КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1791 г. – Руският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. 1877 г. – 11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. 1948 г. – Официално е обявено, че БРСДП се влива в БРП (к). 1981 – Представен е IBM PC – първият модел на персоналния компютър.1984 г. – Варненският делфинариум е открит за посетители. 1995 г. – Късно вечерта на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. 1996 г. – Умира пророчицата Ванга 1999 г. – От Европа, включително и от българското Северно Черноморие, се наблюдава последното за второто хилядолетие пълно слънчево затъмнение.
ПРАЗНИЦИ:
- Армения – Ден на националната идентичност
- Замбия – Ден на младежта
- Зимбабве – Ден на героите
- Йордания – Ден на коронацията на крал Хусейн I (1952 г.)
- Латвия – Възпоменателен ден на борците за свобода на Латвия
- Чад – Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
2012 г.
Разрушителна серия от земетресения с магнитуд 6,3—6,4 по Рихтер удря северозападен Иран, загиват над 308 човека, а 3037 са ранени.
2003 г. – Незапомнена вълна от горещини във Франция (44 °C) отнема живота на 144 души.
2003 г.
|
1999 г.
|
1996 г.
|
1991 г.
Умира писателят Кольо Севов (1933 – 1991). Роден е на 23 септември 1933 г. в с. Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Хасково. Служи като матрос във Военноморския флот, електротехник на яз. “Студен кладенец”. Завършва Библиографския институт в София през 1958 г. Автор е на филмови и телевизионни сценарии. Стихотворенията му са преведени на много езици. Съчинения: “Котвите се вдигат” (стихосбирка, 1961), “Моряшки възел” (стихосбирка., 1964), “В средата на лятото” (стихосбирка., 1969) и др. |
1990 г.
Западногерманските свободни демократи на външния министър Ханс-Дитрих Геншер се обединяват с източногерманските си либерални съмишленици и стават първата общогерманска политическа партия. Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. в Райдебург-Саалкрайс в бившата ГДР. По време на Втората световна война работи като помощник във ВВС. Той е външен министър на ФРГ до 1992 г. |
1988 г.
|
1986 г.
Умира Любомир Кабакчиев – български театрален и филмов актьор. Той е роден на 1 декември 1925 г. в Казанлък. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.) и ВИТИЗ (днес НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи активно в телевизията и по-рядко в киното. Участва в “Утро над родината” (1951 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Ребро Адамово” (1957 г.), “В навечерието” (1959 г.), “Стръмната пътека” (1961 г.), “13 дни” (1964г .), “С пагоните на дявола” (тв, 1967 г.), “Двойникът” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969-1972 г.), “Войниците на свободата” (1977 г.), “Константин Философ” (1983 г.). Участва в много телевизионни постановки: “Човекът от досието” (1966 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Рози за д-р Шомов” (1972 г.), “Първият удар” (1972 г.), “Елегия” (1976 г.), “Годежна вечеря” (1977 г.), “Силни времена” (1978 г.), “Хора и богове” (1979 г.), “Клопка” (1983 г.), “Рози за д-р Шомов” (1984 г.), “Забравете този случай” (1985 г.), “Ретро” (1986 г.) и др. |
1984 г.
|
1984 г.
При проба на своя микрофон на пресконференция, президентът Роналд Рейгън заявява: „Скъпи американци, радвам се да ви съобщя, че току-що подписах постановление за обявяването на Русия извън закона за всички времена. Бомбардировките започват след пет минути“. Избухва международен скандал. |
1981 г.
|
1972 г.
|
1972 г.
Американската армия окончателно напуска Виетнам. Войната на САЩ срещу Северен Виетнам започва на 7 август 1964 г. с приемането на Тонкинската резолюция от Конгреса. Причина за приемането на резолюцията става съобщението на президента Линдън Джонсън до Конгреса, в което се казва, че виетнамски катери са нападнали американския флот в Тонкинския залив. |
1963 г.
|
1962 г.
|
1960 г.
|
1955 г.
|
1950 г.
Роден е американският инженер Стивън Возняк. Заедно със Стив Джобс, през 1976 г. създават фирмата „Епъл Къмпютърс“. През 1977 г. тя пуска в продажба първия персонален компютър Apple II. |
1948 г.
Българският Национален Комитет е задграничен център на земеделски дейци по време на Втората световна война (1939 – 1945). Формиран е през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от ръководители на БЗНС „Александър Стамболийски“ в лицето на д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др. Обявява се против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си дейност разгръща посредством радио-предавателя „Свободна и независима България“. Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия. Търси сближение и със сродни организации и движения на Балканите – Дража Михайлович в разгромена Югославия и др. Прекратява съществуването си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в нея. След края на Втората световна война Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. В програмата му залягат като главни задачи: борба срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция. След промените в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет постепенно се завръщат в страната, поради което той отново прекратява дейността си. |
1944 г.
|
1944 г.
|
1941 г.
|
1934 г.
В новосъздадения федерален затвор на остров Алкатрас (в залива на Сан Франциско) са докарани първите затворници. |
1928 г.
На 7, 11 и 30 август са отправени британски и френски ноти против опитите на България да закупи автоматично оръжие (датски картечници), забранено по Ньойския договор (аферата „Мадсен“), и за борба срещу навлизането на чети на ВМРО във Вардарска Македония. |
1926 г.
Предадена е колективна нота на Югославия, Румъния и Гърция против навлизане на въоръжени чети от България на тяхна територия. На 27 август българското правителство отхвърля обвиненията и предлага международна анкета. На 11 септември трите държави изразяват недоволство от българския отговор и отхвърлят идеята за анкета. |
1923 г.
|
1919 г.
|
1906 г.
Йожен Лост получава във Франция първия в света патент за „говорящ“ филм. |
1903 г.
При пожар в метрото в Париж умират 84 души. |
1884 г.
|
1882 г.
|
1877 г.
От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“. На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана. |
1877 г.
|
1874 г.
Утвърден е уставът на създадената от Екзархията, в подкрепа на българските училища в Македония, „Каса за бедните училища“. За председател на касата е избран Георги Груев, главен писар на Екзархийския смесен съвет. Георги Пройчев Груев e обществен деец, участник в борбата за независима църква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 г. в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 г. заминава за Цариград, където се включва в църковно-националното движение на страната на привържениците на безкомпромисната борба. Избран да представлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 г., а по-късно става касиер на Екзархията. Полага големи усилия за подпомагане на българските училища и църкви в Македония като председател на Настоятелството за бедните училища. През 1877 г. заедно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема участие в изграждането на Източна Румелия като подпредседател и председател на Областното събрание и председател на Апелативния съд. Редактира в. „Марица“ (1878–1885 г. ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 г. |
1873 г.
Роден е англичанинът Бъртрам Милс (1873 – 1938). Създател и собственик на един от най-големите циркове в света. |
1854 г.
Роден е Михалаки Георгиев – български писател и обществен деец на следосвобожденска България. Развива активна обществена дейност, помага на руснаците по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема отговорни обществени длъжности. Издава в. „Балканска трибуна“ (1906-1908 г.). Той е един от основателите на дружество „Славянска беседа“, на Физико-медицинското общество и на Българското земеделско дружество. От 1884 г. е редовен член на БКД (днес БАН). Първите си разкази печата в сп. „Денница“ през 1890 г. Негови съчинения са „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899 г.), „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899 г.), „От късмета е всичко на този свят“ (1904 г.), “Разкази и хуморески” (т. I, т. II, 1919 г., 1921 г.) и др. Умира на 14 февруари 1916 г. в София. |
1849 г.
Лайош Кошут е унгарски политически деец, републиканец и демократ, един от главните организатори на борбата на унгарския народ по време на революцията от 1848-1849 г. Той е роден на 19 септември 1802 г. в Монок. Водач на либералната опозиция от 30-те години на ХIХ в., повежда борба за освобождението на народа си от властта на Хабсбургите. През 1837 г. е осъден от австрийците на 4 години затвор. След избухването на въстанието в Пеща (1848 г.) е министър на финансите в първото унгарско правителство. Оглавява Комитета за защита на родината и организира революционна армия. На 2 май 1849 г. е избран за президент на независима Унгария. След поражението на революцията емигрира в Турция, а по-късно живее в САЩ, Англия и Италия. Амнистиран е през 1867 г. Умира на 20 март 1894 г. в Торино, Италия. |
1844 г.
Умира Вартоломей Йерней Копитар – словенски филолог. Той е роден на 23 август 1780 г. в Репне, Югославия. Завършва философия в Любляна и право във Виена. Пръв пазител на Виенската императорска библиотека. От 1808 г. се занимава със словенска литература и славянски езици. Съчиненията му “Граматика на славянския език в Крайна”, “Каринтия и Щирия” и “Глаголита Клоцианус” (1836 г.) са важен етап в историята на славистиката. Негов ученик е Фр. Миклошич. |
1804 г.
Роден е Владимир Одоевски – руски писател, музикант, меценат, общественик, княз. От 1816 г. до 1822 г. учи в Благородническия пансион при Московския университет. Посещава заседанията на Свободното дружество на любителите на руската словесност. Председател е на литературно-философския кръжок „Общество любомудрия“ („Философско дружество“), свързан с немската класическа философия и литература. Заедно с поета декабрист В. Кюхелбекер издава няколко броя на алманах „Мнемозина“. След въстанието на декабристите от 1825 г. работата на кръжока е преустановена. През 1826 г. се премества от Москва в Петербург, постъпва на служба в Министерството на вътрешните работи, след което е директор на Народната библиотека и ръководи Румянцевския музей. Работи активно за създаване на Руското музейно дружество, за откриване на консерватория, за преустройството на сп. „Отечественние записки“. Литературната си дейност започва от средата на 20-те години на ХIХ в. с малки разкази притчи, които публикува в „Мнемозина“ и други издания. Успехът му идва след издаването на сборника „Пъстри разкази“ (1833 г.). Автор е и на повести за живота на аристокрацията – „Княгиня Мими“ (1834 г.), „Княгиня Зизи“ (1839 г.). Негово обобщаващо произведение е романът „Руски нощи“ (1844 г.). От 1843 г. издава сп. „Селско четене“, предназначено за просвета на народа. Оставя фрагменти от романа утопия „4338-а година“, в който прогнозира съдбата на печатната книга в бъдеще. Владимир Одоевски умира на 11 март 1869 г. в Москва. |
1791 г.
Фьодор Фьодорович Ушаков (1744-1817 г.) е руски адмирал (1799 г.). Завършва Морски кадетски корпус (1766 г.), служи в Балтийския флот и след това в Азовската флотилия (от 1769 г.). Участва в Руско-турската война (1768-1774 г.). Произведен контраадмирал и командващ Черноморския флот на Русия (от 1790 г.). Побеждава турския флот в Керченското морско сражение (1790 г.) и в сражението при нос Калиакра (1791 г.), като създава нова маневрена тактика, принципно различна от използваната по онова време линейна тактика. Произведен във вицеадмирал (1793 г.), проявява се като способен политик и дипломат по време на Средиземноморския поход (1798-1800 г.). |
1464 г.
|
1456 г.
|
117 г.
|