На картината: 1002 г. – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин)

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  718 – Арабите прекратяват обсадата на Константинопол 1002 – Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин) 1279 – Армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска войска 1534 – Игнаций Лойола създава в Париж “Обществото на Исус”, известно като орден на йезуитите 1769 – Роден е Наполеон Бонапарт  1856 – В Шумен е организирано първото театрално представление у нас 1866 – Лихтенщайн получава независимост 1914 – В действие е пуснат Панамският канал 1926 – Подписана е декларация на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация против четническата дейност в Добруджа 1945 – Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония във Втората световна война 1947 – Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави 2001 – Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата

ПРАЗНИЦИ:

  • Множество страни – Ден на победата над Япония
  • Православна и Католическа църква – Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос – Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
  • Ден на Варна – Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
  • Празник на Несебър – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
  • Празник на град Стражица – Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.
  • Празник на Ихтиман
  • Празник на град Шипка – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
  • Празник на историческото селище Арбанаси – Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
  • Ден на селата Добри Дял и Виноградец
  • Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг – Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България“ и вестник „Български лекар“. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус.
  • Ден на спасението – ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път се отбелязва през 2013 г.
  • Индия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
  • Коста Рика – Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
  • Лихтенщайн – Ден на Лихтенщайн (национален празник)
  • Нова Скотия, Канада – Национален празник
  • Полша – Ден на армията
  • Република Конго – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
  • Русия – Ден на археолога
  • Южна Корея – Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)

 

2021 г. – Изтегляне на американските войски от Афганистан , превземане на по-голямата част от Афганистан от талибаните , одобрение на новото знаме и герб на Афганистан

2013 г.Институтът Смитсониън обяви откриването на Bassaricyon neblina от рода Olingo , първият нов месояден бозайник в Северна Америка от 35 години.

2007 г.зЗеметресение в Перу , над 500 жертви.

2004 г. –  Умира Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)

2001 г.

Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

 

 

1998 г.


В град Омаг, Северна Ирландия, най-малко 28 души загиват, над 220 са тежко ранени след избухването на бомба, поставена в автомобил на пазара. Това е най-големият бомбен атентат от началото на конфликта в Северна Ирландия. Конфликтът в Северна Ирландия започва три десетилетия по-рано и е свързан с противоречията между католическо малцинство (ИРА – Ирландска Републиканска Армия) и протестантското мнозинство в страната.

 

1981 г.


В София започва втората международна асамблея “Знаме на мира”. Председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея е Людмила Живкова. Фондация “Людмила Живкова – Знаме на мира” е правоприемник на идеите на Людмила Живкова за “Единство, Творчество и Красота”, в които е вложено съдържанието на интелектуално наследство и висока хуманна същност: грижи за детското развитие и възпитание, разкриване на детските способности и поощряване на творческото израстване и възпитанието на децата в дух на мир.

 

 

1981 г.


На връх Рожен започва национален събор-надпяване. Той е посветен на 1300-годишнината от основаването на Българската държава. Организирано е надпяване на 4 естради. За първи път има детски естради “Единство, творчество, красота”. Участват повече от 3 000 самодейци.

 

 

1973 г.

САЩ прекратяват бомбардировките над Лаос и Камбоджа.

 

 

1971 г.


Американският президент Ричард Никсън съобщава за преустановяването на конвертируемостта на долара. Така се слага край на системата на обмяна, установена от Бретън Уудс през 1872 г.

Бретън-Уудската система е приета със спогодба през 1944 г. Системата регламентира действията на учредения тогава МВФ. Основава се на неизменното съотношение между щатския долар и цената на златото (35 долара за 1 унция злато) и неизменните паритети между долара и останалите основни валути. Чрез нея валутните курсове се ограничават от т. нар. интервенционни точки, които се отклоняваха с един процент над или под установените паритети. Поради възникнала криза, вследствие на спекулативни валутни операции в края на 1971 г. системата е отменена. На нейно място са въведени плаващите валутни курсове.

 

 

1969 г.


В Бетъл, Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Уудсток, на който се събират 800 000 души. Фестивалът Уудсток се провежда от 15 до 17 август. Уудсток се превръща в кулминация на един от най-плодотворните периоди в поп и рок музиката – десетилетието на `60-те години. По това време се развиват антивоенните движения и расовите вълнения. Това е периодът на хипитата и идеята им за свят на хармония, мир и любов.

В програмата участват: “Сантана”, Рави Шанкар, “Инкредибъл Стринг Бенд”, “Канд Хит”, “Слай Енд Дъ Фемини Стоун”, “Джефърсън Еърплейн”, “Грейтфул Дед”, Джими Хендрикс, “Ху”, “Блъд, Суит Енд Тиърс”, “Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл”, “Бенд”, Алро Гътри, Бърт Съмър, “Куин”, Мелани, Джони Уинтър, “Тен Иърс Афтър”, “Кънтри Джо Енд Фиш”, “Моуунтейн”, Тим Хардин, “Суитуотър”, Джо Кокър, Джон Себастиан, Кийф Хартли, “Ша-на-на”, “Пол Бъртърфийл Блус Бенд”, “Кросби, Стилс, Неш Енд Йънг”. Издадени са 2 албума с музика от Уудсток и едноименен филм (режисьор Майкъл Уодлай). През 1994 г. се провежда “Уудсток’94” по случай 25-годишния юбилей на фестивала.

 

 

1948 г.


След избори в Южна Корея, страната е провъзгласена за република с президент Ли Син Ман. Република Корея е държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров. Тя е парламентарна република, начело с президент, избиран за срок от 5 години. Законодателна власт – Национално събрание от 200 члена, избирани за 4 години. Висш орган на изпълнителната власт – Държавен съвет, възглавяван от президента, а изпълнителен орган – Кабинет на министрите и премиер-министър. Населението на страната е 41 150 хиляди жители. Столица на Република Корея е Сеул.

 

 

1947 г.

Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.

 

 

1946 г.


Родена е Доротея Тончева – българска актриса. Тя завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1969 г. Играе на сцените на театър “София” и “Театър 199” (“Последната нощ на Сократ”, “Събота 23” и др.). Носителка е на две награди “Златна роза” за женска роля на Варненския кинофестивал. През 1997 г. става директор на театър “София”.

Участва в: “Почти семейна история” (1977 г.), “Реквием за една мръсница” (1977 г.) и др. В киното играе в: “Отклонение” (1967 г.), “С дъх на бадеми” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Шибил” (1968 г.), “Черните ангели” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Князът” (1970 г.), “Нона” (1973 г.), “Последната дума” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (1975 г.), “Вината” (1976 г.), “Петимата от РМС” (тв, 1977 г.), “Всеки ден, всяка нощ” (1978 г.), “Дами канят” (1980 г.), “Адската машина” (1998 г.), “Адът – това съм аз” (1998 г.).

 

 

1945 г.


Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония във Втората световна война.Япония участва във Втората световна война като част от “Оста Рим- Берлин-Токио” и подписва Тристранния пакт на 27 септември 1940 г. На 7 декември 1941 г. Япония започва война срещу САЩ с нападение над американската военноморска база Пърл Харбър (Хаваите). На 8 декември САЩ и Великобритания обявяват война на Япония. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на САЩ. В края на 1941 г. и началото на 1942 г. Япония превзема Малая, Филипините, Индонезия и Бирма и разгромява британския флот при Сингапур. На 26 юли 1945 г. правителствата на Великобритания, САЩ и Китай публикуват Потсдамската декларация, съдържаща искания за капитулация на Япония. На 6-ти и 9-ти август 1945 г. американски военновъздушни сили хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Атомните бомби принуждават император Хирохито да обяви безусловната капитулация на Япония (15 август). След това страната е окупирана главно от американски, британски, австралийски и новозеландски войски, командвани от американския генерал Дъглас Макартър. На 8 август СССР обявява война на Япония, изпълнявайки споразуменията от Ялтенската конференция. Съветската армия освобождава Южен Сахалин, Курилските острови, Корея, разгромява Квантунската армия в Китай и Северна Корея. В настъплението срещу японските завоеватели участват монголски и китайски войски. На 2 септември 1945 г. на американския линеен кораб “Мисури” Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с което се слага край на военните действия във Втората световна война.

 

 

1944 г.

Седма американска армия извършва десант на френската Ривиера в рамките на операция “Дракон”, за да отвори втори западен фронт срещу нацистите след този в Нормандия.

 

 

1936 г.


Умира Грация Деледа – италианска писателка и Нобелов лауреат за литература през 1926 година. Първия си роман, „Сардинско цвете“, публикува през 1892 година.

 

 

1926 г.

Подписана е декларация на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация против четническата дейност в Добруджа. На 26 август българската полиция разбива четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е убит.

 

 

1923 г.


Сключено е споразумение за неутралитет между БКП и ВМРО. Комунистите се задължават да не вдигат въстание в Пиринския край и да разпуснат Емигрантския комунистически съюз “Освобождение”, а ВМРО – да не се намесва във въстанието.

ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914 г.–1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Я. Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. ВМРО изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919 г.–1920 г.) с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на ВМОРО се възстановява четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от архитект Н. Юруков, д-р Хр. Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Александър Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат ВМРО от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на ВМРО установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г., се изострят. През март 1924 г. правителството на проф. Ал. Цанков извършва арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва с представители на Балканската комунистическа федерация манифест във Виена. Независимо, че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството на Т. Александров през август 1924 г. Неговото място в ЦК заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Т. Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във ВМРО се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подкрепен активно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Ив. Михайлов през 1928 г. е убит ген. Ал. Протогеров. След неговата смърт ВМРО фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

 

 

1918 г.

САЩ и новата съветска власт в Русия прекъсват дипломатическите отношения. Започва интервенцията на бившите съюзници на Русия в Първата световна война на нейна територия в отговор на сключения от болшевиките сепаративен мир с Германия.

 

 

1915 г.

Умира италианският писател Рафаело Джованиоли (1838 – 1915).

 

 

1915 г.


Осъществен е пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов. Асен Йорданов е роден през 1896 г. в София. От 1921 г. работи в САЩ в конструкторските екипи на водещите в самолетостроенето “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. Създава самолета “Дъглас ДС-3”. Участва при изобретяването на самолетите “Боинг” – “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Смятан е за един от създателите на гражданската авиация на САЩ.

 

 

1914 г.


В действие е пуснат Панамският канал. Строителството на канала започва през1879 г. от Франция, но впоследствие е продължено от САЩ. Завършен е през 1914 г., но е открит официално през 1920 г.

Той пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Дължина му е 81,6 км, дълбочината – 12,5 м, а ширината – 150 м, има три двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г. е под контрол на САЩ, на 31 декември 1999 г. суверенитетът над Панамския канал е върнат на Панама.

 

 

1909 г.

Роден е Пеко Таков – български политик, комунист. Преди преврата от 9-ти септември 1944 г. лежи в затвора за антиправителствена дейност. Член е на БКП, на ЦК на БКП; министър на външната и вътрешната търговия; кандидат-член на Политбюро на БКП; заместник-председател на Държавния съвет.

 

 

1904 г.

Умира Димитър Душанов – български възрожденски просветител. Душанов работи в Галац и Тулча, развива активна обществена дейност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен просветен деятел, съставител на учебни помагала. Сътрудник на “Цариградски вестник”, “Македония”, “Напредък”, “Читалище”, “Българска сбирка и др. Един от първите преводачи на Омир в България. Художественото му творчество е на равнище опити.

 

 

1892 г.


Роден е Луи Виктор Пиер Реймон дьо Бройл – френски физик. Ценен високо от А. Айнщайн. През 1924 г. в докторската си дисертация “Изследвания по теория на квантите” излага идеята за вълновите свойства на материята (вълни на Дьо Бройл), която е в основата на съвременната квантова механика. Бройл се занимава също с релативна квантова механика, с въпросите за строежа на ядрото, теорията за разпространение на електромагнитни вълни във водна среда. Той е автор и на трудове по история на физиката. През 1929 г. получава Нобелова награда за физика “за неговото откритие на вълновата природа на електроните”. През 1934 г. основава Център за изследвания по приложна математика към института “Анри Поанкаре”. През 1945 г. е съветник към Френската комисия за атомна енергия. Бройл е член на Френската академия на науките, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и др.

 

 

1892 г.

В Букурещ е основано Българско научно-благотворително дружество “Братство”.

 

 

1889 г.

Умира художникът Иван Доспевски – иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа; читалищен и театрален деец; фотограф. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф. Ученик на брат си Станислав Доспевски. Автор на иконите в църквите “Св. Илия” в с. Граница, Кюстендилско (1862), “Св. архангел Михаил” в с. Косача, Пернишко, “Св. Димитър” в Кюстендил (1867 – 1869), “Успение Богородично” в Пирот (1870), “Св. Теодор Тирон” в с. Конопница, Кривопаланско (1874), “Успение Богородично” в с. Ново село, Видинско (1880), “Св. Никола” в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и др. Освен църковната живопис е автор и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875), Хр. Николиев (1883). Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878), депутат в Учредителното народно събрание (1879).

 

 

1888 г.

Роден е Томас Едуард Лорънс (1888 – 1935). Британски офицер и арабист. Известен е като Лорънс Арабски заради похода си начело на британските части през Първата световна война.

 

 

1883 г.

Умира Панайот Семерджиев – български възрожденски писател, представител на “даскалската поезия”. Учи в Педагогическото училище в Загреб (1868 г.-1875 г.). Учителства в Хасково (1875 г.-1876 г.). След Освобождението е административен и просветен служител в Търново. От Загреб изпраща дописки, статии и стихотворения в различни вестници и списания. Сътрудничи на вестник “Право”, “Век”, “България”, на сп. “Училище”, “Читалище”, “Ден”. Помества стихотворенията си в сп. “Училище”. През 1873 г. превежда и издава “Емилия Галоти” от Г. Е. Лесинг. Съчинения: “Аритметика за народните ни училища и за самоуци” (дял I, Цариград, 1875 г.).

 

 

1878 г.


Роден е генерал Пьотр Николаевич Врангел – руски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Завършва Минния институт в Петербург (1901) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк, произведен в чин офицер през 1902 г. Участва в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910). По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус; командващ Доброволческата армия участва в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Пьотр Врангел е автор на мемоари “Записки” (1928).

 

 

1877 г.

Роден е Стефан Руневски – български писател. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1910 г.) и става адвокат. Участва в Балканската и в Първата световна война. Един от основателите на Българския учителски съюз. През 1908 г.-1909 г. е редактор на неговия орган – в-к “Съзнание”. Участва и в редактирането на сп. “Селска пробуда” на Ц. Церковски и “Наш живот” (“Наблюдател”) на А. Страшимиров. Издава, заедно с Г. Малкьов (Балтаджиев), “Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища” (1905).

Съчинения: “Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново” (1903 г.), “Разкази. Габрово” (1904 г.), “Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил” (1906 г.), “Разкази. Т. I. Дряново” (1977 г.), “Разкази. Т. II. Дряново” (1912 г.), “Нашенци. Разкази.” (1919 г.), “Разкази. С предговор от Н. Димков” (1967 г.).

 

 

1867 г.

Роден е Георги Кирков (Майстора) – български публицист и писател, член на БРСДП от 1895 г. Той учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 г. до 1887 г. е ученик в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 г. помага на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд” в Търново, а от началото на 1888 г. участва в редактирането на сп. “Развитие” в Русе. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на в-к “Социалист” и сп. “Ден”. Главен редактор на “Работнически вестник”, който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в отделна книжка – “Дремиградски смешила”, 1900 г.). Избран за член на ЦК на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 г. е секретар-касиер на ЦК. Основател на Общия работнически синдикален съюз (1904 г.). Участва в различни конгреси на Интернационала. Марксист, борец срещу опортюнизма в работническото движение; посреща с възторг събитията през 1917 г. в Русия.

Автор на песните: “Песен на труда” (1898 г.), “Работнически марш” (1899 г.) и др. Георги Йорданов Кирков е един от най-големите български оратори.

 

 

1866 г.


Лихтенщайн получава независимост.

Княжество Лихтенщайн е държава в централна Европа. Княжеството Лихтенщайн е основано през 1719 г. Княжеството е разположено между Швейцария и Австрия. Площта му е 157 кв. км. с население около 30 500 жители (1996 г.). 98% от населението са католици. Официалният език е немски. Паричната единица е швейцарски франк. Столицата на Лихтенщайн е Вадуц.

През 1806 г. 1813 г. Лихтенщайн влиза в Рейнския съюз. През 1815 г.-1866 г. – в Германския съюз. През 1868 г. Лихтенщайн обявява неутралитет и разпуска армията си. Лихтенщайн е член на ООН от 1990 г.

 

 

1866 г.

Варненската община организира епархиален събор, който изработва “Привременен устав”. Според него ръководството на църковно-училищните дела в цялата епархия се поемат от общината и нейния председател.

 

 

1859 г.

Роден е Христо Паков – български офицер, генерал-майор (1917 г.). Той завършва Военното училище с първи випуск (1879 г.) и военна академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та дружина от 6-ти пехотен Търновски полк и участва в овладяването на Драгоманския проход и височината Остра чука. Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912 г.-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата световна война (1915 г.-1918 г.) е командир на дивизия. Автор е на “Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война” (сп. “Военен журнал” кн. 3, 1908) и множество военно-исторически изследвания.

 

 

1856 г.

В Шумен е организирано първото театрално представление у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни “Михал”.

 

 

1851 г.

За архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името епископ Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия.

Стефан Ковачевич е учител и духовник. Той е прогонен от своята страна през 1842 г. и става учител във Враца. По-късно приема монашество и е ръкоположен за архимандрит в Рилския манастир. През 1851 г., по искане на българите в Цариград и по препоръка на руския посланик в Османската империя, е издигнат за пръв български епископ в българската черква “Св. Стефан”. Дейността му не се харесва на Вселенската патриаршия и по нейно искане през 1858 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След като е освободен, той се завръща в Сърбия, където остава до края на живота си. Стефан Ковачевич умира през 1862 г.

 

 

1848 г.

Уолдо Хенчен от Ню Йорк патентова зъболекарския стол.

 

 

1836 г.

Османските власти успяват окончателно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско.

 

 

1771 г.

Роден е шотландският писател и поет Уолтър Скот (1771 – 1832). Автор на “Айвънхоу”, “Роб Рой” и др.

 

 

1769 г.


В град Аячо на остров Корсика е роден френският император Наполеон Бонапарт (1769 – 1821). Завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796 – 1797) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798 – 1799 г. организира и командва египетски поход, разбива османската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. По същото време Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи, като потегля обратно за Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. “100 дни”. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите “Мемоари от о-в Света Елена” и “Мемоари”, продиктувани по време на заточението.

 

 

1688 г.

Роден е Фридрих Вилхелм І (1688 – 1740) – крал на Прусия. Превръща страната си в първостепенна политическа сила в Европа.

 

 

1537 г.


Испанският конквистадор Хуан де Саласар основава селището Асунсион. Днес то e столица на Парагвай.

Асунсион е столицата на Парагвай и един от най-големите градове в Южна Америка. Асунсион е главното пристанище и главен индустриален и културен център на страната. През 1731 г. там избухва едно от първите въстания срещу испанското колониално владичество. Негов водач е Хосе де Антекуера и Кастро. След войната на Тройния съюз (1865–1870 г.), градът е окупиран от бразилски войски до 1876 г. В града се намира Националният пантеон, по-малко подобие на парижките Инвалиди, където са погребани много национални герои.

 

 

1534 г.


Игнаций Лойола създава в Париж “Обществото на Исус”, известно като орден на йезуитите.

Игнаций Лойола е философ, мислител и писател. Идеите му са свързани с целите и устройството на новото монашеско братство. Основните съчинения на Лойола са: “Духовни упражнения”, “Автобиография”, “Обсъждане на бедността”, “Основни правила за устройството на Обществото на Иисус” и “Духовен дневник”.

 

 

1279 г.


Армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска войска, командвана от протовестиария Априн, който намира смъртта си в сражението. Въстанието на Ивайло е антифеодално селско въстание, едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Отслабването на централната власт и засилването на вътрешните феодални междуособици, честите нашествия на татарите, които опустошават българските земи, правят непоносимо положението на селското население. То е обременено с данъци и ангарии, лишено е от права. През пролетта на 1277 г. в Североизточна България избухва въстание. Негов водач става Ивайло. Отначало действията на въстаниците са насочени против болярите, но след това и против татарите, които извършват набези от север. След няколко успешни битки въстаниците разгромяват татарите и ги изтласкват отвъд река Дунав. Постигнатите успехи привличат на тяхна страна голям брой от населението в Североизточна България и скоро се образува голяма въстаническа армия. През есента на 1277 г. тя се насочва към столицата Търново. Срещу нея излиза с войска цар Константин Асен. В сражението царските войски са разбити, а Константин Асен е убит. От своя страна Византия, възползвайки се от размириците в страната, се опитва да наложи със сила на българския престол Иван Асен III – внук на цар Иван Асен II. Византийците успяват да нахлуят в България откъм Варна, пускат слух, че Ивайло е убит от татарите, и това открива пътя към престола на Иван Асен III. Скоро обаче Ивайло успява да разбие татарите и след като ги прогонва на север от Дунав, се отправя към Търново. Въпреки подкрепата на византийците Иван Асен III не успява да устои на натиска на въстаническата армия и е принуден да избяга в Цариград, заграбвайки царското съкровище. Сраженията между Ивайло и византийските войски продължават около година и завършват с успех за Византия. За да избегне пленничеството, Ивайло бяга при татарите отвъд р. Дунав, където е убит.

 

 

1261 г.


Армията на никейския император Михаил VIII завзема Константинопол и го възстановява като столица на Византийската империя. През 1204 г. градът е завзет и опустошен от войските на Четвъртия кръстоносен поход.

 

 

1240 г.


Татарите достигат Унгария и разгромяват кралската армия при устието на река Тиса, разграбват и опожаряват столицата Пеща.

 

 

1118 г.


Умира Алексий I Комнин – византийски император, дошъл на власт с преврат през 1081 г. Основател на династията Комнини. Воюва с италианските нормани в земите на днешна Албания и Македония (1081 г.- 1085 г.), събирайки военни контингенти и от местното българското население. Комнин сключва антинормански съюз с Венеция (1083 г.) Печенежката заплаха на Балканите Алексий Комнин отстранява с помощта на куманите (битката край Левунион, по долното течение на р. Марица, 29 април 1091 г.). Политиката му към селджукската опасност в Мала Азия е гъвкава, като разчита на дипломатически ходове и мощни военни удари. Комнин проявява изключителни дипломатически качества при контактите си с участниците в Първия кръстоносен поход (1096 г.-1099 г.), чрез които връща обширни земи в Мала Азия под византийска власт. Прави монетна реформа (появата на т. нар. перпери), реорганизира титлите и службите и др. Подлага на гонение богомили и павликяни. През 1111 г. по негова заповед на Хиподрома е изгорен ересиархът на богомилите Василий Врач.

 

 

1038 г.

Умира крал Ищван І (ок. 970 – 1038). Създател на унгарската държава през 1000 г.

 

 

1002 г.


Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин). Докато византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран на празника на св. Богородица. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.

 

 

797 г.


Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина.

Константин VI е византийски император от 780 г. до 797 г. През 784 г. организира, заедно с регентката Ирина, демонстративен поход в Тракия. През 787 г., по настояване на Ирина, в Никея е свикан Седмият Вселенски събор, сложил край на иконоборството. През 790 г. Ирина е свалена и Константин VI, който става самостоятелен владетел на Византийската империя. Претърпените неуспехи в двата му похода срещу България (791 г. и 792 г.), както и връщането на Ирина в Константинопол, довеждат до вътрешнополитическа криза във Византия.

 

 

718 г.

Арабите прекратяват обсадата на Константинопол, след като претърпяват изключително тежки загуби. Те са изолирани по суша и море, като огромна част от войската им загива. Опитът на арабите да завладеят византийската столица и да нахлуят в Европейския югоизток завършва без успех. Българската войска на хан Тервел изиграва изключителната роля за спиране на арабската експанзия в Европа.