КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 10 ФЕВРУАРИ

Израел признава за използването на мъчения спрямо палестински пленници в края на 80-те години. Палестинската автономия обхваща териториите на Западния бряг и Ивицата Газа. Понастоящем автономията има собствен президент, министър-председател и кабинет, законодателен съвет и сили за сигурност. През 2005 г. Израел оттегля жителите си и въоръжените си сили от ивицата Газа.

В Южна Африка е обявено началото на масова епидемия от холера.

В България пристига държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който поставя като условие за сътрудничество между двете страни провеждането на демократични избори.

Американски лекари призовават Конгреса на САЩ да разреши рекламата на презервативи по телевизията във връзка с борбата срещу СПИН.

В Палермо, Италия, започва най-големият съдебен процес срещу мафията – пред съда са изправени 474 обвиняеми.

В София се открива самостоятелна изложба на италианския художник Ренато Гутузо.

Първото му голямо платно е “Разстрел сред полето” (1938 г.), посветено на смъртта на Лорка. През 1939 г. създава “Бягството от Етна” – “отправна точка на цялото реалистично направление в италианската живопис”. По време на Втората световна война създава цикъла “Бог с нас” (1944-1945 г.). След войната развива социалната критика, въплътена в цикли с исторически и съвременни сюжети: “Просякът, ветеран от войните”, “Завладяването на необработените земи”, “Битката при адмиралтейския мост”, “Въстанието в Алжир”, “Убийството на Патрис Лумумба”, “Дискусия” и др. Илюстрациите на поемата “Септември” на Г. Милев, направени от Гутузо, се смятат за най-сполучливите.

Би Би Си прекратява излъчването на песента на Пол Макартни “Дайте Ирландия на ирландците”. Пол Маккартни (18 юни 1942 г.) е английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Самостоятелни албуми: “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged – the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997 г.), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together” (2002 г.).

В САЩ е направена първата демонстрация на самолет с вертикално излитане.

Умира Вилхелм Шмид – австрийски етнограф, лингвист, ръководител на Виенската културно-историческа школа в етнографията, католически свещеник. Роден е на 16 февруари 1868 г. в Хьорде. Професор е във Виенския (1921-1938 г.) и Фрибургския (от 1939 г.) университети. Специалист по езици от Югоизточна Азия, Океания и Австралия, тяхната класификация и сравнително изучаване. Своята етнографска ерудиция подчинява на обосноваването на богословската теория за “първобитното божествено откровение” и основаната на нея теория на прамонотеизма. През 1906 г. Шмид основава мисионерското сп. “Антропос”, превърнало се по-късно в научно издание.

Народното събрание приема изменения в Наказателния закон, с които като “измяна на Родината”, наказваща се със смърт, са квалифицирани нарушения като напускане на страната без разрешение на властите и отказ от завръщане след изтеклия разрешен срок за пребиваване зад граница. Много тежки наказания са предвидени и за роднините на “изменниците”, които са знаели за подготвяното “престъпление”, но не са съобщили на органите на властта. Тези текстове създават големи неприятности на България в отношенията й с другите държави. Те не съществуват в никое друго законодателство и на 10 ноември 1953 г. са отменени.

В Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция. От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов – подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. – на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Провъзгласена е независимостта на италианският град Триест. В периода 1947-1954 г. градът придобива неутралитет. Триест е град в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в област Фриули-Венеция Джулия. Населението на града през 2001 г. е 211 184 жители. Градът е пристанище в Триесткия залив.

Българската секция на казионната румънска партия Фронт за национално възраждане подписва договор с румънското правителство за включване на българите във Фронта, за лоялност към Румъния и за спазване правата на българското население.

Румънският крал Карол отменя конституцията и установява режим на “кралска диктатура”. Той е крал от 1930-1940 г. След като установява кралска диктатура, разтуря политическите партии и профсъюзите и учредява фашистка организация – Фронт за национално възраждане. Сключва икономически договор с Германия през 1939 г. Една година по-късно признава Виенския арбитраж, според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. През септември 1940 г., при изострена вътрешна и външнополитическа обстановка , се отрича от престола и емигрира.

Роден е Димо Василев Димов – български цигулар. Завършва БДК в София (1961 г.), възпитаник на Б. Лечев. През 1956 г. основава квартет “Димов”. Под негово ръководство квартетът се утвърждава като един от най-добрите камерни ансамбли в България. Завежда секция “Камерно изкуство” при Съюза на българските музикални дейци (1971 г.). Министър е на просветата и културата в правителството на Д. Попов.

В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария известен на науката град, съществувал преди приблизително 5700 години. Месопотамия се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникнат едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започва обединение на почти цялата област около град Вавилон.

Роден е Георги Славчев Узунски – български писател белетрист. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1957 г.). Работи като коректор в различни градове на страната. Живее в Шумен, щатен сътрудник на местния вестник. Дебютира през 1954 г. с разкази във в.“Вечерни новини”. Автор е на произведения за деца. Съчинения: “Подземен град” (1957 г.), “Подаръкът” (1962 г.), “Ни горе връх, ни долу корен” (1988 г.). Умира на 27 декември 1987 г. в Шумен.

Родена е Татяна Желязкова Лолова – българска актриса. Завършва специалност “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ (1955 г.), в класа на професор Ст. Сърчаджиев. Работи в театъра в Русе (1955-1956 г.). Един от основателите е на Държавния сатиричен театър, където работи (1956-1978 г. и от 1989 г.), в театър “София” е в периода 1978-1989 г. Член е на СБФД (1987 г.). Театрални роли: “Франк Х”, Ф. Дюренмат, (Фрида Фюрст); “Бидерман и подпалвачите”, М. Фриш, (Бабет), “Дон Карлос”, Шилер, (Елисавета); “Женитба”, Гогол, (Агафа), “Много шум за нищо”, Шекспир, (Беатриче) , “Дванадесетте стола”, Илфи Петров, (Грацицуева), “Човекоядката”, Ив. Радоев, (баба Гицка) и мн. др. Участва в над 30 игрални и тв филма. Филмография: “А бяхме млади” (1961 г.), “Семейство Калинкови” (1966 г., тв сериал), “Гоя” (1971 г.), “Сиромашко лято” (1973 г.), “Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г.), “Топло” (1978 г.), “Фильо и Макензен” (1979 г., тв сериал), “Опасен чар” (1984 г.) и мн. др. Награди: На САБ за ролята на Лиди Василевна в пиесата “Старомодна комедия” (1977 г.) и за Уини в “Щастливи дни” (1992 г.), “Аскеер” (1992 г.) за същата роля, III награда за актьорско майсторство на I национален преглед на камерните театралните постановки (Враца, 1977 г.), награди за женска роля (Ангелиня) в “Авантюра” на “Златната ракла” (1992 г.).

В САЩ е осъществено първото в света радиоизлъчване на цял симфоничен концерт.

Умира Христо Апостолов Матов – един от основателите на ВМРО и неин теоретик. Роден е на 1872 г. в Струга. Завършва Историко-филологическия факултет на Софийското висше училище. Директор е на Скопското педагогическо училище. Привърженик е на И. Гарванов и Б. Сарафов и противник на Я. Сандански.

В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров.

Умира Георги Василев Агура – български офицер, генерал-лейтенант (1913 г.). Роден е на 8 февруари 1853 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен в чин “генерал-майор” (15 ноември 1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.

В Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс. Капитан Робърт Фалкън Скот е английски морски офицер и изследовател на Антарктида. Роден е на 6 юни 1868 г. в Девънпорт, Англия. Загива в Антарктида на 29 март 1912 г. след като достига до Южния полюс на 17-18 януари през същата година.

Умира Джоузеф Листър – английски хирург, член (1860 г.) и председател (1895-1900 г.) на лондонското Кралско дружество. Роден е на 5 април 1827 г. в Ъптън, Есекс. Завършва Лондонския университет (1852 г.). Професор е в университетите в Лондон, Глазгоу, Единбург. Обобщава идеите на Л. Пастьор с данните на Н. И. Пирогов, И. Земелвайс и др. Въвежда (1867 г.) антисептиката в хирургичната практика.

Русия обявява война на Япония. Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците “Цесаревич” и “Ретвизан” и крайцера “Палада”). Руската армия претърпява поражение в редица сражения (в Мукденското сражение 89 000 души (29 000 пленници, а Япония около 72 000). На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава “особените” интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.

Умира Николай Константинович Михайловски – руски публицист и философ. Роден е на 27 ноември 1842 г. в Мешчовск. Един от директорите е на сп. “Отечествени записки”. През 1890 г. поема с Короленко издаването на сп. “Руско богатство”. Събира в няколко сборника философските и социоложките си студии.

Роден е Уолтър Хаузър Братейн – американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. за създаването на полупроводниковия транзистор и изучаването на физическите принципи на неговото действие (заедно с Дж. Бърдин и У. Шокли). От 1963 г. е професор в университета “Уола Уола”. Извършва изследвания в областта на повърхностните свойства на полупроводниците (определяне на скоростта на рекомбинации и разпределение на потенциала върху повърхността на полупроводниците). Изучава полупроводниковите свойства на медния окис, изследва проводимостта под въздействие на облъчването с алфачастици. Умира на 13 октомври 1987 г. в Сиатъл, Вашингтон.

Роден е Бертолд Брехт – германски поет, драматург и театрален деец. Създател е на теорията за “епическия театър”. Най-значителни драматични произведения: “Опера за три гроша” (1928 г.), послужила за основа на “Роман за три гроша” (1943 г.). “Пушките на г-жа Карар” (1937 г.); “Майка Кураж и нейните деца” (1939 г.). “Добрият човек от Сечуан” (1938-1942 г.) и др. Умира на 14 август 1956 г. в Берлин.

Роден е Яков Илич Френкел – руски физик теоретик, член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1929 г.). Завършва Петроградския университет (1916 г.). През 1918-1921 г. е доцент в Таврическия университет. От 1921 г. ръководи теоретичния отдел на Физико-техническия институт и Катедрата по теоретична физика на Ленинградския политехнически институт. Изследва проблемите на електронната теория на твърдите тела, физиката на кондензираното състояние и физиката на атомното ядро. Квантовата механика и електродинамиката, астрофизиката, гео- и биофизиката. Трудовете му по квантова теория на твърдото тяло са основополагащи. Поставя началото на квантовата теория на металите (1917 г.). Прилага (1929 г.) хипотезата за свободните вълни на Дьо Бройл към движението на свободните електрони в металите и обяснява относително голямата “прозрачност” на металните кристали за проводимостта на електроните, зависимостта на електропроводимостта от температурата, наличието на примеси и други несъвършенства в кристалните решетки. През 1928 г., прилагайки принципа на Паули към електронния газ, разработва теорията за самопроизволността на феромагнитната намагнитеност, определя силите на триене при твърдите тела. Представя (1931 г.) своята теория за поглъщането на светлината от твърди диелектрици, въвежда понятието “екситон”. Един от създателите е на съвременната представа за реалния кристал, развива теорията за дефектите на кристалната решетка (“дефекти на Френкел”), както и теорията за подвижните дислокации (1938 г.). От 1924 г. работи върху кинетичната теория за течностите, на която е посветена монографията “Кинетична теория на течностите” (1945 г.). Въвежда понятието за температурата на атомните ядра и създава статистическа теория за тежките ядра (1936-1937 г.). Развива електрокапилярната теория на тежките ядра (1939 г.). Автор е на първия в СССР пълен курс по теоретична физика (“Теоретична физика”, 1940 г., “Статика”, 1933 г., “Електродинамика”, т. 1 и 2, 1934-1935 г., “Вълнова механика”, т. 1 и 2, 1933-1934 г.). Умира на 23 януари 1952 г.

Провежда се процес срещу Екатерина Каравелова и съпруги на либерали каравелисти по обвинение в предателство, завършил с оправдателна присъда.

Екатерина Великова Каравелова е общественичка и публицистка. Съпруга е на П. Каравелов. Родена е 21 октомври 1860 г. в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подпомага своя съпруг в участие му в политическия живот на Княжество България. След неговата смърт продължава активната си обществена дейност. Изявява се като една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с публицистика и преводачество. Автор е на спомени, които съдържат богат документален материал за новата българска история. Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 г.

Умира София Василиевна Ковалевская – руска математичка, писателка и публицистка. Родена е на 15 януари 1850 г. в Москва. Първата жена член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1889 г.). Получава всестранно образование и проявява изключителни математически способности. В Петербург взема уроци по математика (от 1866 г.). За да може да се занимава с наука, сключва фиктивен брак (станал по-късно фактически) с естественика В. О. Ковалевски и заминава в Хайделберг (1869 г.), където учи математика. Премества се в Берлин (1870 г.) и 4 години работи с К. Вайерщрас. Въз основа на 3 студии, представени от него, Гьотингенският университет задочно й присъжда (1874 г.) научната степен доктор по философия. Връща се в Русия (1874 г.), но не получава преподавателско място в Петербургския университет. Занимава се с литературно-публицистична дейност, без да има възможност за научна работа. Премества се в Москва и се опитва да постъпи в университета, но не успява. Става частен доцент в Стокхолмския университет (ноември 1883 г.), по-късно (1884 г.) – професор. За 8 години разработва и прочита лекции по 12 курса. Получава няколко награди за своите научни разработки. Автор е на повестта “Нихилистка” (1884 г.), драмата “Борба за щастие” (1887 г.), “Спомени за детството” (1890 г.).

Роден е Димитър Осинин (псевд. на Димитър Николов Попов) – български писател, поет. Родом е от , с. Долна бела речка, Монтана. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1926 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като учител в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата при МНП. Член е на СБП. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език. Някои съчинения: “Морски ветрила” (1933 г.), “Тихи пристанища” (1933 г.), “Битейски песни” (1943 г.), “Срещу Огоста. Пътни скици” (1952 г.), “По хайдушки сборища” (1957 г.), “През тиха бяла Дунава” (1959 г.; 1976 г.), “Спомени за Н. Хрелков” (1960 г.), “От лехичка стръкче. Народни песни” (1961 г.), “По пътя на вождовете на въстанието 1923” (1963 г.), “Каменна приказка” (1965 г.), “През родна земя” (1967 г.), “Земя ненагледна” (1971 г.), “В огледалото на народните песни” (1973 г.), “Литературни въпроси” (1976 г.), “Житата пътуват. Пътеписи” (1978 г.), “Избрани произведения”, в 2 т. (1981 г.) и др. Умира на 18 април 1981 г. в София.

Роден е Борис Леонидович Пастернак – руски писател. Получава Нобелова награда за литература за 1958 г., от която се отказва (за романа “Доктор Живаго”, 1957 г.). До 1915 г. участва в руската футуристична групировка “Центрофуга” (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.), а до 1927 г. е в “ЛЕФ”. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа “Доктор Живаго” (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Стихосбирки: “Близнак в мъглата” (1914 г.), “Моята сестра – животът” (1922 г.), “Теми и вариации” (1923 г.), “Второто раждане” (1932 г.), “Земен простор” (1945 г.), на поемите “Деветстотин и пета година” (1925-1926 г.), “Лейтенант Шмит” (1926-1927 г.), “Спекторски” (роман в стихове, 1924-1930 г.), “Въздушни пътища” (книга, 1933 г.), автор е на автобиографична проза, на драматическата поема “Сляпата красавица” (1969 г.), преводи на трагедии на У. Шекспир, преводи на грузинска поезия, критика и статии. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.

Приет е Закон за Пощенската спестовна каса. На 2 март 1951 г. пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта на преобразуването е да подобри обслужването на спестителите и “да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства”. През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка – Банка ДСК.

Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Влиза в сила първият Закон за печата, приет от Държавния съвет.

Открито е Учредителното събрание в Търново в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и съдебни съвети), 88 избрани и 24 депутати – назначени от княз Дондуков. Задачата на събранието е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение.

В хода на Руско-турската освободителна война император Александър II изпраща телеграма на главнокомандващия княз Николай Николаевич, с която заповядва руски войски да влязат в Цариград, в случай че в турската столица пристигнат английски войници .

Николай Николаевич е роден на 27 август 1831 г. Той е руски княз, син на император Николай I и брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите. Умира на 13 април 1891 г.

Роден е Стоян Стоянов Аргиров – български филолог, библиотековед, библиограф и преводач. Завършва славянска филология в Прага (1892 г.), следва във Виена. Заема отговорни постове в системата на просветата и науката. Особено големи са заслугите му за уреждане на библиотечното дело в България. Пръв преподавател по библиотекознание в СУ “ Св. Климент Охридски” , действащ член на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Автор е на повече 70 публикации в областта на библиотекознанието. Най-значимият му труд е “Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки” (1898 г.). Преводач е от чешки език (трудове на К. Иречек), от немски и новогръцки. Преводите си подписва с псевдоним С. Сребров. Умира на 9 август 1939 г. в София.

Завършено е строителството на железопътната линия между Монреал и Квебек.

Високата порта утвърждава Григорий VI за патриарх.

Григорий VI е гръцки висш духовник, глава на Вселенската патриаршия в Цариград през 1835-1840 г. и 1867-1871 г. Противник е на борбата на българите за извоюване на църковна национална независимост. Автор е на проект за създаване на автономна българска църковна област, начело на която да стои български митрополит екзарх, който обаче да бъде подчинен на Вселенската патриаршия. Проектът му е отхвърлен от българите не само поради нежеланието им отново да ги държи под гръцка власт, но и заради обстоятелството, че очертаният от него диоцез на българската църковна област включва само земите на север от Стара планина.

Умира Емилий Християнович Ленц – руски физик, член е на Петербургската академия на науките (1830 г.). Роден е на 24 февруари 1804 г. в Тарту. Ректор е на университета в Петербург (от 1863 г.). Обосновава експериментално закона на Джаул-Ленц (1842 г.). Автор е на трудове в областта на електромагнетизма и геофизиката.

Роден е Тодор Димитров Кантарджиев – български офицер, генерал-лейтенант (15 август 1917 г.). Завършва Военното училище в София (1884 г.) и Военна академия в Белгия (1893 г.). Служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота участва в боевете при Сливница и Пирот. След войната заема различни командни длъжности: командир на 16. пехотен Ловешки полк, началник-щаб е на дивизия и преподавател във Военното училище. Произведен е в звание полковник (2 август 1903 г.), командва 1. бригада от 9. пехотна дивизия (от 1904 г.) и 2. бригада от 2. пехотна дивизия (от 1909 г.). През Балканската война командва 1. бригада от 6. пехотна дивизия, с която се сражава при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) воюва срещу сърбите и гърците около Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната е началник на 5. пехотна Дунавска дивизия (1913-1914 г.), повишен е в звание генерал-майор (14 февруари 1914 г.). В навечерието на Първата световна война се уволнява от армията, но по-късно е мобилизиран и е назначен за началник на тиловото управление на Трета армия (1915 г.). Началник е на Варненския укрепен пункт (1916 г.). По време на войната срещу Румъния по своя инициатива съставя от подчинените му части дясно крило на Трета армия, което отбранява Добрич. По-късно сформира Сборна дивизия, която воюва до устието на р. Дунав. След победата над Румъния като началник на Сборната дивизия воюва на македонския фронт (1917 г.). През октомври 1917 г. се уволнява от армията.

Роден е Илия Миларов (псевд. на Илия Николов Сапунов) – български писател драматург. Брат на Св. Миларов, с когото от детските си години живее във Влашко, Сърбия, Босна, Хърватско, Русия, Виена, Париж. Учи в пансиона на Т. Н. Минков в гр. Николаев (Русия). Завършва право в Загреб (1883 г.), а през 1884 г. се завръща в България, където работи в съдебната система. Принуден е да си подаде оставката през 1890 г., започва активна литературна дейност. Нашумялата му пиеса “Апостол” (1899 г.) е без особени художествени качества, както и останалите му произведения. Интерес представляват неговите литературно-критични съчинения. Умира на 23 август 1948 г. в Загреб.

Роден е Харалан Василев Ангелов – български поет. Първоначално образование получава в Шумен при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, започва да се самообразова – изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейската литературна и руска класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 г. е в с. Жеравна, където основава читалище “Единство” и развива широка просветна и обществена дейност; пише първите си стихове, обнародвани в сп. “Читалище”. След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Народен представител е в Учредителното събрание, няколко пъти е избиран за народен представител в Обикновеното народно събрание. През 1881 г. е редактор във в. “Работник”. От 1885 г. до 1888 г. е кмет на Варна ( с прекъсване от два месеца, когато след касиране на изборите на този пост застава Киро Меразчиев). Поезията на Харалан Ангелов е свързана тематично и художествено с творчеството на първите български поети. През 1934 г. излиза кн. “Стихотворения”. Умира на 25 юли 1904 г. в Шумен.

Полицията в Браила разбира, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие. Опитът Раковски да бъде арестуван, предизвиква престрелка, след която намиращите се при него заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души.

През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България- Браилските бунтове 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия.

Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек) са обединени в една провинция със столица Кингстън.

В Петербург е основана Военноморската академия.

Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Велика Колумбия. Боливар е южноамерикански революционер, политик и държавник. Ръководител е на въстанието против испанците през 1810 г. във Войната за независимост на испанските колонии в Америка. През 1813 г. влиза победоносно в Каракас. След ново нападение на испанските войски през 1815 г. Боливар е принуден да избяга на Антилските острови. През 1816 г. се завръща, оглавява революционните сили, разбива испанските войски и за втори път обявява независимостта на Венецуела (1819 г.). Създава Конфедерация на Южните щати (известна като Велика Колумбия, 1824 г.) и става неин президент (1824-1830 г.).

След като завладява част от Египет Наполеон започва своя поход към Палестина.

През 1798-1799 г. Наполеон организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция.

В Париж е подписан мирен договор, между Великобритания и Португалия от една страна и Франция и Испания от друга. С него се слага край на Седемгодишната война помежду им (1756-1763 г.). Франция предава Канада и други свои отвъдокеански територии на Англия, а Испания получава о. Куба.

Умира Монтескьо – френски публицист, учен, адвокат. Роден е на 18 януари 1689 г. Президент е на парламента в Бордо и член на местната Академия на науките. Пътува из Европа – обикаля Германия, Унгария, Италия, Швейцария, Холандия. В Англия живее 2 години. Останалата част от живота си прекарва в усилена литературна и научна дейност. Първото важно литературно съчинение, което обнародва под псевдоним е “Персийски писма”. Второто му съчинение – “Размишления върху причините за величието на римляните и за техния упадък” (1734 г.), е един от първите опити за философия на историята. През 1748 г. издава най-значимия си труд – “За духа на законите”, над който работи цели 20 години и в който влага всичките си знания и опит. Това съчинение има огромен успех не само във Франция, но и в цяла Европа – в разстояние на 8 месеца претърпява 22 издания. С него Монтескьо поставя основата на една непозната дотогава наука – социологията. Влиянието на “За духа на законите” върху хода на Френската революция е голямо, всички институции на революционната епоха носят идеите на Монтескьо.

Умира Готлиб Зигфрид Байер (в немската литература Теофил Зигфрид) – немски историк и филолог. Роден е на 6 януари 1694 г. Завършва Кьонигсбергския университет. Ръководи Катедрата за древна история и източни езици в Петербургската академия на науките (от 1725 г.). Има трудове по ориенталистика, филология, историческа география, работи върху речник на китайския език. Има специални изследвания върху историята на древна Русия, основани върху проучвания на византийски и скандинавски източници, летописи в латински превод. Байер е основоположник на норманската теория, която е критикувана още през ХVIII в. (В. Н. Татишчев, М. В. Ломоносов). Трудове: “За местоположението на Скития” (1728 г.), “За Кавказката стена” (1728 г.) и др.

Основана е Френската Академия. Тя е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.Създадена е по заповед на кардинал Ришельо. Счита се за първата академия на науките. В днешно време Франската академия наброява 40 члена. Избирането в Академията е пожизнено, поради това наричат академиците “безсмъртните”. Техен отличителен знак е зелен фрак. След смъртта на някой академик на неговото място се избира нов, които в деня на своето “приемане под свода на Академията” трябва да произнесе реч в чест на своя покоен предшественик. Понякога в Академията се избират личности, известни преди всичко не като писатели или учени, а в качеството им на военни или политици (но в същото време обикновено тези академици вече имат едни или други публикации, мемоари и др.)

Умира Борис Александрович – тверски княз (от 1425 г.), син на княз Александър Иванович. От 1446 г. воюва с Новгород. Съюзява се с Дмитрий Шемяка и можайския княз Иван Андреевич, заедно с тях обира хазната на великомосковския княз Василий II. След като се убеждава, че не може да установи хегемония над Североизточна Русия, се помирява с него. Омъжва дъщеря си Мария за сина му Иван (бъдещ велик княз). По заповед на Борис Александрович е написан летопис за историята на света от “сътворението” му до падането на Константинопол (1453 г.). По време на неговото управление инок Тома съставя “Похвално слово за благоверния велик княз Борис Александрович”.

Монголите превземат Багдад, избиват десетки хиляди хора и разграбват града.

http://www.focus-news.net