КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 996 г.Цар Самуил разгромява византииците при Траянови врата 1771 г. — Английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород 1876 г. –  Виктор Юго произнася реч във Френския парламент, в която изобличава равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание в България 1919 г. –  Повеждат се избори за 18-то Обикновено Народно събрание 1945 г. –  Провъзгласена е независимостта на Индонезия 1976 г. –  Унищожително земетресение от 8-ма степен по Рихтер разтърсва остров Минданао 1977 г. –  От 17-ти до 28-ти август в София се провеждат световните студентски летни игри „Универсиада 77“.1999 г. –  Силно земетресение от 7,8-ма степен по Рихтер разтърсва северозападна Турция. Загиват над 17 хиляди души

ПРАЗНИЦИ:

  • Аржентина – Ден на Хосе Мартин (годишнина от смъртта на националния герой)
  • Габон – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
  • Индонезия – Ден на независимостта (от Нидерландия, 1945 г., национален празник)

 

2021 г. – Умира Николай Куимов , руски летец-изпитател първи клас, главен пилот на ПАО „Ил“. Герой на Руската федерация ( 2006 ).

2019 г.  – бомбена експлозия по време на сватба в Кабул , 92 загинали, повече от 140 ранени.

2017 Г. – Терористи се врязват в множество на бул. „Ла Рамбла“ в Барселона и убиват най-малко 13 души. Десетки са ранени.
2015 г.-  Почива Анастас Наумов, български диригент, композитор и фолклорист (* 1928 г.)

2010 г.

Умира Франческо Косига, бивш президент на Италия.
Франческо Косига е роден на 26 юли 1928 година в Сасари. През 1976-1978 година, по време на отвличането и убийството на Алдо Моро, той е министър на вътрешните работи. По-късно е министър-председател (1979-1980), председател на Сената (1983-1985) и президент (1985-1992). В края на 90-те години участва в просъществувалата кратко партия Демократичен съюз за републиката. Франческо Косига умира на 17 август 2010 година в Рим.

2008 г.

Американският плувец Майкъл Фелпс става първият човек, който спечелва осем златни медала в едни Олимпийски игри.

2002 г.

Умира Теодор Димитров (1932 – 2002) – български дипломат, емигрант, дарител на България. Роден е на 26 февруари 1932 г. Завършва славянска и романска филология в Университета в Букурещ, Библиографски институт „Елин Пелин“ в София и женевския Институт по международни отношения. През 1958 г. печели конкурса за работа в ООН в Женева и се издига до заместник директор на библиотеката на ООН. Напуска организацията през 1992 г. Извършва исторически проучвания по македонския въпрос. Помага на България с документи, организира на свои разноски рекламни сбирки за България и конференции по балканските проблеми в дома си в Жеж. Завещава цялото си имущество на българската държава (имоти в Швейцария и Франция, колекция от 50 хиляди тома и документи). Автор е на 15 книги: „Сборник с документи на ООН “Жалбите на Македония” (1919 г. – 1939 г.)“, на книга за Макгахан (1977) и др.

 

 

2000 г.


Американската рок певица Тина Търнър прави последния си голям концерт в Европа.

Тина Търнър (псевдоним на Ани Мей Булък) е родена на 26 ноември 1938 г. в Браунсвил, Тенеси, САЩ. Започва кариерата си в нощните клубове на Сент Луис през 1956 г., когато се среща с известния музикант Айк Търнър (по-късно неин съпруг). Няколко години по-късно двамата създават един от най-популярните дуети на соул музиката. През 1975 г. настъпва разривът им. През 1982 г. името й отново се появява в класациите. През 1985 г. получава три награди “Грами”, а видеоклиповете й са сред бестселърите. Сътрудничи с Брайън Адамс, Дейвид Бауи, Марк Кнопфлър и Мик Джагър. Първата й роля в киното е във филмовата версия на рок-операта “Томи”, а през 1985 г. участва в “Лудият Макс III”. В България има концерт през 1981 г.

 

1999 г.


Силно земетресение от 7,8-ма степен по Рихтер разтърсва северозападна Турция. Загиват над 17 хиляди души, а хиляди са ранени. Предизвикана е вълна цунами в Мраморно море. Епицентърът на труса се намира в Измирския залив.

 

 

1994 г.

Умира Крум Цоков (1900 – 1994). Роден е на 30 юни 1900 г. в София. След започване на Втората световна война, заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (6 септември 1939 г.); търговски съветник в Берлин (1940) Крум Цоков е натоварен с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Д. Икономов, организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б”. Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция през 1940 г. и е осъден на 5 г. затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му през 1947 г., заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян”. След освобождаването му през 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат” и работи като каменар и строител. Обвинен в шпионаж през 1952 г. и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти, полското правителство го награждава с ордена “За бойна слава” в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.

 

1988 г.

В самолетна катастрофа загива президентът на Пакистан Зиа Ул Хак. Има съмнения, че инцидентът е инсцениран и цели именно неговата смърт.

 

 

1978 г.

Трима американци завършват успешно първия полет с балон над Атлантика.

 

1977 г.


София е домакин на световните студентски летни игри „Универсиада `77“, от 17 до 28 август 1977 г. През 1959 г. в Торино (Италия) се провеждат първите световни студентски игри. От тогава те се наричат “Универсиада”. Студентските игри (летни и зимни) се провеждат веднъж на две години – в нечетните години. Летните игри включват състезания по 10 задължителни дисциплини, плюс още 3 дисциплини, които се избират от страната домакин, а зимните – 6 задължителни и 1 или 2 по избор на организаторите. Емблемата на Универсиада (ФИСУ) представлява латинската буква U в обкръжение от 5 разноцветни звезди, които символизират петте континента.

 

 

1977 г.


Осъществена е експедиция до Северния полюс от руския атомен ледоход “Арктика”. Това е първият кораб, който достига полюса. Корабът преодолява лед с дебелина 3 метра, като общото времетраене на пътешествието е 7 денонощия и 8 часа, а разстоянието, което преодолява – 2528 морски мили. В експедицията участват повече от 200 души.

 

1976 г.


Унищожително земетресение от 8-ма степен по Рихтер разтърсва остров Минданао, намиращ се в западните Филипини. Епицентърът се намира в залива Моро, в морето Целебес. В следствие се образува голяма вълна цунами, която убива повече от 10 хиляди души на островите Сулу и Минданао.

 

 

1971 г.


С Указ № 179 на Държавния съвет е утвърден проектът на новия герб на НР България. Промяната в него е записана в конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, а вместо датата 9 септември 1944 г., както е според конституцията от 1947 г., са изписани годините „681 г. – 1944 г.“

 

1969 г.


Умира Ото Щерн – германски физик. Роден е на 17 февруари 1888 г. в Зорау, Силезия. Завършва университета в Бреслау (Вроцлав) през 1912 г. От 1920 г. е доцент, после професор в университета във Франкфурт на Майн, а от 1922 г. е професор в университета в Рощок. От 1923 г. до 1933 г. е професор и директор на физико-химичната лаборатория към Хамбургския университет. Щерн емигрира в САЩ през 1933 г., където е професор в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг (1933 г. – 1945 г.). Основните му трудове са върху ядрената и квантовата физика и термодинамиката. Пръв измерва скоростта на молекулите (1920 г.), представя възможността за експериментална проверка на пространственото квантоване на магнитния момент на атома (1921 г.), като доказва тази възможност заедно с немския физик В. Герлах. Заедно с Р. Фриш измерва магнитния момент на протона в молекула Н2 (1933 г.). Лауреат на Нобелова награда за физика през 1943 г.).

 

 

1968 г.

Роден е Николай Антонов – български лекоатлет, състезател на 200 метра бягане и скок на дължина. Наричан е „най-бързия бял мъж на планетата“. Световен шампион на 200 метра в зала (1991 г.), европейски вицешампион (1988 г.), балкански първенец (1986 г., 1987 г.).

 

1965 г.

САЩ започват първата си голяма сухопътна операция във Виетнам.

 

 

1960 г.


Роден е Шон Пен – американски актьор и режисьор. Той започва кариерата си като театрален актьор в Лос Анджелис. След участие в бродуейската постановка „Хартланд“ е поканен да работи в киното. Критиците го забелязват в роля от филма „Fast Times at Ridgment High“ (1982 г.); следва поредица от успешни роли в „Лоши момчета“ (1983 г.), „Да се надбягваш с луната“ (1984 г.), „Соколът и снежният човек“ (1985 г.), „Ограничен обхват“ (1987 г.), „Ние не сме ангели“ (1989 г.). През 1985 г. сключва брак с певицата Мадона (заедно участват в „Шанхай експрес“ (1986 г.). Вторият му брак е с актрисата Робин Райт, която среща по време на снимките на филма „Състояние на състрадание“ (1990 г.). Режисьорски дебют – „Индиански беглец“ (1991 г.). След няколкогодишно оттегляне се завръща с роля в „Пътят на Карлито“ (1993 г.).

Филмография: „Осъденият на смърт идва“ (1995 г.), „Обратен завой“ (1997 г.), „Играта“ (1997 г.), „Тънка червена линия“ (1998 г.), „Сладък и гаден“ (1999 г.), „Тежестта на водата“ (2000 г.), „Аз съм Сам“ (2001 г.), „21 грама“ (2003 г.).

 

1946 г.


От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО). 22-ма души – бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени „за образуване на терористични групи за събаряне на властта“. Двама от тях са осъдени на смърт.

ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война 1914 г.–1918 г. приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

 

 

1945 г.


Провъзгласена е независимостта на Индонезия.

Република Индонезия е държава в Югоизточна Азия, с площ 1 919 440 км2. Страната е разположена върху голяма част от Малайския архипелаг ( Зондските острови, Молукските острови и западната част на остров Нова Гвинея). Населението на страната през 2000 г. наброява 224,8 млн. души, съставено от индонезийци (над 150 народности), китайци, араби и др. Столицата на Индонезия е град Джакарта. Официалният език е индонезийски. 87% от населението са мюсюлмани. Официалният празник на страната е 17 август. Парична единица: индонезийска рупия. Държавният глава е президент, избиран за срок от 5 г. от Народния консултативен съвет – върховен орган на държавната власт. Законодателният орган – Съвет на народните представители (еднокамарен парламент). Изпълнителният орган – правителство, оглавявано и назначавано от президента.

 

1943 г.

По време на Втората световна война завършва завладяването на остров Сицилия от обединените американо-английски войски.

 

 

1943 г.


Роден е Робърт Де Ниро – американски актьор, режисьор и продуцент. Утвърждава се в театъра с „Магьосникът от Оз“, „Среднощен посетител“, „Кюба и неговото мъниче“ (1986). В киното дебютира със филма „Сватба“. От `70-те години е сред водещите звезди на американското кино. Участва в: „Бедните улички“ (1973), „Майкъл“ (1974), „Шофьор на такси“ (1976), „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), „Кървавата мама“ (1971), „Удряй бавно барабана“ (1972), „Ловецът на елени“ (1978), „Разяреният бик“ (1980), „Имало едно време в Америка“ (1983), „Нос страх“ (1991), „Обратна тяга“ (1991), „Нощта и градът“ (1992), „Бясното куче и Глория“ (1993), „Животът на това момче“ (1993), „Франкенщайн“ (1994), „Анализирай това“ (1999), „Мъже на честта“ (2000), „Запознай се с нашите“ (2000), „15 минути“ (2001), „Град край морето“ (2002), „Хаос“ (2003). Продуцент е на „Гръмотевични слънца“ (1991), „Холивудската метреса“ (1992, и актьор), „Годините на невинността“ (1993). Режисьор и изпълнител на една от възловите роли в „Приказка от Бронкс“ (1993), „Казино“ (1995), „Слиперс“ (1996), „Фенът“ (1997), „Ронин“ (1998).

 

1932 г.

Роден е Найпол Видиадхар Сураджпрасар – английски писател от индийски произход. Завършва Оксфордския университет и живее в Англия повече от 30 години. Литературното си творчество започва като битоописател („Масажистът мистик“, 1957; „Улица “Мигел“, 1959), но постепенно произведенията му добиват социално звучене („Дом за мистър Бисвас“, 1961); не остава чужд и на политическото и икономическото обновление на страните от третия свят („Градски партизани“, 1975; „Майкъл Х, или Убийствата в Тринидад“ и „Завръщането на Ева Перон“, 1980). През 1984 г. излиза най-зрелият му роман „Да намериш истината“. Носител е на нобелова награда за литература (2002 г.).

 

 

1926 г.

Гръцки войски разрушават паметника на загиналите български войници от Македонската дивизия по време на Първата световна война, издигнат на връх Тумба в Беласица.

 

1916 г.


От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа Българска армия: освободени са Лерин (17 август) и Костур (22 август). Водят се боеве при връх Чеган. Втора Българска армия настъпва на изток от р. Струма. До края на месеца е освободен районът между р. Струма и р. Места без Сяр, Драма и Кавала (по споразумение с Гърция). За няколко месеца там се установява 20. турски корпус с щаб в с. Зиляхово.

 

 

1916 г.


Румъния приема да се присъедини към Антантата по време на Първата световна война.

 

1911 г.

Роден е съветският шахматист Михаил Ботвиник (1911 – 1995). Шесткратен световен шампион.

 

 

1900 г.

Роден е Руси Стоянов Русев (1900 – 1988), псевдоним на Ст. Свиларов – български литературен историк и критик. Завършва английска филология (бакалавър) в университета „Виктория“ в Манчестър. Специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк, от 1925 г. до 1926 г. Работи като учител в София, лектор и преподавател в СУ (1929 – 1966). От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английска и американска литература, автор е на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели, работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българска литература. Русев е един от първите преводачи на най-добрите драми на Уилям Шекспир. Автор е на „Граматика на английския език“ (1934), „Българо-английски речник“ (1947), „Английски пословици и българските им съответни“ (1967). Умира на 19 март 1988 г.

 

1896 г.


Джордж Кармак открива злато в един от притоците на река Клондайк в Канада – “Рабит Крийк”, с което поставя началото на златната треска в района. Въпреки наближаващата сурова зима, повече от 100 хиляди души се втурват в търсене на злато. По този начин Сиатъл се превръща в център на пътуващите търсачи, а Ванкувър и Едмънтън удвояват населението си.

 

 

1892 г.

Родена е американската актриса и секссимвол Мей Уест (1892 – 1980). Участва във филма „Не съм ангел“.

 

1890 г.

Роден е американският политик Хари Хопкинс (1890 – 1946). Бил е съветник на президента Франклин Рузвелт по време на Втората световна война.

 

 

1887 г.


Роден е последният австрийски император Карл I (1887 – 1922). Карл І е император от 1916 до 1918 г. и крал на Унгария (под името Карл IV), от династията на Хабсбургите, племенник на император Франц Йосиф I. По време на революцията (1918) е принуден да се отрече от австрийския и от унгарския престол . Умира на 1 април 1922 г. във Фуншал, о. Мадейра.

 

1886 г.


Умира Александър Михайлович Бутлеров – руски химик, създател на теорията за химическия строеж на веществата. Роден е на 15 септември 1828 г. в Чистопол, днес Татарстан. Академик в Петербургската академия на науките от 1874 г. Почетен член на научни дружества в Русия и в чужбина. През 1871 г. изказва основни идеи на теорията за химическия строеж на веществата в доклада „За химическия строеж на веществата“. Бутлеров първи дава обяснение на явлението изомерия, определя изомерите като съединения, които имат еднакъв състав на елементарните частици, но различен химичен строеж. На основата на теорията за химическия строеж на веществата започва систематично изследване на полимеризацията, продължено в Русия от последователите му и увенчано с откритието на С. В. Лебедев – промишления начин за получаване на синтетичен каучук.

 

 

1886 г.


Княз Александър I се връща в страната и одобрява действията на наместничеството и кабинета на Васил Радославов.

На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август с.г. той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. Александър I Батенберг умира на 19 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

 

1877 г.


Американският морски астроном Асаф Хол открива двата спътника на планетата Марс – “Фобос” и “Деймос”, като изчислява техните орбити. Той използва 26-инчов телескоп, най-големият от вида си. Откритието е направено в обсерваторията във “Фоги Ботъм”.

 

 

1876 г.


Виктор Юго произнася реч във Френския парламент, в която изобличава равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание в България, извършено през 1876 г. и отправя апел към Европа в защита на българския народ, пострадал от османските жестокости по време и след потушаването на въстанието. Речта му намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член.

Виктор Мари Юго е френски поет, романист, драматург и общественик. Той е роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Юго започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия и са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературното дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Александър Дюма и други млади писатели-романтици. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията от 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата ( 2 февруари 1851 г.) е принуден да избяга от Франция.

Романи от 60-те год.: Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Юго се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Умира на 22 май 1885 г. в Париж.

 

1853 г.

След окупацията на Влашко и Молдова от руската армия, е изготвена молба от влиятелни български търговци (Иван Селимински, Евлоги Георгиев Недев, Михаил Авромович, архимандрит Максим Райкович) от Букурещ, Галац и Браила до руския император Николай I с искане за автономия на българите.

 

 

1850 г.


Умира Хосе Сан Мартин – национален герой на Аржентина, генерал, един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка. Роден е на 22 февруари 1778 г. в Япею, провинция Кориентес в семейството на капитан от испанската армия. Получава военно образование в Мадрид. През 1808 г. – 1812 г. участва в освободителната война на испанския народ срещу Франция. Завръща се в Аржентина през 1812 г. През 1814 г. е назначен за командващ Северната армия на аржентинските патриоти, която се бори срещу испанските колонизатори. След провъзгласяване на независимостта на Обединените провинции Ла Плата (от 1826 г. – Аржентина) става главнокомандващ на Андската армия и извършва труден поход през Чилийските Анди (1816 г.). В битките при Чакабуко (февруари 1817 година) и Майпу (април 1818 година) разбива испанските войски, в резултат на което Чили получава своята независимост. През 1820 г. – 1821 г. извършва поход в Перу, прогонва испанците и провъзгласява независимостта на страната. Оглавява първото правителство на Перу, което провежда редица реформи за укрепване на икономическото и военното положение на страната. След срещата си със Симон Боливар в Гуаякил (1822 г.), по време на която Боливар отклонява предложението на Сан Мартин за съвместни действия, се оттегля от политиката и заминава за Франция.

 

1812 г.

В битката при Смоленск, армията на Наполеон разбива руските войски по време на похода си към Москва.

 

 

1807 г.

Американецът Робърт Фултън прави демонстрация в залива на Ню Йорк на своя пръв параход „Клермон“.

 

1786 г.


Умира Фридрих II – пруски крал (от 1740 г.) от династията Хохенцолерни, пълководец. Роден е на 24 януари 1712 г. в Берлин. Син на Фридрих Вилхелм I. В резултат на Първата (1740 г. – 1742 г.) и Втората (1744 г. – 1745 г.) Силезийски войни взема от Австрия по-голямата част от Силезия. В съюз с Англия напада Саксония и предизвиква Седемгодишната война (1756 г. – 1763 г.); разбива австрийските и френските армии, но руските войски неутрализират политически успехи от тези победи. Провежда политика на религиозна веротърпимост; протекционистична икономическа политика, която способства за развитието на манифактурното производство. Фридрих II е един от най-големите военни специалисти и пълководец от епохата на абсолютизма. Създава най-силната армия в Западна Европа (до 200 000 д.), за която изразходва 2/3 от държавния бюджет. При неговото управление Прусия фактически се превръща в казарма, в която болшинството от населението работи за армията. Основа на стратегията на Фридрих II е сложното маневриране на театъра на военните действия с цел лишаване на противника от снабдителни бази, крепости и територия. По такъв начин той се стреми да избягва големи сражения и да постигне сключване на изгоден мир. В областта на тактиката усъвършенства линейния боен ред. Като използва т. нар. “коса атака” се стреми да обхване по-слабия фланг на противника и да го разгроми, а след това да унищожи и останалите сили. Въвежда много новости във военното дело и във военното изкуство. Обучението и бойната подготовка на войските са построени върху строгата дисциплина. Въвежда конната артилерия в кавалерийските полкове. Благодарение на точното взаимодействие на линейните бойни редове и умелото маневриране на бойното поле пруската армия разгромява няколко пъти австрийските и френските войски (Розбах – 1757 г., Лайден – 1757 г. и др.). Военната система на Фридрих II съществува до началото на ХIХ в. и се използва широко в армиите на всички европейските страни до Наполеоновите войни.

 

 

1771 г.


Английският учен Джоузеф Пристли открива, че растенията отделят кислород.

Джоузеф Пристили е английски химик, философ и богослов. Той е роден през 1733 г. Член е на лондонското Кралско дружество. Завършва духовна семинария, а по-късно е проповедник, преподавател по физика и химия, библиотекар на маркиз Лансдаун. Преселва се в Америка. Открива дишането на растенията, азотния двуокис, азота и др. Джоузеф Пристли умира през 1804 г.

 

1756 г.


Започва Седемгодишната война (1756 – 1763). Участват Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия. Войната е предизвикана от съперничеството на Великобритания и Франция за колониите в Северна Америка и Индия и изострянето на отношенията между Прусия и Австрия, Франция и Русия. Войната започва с нахлуването на пруските войски в Саксония. Като използва несъгласуването на плановете на антипруската коалиция, крал Фридрих II разгромява френската и австрийската армии при Росбах (1757). Руската армия разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия (1758); през 1759 г. побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф; окупира Померания (1760), а един корпус превзема Берлин. През 1761 г. – 1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия, Саксония и е пред катастрофа. Новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия (1762) и отстъпва източната й част, окупирана от руски войски. След свалянето на Петър III, императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Действията на Русия по същество спасяват Прусия от пълно поражение. Великобритания и Франция водят жестока борба по море и в колониите. Войната завършва с подписването на Парижкия мирен договор между Франция и Великобритания (1763). Великобритания взема от Франция Канада, Източна Луизиана, Флорида и част от колониите в Индия; между Прусия и Австрия със Саксония е подписан Хубертсбургският договор (1763). Прусия взема Силезия и заедно с Великобритания укрепва политическото си положение в Европа.

 

 

1753 г.

Роден е Йозеф Добровски – чешки филолог, абат от йезуитския орден, смятан за родоначалник на славистиката. Пише на чешки, немски и латински езици по въпроси на историята, литературата, езиците. Формулирал правилата на прозодията (1795 г.). Член на Руската академия на науките (1828 г.). Добровски е противник на германизацията на славяните. През 1822 г. издава най-доброто си съчинение (на латински език) „Основите на старославянския език“. Умира на 6 януари 1829 г. в Бърно.

 

1629 г.


Роден е Ян Трети Собиески – полски крал от 1674 – 1696 г., воювал срещу шведи, турци, татари и казаци. Той е полски национален герой. Ян Трети Собиески е избран за крал след решителната му победа над отоманските турци при Хоким. На 12 септември 1683 г. неговата армия от 81 хиляди войници атакува турска войска, която наброява повече от 140 хиляди. Въпреки численото мнозинство, турците са принудени да се оттеглят, като се разбягват хаотично. Папата го провъзгласява за спасител на Виена и на Западната европейска цивилизация.

 

 

1601 г.


Роден е френският математик Пиер Ферма (1601 – 1665). Автор е на математически трудове, много от които издадени след смъртта му от неговия син – “Различни съчинения” (1679). Разпространява получените научни резултати чрез кореспонденция и лично общуване с математици и други учени. Той е един от създателите на теорията на числата, в която с неговото име са свързани 2 теореми: великата теорема на Ферма и малката теорема на Ферма. В геометрията развива метода на координатите и предлага уравнение на правата и на линиите от втори ред, като скицира доказателство на твърдението за това, че всички криви от втори ред са конични сечения. В областта на безкрайно малките величини систематично изучава диференцирането, формулира общ закон за диференциране на степен и използва този закон за диференциране на дробни степени. За съвременните методи на диференциалното смятане голямо значение има създаденото от него правило за намиране на екстремумите. Дава общо доказателство на закона за интегриране на степен и го разпространява върху случаите с дробни и отрицателни степени. В трудовете на Ферма се развиват двата основни процеса на метода на безкрайно малките величини, но той, както и своите съвременници, не успява да забележи връзката между операциите диференциране и интегриране. Във физиката Ферма определя основния принцип на геометричната оптика. Умира в Кастр на 12 януари през 1665 г.

 

1502 г.


Христофор Колумб обявява Хондурас за собственост на Испания.

Република Хондурас е държава в Централна Америка. Площта й е 112 100 кв. км. с брой на населението – 5 700 000 жители. (1996 г.). Около 90% от населението са метиси с испанско-индиански произход, около 6% са индианци, останалите жители са негри и преселници от европейски страни, Индия, Китай и др. Официалният език на страната е испански. Столицата на Хондурас е град Тегусигалпа. Парична единица на държавата е ленпира. Главата на държава и правителството е президент. Законодателният орган на Република Хондурас е еднокамарен национален конгрес.

През 1502 г. земята е открита от Христофор Колумб. В периода 1523 г. – 1525 г. е под испанска колонизация. През 1821 г. Република Хондурас е освободена в резултат на Войната за независимост на испански колонии в Америка. През 1824 г. е отменено робството. През 1838 г. е създадена независима република. През 1880 г. Хондурас води война с Гватемала. В периода 1933 г. – 1949 г. е установена военна диктатура, начело с Т. К. Андино. От 1821 г. до 1981 г. ( в период от 160 години) управляват 159 правителства. През 80-те години Хондурас е в центъра на централно-американски конфликти. Страната е член на ОАД от 1948 г. и член на ООН от 1945 г.



986 г.  Българските войски побеждават ромеите в битката при прохода “Траянови врата”.  През лятото на 986 г. византийският император Василий ІІ навлиза дълбоко в пределите на България и достига до гр. Средец, като безуспешно се опитва да го превземе. На 17 август в прохода “Траянови врата” българите обкръжават оттеглящите се от София ромейски колони, преграждат пътя на византийците за отстъпление и ги нападат в планинските теснини. Сражението се командва от Самуил, но в него участват и брат му Арон и синът на цар Петър – Роман (971 – 997). По-голямата част от византийската войска е избита, а император Василий ІІ преминава през прохода, за да се спаси във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като паническо – императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Последвалото поражение на неговата армия осуетява плановете му да покори още в края на 80-те години на Х в. България. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ.

 

682 – начало на понтификата на Лъв II .