КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 ФЕВРУАРИ

Умира Лев Александрович Кулиджанов – руски режисьор. Завършва ВГИК през 1954 г. Дебютира с “Дами” (1955 г.) по Чехов. С Яков Сегел и Г. Оганесян снима “Това започна и така …” (1956 г.) и “Домът, в който живея” (1957 г.). “Бащин дом” (1959 г.) и “Изгубената фотография” (1959 г.) са първите му самостоятелни филми. Кулиджанов открива за екрана Ю. Никулин – “Когато дървета бяха големи” (1962 г.). Със “Синята тетрадка” (1964 г.) прави опит в официозен дух да пресъздаде образа на Вл. И. Ленин в дните на подготовката на Октомврийската революция (1917 г.). Полага големи усилия, за да осъществи успешна екранизация по Достоевски – “Престъпление и наказание” (1970 г.). В “Звездната минута” (1975 г.) разкрива материализацията на човешката мечта – овладяването на космоса, подвига на учените и строителите, на Ю. Гагарин. Опитва се да избегне щампите и стереотипите в тв сериал “Младият Маркс” (1979 г.), след което става художествен ръководител на телевизионната документална поредица “ХХ век”. Лауреат е на наградата “Кинотавър” на президента на Русия за цялостно творчество (1999 г.). Други негови филми са: “Не е страшно да умреш” (1991 г.) и “Незабравки” (1994 г.).

Премиерът Симеон Сакскобургготски подписва заповедите за освобождаване на заместник-министъра на финансите – Атанас Кацарчев, на заместник-министъра на икономиката – Любка Качакова и на заместник-министъра на културата – Ганчо Карабаджаков. Заповедите са издадени на основание член 108, алинея 2 от Конституцията на България и член 23, алинея 6 от Закона за администрацията.

Умира Георги Минчев – български рокизпълнител, китарист и автор на текстове за песни, композитор. Минчев завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1968 г. и кинорежисура в IAD – Брюксел през 1977 г. Води радиопредаването “Песни на седмицата” (1980-1982 г.), телевизионното предаване “Едно от пет” (1982-1984 г.) и Младежкия конкурс за забавни песни (от 1980 г.). Пее от началото на 60-те години в дует с Бисер Киров. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с “Бъндараците”). През 1967 г. работи с “Щурците”, а през 1968-1969 г. със “Сребърните гривни”. В края на 70-те и през 80-те години Минчев възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS” в Белгия. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Георги Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей”, в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок” (1987 г.) и “Рокендрол ветерани” (1989 г.). Получава посмъртна награда на “Българския топ 50” за цялостно творчество (2001 г.).

Българският парламент ратифицира Рамковата конвенция за малцинствата със съпроводителна декларация.

Умира Жан Митри (Жан Рене Гетгелюк) – френски режисьор и киновед. Роден е на 7 ноември 1907 г. От 1925 г. участва в движението на киноклубовете, един от основателите на ИДЕК. Работи като сценарист с Абел Ганс и Марсел Л’Ербие. Актьор – “Нощ на кръстопътя” (1932 г.), и режисьор експериментатор – “Пасифик 231” (1949 г.), “Образи по Дебюси” (1951 г.), “Механична симфония” (1953 г.). Главният му теоретичен труд е “Естетика и психология на киноизкуството” (1963-1965 г., в 2 тома), в който анализира свойствата на “изображението като такова”, функцията и ролята на монтажа, формата и жанровете на различни филми. Според Митри киноизображението е двойник на действителността, неин “аналог”. Монтажът му придава значение, произтичащо от логиката на самото “битие”, конструиращо филма, повествованието и пространствено-времевата организация на филма се явяват необходими условия за придаване на значение на изображението. Като цяло теорията на Митри е ориентирана към реалистичното кино.

Умира Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев) – български литературен теоретик, историк и критик. Той завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1941 г.), член е на БОНС и един от редакторите на в. „Академик“. Редактира сборника „Жажда“ (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. Пантелей Зарев е доцент в СУ от 1947 г., а от 1950 г. е професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата. В периода 1968-1972 г. е ректор на СУ, а в периода 1951-1960 г. е заместник-директор на Института за литература при БАН. Пантелей Зарев е председател на Съюза на българските писатели от 1972 г. Той работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: „По крайбрежието“ (1939 г.), „Боян партизанинът“ (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: „Класика и съвременност“ (1961 г.), „Панорама на българската литература“ – I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“ (1969 г.), „Народопсихология и литература“ (1970 г.), „Богатството на гения“ (1977 г.), „Теория на литературата“ (2 т., 1979-1981 г.), „Българска класика“ (2 т., 1986-1987 г.), „История на българската литературна критика“ (т. 1, 1989 г.).

Умира Георги-Асен Димитров Дзивгов – български поет и преводач. Завършва Френски колеж, след което следва литература и философия в Париж (1931 г.). Пътува из Европа и Америка и работи в български легации в Париж, Милано, Анкара, Техеран. Дзивгов е първи секретар в Министерството на външните работи (1936-1948 г.), и началник-отделение (1949-1955 г.). Активен сътрудник е на списание „Златорог“. Превежда на френски език големите български поети и съвременни произведения на Д. Димов, А. Гуляшки. Съчинения: „Етюди. Стихотворения“ (1927 г.), „Poetes bulgares. Превод и критика“ (1927 г.).

Открит е миннообогатителният комплекс „Елаците“ – медно находище в Стара планина, до Пирдоп и Златица, в северния край на Панагюрската рудна зона. Добиват се пирит, халкопирит, молибден и др.

Умира Живко Тръпков Ошавков – български учен, философ и социолог. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1936 г.) и социология в Сорбоната, Франция (1939 г.). Доцент е по марксистко-ленинска философия в СУ (1948-1954 г.). Завежда отдел „Култура“ при МНП (1944-1945 г.) и сектор „Наука и образование“ при ЦК на БКП (1949 г.). Ошавков е старши научен сътрудник I степен (професор) от 1961 г. Основател и първи директор е на Института по социология при БАН (1968-1973 г.). Учредител и председател е на Българското социологическо дружество (днешна Асоциация) (1959-1982 г.). Вицепрезидент е на Международната социологическа асоциация (1970-1974 г.). Съчинения: „Историческият материализъм и социологията“ (1958 г.), „Главни етапи и закономерности на изграждането на комунистическото общество“ (1962 г.), „Методологически проблеми на социологическите изследвания“ (1963 г.), „Теория и методика на социологическото изследване“ (на руски език, 1970 г.), „Социологията като наука“ (1970 г., 1984 г.), „Тезаурус за информация от емпирични социологични изследвания“ (1983 г.), „Проблеми на единната система на социологическата информация“ (1983 г. ) и др.

Израел открива първото си посолство в арабска държава (Египет).

В предаването „Всяка неделя“ на Българската телевизия за първи път е включена рубриката „Събеседник по желание“. До края на годината в нея участват Григор Вачков, Никола Гюзелев, Въло Радев, Елисавета Багряна, Веселин Андреев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Андрей Гуляшки.

За пръв път в пустинята Сахара пада сняг.

Умира Михаил Арнаудов – български фолклорист, литературен историк, етнограф. Член е на Украинската академия на науките и на литературната академия „Петьофи“. Арнаудов е доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Следва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1895-1898 г.), специализира в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.), в Прага (1903-1904 г.), където защитава докторат по философия, славянска филология и индология. От 1908 г. е редовен доцент, а от 1919 г. – редовен професор по сравнителна литературна история. Арнаудов е декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922 г.) в СУ, директор е на Народния театър (1926 г.), ректор е на СУ (1935-1936 г.), председател е на БАН. Има повече от 50 монографии, посветени на Паисий, Неофит Бозвели, В. Априлов, Ив. Селимински, Г. С. Раковски, Л. Каравелов и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Ив. Вазов, П. К. Яворов, К. Христов, Й. Йовков, Д. Дебелянов и др.

Умира Станимир Лилянов – български писател, автор на разкази, повести, очерци, посветени на антифашистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Русе, след което учителства в с. Обреник, Плевенско. Участник е в Първата световна война. Започва да пише по време на войната, но първите му публикации са от 1924 г. Лилянов завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”(1920 г.). Адвокат е в Русе и в София. Защитава Гео Милев по делото за поемата „Септември“. По време на Отечествената война Лилянов е доброволец на фронта. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952 г.), директор е на изданията „Български писател“ (1954-1957 г.), „Техника“ (1958 г.). Автор е на: „Ламя“ (1925 г.), „Към победа“ (1948 г.), „Преходно време“ (1954 г.).

Върховният съд на щата Калифорния отменя смъртното наказание.

Квебекски сепаратисти взривяват бомба в Монреалската търговска борса, 27 души са ранени.

Китаристът Дейвид Гилмор заменя Сид Барет в групата “Пинк Флойд”, след като Барет, който е и неин основател, се увлича по наркотиците.

“Пинк Флойд” (Pink Floyd) е музикална английска рокгрупа, основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет – китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт – клавишни; Роджър Уотърс – бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън – ударни; Дейвид Гилмор – китара, вокал (от 1968 г.). Основател на групата, която в началото се нарича „Сигма 6”, „Ти сет“, „Мегадет“, „Скриймин абдабс“, е Р. Уотърс (студент по архитектура). Новото име е свързано със солиста Сид Барет. Първият сингъл е записан през 1967 г. („Арнълд Лайн“).

Гамбия е провъзгласена за независима държава.

Република Гамбия е държава в Западна Африка. Площта и е 11 300 кв. км. Населението и е около 900 000 души (по данни от 1996 г.). Официален език е английският. Столица – Банджул. Глава на държавата и правителството е президентът. Законодателен орган – Палата на представителите. Открита е от португалците през 1455-1456 г. През 1783 г. Франция признава правото на Великобритания да завземе по-голяма част от страната. През 1902 г. завършва окончателното колонизиране на Гамбия. На 18 февруари 1965 г. е провъзгласена независимостта на държавата в състава на Общността. Член е на Организацията за Африканско единство и член на ООН от 1965 г.

Робърт Кенеди заявява, че армията на САЩ ще остане във Виетнам, докато оттам бъде изгонен и последният комунист. Робърт Кенеди е брат на Джон Ф. Кенеди. От 1957 г. Робърт Кенеди заема отговорни длъжности в държавния апарат на САЩ. През 1961 г. е министър на правосъдието в кабинета на Джон Ф. Кенеди. Известно време е на този пост и в кабинета на Л. Б. Джонсън (до 1964 г.). От 1965 г. е сенатор от щата Ню Йорк. Един от лидерите е на либералното крило на Демократическата партия. Робърт Кенеди се обявява против виетнамската политика на правителството на Джонсън. През 1968 г. той оповестява за намерението си да се кандидатира за поста президент на САЩ от Демократическата партия, но е убит в разгара на предизборната кампания.

Умира Гюстав Шарпантие – френски композитор. Член е на Френския институт от 1912 г. Завършва Парижката консерватория през 1887 г., като ученик на Масне. Шарпантие развива традициите на френската лирическа опера. Най-популярното му произведение е операта “Луиза” (1900 г.), създадена по негово либрето. Автор е на операта “Жулиен” (“Картина на парижките нрави”, 1913 г.), симфоничната сюита “Италиански впечатления” (1890 г.), преработена през 1913 г. в балет, вокалния цикъл “Цветя на злото” по Шарл Бодлер (1895 г.) и др.

Роден е Джон Траволта – американски актьор. Печели известност с филма “Треска в събота вечер” (1979 г.). Той е женен за актрисата Кели Престън и има две деца. Номиниран е за Оскар за ролята си във филма на Куентин Тарантино “Криминале” (1994 г.). Филмография: „Наказателят“ (2004 г.), „Първично“ (2003 г.), „Семеен сблъсък“ (2001 г.), „Парола: риба-меч“ (2001 г.), „Бойно поле Земя“ (2000 г.), „Дъщерята на генерала“ (1999 г.), „Гражданско дело“ (1998 г.), „Тънка червена линия“ (1998 г.), „Първични цветове“ (1998 г.), „Луд град“ (1997 г.), „Лице назаем“ (1997 г.), „Тя е толкова прекрасна“ (1997 г.), „Майкъл“ (1996 г.), „Феномен“ (1996 г.), „Код «Счупена стрела»“ (1996 г.), „Игра на пари“ (1995 г.), „Виж кой говори сега“ (1993 г.), „Криминале“ (1994 г.), „Виж кой говори 2“ (1990 г.), „Виж кой говори“ (1989 г.), „Да оцелееш“ (1983 г.), „Градски каубой“ (1980 г.), „Брилянтин“ (1978 г.), „Треска в събота вечер“ (1977 г.), „Момчето от стерилната стая“ (1976 г.).

ВНС приема Закон за избиране на народни съвети и съдебни заседатели на местните народни съдилища.

Умира Георги Михайлов Райчев – български писател белетрист. Учи в III мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), след което е деловодител в IV мъжка гимназия (1910-1919 г.). Райчев е библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член е на Съюза на българските писатели. Като ученик сътрудничи на в. „Справедливост“ и списанията „Труд“ и „Развитие“. Първия си разказ „Спътници“ Райчев обнародва през 1907 г. в списание „Наш живот“ с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Негови съчинения са: „Любов в полето“ (1918 г.), „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“ (1919 г.), „Царица Неранза“ (1920 г.), „Греховна повест“ (1923 г.), „Разкази“ (кн. I., 1923 г.), „Песен за гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.), „Легенда за парите“ (1931 г.), „Ягодова майка“ (приказки, 1933 г.), „Златният ключ“ (1942 г.) и др.

Най-голямата подводница в света, френската “Сюркуф”, потъва в Атлантическия океан. Плавателния съд е с дължина 110 метра, ширина 9,1 метра и водоизместимост 4304 тона. Максималния брой на екипажа на подводницата е 118 души.

Роден е Ищван Сабо – унгарски режисьор. Дебютира с документалния филм “Процесът” (1962 г.). През 80-те години добива световна известност с трилогията “Мефистофел” (1981 г.), “Полковник Редл” (1985 г.) и “Ханусен” (1988 г.). Снима и международни суперпродукции – “Да срещнеш Венера” (1991 г.), “Скъпа Ема, драга Бобе” (1992 г.), “Съншайн” (1999 г.), “Taking Sides” (2001 г.).

Родена е Йоко Оно – американска поппевица, продуцентка, режисьорка от японски произход. През 1952 г. Оно заминава за Ню Йорк, където се свързва с представители на авангардното изкуство и скоро предизвиква интерес със своите експериментални изложби и филми. Запознава се с Джон Ленън през 1966 г. в Лондон на своята изложба „Имагинерни обекти“. Две години по-късно започва и съвместното им творчество. До 1980 г. издават 6 албума. Заедно създават „Пластик Оно бенд“ и осъществяват редица инициативи, посветени на мира. След убийството на Ленън Оно издава албума „Season of Glass“ („Стъклен сезон“), в който повечето от песните са написани преди смъртта му. През 1986 г. тя е удостоена с награда от Международната организация за борба срещу атомното оръжие. Изнася концерти във Великобритания, Франция, Италия, ФРГ, ГДР, Унгария и Полша. Самостоятелни албуми на Йоко Оно са: „Fly“ (1971 г.), „Approximately Infinite Universe“ (1973 г.), „Filling the Space“ (1974 г.), „Season of Glass“ (1984 г.), „Starpeace“ (1986 г.), „Menlove Avenue“ (1987 г.), „Walking on Thin Ice (Gratest Hits) (1995 г.), „Onobox“ (1995 г.), „Rising“ (1995 г.), „A Story“ (1997 г.). Съвместно с Джон Ленън издава албумите: „Unfinished Music № 1: Two Virgins“ (1968 г.), „Unfinished Music № 2: Life with the Lions“ (1969 г.), „Wedding Album“ (1969 г.), „It’s All Right“ (1982 г.), „MIlk and Honey“ (1984 г.). С Пластик Оно Бенд издава: „Live Pieces In Toronto“ (1969 г.), „John Lennon/Plastik Ono Band“ (1970 г.).

Манджурия обявява независимостта си от Китай. Манджурия е историческото название на съвременната североизточна част на Китай – Дунбай. Произлиза от името на раннофеодалната държава Манчжу, съществувала в началото на ХVII в.

Роден е Милош Форман – американски сценарист, режисьор и актьор от чешки произход. Работи в киното от 1955 г. Постига успех с документалните филми “Конкурс” (1962 г.) и “Ако не беше музиката” (1963 г.). Снима игралните филми “Черен Петър” (1964 г.), “Любовта на русокосата” (1965 г.) и “Пожар, кукло моя!” (1967г. ). През 1967 г. заминава на специализация в САЩ и остава там, заради окупацията на Чехословакия от Съветската армия. Филмите му “Излитане” (1971 г.) и “Коса” (1979 г.) описват конфликта и липсата на доверие между поколенията. През 1972 г. снима новелата “Десетобой” от документалния филм за Мюнхенската олимпиада “През погледа на осемте”. През 1975 г. Форман постига световен успех с екранизацията на “Полет над кукувичето гнездо” (“Оскар”). Снима “Рагтайм” (1981 г.) “Амадеус” (1984 г., “Оскар”), “Валмон” (1989 г.). Участва като актьор в “Изпепелени сърца” (1986 г.). Форман работи с операторите Хаскъл Уекслър и Мирослав Ондржичек, и актьорите Джак Никълсън, Луис Флетчър, Трийт Уйлямс, Джон Савидж, Джеймс Кагни, Хауард Ролинс, Брат Дуриф, Том Хълси, Ф. Мъри Ейбрахам, Анет Бенинг и др. От 1978 г. Форман преподава в кинофакултета на Колумбийския университет. През 1976 г. осъществява и постановка на Бродуей – “Опера за три гроша”. Режисьор е на: “Народът срещу Лари Флинт” (1997 г.) и “Човек на луната” (1999 г.).

Умира Николай Иванович Кареев – руски историк. Професор по история във Варшава и Петроград. Автор е на исторически трудове: “Беседи върху изработването на мирогледа”, “Студии върху икономическия материализъм”, “Причини за падането на Полша” и др. Някои от съчиненията му са преведени на български език.

Клайд Томбо открива деветата, най-отдалечена от Слънцето, планета в Слънчевата система – Плутон. Масата й е около 1/10 от масата на Земята.

Спрян е от печат ежедневникът “Наши дни”. Вестникът е легално издание на БКП. Излиза в София от 20 октомври 1923 г. Редактори са Ст. Бъчваров, Н. Ненов, П. Георгиев и Х. Стоянов. В редактирането участват и Т. Павлов и Д. Полянов. Сътрудници са Н. Петков, Г. Бакалов, Хр. Рашев, Ив. Кренев и др., подписани с инициали или псевдоними.

Извършено е покушение срещу премиер-министъра на Франция Жорж Клемансо. Атентатът е извършен от анархиста Емил Котен.

Жорж Клемансо по професия е лекар. Член е на Френската академия от 1918 г. По време на Втората империя участва в радикално-републиканското движение. След поражението на Франция във войната с Прусия (1870-1871 г.) се обявява за продължаване на войната. Като депутат в Националното събрание Жорж Клемансо гласува против Франкфуртския мирен договор (1871 г.). По време на Парижката комуна (1871 г.) се опитва да постигне класов мир между комунарите и законното правителство на Франция. Лидер е на буржоазните радикали от началото на 80-те години. Жорж Клемансо предлага обширен план за демократични реформи. Привърженик е на реваншистката война против Германия. В парламента се обявява против колониалната политика, която отслабва по негово мнение, положението на Франция в Европа. Два пъти е избиран за сенатор (1902 г., 1909 г.). През март – октомври 1906 г. е министър на вътрешните работи, а през октомври 1906 г. – юли 1909 г. е председател на правителството. От началото на Първата световна война настоява за продължаване на войната до пълен разгром на Германия. Председател е на правителството и военен министър от ноември 1917 г. Председател е на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) и ръководител на френската делегация. Жорж Клемансо е един от авторите на т. нар. Версайска система. По негово настояване е създаден несправедливият за България Ньойски мирен договор. След като загубва президентските избори през 1920 г., Жорж Клемансо се оттегля от политиката.

Педро Ласкураин влиза в историята, заемайки длъжността президент на Мексико само един час. След като е избран той назначава за свой приемник генерал Викториано Хуерта и подава оставка.

Приет е Закон за народното просвещение (Мушанов закон), останал в сила около 40 години. Той предлага тристепенна образователна структура: начално (4 години), прогимназиално (3 години) и гимназиално (5 години) образование. Училищното настоятелство получава широки пълномощия и в него за първи път се избират и жени.

Роден е Александър Григориевич Зархи – руски режисьор и сценарист. През 1927 г. Зархи завършва Ленинградския техникум по изкуствата. От 1929 г. е в Ленинградската кинофабрика „Совкино“ (след това „Ленфилм“), където участва в създаването на сценариите на филмите „Луната отляво“ (1929 г.) и „Огненият транспорт“ (1930 г.), съвместно с А. Иванов и Й. Хейфиц. Зархи и Хейфиц снимат заедно „Вятър в лицето“ (1930 г.) и „Полуден“ (1931 г.), комедията „Горещи пари“ (1935 г.), „Депутатът от Балтика“ (1937 г.), „Член на правителството“ (1940 г.). През военните години снима „Наричаха го Сухе Батор“ (1942 г.), „Малахов Курган“ (1944 г.), „Разгромът на Япония“ (1945 г.), а през 1947 г. Зархи реализира „В името на живота“. По-късно снима „Павлинка“ (1952 г.), „Висота“ (1957 г.), „Хора на моста“ (1960 г.). Екранизира класически литературни творби: „Ана Каренина“ (1968 г.), „Градове и години“ (1974 г.). „Повест за неизвестния актьор“ (1977 г.), „26 дни от живота на Достоевски“ (1981 г.), „Чичерин“ (1986 г.).

Марк Твен публикува „Приключенията на Хъкълбери Фин“.

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс – американски писател, публицист и общественик. Израства в градчето Ханиба. Получава известност с разказа си “Знаменитата скачаща жаба от Калаверас” (1865 г.). Романи: “Приключенията на Том Сойер” (1876 г.), “Приключенията на Хъкълбери Фин”, “Животът по Мисисипи”(1883 г.), “Принцът и просякът” (1882 г.), “Един янки в двора на крал Артур” (1889 г.), “Дневникът на Адам” (1904 г.), “Дневникът на Ева” (1906 г.) и др.

Представители на населението в Македония връчват прошение на граф Игнатиев българското население в областта да не бъде отделяно от пределите на бъдещата държава.

Граф Игнатиев е руски генерал, дипломат. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта играе голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. граф Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Той дейно участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II Игнатиев е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя (Санстефански мирен договор 1878 г.)

Роден е Калин Найденов – генерал-лейтенант. Найденов завършва Военното училище в София и Артилерийска военна академия в Торино. Участва във войните за национално обединение. Преминава през всички командни длъжности в артилерията. Допринася за усъвършенстване организацията на артилерията. След войната 1918 г. е осъден на 10 години затвор от Държавен съд, като един от виновниците за втората национална катастрофа. След амнистирането му е професор по артилерийските науки. Загива при атентата в катедралата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.

Виктор Емануил II става първият крал на Италия. Роден е на 14 март 1820 г. В периода от 1849 г. до 1861 г. е крал на Сардиния. Той, заедно с министъра си Кавур, е създател на единството на италианските земи. Титлата крал на Италия носи до смъртта си през 1878 г.

В Торино се открива първото заседание на италианския парламент.

Роден е Никола Иванов – генерал-лейтенант от пехотата. Роден е в гр. Калофер. Участва в Освободителната война 1877 – 1878 г. Иванов завършва военното училище и Николаевската генералщабна академия. През Сръбско-българската война участва в боевете при Пирот. През 1894 – 1896 г. Иванов е началник на щаба на армията. Впоследствие преминава през дивизионното звено и през 1900 г. е повишен в чин генерал-майор, а през август 1912 г. в чин генерал-лейтенант. През Балканската война командва 2-ра армия. Той е един от първите военни теоретици в България. Военен министър е в периода 1896-1899 г. През Първата световна война ген. Иванов остава в запаса.

Роден е Макс Клингер – германски живописец, график и скулптор. Творчеството му е повлияно от Бьоклин. В серията офорти “Живот” (1881-1884 г.), “Драма” (1883 г.), “Любов” (1887 г.), “За смъртта” (1889 г., 1898-1910 г.) образите от реалния живот и социални проблеми са съчетани с фантастика и песимизъм. Художникът се стреми да възроди полихромната скулптура (“Бетовен”, мрамор, гипс, бронз, 1886-1902 г., Музей на изобразителното изкуство, Лайпциг). Умира на 4 юли 1920 г.

В Цариград е обнародван Хатихумаюнът – султански указ (наречен още и вторият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид. Приет е от османското правителство под натиска на Англия, Франция и Австро-Унгария, за да се предотврати възможността седмица по-късно Русия да постави въпроса за угнетените християнски народи на Парижкия конгрес, свикан след Кримската война 1853-1856 г., и да го впише в мирния договор в специален параграф. Още с прокламирането на Гюлханския хатишериф от 1839 г. Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите. Хатихумаюнът потвърждава дадените по-рано права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята: пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н. На практика Хатихумаюнът не се зачита, но предвидените църковни преобразования, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия.

Роден е Ернст Мах – австрийски физик и философ, един от основателите на емпириокритицизма (махизма). Професор е по математика в Грац (1864-1867 г.), а от 1867 г. е професор по физика в Пражкия университет. В периода 1879-1895 г. е ректор на Пражкия университет, а в периода 1895-1901 е професор по философия във Виенския университет. Автор е на трудове по механика, газова динамика, физиологична акустика и оптика. Открива и изследва ударните вълни. Счита, че изходните понятия в класическата физика (пространство, време, движение) са субективни по своя произход. Смята, че светът е “комплекс от усещания”, а задача на науката е да ги опише (“Анализ на усещанията”, 1886 г.). Осъщественият от него критичен анализ на основата на класическата механика дава основания на Айнщайн да нарече Мах предшественик на общата теория на относителността. Умира на 19 февруари 1916 г.

Пушкин завършва работата си по романа “Дубровски”.

Александър Сергеевич Пушкин е руски лирически поет, родоначалник на новата руска литература, утвърдил нормите на руския литературен език. Пушкин завършва Царскоселския лицей (1817 г.), където пише първите си стихове. След това постъпва в иностранната колегия. Написва поемата „Руслан и Людмила“ и става известен с редица памфлети, сатири, епиграми и други стихотворения, едно от които е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. Посещава Кавказ, Крим, пребивава в Кишинев и Одеса. През този период на полузаточение (1820-1824 г. ) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“ и започва романа си в стихове „Евгений Онегин“. Заради една епиграма Пушкин е преместен в бащиното си имение в с. Михайловское (бивша Псковска губерния), където завършва поемата си „Цигани“, написва „Борис Годунов“ и 4 глави от „Евгений Онегин“. По-късно живее в Москва и в Петербург, а след като се жени за Наталия Гончарова (1830 г.) се установява окончателно в Петербург. От този период са поемата „Полтава“, драматическите творби „Скъперникът рицар“, „Русалка“, „Моцарт и Салиери“, „Повестите на Белкин“, повестта „Капитанска дъщеря“ и др. Умира на 29 януари 1837 г.

Роден е Мор Йокаи – унгарски писател. Първият му роман „Ежедневие“ (1846 г.) е написан в духа на романтизма и определя по-нататъшното му творчество. Редактира либералното сп. „Елеткепек“ (1847 г.). Заедно с Ш. Петьофи участва в революцията (1848 г.), но по-късно подкрепя официалната държавната политика. В романите си „Златният век на Трансилвания“ (1852 г.), „Синовете на коравосърдечния“ (1869 г.) пише за национално-освободителната борба. В романите си „Унгарски богаташ“ (1853 г.) и „Золтан Карпати“ (1854 г.) представя идеята за постепенни реформи. Други негови романи са: „Черните диаманти“ (1870 г.), „Златният човек“ (1873 г.), „Жълтата роза“ и др. Филмирани са романи му : „Синовете на коравосърдечния“ (1959 г.) и „Унгарски богаташ“ (1966 г.). Умира на 5 май 1904 г.

Роден е Алексей Николаевич Верстовски – руски оперен композитор и театрален деятел. Предшественик е на Глинка в създаването на руската национална опера. Централно място в неговото творчество заемат музикално-сценичните произведения. Верстовски е един от основоположниците на жанра на руската опера-водевил. Автор е на 6 опери – „Пан Твардовски“ (1828 г.), „Вадим, или Събуждането на дванадесетте спящи девици“ (1892 г.) и др. Най-известна негова опера е „Асколдова могила“ (1835 г.). Занимава се с музикална критика, издава и 2 музикални албума (1827-1828 г.) с инструментални произведения. Умира на 5 ноември 1862 г. в Москва.

Роден е Алексей Гаврилович Венецианов – руски живописец. От 1811 г. Венецианов е академик на Петербургската художествена академия. Ранните му картини са лирични портрети, някои са близки до романтизма (портрети на А. И. Бибиков, 1805-1808 г., на М. А. Фонвизин, 1812 г.). В края на 1807 г. Венецианов прави 4 офорта за подготвяното от него „Списание за карикатури от 1808 г. в лица“, което по-късно е забранено от цензурата. По време на Отечествената война (1812 г.) рисува карикатури на французи и дворяни. Създава и редица жанрови картини, на тема градски живот и дворянски бит. През 1819 г. се заселва в с. Сафонково, Тверска губерния, където насочва вниманието си към сцени от селския бит, рисува типизирани портрети на селяни – „Чистене на цвекло“ (до 1822 г.), „Гумно“ (1821-1823 г.), „Утрото на помешчицата“ (1823 г.), „Спящият пастир“ (1823-1824 г.), „На паша. Пролет“ (20-те години), „Глава на старец селянин“ (1825 г.) и др. Умира на 16 декември 1847 г.

В Лондон се състои премиерата на операта “Самсон” на Хендел.

Георг Фридрих Хендел е немски композитор, представител на класицизма. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. На 17 години Хендел става органист в Хале. През 1706 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. През периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. Директор е на Лондонския оперен театър от 1720 г. Хендел създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г., “Саул”, 1739 г., и др.). Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Драматизира операта-сериа, засилва ролята на оркестъра и хора. Инструменталното наследство на Хендел включва значителен брой оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др.

Сектата на менонитите в Пенсилвания първа осъжда робството в Северна Америка.

Борис Годунов е избран за цар на Русия. Борис Годунов е руски цар от татарски произход. Той започва кариерата си на служба в двора на цар Иван IV Грозни. През 1571 г. Борис Годунов засилва позициите си в двора, като се жени за Мария, дъщеря на Малюта Скуратов, фаворит на Иван Грозни. През 1580 г. царят избира Ирина, сестра на Борис, за жена на своя син Фьодор, като по този повод Борис Годунов е обявен за болярин. След смъртта на Иван Грозни през 1584 г. Борис Годунов става един от членовете на регентския съвет на цар Фьодор. Той постепенно засилва влиянието си и елиминира останалите членове на съвета, като към 1587 г. вече е едноличен управител на страната.

При коронацията на царя на 31 май 1584 г. Борис Годунов получава почести и имоти, но по това време той все още заема второ място сред регентите след вуйчото на царя Никита Романович, починал през август същата година. През 1587 г. Годунов разкрива заговор на болярите и митрополит Дионисий II, които искат да го отстранят от властта, като уредят развода на бездетната му сестра и цар Фьодор. Участниците са отстранени от постовете си, а някои са изпратени в манастир. От този момент цялата власт преминава в ръцете на Борис Годунов, който води кореспонденция с чуждестранни князе като техен равен.

Политиката на Борис Годунов е предпазлива. Още през 1587 г. той завършва процеса на закрепостяване на селяните, като им забранява да променят господарите си. След продължителни преговори, през 1589 г. Руската православна църква получава статут на патриаршия. През 1590 г. отблъсква поход на Кримското ханство, насочен към Москва. През 1591 г. Дмитрий Иванович умира внезапно в Углич и Борис Годунов е обвиняван от своите противници, че е организирал убийството му. Годунов прави опити да се намеси и в по-далечни области, като подкрепя антиосманската фракция в Кримското ханство и изплаща субсидии на Свещената Римска империя за нейната война срещу Османската империя. През 1595 г. Годунов си връща от Швеция градовете, загубени при Иван Грозни.

Борис Годунов окуражава търговията на Московската компания, като я освобождава от мита. Той се опитва да укрепи източните области, които имат предимно татарско и угро-финско население, като основава или укрепва множество градове и крепости, сред тях Самара, Саратов, Воронеж, Царицин и други. Той продължава и опитите за колонизиране на Сибир, като по това време е основан Тоболск.

Умира Микеланджело Буонароти – италиански скулптор, живописец, архитект и поет. По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) Републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. Микеланджело се установява в Рим, където рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536-1541 г.). Пише “Рими” (канцони, сонети и др.). Към края на живота си Микеланджело работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (изпълнявана за неговия собствен гроб, развита и завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (1555-1564 г., Музей за старинно изкуство, Милано, останала в стадия на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикан (тези работи са завършени по планове на Микеланджело след смъртта му), завършва и горните украси на двореца Фарнезе.

Умира Мартин Лутер – германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. Лутер е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян е от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. Лутер излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Той провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г. ) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Преводът на Библията и литературните му трудове имат голямо значение за развитието на литературния немски език и немската литература. Автор е на: „Послание до германското дворянство“, на памфлета „За Вавилонския плен на Църквата“, на трактата „За свободата на християните“, „Срещу булата на Антихриста“ и др.

Родена е Мария I Тюдор – кралица на Англия от 1553 г., дъщеря на Хенри VIII. Известна е като „Кървавата Мери“. Възстановява католицизма и жестоко преследва привържениците на Реформацията. През 1554 г. сключва брак с бъдещия испански крал Филип II. Умира на 17 ноември 1558 г.

Умира Беато Анджелико (Фра Джовани да Фиезоле) – италиански живописец от ранния Ренесанс, представител на Флорентинската школа. Като монах доминиканец Анджелико е настоятел на манастира „Сан Марко“ във Флоренция. Творбите му от 20-те години на ХV в. са повлияни от късноготическата живопис. По-късно използва новаторските постижения на Мазачо в реалистичната живопис. Изкуството на Анджелико е религиозно, но без характерната за средновековието строгост. Рисува много миниатюри с широко използване на злато. Работи в Тоскана (предимно във Флоренция), а също и в Рим (1445-1448 г., 1452-1455 г.) и Орвието (1447 г.). Основните му произведения са: „Мадона дела Стела“ (1430-1433 г.), триптих „Линайули“ (1433 г.), „Снемане от кръста“ (ок. 1435-1436 г.), „Мадона Аналена“, „Короноването на Мария“ (ок. 1434-1435 г.). Фреските в манастира „Сан Марко“ (1438-1445 г.), капелата на папа Николай V във Ватикана (1445-1448 г.) и др.

Умира Тамерлан – монголски пълководец и завоевател. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. Тамерлан извършва над 20 големи похода, като завладява обширни земи в Централна Азия, Туркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, М. Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. През 1402 г. пленява Баязид I при Анкара. Предприема през 1404 г. поход в Китай, по времето на който умира. Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Превръща Самарканд в културен и религиозен център.

Императорът на Свещената Римска империя Фридрих II сключва договор с египетския султан Ал-Камил. Според договора християнските поклонници получават право да посещават Йерусалим и Назарет.