КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА: 791 г. – Осъществена е победа на българската армия, командвана от хан Кардам в битката при крепостта Маркели (Карнобат). 1891 г. – На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. 1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенско въстание 1949 г. – ВНС избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет 1969 г. – Американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, достигнали повърхността на Луната.1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и България.
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на шахмата
- Илинден – нов стил (пророк Илия)
- България – Професионален празник на пивоварите
- Кипър – Ден на мира и свободата
- Колумбия – Обявяване на независимост (1810 г. от Испания, национален празник)
- Норвегия – Рожден ден на престолонаследника Хаакон Магнус
- Япония – Ден на морето
2017 г. – Умира Честър Бенингтън, вокалист на групата „Linkin Park“ (* 1976 г.)
2013 г.
Умира Александър Лилов. Александър Василев Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Естетика и теория на изкуството“ в Академията за обществени науки в Москва. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа. Вторият след Живков. След отстраняването му от ръководството на БКП специализира във Великобритания. Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник „Правда“ се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г. Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса. Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител – в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището „Стратега“. От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание с листата на БСП. През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание „Понеделник“.
2002 г.
Умира скулпторът Любомир Далчев (1902 – 2002), брат на поета Атанас Далчев. Роден е през декември 1902 г. Професор Любомир Далчев е преподавател в Националната художествена академия до 1979 г., когато емигрира в САЩ. Автор е на: Братската могила в Пловдив, Паметника на трите поколения в Перущица, Паметника на битката при Клокотница, паметника Войниците на Самуил и др. Умира месеци преди да се завърне в България . |
1976 г.
|
1974 г.
|
1969 г.
|
1964 г.
|
1956 г.
|
1954 г.
|
1949 г.
|
1945 г.
Умира френският поет Пол Валери (1871 – 1945). Автор е на поеми и стихове. Стихосбирки: „Албум със стари стихове“, „Морско гробище“ (поема, 1920), „Прелести“ (поема, 1922) и др.; на есета за Стефан Маларме, Стендал, Шарл Бодлер; на литературно-философски творби. Последната му незавършена поема „Моят Фауст“ е издадена през 1941 г. |
1945 г.
Умира скулпторът Жеко Спиридонов (1867 – 1945) – Ж. С. Хадживичев. Роден на 23 февруари 1867 г. Учи в керамичното училище в Бехене, Чехия. Работи като учител по рисуване и моделиране в държавното занаятчийско училище в София от 1889 г. до 1892 г. Завършва скулптура в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Професор е по скулптура в Художествената академия (1904 – 1930). Негови ученици са Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев и др. Жеко Спиридонов участва в много изложби и конкурси за паметници. Негово дело са Паметникът на българския воин (на загиналите в Сръбско-българската война в Русе, 1902 г.), Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война в Плевен (1904), релефът “Св. Георги Победоносец” (1907 г.) над входа на Мавзолея на загиналите руски и румънски воини при Плевен (1877) и др. Сред най-известните му произведения са: “Сатир”, “Къпеща се самодива” (и двете от бронз – в Софийския народен музей); паметници бюстове на граф Игнатиев, Хр. Ботев, В. Левски (Варна), А. Константинов (Свищов), Г. Бенковски, Ив. Вазов (София) и др. |
1941 г.
Родена е Людмила Алексеевна Чурсина – руска актриса. Тя завършва театралното училище “Шчукин” и след това в периода 1963-1965 г. е в театър “Вахтангов”. От 1965 г. работи в Театъра студия на киноактьора, от 1974 г. – в Ленинградския театър “Пушкин”, от 1984 г. е в Централния академичен театър на руската армия. В киното е от 1961 г. Сред по-известните й филми са: “Донска повест” (1965 г.), “Угрюм река” (тв, 1969 г.), “Виринея” (1968 г.), “Журавушка” (1968 г., в Сан Себастиан, 1969 г.), “Любов Яровая” (1970 г.), “Адютантът на Негово превъзходителство” (тв, 1970 г.), “Олеся” (1970 г.), “Гоя” (1972 г.), “Приваловските милиони” (1973 г.), “Лично щастие” (тв, 1976 г.), “И това всичко е за него” (1977 г.), “Гонена с преследване” (1980 г.), “Дългият път през дюните” (тв, 1981 г.), “Факти от изминалия ден” (19881 г.), “Да помниш или да забравиш” (1982 г.), “Демидови” (1983 г.), “Графинята” (1991 г.), “Делото на “Сухово-Кобилин” (тв, 1991 г.), “Горячев и другите” (тв, 1992-1994 г.), “Кодекс на безчестието” (1993 г.), “Черната стая” (тв, 2000 г.). |
1938 г.
Родена е Натали Ууд, американска актриса от руски произход (истинска фамилия – Гурдина). Дебютира в киното през 1943 г. Участва в: “Бунтар без кауза” (1955 г.), “Великолепие в тревата” (1961 г.), “Уестсайдска история” (1961 г.), “Голямото преследване” (1965 г.), “Светът на Дейзи Клъвър” (1965 г.), “Боб и Карол, Тед и Алис” (1969 г.), “Последната съпружеска двойка в Америка” (1979 г.), “Метеор” (1979 г.), “Проектът “Брейнщорм” (1981 г.). Тя умира на 29 ноември 1981 г. |
1937 г.
|
1926 г.
|
1922 г.
|
1919 г.
|
1917 г.
|
1910 г.
Oт 20 юли до 11 август в Солун се провежда Педагогическа конференция на Българския учителски съюз в Турция. |
1908 г.
Във Велес и Битоля са основани първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 6 август – в Щип, на 7 август – в Кратово и Крива Паланка, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград. |
1903 г.
|
1903 г.
Въпреки своя неуспех, Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост. |
1891 г.
На връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. |
1890 г.
Роден е Георги II – гръцки крал от династията на Глюксбургите. Заема престола след военен преврат (1922 г.). Син е на крал Константин I и на кралица София. През 1921 г. се жени за княгиня Елисавета Румънска. През 1922 г. Константин I абдикира и Георги II става крал на Гърция. Още следващата година (1923) е заставен да напусне трона и да замине за чужбина. Възстановен на престола от монархистите (1935 г.). По време на Втората световна война емигрира в Египет и след това в Англия. Възстановен след плебисцит (1946 г.). Баща е на последния гръцки крал Константин II. Умира на 1 април 1947 г. в Атина. |
1888 г.
Роден е Емил Зегадлович – полски писател. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Символистично-експресионистичните му стихове от 20-те години съдържат религиозно-мистични мотиви. Автор е на поемите „Песен за Силезия“ (1933 г.) и „Черният ден“ (1936 г.); романа „Мъртвото море“ (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша „Картоненият дом“ (1940 г., публикувана е 1954 г.). Умира на 24 февруари 1941 г. в Сосновец. |
1884 г.
Роден е Стефан Николов Аврамов – български македонски революционер, писател, член на БКП. Той е участник е в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Арестуван е по време на събитията през 1925 г. Стефан Николов Аврамов е автор на книгите: „Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието“ (1929 г.). След 9 септември 1944 г. е директор на предприятие „Стрела“. Сътрудничи на сп. „Илюстрация Илинден“ и сп. „Септември“, на вестниците „Заря“, „Мир“, „Македония“, „Литературен глас“, „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Народна войска“, „Македонско знаме“, „Ведрина“, „Литературен фронт“. От 20 септември 1944 г. до май 1948 г. е председател на организация „Илинден“. Умира на 28 септември 1953 г. |
1880 г.
Роден е Херман Кайзерлинг – германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. В най-известното си произведение – “Пътен дневник на философа” (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света. Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост”; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата”, връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския” човек, поради едностранно развитие на разсъдъка – чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийската и китайската). Основава “Школа на мъдростта” и “Дружество за свободна философия” (1920 г.). Основано е дружество “Кайзерлинг” във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova”. Умира на 26 април 1946 г. в Инсбрук. |
1878 г.
Марин Стоянов Дринов е историк, обществен и държавен деец. Роден е на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. В периода 1878–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание (1879 г.) обявява София за столица на Княжество България. Той е един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (дн. НБ „Св. св. Кирил и Методий“). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет (1881–1883 г.). Умира на 28 февруари 1906 г. |
1877 г.
|
1861 г.
|
1853 г.
Роден е Георги Колчев Байданов – един от първите български музикални дейци. Съставител е на учебници по пеене. Със сътрудничеството на Манолов редактира първото българско музикално списание „Гусла“ (1891 г.). Умира на 30 ноември 1927 г. в София. |
1850 г.
Роден е Георг Елиас Мюлер – германски психолог. Той е един от основателите на експерименталната психология. Професор е в Гьотингенския университет (1881 г.). Поддържа теорията за психофизичния паралелизъм. Провежда изследвания в областта на неврофизиологичното обосноваване на закона на Хюфнер (1893 г.), методите в психологията (1900 г.), вниманието (1924 г.) и зрителните възприятия (1930 г.). Интерпретира закономерностите на възприятията от гледна точка на собствен вариант на асоциативната психология, назован от него “комплексна теория”. Популярни са трудовете му в областта на представите и паметта. Развива теорията за “персеверационните тенденции”, според която съществуващите в съзнанието представи имат тенденция отново да се възвръщат.Умира на 23 декември 1934 г. в Гьотинген. |
1847 г.
Роден е Макс Либерман – германски художник от еврейски произход, професор и президент (1920 г.) на Художествената академия в Берлин. Представител е на импресионизма в Германия. Учи в Берлин (1866-1868 г.) и Ваймар (1868-1872 г.), живее в Париж, Мюнхен и Берлин. Създава творбите: „В ателието“, „Предачки на чекрък“, „Играчи на поло“, „Морски бряг“ и др. Автор е на портрети („Хауптман“ и др.). Умира на 8 февруари 1935 г. в Берлин. |
1810 г.
|
1656 г.
Роден е Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах – архитект. Той първоначално се занимава със скулптура. В периода 1682-1686 г. посещава Италия, където учи при К. Фонтана. От 1704 г. до 1705 г. е в Берлин. Работи в Залцбург и Виена (от 1694 г. е придворен архитект и инженер); виден представител на австрийския барок. Проектира църкви в Залцбург и Виена. Негов син е Йозех Емануел (1693-1742 г.) – също архитект и строител, който работи във Виена по собствени проекти и по проекти на баща си. Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах умира на 5 април 1723 г. във Виена. |
1402 г.
|
1304 г.
Роден е Франческо Петрарка – италиански поет и хуманист, историк, археолог, търсач на древни ръкописи. Открива „Ораторската институция“ на Квинтилиан и част от кореспонденцията на Цицерон. Един от първите големи хуманисти на Ренесанса. Натоварван е от папата с различни дипломатически мисии. Създава много съчинения на латински език (поеми, философски трактати и др.). Франческо Петрарка е известен със стиховете си на италиански народен език, наречени „Рими“ (сонети, канцони и др.), посветени на красивата Лаура де Новес. Умира на 19 юли 1374 г. |
1031 г.
Анри I e роден през 1008 г. Той е втори син на Робер II и Констанца от Арл. Умира през 1060 г. |
791 г.
Хан Кардам е прабългарски хан. Той идва на престола след бягството на хан Телериг във Византия. Управлява в годините 777-802 г. Отначало поддържа мирни отношения с византийците, но те са нарушени през 785 г., когато императрица Ирина започва да укрепва някои крепости по границата с българската държава. През 791 г. в битката край Проват (североизточно от Одрин) византийските войски претърпяват поражение от българските, които са предвождани от самия Кардам. През следващата година император Константин VI предприема нов поход срещу България. Неговите войски са посрещнати от Кардам при крепостта Маркела (край дн. Карнобат) и отново са разбити. Византия отправя искане за мир, като се задължава да плаща на България годишен данък. Впоследствие императорът се отказва от договора и през 796 г. предприема нов поход срещу България. От своя страна Кардам нахлува в Тракия и пресреща византийските войски северозападно от Одрин. В продължение на 17 дни двете войски не се влизат в сражение и Кардам се връща обратно в столицата си Плиска. Успява да укрепи авторитета на ханската власт сред прабългарската военно-племенна аристокрация. Наследен е от хан Крум (803 г.-814 г.). Хан Кардам умира през 802 г. |
http://www.focus-news.net