КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА- 10 НОЕМВРИ

Руският президент Борис Елцин и китайският държавен глава Цзян Цзъмин подписват декларация, с която слагат край на дългогодишния граничен спор между двете страни.
Борис Николаевич Елцин е първия президент на Русия. Роден е на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на „перестройката“ , с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. е избран за президент, преизбран е през 1996 г. Длъжността президент заема до 2000 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г., с помощта на армията, потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. На 7 ноември 1991 г. обявява КПСС извън закона.

Ирак признава независимостта на Кувейт.
В средата на XVIII в. Кувейт е независимо шейхство под властта на династия Ас Сабах. През 1899 г. е под британски протекторат. Кувейт е независимо княжество от 1914 г. На 19 юни 1961 г. е обявено за независима държава. Приета е конституция (1962 г.), съгласно която Кувейт е наследствено емирство. През 1978 г. за емир е провъзгласен шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. През август 1990 г. Кувейт е анексиран от Ирак. Намеса на интернационалните сили (САЩ, Франция, Великобритания и др.) под егидата на ООН. На 26 февруари 1991 г. Кувейт е напълно освободен. Кувейт е член на ООН, на Лигата на арабските държави, на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив и на Движението на необвързаните страни.
Кувейт е държава в Западна Азия, в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. Площта й е 17 818 кв. км. Населението на Кувейт по преброяване за 1996 г. е 1 600 000 жители местни араби, заселници от други арабски страни. 94% мюсюлмани. Официалният език е арабски. Столицата е Ал Кувейт. Парична единица – кувейтски динар. Кувейт е конституционна монархия. Законодателната власт принадлежи на емира и Националното събрание.

Руската войска влиза в Ингушетия.
В края на октомври 1992 г. започват неконтролируеми набези на Северно- и южно-осетски банди от Тшинвали и Владикавказ върху западните ингушетски територии. Прибризително 60 000 жители на Ингушетия се преселват вследствие на етническото прочистване на осетските нацисти. Руските части навлизат в територията на страната във връзка с воденето на войната в Чечня.
Ингушетия е република в рамките на Руската федерация. Столицата е гр. Магас от 2003 г. – нов град в покрайнините на Назран, бившата столица. Ингушетия заема западната една пета част от бившата Чеченско-Ингушетска Република. Страната граничи с Грузия и Северна Осетия-Алания. Коренното население се състои от мюсюлмани-сунити.

Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар.
Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му.
В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените „чавдарци“, формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г.
Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала „Георги Кирков“ в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран.
На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена.
Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, “чавдарци” отново искат среща с Живков.
На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК. Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка.
На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията. Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов.
На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

Умира Леонид Илич Брежнев – руски държавник. Роден е на 19 декември 1906 г. в с. Каменское (днешен Днепродзерджинск) . Първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател е на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По време на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.).

Генералната асамблея на ООН приравнява сионизма с расизма.
Сионизмът представлява национално движение с цел завръщането на еврейския народ в родните му земи и установяването на еврейски суверенитет в Израел. Терминът “сионизъм” е въведен през 1890 г. от Нейтън Бърнбаум.

Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1”, който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца.

С Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка „Български търговски флот“, независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със „затягането на юздите“ след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Г. Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина.

Роден е Пламен Петров – български икономист, банков и финансов експерт. Учи в Икономическия институт в София, специалност „Международни икономически отношения“ (от 1987 г.). Продължава обучението си със стипендия в университета „Хари Труман“, САЩ (от 1991 г.), където получава бакалавърска степен по икономика (Magna***laude). Продължава висшето си образование за магистърска степен Университета в Мисури, щат Колумбия. Дипломира се в специалност „Международен мениджмънт“ в университета „Тандърбърд“, Аризона, като магистър с една от двете пълни стипендии (1994 г.). По време на следването си преподава микроикономика на студенти. Професионалната му кариера започва в американски банки: като служител на „Таушор банк“ в Чикаго отпуска кредити за клиенти от Чикаго и Русия. Пламен Петров е първият българин, който работи на Уолстрийт (в „Сосиете Женерал Секюритийз Кори“, от 1995 г.). Създава консорциум за инвестиции в компаниите от кабелната телевизионна индустрия (1999 г.). Активен участник е в изграждането на комуникационна стратегия за развитието на „Кейбъл България“. Съучредител и управител е на „Кейбъл България“, „Брод Нет България“, „Кейбъл България Ийст“ и медийната компания „Глобо“ (1999-2000 г.). Сред първите българи, получили степента CFA (сертифициран финансов анализатор) (1999 г.). Член е на икономическия екип на НДСВ (2001 г.). Министър е на транспорта и телекомуникациите на Р.България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).

Канада открива военна база в Германия.

Състои се премиера на филма „Под игото“ на режисьора Дако Даковски по едноименния роман на Иван Вазов. Ролите изпълняват Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Константин Кисимов, Иван Димов.

Започват представленията на Държавния оперетен театър „Народна оперета“ в София.

БЗНС “Никола Петков” и земеделците от групата на БЗНС „Врабча 1“ подписват протокол за обединение. На следващия ден то е оповестено на страниците на в. „Народно земеделско знаме“ със специален позив, подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

Немците организират посещение на Червения кръст в Освиенцим, като скриват от представителите на организацията газовите камери и масовите гробове.
Освиенцим е град в Полша. През 1940-1945 г. до Освиенцим е създаден най-големият концлагер от германските нацисти. В него са убити повече от 4 млн. души, предимно евреи и поляци.

Чърчил заявява, че при евентуална атака от страна на Япония над САЩ правителството на Англия ще обяви веднага война на Япония.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Зам.-министър на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те год. се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те год. се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин – Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейски страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейски страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново мин.-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. Чърчил получава Нобелова награда за литература.

Уолт Дисни дава съгласието си да докладва на ФБР за „комунистически елементи” в Холивуд.
Уолт Дисни (1901г.-1966 г.) е американски режисьор и аниматор. Създава „Параходът Уили“ (1928 г.), „Трите прасенца“ (1933 г.), „Снежанка и седемте джуджета“ (1937 г.), „Пинокио“ (1939 г.), „Фантазия“ (1940 г.), „Бамби“ (1942 г.), „Спящата красавица“ (1958 г.), „Сто и един далматинци“ (1961 г.). Носител на 29 награди „Оскар”.

Роден е Антон Зафиров Горчев – български театрален и филмов актьор. Получава награди на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма „Козият рог“ (1972 г.). Участва във филмите: „Човекът в сянка“ (1967 г.), „Свобода или смърт“ (1969 г.), „Танго“ (1969 г.), „Козият рог“ (1972 г.), „Иван Кондарев“ (1973 г.), „Селкор“ (1974 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), „Легенда за върха“ (тв, 1976 г.), „Войници на свободата“ (1977 г.), „Големият товар“ (тв, 1978 г.), „Нечиста сила“ (тв, 1978 г.), „Кратко слънце“ (1979 г.), „Язовецът“ (тв, 1981 г.), „Хан Аспарух“ (1981 г.), „Бяла магия“ (1982 г.), „Последното приключение“ (1984 г.), „Горски хора“ (тв, 1985 г.), „Време разделно“ (1988 г.). Умира на 24 юни 2000 г. в София.

На автошоу в Чикаго за първи път е показан автомобил с климатик.

Умира Мустафа Кемал паша Ататюрк – турски държавник, политик, общественик. Първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Фамилията Ататюрк (баща на турците) получава от Великото национално събрание на Турция при въвеждане на фамилиите (1934 г.). Средно и военно образование получава в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул (1905 г.). Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета „Единение и прогрес“. Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Втората Балканска война (1913 г.) и Първа световна война. Военен аташе е в София (1913-1914 г.). В Първата световна война воюва на Сирийския фронт, произведен е в чин „генерал“ (1916 г.), командва дивизия и армия. Ръководи национално-освободителното движение в Анадола (1919 г.). По негова идея и под негово ръководство са проведени конгреси в Ерзерум и Сивас (1919 г.) на дружествата „за защита на правата“. По негова инициатива се формира Велико Народно събрание в Анкара (23 април 1920 г.), което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. Благодарение на тази победа е отменен несправедливия Севърски договор. По негова инициатива е свален султанът (1 ноември 1922 г.) и е обявена република (29 октомври 1923 г.). Ататюрк провежда множество прогресивни реформи, които превръщат Турция в съвременна светска държава: преустройство на администрацията, формиране на нова съдебна система, въвеждане на латиницата в турския език (1928 г.). Въвежда фамилните имена (1934 г.). При неговото управление се подписват Договор за приятелство между Турция и България (1925 г.), Договор за търговия и мореплаване (1928 г.), Договор за неутралитет, арбитраж и помирение (1929 г.).

Роден е Енио Мориконе – италиански композитор. Завършва консерваторията “Санта Чечилия” в Рим. Освен за концертния подиум пише музика за радиото, театъра, телевизията. Навлиза в киното с комедията “Фашистът” (1961 г.). Автор е на музиката за над 200 филма. Създава музика за Пазолини, Алберто Латуада, Болонини, Дамяни, Марко Белокио, Монталдо, Елио Петри, Серджо Солима.

Император на Япония става Хирохито. Роден е в Токио през 1901 г. Във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент от 1921 г. След смъртта на баща си става император. Наследен е от сина си Акихито. Император Хирохито умира на 7 януари 1989 г. в Токио.

Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.

Обнародвано е решение на Народното събрание за строеж на сграда на Софийската народна опера.

Роден е Михаил Тимофеевич Калашников – конструктор-оръжейник, създател на редица модели стрелково оръжие за Съветската армия (автомати и миномети), които служат за образец на чуждестранни армии. Той е главен оръжеен конструктор на Съветската армия, генерал-майор, доктор на техническите науки. Награден е със Сталинска и Ленинска награди.

В Русия е създадено Бюро на комисарите на авиацията и въздухоплаването, чрез което е положено началото на изграждането на съветския въздушен флот.

В хода на Първата световна война започва Косовската операция.
Косовската операция се провежда от 1-ва армия съвместно със Северната оперативна група от 2-ра армия и част от силите на 11-а армия.
Противостоящите сили включват остатъците от Тимошката и 2-ра сръбска армия (около 7 пехотни дивизии), които имат задачата да преградят направленията, водещи към Косово поле. Операцията започва с форсиране на р. Морава. За две денонощия войските отхвърлят противника и овладяват Прокупли. След неуспешния опит за противодействие от страна на Сръбското командване са овладени Прищина и цялото Косово поле.

Формира се 3-то аеропланно отделение за участие в Балканската война (1912 –1913 г.). На 13 август 1911 г. с първия български самолет „Блерио“ летецът Симеон Петров извършва демонстративен полет над София и е сформирано аеропланно отделение в армията с единствен самолет.

Умира Георги Петров Гешанов (Петракиев) – български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1872 г. в Панагюрище. Включва се в революционното движение в Ахъчелебийско (Смолянско). Войвода е на чета в Родопите по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След разгрома на въстанието участва в борбата срещу върховистите в Западна Тракия. Действа с чети в Дедеагачко, Солунско и Ахъчелебийско. Убит е в сражение с турците заедно с Л. Маджаров, П. Васков и др.

Започва контранастъплението на Българските войски през Сръбско-българската война 1885 г.
След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. крал Милан се принуждава да отправи апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те са принудени да отстъпят на запад към Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия е изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия би се дал повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи са изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 г. е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението.

Немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене ­ прототип на мотоциклета.
Готлиб Даймлер е германски инженер. Открива първия газов мотор, който предизвиква революция в автомобилната индустрия.

Умира Николай Иванович Тургенев – руски държавник, икономист, декабрист. Роден е на 23 октомври 1789 г. в Симбирск(по-късно Уляновск). Посещава лекции в Московския (1806-1807 г.) и Гьотингенския (1808-1811 г.) университет. През 1813 г. е руски комисар в административния департамент на съюзниците в Германия. От 1819 г. е служител в Министерството на финансите. През 1818 г. издава книгата “Опит върху теорията на данъците”, която поставя началото на руската финансова наука. Обявява се срещу крепостната зависимост на селяните и защитава използването на волнонаемен труд в помешчическото стопанство. През 1817 г. влиза в литературния кръжок “Арзамас”. Член е на “Съюза за благоденствие” (от 1818 г.). През 1821 г. председателства Московския конгрес на “Съюза за благоденствие”. Един от основателите е на Северното дружество на декабристите. Осъден е задочно на доживотна каторга по процеса на декабристите. Един от първите руски революционери емигранти. През 1847 г. публикува в чужбина книгата “Русия и руснаците” на френски език, която е в основата на либералнобуржоазната концепция на декабризма. Правата му са възстановени през 1857 г. Автор е на брошури и статии с проекти за премахване на крепостното право в Русия.

Журналистът Хенри Стенли намира заболелия и изгубил се в Централна Африка шотландски изследовател Дейвид Ливингстън, за когото нямало никакви новини от две години, а европейците го видели за последен път преди шест години.
Дейвид Ливингстън е английски мисионер и пътешественик. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на р. Замбези и езерото Танганайка, открива водопада Виктория. Води борба срещу търговията с роби. Умира до езерото Танганайка на 1 май 1873 г. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка, водопад на р. Конго.

В Браила е отпечатан първият брой на в. „Дунавска зора“. Редактор на вестника е Добри Войников.
Според програмата на Д. Войников вестника „…ще гляда колкото може да достави новини, собствени да занимаят любопитството на нашите съотечественици в странство, които желаят да се известят за онова, що ся говори и върши в полза или вреда на народът ни, за онова що ся случва и става в нашето отечество България: тя ще са старае да бъде искрений язик на болките и страданията на угнетения ни народ, на неговите справедливи оплаквания и на неговите законни правдини… Тя ще обема понякогаш някои нъравствени, поучителни, любословни и забавлителни членове, касающи ся до общонародното ни просвещение и писмено забавление… В политическо отношение Дунавска зора ще ся занимава само с онова, що ся отнася до моралните и веществени интереси на народа ни.“

Австрийския ерцхерцог Максимилиян I става император на Мексико.
Максимилиан I Хабсбургски е император на Мексико в периода (1864-1867), той е австрийски ерцхерцог Брат на австрийския император Франц Йосиф I. През 1857-1859 г. е генерал-губернатор на австрийските владения в Италия. По време на англо-френско-испанската интервенция в Мексико, насочена срещу правителството на Бенито Хуарес, е провъзгласен за император (април 1864 г.). Властта му се разпростира само върху районите, окупирани от френските войски. През март 1867 г. френските войски напускат Мексико, през май армията на консерваторите, която подкрепя Максимилиян I, е разгромена от мексиканската Народна армия. Максимилиян е пленен и осъден на смърт на 19 юни 1867 г. и е разстрелян е Керетаро.

В Петербург се състои премиерата на операта “Силата на съдбата” по Джузепе Верди.
Джузепе Верди e италиански оперен композитор роден в Ронколе, провинция Парма на 10 октомври 1813 г. Учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. През 1839 г. на 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ и неуспешната опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“. Следват: „Навуходоносор“ (1842) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843), „Ернани“ (1844), „Двамата Фоскари“ (1844), „Жана д’Арк“ (1845), „Алзира“ (1845), „Атила“ (1846), „Макбет“ (1847), „Разбойници“ (1847), „Корсарят“ (1848), „Аролдо“ (1850) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851, когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“ – връх в реалистичното оперно изкуство. Умира в Милано на 27 януари 1901 г.

Сключен е Цюрихския мир, с който Австрия отстъпва Ломбардия на Кралство Сардиния.
Цюрихският мирен договор е подписан от Австрийската империя и Кралство Сардиния (съюзник на Френската империя) на 10 ноември 1859 г. Споразумението потвърждава условията от договора от Вилафранка, които слагат край на Австро-Сардинската война. Съгласно условията на договора Австрия отстъпва провинция Ломбардия на Франция, която същия ден я преотстъпва на Кралство Сардиния.

Умира Ибрахим Паша – египетски пълководец и държавник, син на Мохамед Али. Участва в създаването на египетската армия и флот и в провеждането на икономическите реформи. Ръководител е на финансовото ведомство (дефтердар) (1807-1812 г.), губернатор на Горен Египет (1812-1816 г.), командващ е египетската армия (1816-1841 г.). Става известен след победата му над вахабитите в Арабия (1816-1818 г.). По-късно (1824-1827 г.) командва египетските войски против гръцкото национално-освободително въстание. Под негово ръководство египетските войски разбиват турската армия в Египетско-турската война (1831-1833 г.). Управител е на Египет (от 1847 г.), наследствен паша на Египет (от юни 1848 г.).

Роден е Добри Попов Войников – български възрожденски писател, театрален организатор и драматург. Учи в родния си град при С. Доброплодни, С. Филаретов и Ив. Богоров. Продължава образованието си в Цариград – Френски колеж (1856 г.). От 1858 г. е учител в родния си град, а от 1864 г. – в Браила, Румъния. Редактира в. „Дунавска зора“ (1867-1870 г.) и създава театрално дружество. За пръв път допуска жени актриси на сцената. През 1873 г. приема руско поданство, учителства в Шумен. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е управител на Търновското сиропиталище. Съчинения: „Кратка българска история“ (1861 г.), „Кратка българска граматика с упражнения“ (1864 г.), „Райна княгиня“ (драма, 1866 г.), „Покръщение на Преславский двор“ (драма, 1868 г.), „Велислава, българска княгиня“ (драма, 1870 г.), „Възцаряването на Крума Страшний“ (драма, 1871 г.), „Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра в пет действия“ (1871 г.), „Фросина“ (1883 г.) и др. Умира на 27 март 1878 г. в Търново.

Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ
Военноморският корпус на САЩ е звено, което е формирано самостоятелно в рамките на американското Министерство на флота. Комендантът на Военноморския корпус е член на Обединения щаб на главнокомандващите. По време на конфликти Корпусът е натоварен със задачата да провежда всички наземни операции от съществено значение за успешното осъществяване на морските кампании, а в мирно време първият приоритет е бойната готовност. Корпусът набляга на физическата подготовка и интензивните тренировки. През 1775 г. Континенталният конгрес създава два федерални батальона моряци на служба във военния флот, които да служат като морска пехота. През 1798 г. Военноморският корпус на САЩ е основан и е поставен под контрола на секретаря на Флота. Морските пехотинци участват във всяка голяма война – Мексиканската война, Първата световна, Втората световна, войните в Корея и Виетнам. Постигната е специализация в борбата със сепаратизма и партизанските тактики, както и във воденето на морски операции и операции с командоси. Военноморските части разполагат със собствени танкове и бронетранспортьори, артилерия и въздушни сили.

Волтер заявява: „Ако няма Бог, тогава да го създадем!”.
Франсоа Аруе Волтер е френски поет, писател, историк и философ, роден е на 21 ноември 1694 година в Париж. Посещава Англия, Прусия, където е гост на крал Фридрих II. Прекарва по-голямата част от живота си във Ферне, близо до Женевското езеро. Борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор на трагедии („Заира“, „Меропа“, „Мохамед“), исторически трудове („История на Карл ХII“, „Векът на Людовик ХIV“ и др.), повести („Кандид“, „Задиг“, „Микромегас“ и др.), на критически съчинения („Храмът на вкуса“, „Забележки върху Мислите на Паскал“), епопеи („Хенриада“, „Поема на Фонтеноа“), философски трудове („Философски писма“, „Философски речник“, „Опит върху нравите“ и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност.
Умира на 30 май 1778 г. в Париж.

Роден е Мартин Лутер – германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Автор е на: „Послание до германското дворянство“, на памфлета „За Вавилонския плен на Църквата“, на трактата „За свободата на християните“, „Срещу булата на Антихриста“ и др. Умира на 18 февруари 1546 г. в Айслебен, Саксония.

Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.