на Англия от 1485 г. Той е основател на династията Тюдори. Заема престола като кандидат на Ланкастърите, след като побеждава Ричард III в битката при Босуърт от 22 август 1485 г., с която завършва войната на Червената и Бялата роза. Чрез редица действия Хенри VII ограничава могъществото на едрите феодали – конфискация на земите, разтуряне на военните дружини, създаване на извънредни съдилища. В интерес на зараждащата се буржоазия насърчава развитието на корабоплаването и външната търговия. По време на неговото управление са заложени основите на абсолютизма.

Роден е Улрих фон Хутен – германски хуманист, писател и политик. Той е представител на рицарското съсловие. Представител е на Ерфуртския кръжок на хуманистите, и е един от авторите на сатирите “Писма на мрачните хора” (1515-1517 г.), които разобличават схоластиката и моралното разложение сред духовенството. Хутен призовава за развитие на светската култура. С литературното си творчество и публицистиката си критикува католическите догми. В началото на Реформацията той се присъединява към опозицията, обединена около личността на Лутер. Призовава към открита война срещу папата и княжеската власт в Германия. Опитва се да насочи народния бунт срещу Рим в интерес на своето съсловие и участва в рицарското въстание (1522-1523 г.). След разгрома на въстанието се установява в Швейцария. Творчеството му включва памфлети, речи, инвективи, написани на латински език. Сред диалозите му се открояват “Вадиск, или Римската Троица” (1520 г.), “Разбойници” (1521 г.), а от сатирите – “Никой” (1521 г.).