• МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА БОРБА С ГЛАДА. 16 октомври е обявен от Организацията по прехраната и земеделието към ООН през 1979 г. за Международен ден за борба с глада. Оттогава този ден се отбелязва в повече от 150 страни по света. Краят на 2021 година, а и началото на 2022 г. е очевидно, че тази тема ще бъде особено актуална с настъпилия хаос от неконтролируемото увеличаване на цените, тревожната инфлация, явната неспособност /поне да този момент/ Европейската комисия да овладее този процес. На фона на увеличаващия се брой хора под прага на бедността, все по-болезнено се понасят и коментират печалбите на банките и големите компании, на корупцията, на мафията, която контролира важни държавни институции в своя финансова изгода, на медиите, които подвластно избягват крещящите социални проблеми и ги заменят с шоу и информация в стил хляб и зрелища, без да коментират непосилната цена на храните.

  • МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА АНЕСТЕЗИОЛОГА.Международният ден на анестезиолога е започнал да се отбелязва по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция на 16 октомври 1846 г.На тази дата английският учен Уйлям Мортън прави първата демонстрация на анестезия(обезболяване) с етер в Масачузетската Главна болница в Бостън.Анестезиологът е не само многопрофилен специалист с познания в областта на вътрешните болести, кардиология, неврология, ендокринология, но и психолог. Анестезиологът е този специалист, в чиито ръце, знания и професионализъм е нашият живот по време на животоспасяващите операции, а и не само при тях, в очите на когото гледаме с ужаса за и от болката… А той – с очите си един ден да ни види живи и здрави. Честит празник, анестезиолози!

  • МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА. На 17 октомври светът отбелязва Деня за изкореняване на бедността. Той е обявен за такъв с резолюция на ООН от 1992 година.Историята на Деня е свързана с датата 17 октомври 1987 година. Тогава повече от 100 000 души се събират на площад „Трокадеро” в Париж, където през 1948 година е подписана Всеобщата декларация за правата на човека, за да отдадат чест в памет на жертвите на крайнанищета, насилието и глада. Декларацията е едно, реалността е друго. Дори бегъл реалистичен поглед в България днес показва, че декларациите на политици и преуспяващи общественици и бизнесмени са едно, а реалността е друга. Пълната демографска катастрофа, броят на хората, които не могат да си платят лекарства, осветление, отопление, храна и облекло за оцеляване, все по-недостъпните за мнозина медицински грижи и образование, работа, наеми за жилище, отглеждане на деца, говорят, че има нещо гнило в България и то все повече наподобява обещавана райска ябълка, която на практика гние, вони и отблъсква със своята безнадеждност и хоризонт, който отдавна не е светлина в тунела за хиляди, а по-скоро космическа черна дупка, която привлича смъртоносно всичко към ядрото си.

НДТ