КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1444 – Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна 1885 – Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г. 1970 – Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, 1989 г. Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.
ПРАЗНИЦИ:
- ООН – Международен ден на младежта (от 1945 г.)
- България – Ден на свободата на словото в България – Обявен на 10 ноември 2003 г. по време на церемонията за връчване на ежегодни награди за журналистика „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България
- Дания – Ден на Св. Мартин
- Индонезия – Ден на младежта и Ден на героите
- Индонезия – Празник на град Алесандрия
- Латвия – Празник Мартини (отбелязва се края на есента и началото на зимата)
- Русия – Ден на милицията (от 1962 г.)
- Турция – Ден в памет на Кемал Ататюрк
2022 г. – Европейският парламент одобри влизането на Хърватия в Шенгенското пространство .
2020 г. – Приключва Втората Карабахска война , подписва се Декларацията за прекратяване на огъня ; Започнаха протести в Армения .
2020 г. – Умира Амаду Тумани Туре (р. 1948 ), военен държавник на Мали , президент на Мали (1991–1992 и 2002–2012), генерал .
2015 г- – Почива Хелмут Шмид (р. 1918 г. ), западногермански държавник, федерален канцлер (1974-1982 г.).
2015 г. – Бойко Борисов отказва да приеме вселенския патриарх Вартоломей I заради скандалното и обидно поведение на последния с обвинение към БПЦ в етнофилетизъм.
2013 г. Най-малко 10 000 души в централната филипинска провинция Леит намериха смъртта си след като тайфунът „Хаян” връхлетя Филипините.2002 г.Състои се Тридесет и третият конгрес на БЗНС-Народен съюз, на който за главен секретар е преизбрана Анастасия Мозер. Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. Дъщеря е на земеделският лидер Г. М. Димитров. По политически причини тя завършва гимназия като частна ученичка. През 1962 г. заминава при родителите си в САЩ. Завършва френска филология в университета Джорджтаун, а през 1966 – 1972 г. е доктор по романски езици и литератури в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ. По това време тя работи в Световната банка. За периода 1987 – 1992 г. е в Института за стратегически проучвания и радио „Гласът на Америка“. От 1972 г. до завръщането си в България Мозер е член на Българския национален комитет, САЩ. През 1990 г. тя се завръща в България и се включва в политически живот на страната. За периода 16 февруари – 8 ноември 1992 г. е главен секретар на БЗНС „Никола Петков“, а за 8 ноември 1992 – 18 май 1997 г. е главен секретар на БЗНС. От 18 май 1997 г. Мозер е главен секретар на БЗНС „Народен съюз“ . Съпредседател е на парламентарната група на БЗНС „Народен съюз“ – Демократическа партия в ХХXVIII Народно събрание през 1997 г. Депутат е и в ХХXVII и ХХXIX Народно събрание. Тя е член на парламентарната комисии по външна политика, по правата на човека и вероизповеданията и на постоянната делегация на парламента в Северноатлантическата асамблея. Съпредседател е на коалиция Български Народен Съюз. Депутат е от София (парламентарна група на БНС) и заместник-председател е в XL Народно събрание. Омъжена е за д-р Чарлз Мозер – славист и българист, преподавател в Американския университет в Благоевград. Има една дъщеря, омъжена в САЩ. Владее английски и френски език. |
1997 г.
Руският президент Борис Елцин и китайският държавен глава Цзян Цзъмин подписват декларация, с която слагат край на дългогодишния граничен спор между двете страни. |
1994 г.
Ирак признава независимостта на Кувейт. |
1992 г.
Руската войска влиза в Ингушетия. |
1989 г.
Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. |
1982 г.
Умира Леонид Илич Брежнев – руски държавник. Роден е на 19 декември 1906 г. в с. Каменское (днешен Днепродзерджинск) . Първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател е на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По време на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). |
1975 г.
Генералната асамблея на ООН приравнява сионизма с расизма. |
1970 г.
Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1”, който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца. |
1969 г.
С Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка „Български търговски флот“, независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със „затягането на юздите“ след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина. |
1966 г.
Роден е Пламен Петров – български икономист, банков и финансов експерт. Учи в Икономическия институт в София, специалност „Международни икономически отношения“ (от 1987 г.). Продължава обучението си със стипендия в университета „Хари Труман“, САЩ (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по икономика (Magna***laude). Продължава висшето си образование за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в специалност „Международен мениджмънт“ в университета „Тандърбърд“, Аризона, като магистър с една от двете пълни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера започва в американски банки: като служител на „Таушор банк“ в Чикаго отпуска кредити за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в „Сосиете Женерал Секюритийз Кори“, от 1995 г.). Създава консорциум за инвестиции в компаниите от кабелната телевизионна индустрия (1999 г.). Активен участник е в изграждането на комуникационна стратегия за развитието на „Кейбъл България“. Съучредител и управител е на „Кейбъл България“, „Брод Нет България“, „Кейбъл България Ийст“ и медийната компания „Глобо“ (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на НДСВ (2001 г.). Министър е на транспорта и телекомуникациите на Р.България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). |
1953 г.
Канада открива военна база в Германия. |
1952 г.
Състои се премиера на филма „Под игото“ на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов. |
1947 г.
Започват представленията на Държавния оперетен театър „Народна оперета“ в София. |
1945 г.
БЗНС “Никола Петков” и земеделците от групата на БЗНС „Врабча 1“ подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. „Народно земеделско знаме“ със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев. |
1944 г.
Немците организират посещение на Червения кръст в Освиенцим, като скриват от представителите на организацията газовите камери и масовите гробове. |
1941 г.
Чърчил заявява, че при евентуална атака от страна на Япония над САЩ правителството на Англия ще обяви веднага война на Япония. |
1940 г.
Уолт Дисни дава съгласието си да докладва на ФБР за „комунистически елементи” в Холивуд. |
1939 г.
Роден е Антон Зафиров Горчев – български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма „Козият рог“ (1972 г.). Участва във филмите: „Човекът в сянка“ (1967 г.), „Свобода или смърт“ (1969 г.), „Танго“ (1969 г.), „Козият рог“ (1972 г.), „Иван Кондарев“ (1973 г.), „Селкор“ (1974 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), „Легенда за върха“ (тв, 1976 г.), „Войници на свободата“ (1977 г.), „Големият товар“ (тв, 1978 г.), „Нечиста сила“ (тв, 1978 г.), „Кратко слънце“ (1979 г.), „Язовецът“ (тв, 1981 г.), „Хан Аспарух“ (1981 г.), „Бяла магия“ (1982 г.), „Последното приключение“ (1984 г.), „Горски хора“ (тв, 1985 г.), „Време разделно“ (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София. |
1939 г.
На автошоу в Чикаго за първи път е показан автомобил с климатик. |
1938 г.
Умира Мустафа Кемал паша Ататюрк – турски държавник, политик, общественик. Първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Фамилията Ататюрк (баща на турците) получава от Великото национално събрание на Турция при въвеждане на фамилиите (1934 г.). Средно и военно образование получава в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул (1905 г.). Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета „Единение и прогрес“. Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Втората Балканска война (1913 г.) и Първа световна война. Военен аташе е в София (1913-1914 г.). В Първата световна война воюва на Сирийския фронт, произведен е в чин „генерал“ (1916 г.), командва дивизия и армия. Ръководи национално-освободителното движение в Анадола (1919 г.). По негова идея и под негово ръководство са проведени конгреси в Ерзерум и Сивас (1919 г.) на дружествата „за защита на правата“. По негова инициатива се формира Велико Народно събрание в Анкара (23 април 1920 г.), което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. Благодарение на тази победа е отменен несправедливия Севърски договор. По негова инициатива е свален султанът (1 ноември 1922 г.) и е обявена република (29 октомври 1923 г.). Ататюрк провежда множество прогресивни реформи, които превръщат Турция в съвременна светска държава: преустройство на администрацията, формиране на нова съдебна система, въвеждане на латиницата в турския език (1928 г.). Въвежда фамилните имена (1934 г.). При неговото управление се подписват Договор за приятелство между Турция и България (1925 г.), Договор за търговия и мореплаване (1928 г.), Договор за неутралитет, арбитраж и помирение (1929 г.). |
1928 г.
Роден е Енио Мориконе – италиански композитор. Завършва консерваторията “Санта Чечилия” в Рим. Освен за концертния подиум пише музика за радиото, театъра, телевизията. Навлиза в киното с комедията “Фашистът” (1961 г.). Автор е на музиката за над 200 филма. Създава музика за Пазолини, Алберто Латуада, Болонини, Дамяни, Марко Белокио, Монталдо, Елио Петри, Серджо Солима. |
1928 г.
Император на Япония става Хирохито. Роден е в Токио през 1901 г. Във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент от 1921 г. След смъртта на баща си става император. Наследен е от сина си Акихито. Император Хирохито умира на 7 януари 1989 г. в Токио. |
1924 г.
Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини. |
1921 г.
Обнародвано е решение на Народното събрание за строеж на сграда на Софийската народна опера. |
1919 г.
Роден е Михаил Тимофеевич Калашников – конструктор-оръжейник, създател на редица модели стрелково оръжие за Съветската армия (автомати и миномети), които служат за образец на чуждестранни армии. Той е главен оръжеен конструктор на Съветската армия, генерал-майор, доктор на техническите науки. Награден е със Сталинска и Ленинска награди. |
1917 г.
В Русия е създадено Бюро на комисарите на авиацията и въздухоплаването, чрез което е положено началото на изграждането на съветския въздушен флот. |
1915 г.
В хода на Първата световна война започва Косовската операция. |
1912 г.
Формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет „Блерио“ летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет. |
1907 г.
Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др. |
1885 г.
Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г. |
1885 г.
Немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене прототип на мотоциклета. |
1871 г.
Умира Николай Иванович Тургенев – руски държавник, икономист, декабрист. Роден е на 23 октомври 1789 г. в Симбирск(по-късно Уляновск). Посещава лекции в Московския (1806-1807 г.) и Гьотингенския (1808-1811 г.) университет. През 1813 г. е руски комисар в административния департамент на съюзниците в Германия. От 1819 г. е служител в Министерството на финансите. През 1818 г. издава книгата “Опит върху теорията на данъците”, която поставя началото на руската финансова наука. Обявява се срещу крепостната зависимост на селяните и защитава използването на волнонаемен труд в помешчическото стопанство. През 1817 г. влиза в литературния кръжок “Арзамас”. Член е на “Съюза за благоденствие” (от 1818 г.). През 1821 г. председателства Московския конгрес на “Съюза за благоденствие”. Един от основателите е на Северното дружество на декабристите. Осъден е задочно на доживотна каторга по процеса на декабристите. Един от първите руски революционери емигранти. През 1847 г. публикува в чужбина книгата “Русия и руснаците” на френски език, която е в основата на либералнобуржоазната концепция на декабризма. Правата му са възстановени през 1857 г. Автор е на брошури и статии с проекти за премахване на крепостното право в Русия. |
1871 г.
Журналистът Хенри Стенли намира заболелия и изгубил се в Централна Африка шотландски изследовател Дейвид Ливингстън, за когото нямало никакви новини от две години, а европейците го видели за последен път преди шест години. |
1867 г.
В Браила е отпечатан първият брой на в. „Дунавска зора“. Редактор на вестника е Добри Войников. |
1864 г.
Австрийския ерцхерцог Максимилиян I става император на Мексико. |
1862 г.
В Петербург се състои премиерата на операта “Силата на съдбата” по Джузепе Верди. |
1859 г.
Сключен е Цюрихския мир, с който Австрия отстъпва Ломбардия на Кралство Сардиния. |
1848 г.
Умира Ибрахим Паша – египетски пълководец и държавник, син на Мохамед Али. Участва в създаването на египетската армия и флот и в провеждането на икономическите реформи. Ръководител е на финансовото ведомство (дефтердар) (1807-1812 г.), губернатор на Горен Египет (1812-1816 г.), командващ е египетската армия (1816-1841 г.). Става известен след победата му над вахабитите в Арабия (1816-1818 г.). По-късно (1824-1827 г.) командва египетските войски против гръцкото национално-освободително въстание. Под негово ръководство египетските войски разбиват турската армия в Египетско-турската война (1831-1833 г.). Управител е на Египет (от 1847 г.), наследствен паша на Египет (от юни 1848 г.). |
1833 г.
Роден е Добри Попов Войников – български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград – Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. – в Браила, Румъния. Редактира в. „Дунавска зора“ (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: „Кратка българска история“ (1861 г.), „Кратка българска граматика с упражнения“ (1864 г.), „Райна княгиня“ (драма, 1866 г.), „Покръщение на Преславский двор“ (драма, 1868 г.), „Велислава, българска княгиня“ (драма, 1870 г.), „Възцаряването на Крума Страшний“ (драма, 1871 г.), „Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия“ (1871 г.), „Фросина“ (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново. |
1775 г.
Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ |
1770 г.
Волтер заявява: „Ако няма Бог, тогава да го създадем!”. |
1483 г.
Роден е Мартин Лутер – германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Автор е на: „Послание до германското дворянство“, на памфлета „За Вавилонския плен на Църквата“, на трактата „За свободата на християните“, „Срещу булата на Антихриста“ и др. Умира на 18 февруари 1546 г. в Айслебен, Саксония. |
1444 г.
Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик. |
Агенция “Фокус” / ndtnews.hopto.org