КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 ЮЛИ

Над 170 души загиват, а други 400 са ранени, в резултат на серия терористични атаки в Бомбай, столица на индийския щат Махараштра. Взривовете са избухнали в пътнически влак и на няколко железопътни гари в града.

В босненския град Сребреница е извършено най-голямото клане в Европа след Втората световна война, при което загиват около 8000 мюсюлмани. На 11 юли 1995 г. започва едноседмичната кампания на етническо прочистване на босненски мюсюлмани в Сребреница, Източна Босна. В града, поставен тогава под протектората на ООН и обявен за зона за сигурност, армията на босненските сърби нахлува в мюсюлманския анклав и след превземането му, извършва масово клане. В резултат на кампанията 8000 души (предимно мъже и момчета) загиват или изчезват, други 25 – 30 хиляди, предимно жени и деца, са депортирани. 15 000 жители на Сребреница успяват да се спасят преди това. Клането се определя като най-голямото престъпление и нарушаване на човешките права в Европа след Втората световна война.

Международният трибунал за военни престъпления в Хага постановява, че масовото унищожаване на мюсюлманите в Сребреница през 1995 г. има характера на геноцид. За директно отговорни за кланетата са смятани бившият политически и военен лидер на босненските сърби Радован Караджич и генерал Ратко Младич, обвинени на два пъти за военни престъпления в бивша Югославия (за обсадата на Сараево и за избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница).

От 11 юли 1987 г., с раждането на 5-милиардния жител на планетата, се отбелязва Световният ден на народонаселението. Наричат го още Ден на 5-те милиарда.

На финала на Световното първенство по футбол в Испания, отборът на Италия побеждава ФРГ с 3:1 и става световен шампион. „Златното момче“ на италианския футбол става Паоло Роси.

Състои се премиерата на рок-операта “Исус Христос – суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър и Тим Райс. През годините получава множество награди и предизвиква множество спорове както сред критиците, така и сред религиозни групи.

Открит е първият тунел под Пиринеите, свързващ Франция и Испания.

Роден е мексиканският футболист Уго Санчес. Дебютира през 1977 г. Привлечен е в испанския “Атлетико”, където играе до 1985 г. Същата година става голмайстор на испанския шампионат и е определен за Спортист № 1 на страната си. От сезона 1985 – 1986 г. Санчес играе в “Реал” Мадрид, с който печели 5 титли на Испания, 2 пъти е носител на Купата на страната, а през 1986 г. и на Купата на УЕФА, още 4 пъти е голмайстор на испанската лига. През 1990 г. спечелва “Златната обувка” за най-добър реализатор в Европа. Санчес взема участие в 3 световни първенства.

Провежда се пленум на ЦК на БКП, който привежда политическата и икономическата политика на партията към идващите от Москва нови инструкции след смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) и отстраняването на Лаврентий Берия. Те са за снижаване темповете на индустриализация, насочване на значителна част от капиталовложенията към селското стопанство с цел да се постигне подем в него и оттам да се подобри жизненото равнище, силно влошено след годините на ускорена индустриализация. Предвижда се увеличаване на продукцията за широко потребление и снижаване на цените. Спира се форсирането на кооперирането в селското стопанство, като към момента задачата е да се стабилизира постигнатото. Пленумът решава от трудовите лагери (ТВО) да се освободят всички, с изключение на „най-опасните за социалния ред елементи“, и да се обсъди необходимостта от съществуването на лагерите.

На 5 август 1953 г. след решението на пленума на ЦК на БКП от 11 юли същата година министърът на вътрешните работи Георги Цанков издава заповед за освобождаване от лагера в Белене на 858 души от категорията „политически“. В лагера остават още 1055 души, от които 181 са за криминални престъпления.

В хода на Втората световна война (1939–1945 г.) под натиска на правителството немското нападателно оръжие е изтеглено от българска територия.

По време на най-дългата бомбардировка във военната история 1750 британски самолета атакуват окупираното от Хитлеристка Германия полско пристанище Гданск.

В Юлбъри, близо до Оксфорд, умира английският археолог Артър Еванс (1851 – 1941). От 1899 г. до 1930 г. извършва разкопки на остров Крит, където открива развалините на двореца в Кносос и изучава подробно културата от бронзовата епоха (дворцовия и стопанските комплекси, произведения на изкуството, глинени таблички с пиктографско линейно писмо). Еванс нарича тази култура минойска и определя нейните периоди. На базата на археологическите данни, реконструира държавния строй, религията и етапите от развитието на критското общество.

Приет е Закон за данък върху еврейското имущество.

Еврейският въпрос е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война 1939–1945. Проповядва се най-открито от немските националсоциалисти. След идването на А. Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина. Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на професор Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като „компромисен вариант“ е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилият обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г.

В с. Видима, Ловешка област, е роден писателят Марко Семов (1939 – 2007). Марко Семов е есеист, публицист, народопсихолог. Завършва ВИИИ в София (1962). Работи като литературен сътрудник във в-к “Работническо дело” (1962 – 1972), главен редактор в Комитета за радио и телевизия (1972 – 1982), заместник-главен редактор на в-к “Работническо дело” (1982 – 1984). Наблюдател е по вътрешнополитически въпроси в Комитета за радио и телевизия (1984 – 1989). Защитава докторска дисертация на тема “Народопсихологията в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски” (1984). Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1985). Изследва динамиката на обществените процеси и влиянието им върху душевността и морала на съвременния българин. Широк отзвук получават неговите пътеписни книги. Автор е на първия учебник по народопсихология (1993). Съчинения: “Колелото на историята” (1970), “Тридесет и три крачки към зрелостта” (1974), “Силуети по магистралата” (1975), “Шарени сенки” (1978), “По стъпалата на живота” (1979), “Четиридесет крачки зрелост” (1981), “Земя и обич” (1982), “Мисли насаме” (1982), “Душевност и оцеляване” (1982), “За Япония като за Япония” (1984), “Трите ключа” (1985), “Баба знае две и двеста” (1985), “Фул Макс” (1986), “Монголия, каквато ще я помня” (1986), “От зимата нататък” (1988), “Там, гдето” (1990), “И за Америка като за Америка” (1991), “Бизнес и морал” (1992). Автор е на сценарий за филма “Синята лампа”. Умира на 11 януари 2007 г. в София.

Франклин Делано Рузвелт става първият американски президент, който прекосява Панамския канал.

Франк Рузвелт е ХХХІІ президент на САЩ. Роден е на 30 януари 1882 г. в Ню Йорк. Член е на Демократическата партия. Завършва Харвардския университет през 1904 г. и Юридическия факултет на Колумбийския университет през 1907 г. От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк. Рузвелт заема и отговорни постове в различни фирми и банки от 1921 г. до 1933 г. През 1921 г. заболява тежко и остава инвалид, но това не възпрепятства активната му политическа дейност. През 1928 г. е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. През 1933 г. е избран за президент на САЩ, след което е преизбиран през 1936 г., 1940 г. и 1944 г. Рузвелт отменя сухия режим и успява да възпрепятства световна икономическа криза (1929-1933 г.), от която най-много негативи поема САЩ. Политиката му е определяна като „Нов курс“. Рузвелт провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическата криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. След началото на Втората Световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и други материали на страните, участващи във войната против Хитлеристка Германия. Рузвелт участва при изработването на Атлантическата харта (1941 г.), в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората световна война на 12 април 1945 г. в Уорм Спрингс, Джорджия.

В София е убит публицистът Никола Габровски (1864 – 1925). Той е един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891). Роден е на 6 септември 1864 г. в Търново (дн. Велико Търново). Редактира и издава „Българска социалдемократическа библиотека“ и вестник „Работник“ (1892 – 1894). Народен представител е от листата на БРСДП (1894 – 1900 г., 1902 – 1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор е на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919 – 1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти.

След активната намеса на Червената армия, Монголия става втората социалистическа държава в света.

В ирландския град Корк се провеждат първите състезания на яхти с парен двигател.

Роден е Илия Бешков (1901 – 1958), художник, карикатурист. От 1940 г. е професор във Висшия институт за изобразително изкуство „Н. Павлович“. Един от най-добрите български илюстратори и карикатуристи. Оформя и илюстрира над 60 книги, пише прозаични откъси, психологически портрети, есета, мисли за изкуството и живота („Словото на Бешков“, сб., 1965 г.). Умира на 23 януари 1958 г.

В с. Николаевка, Варненско, е роден Петър Дънов – Учителя (1864 – 1944). Петър Николаев Дънов е български богослов, основател на учението дъновизъм. Син е на свещеник. Завършва гимназия във Варна. Следва богословие и медицина в Америка (1888). След като се завръща в България, се занимава с френологични изследвания, после се отдава на чисто духовна работа – проповед и живот в съгласие със своите схващания. Към 1918 г. основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2000 години, за да обновят света чрез учението си. Автор е на книгата „Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот“, част І (1896 г.; ІІ издание – 1949 г.) и на множество беседи.

Умира на 28 декември 1944 г. в София.

За да се избегнат дипломатическите усложнения с Високата порта, Йоанис Ризос, гръцки министър на външните работи, нарежда на Александър Маврокордато, гръцкия пълномощен министър в Цариград, да освободи и изпрати в чужбина Георги Раковски след пристигането му в турската столица.

Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 г. в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. През 1860 г. се установява в Белград. Там съставя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи. Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ (1866 г.), разработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето“. Умира през 1867 г. от туберкулоза край Букурещ.

В хода на Руско-турската война (1828 – 1829) руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие).

През ХVІІІ и ХІХ в. Русия води поредица войни с Османската империя. В резултат на войните от 1710 – 1713 г., 1735 – 1739 г., 1768 – 1774 г. и 1787 – 1791 г. Русия се превръща в черноморска държава и укрепва своите позиции на Балканите. С войните през XIX в. (1806 – 1812 г., 1828 – 1829 г. и 1877 – 1878 г.) тя се стреми да утвърди своето влияние на Балканите, но и да завладее Проливите. Проведените войни допринасят за освобождаването на балканските народи.

През избухналата през 1828 г. нова Руско-турска война руското командване е възложено на полк. Ив. П. Липранди. В корпуса на Липранди се стичат около 1500 български бежанци от Влашко, Молдова и Бесарабия.

Провежда се най-знаменитият дуел в историята на САЩ. Вицепрезидентът Аарон Бер смъртоносно ранява първия финансов министър на страната Александър Хамилтън.

В хода на Руско-турската война (1768 – 1774) руските войски, командвани от генерал Петър Александрович Румянцев-Задунайски, преминават на юг от р. Дунав. Целта на генерал Румянцев е да разгроми основните турски сили разположени в Шуменската крепост, но опитът на руската армия да настъпи в тази посока се проваля.

На 3 октомври 1768 г. подтикван от френския посланик в Цариград Шарл дьо Вержен, султан Мустафа III (1757 – 1774) обявява война на Русия. Като повод за войната служи намесата на Русия в полските дела, но целта на Високата порта е да възвърне влиянието и престижа си като европейска сила. В хода на бойните действия руската армия, командвана от генерал Румянцев, успява да се прехвърли на юг от р. Дунав, нанасяйки поредица от поражения на турските войски. Войната от 1768-1774 г. променя политическото статукво в Европейския югоизток, като политическото влияние на Русия върху балканските християнски народи нараства неимоверно.

Граф Петър Александрович Румянцев-Задунайски (1725 – 1796) е руски фелдмаршал. Отличава се в Седемгодишната война и става губернатор на Малорусия (днешна Украйна). Във войната с Турция от 1768-1774 г. е главнокомандващ на руските войски, спечелва битката при Кагул и налага на Турция Кючуккайнарджанския мир. Взема участие и в следващата война с Турция (1787-1791 г.), обсажда крепостта Силистра и след това Варна, без да успее да ги превземе. През 1794 г. ръководи похода на Суворов срещу поляците. Фелдмаршалския си жезъл и титлата Задунайски получава след сключването на мира в Кючук Кайнарджа.

Роден е Джон Куинси Адамс – американски политик и VI президент на САЩ. Той е второ дете и най-голям син на втория президент на САЩ Джон Адамс. През 1787 година завършва право в Харвард и работи като адвокат в Бостън. През 1797 година става посланик на САЩ в Прусия, където остава до 1801 г. През 1803 година е избран в Сената, но напуска преди края на мандата си. През 1809-1814 г. е посланик в Русия; участва в преговорите в Гент за края на войната с Великобритания. През 1815-1817 г. е посланик във Великобритания, а след завръщането му е назначен за държавен секретар на президента Мънро. През 1825 е избран за президент на САЩ като мандата му продължава до 1829 г.

В Берлин се открива Германската академия на науките.

Коронясан е Михаил Романов – създател на последната династия, управлявала Русия до революцията през 1917 г.

В Кордова е роден испанският поет Луис де Гонгора-И-Арготе (1561 – 1627). Единственият негов сборник „Съчинения в стихове от испанския Омир“ излиза в годината на смъртта му – 1627. Той е представител на барока. Създава школа, известна под името гонгоризъм. Усложнява синтаксиса, претрупва стиховете с митологични образи, неологизми, сложни метафори, перифрази.

Папа Климент VІІ отлъчва от църквата английския крал Хенри VІІІ. В отговор крал Хенри VІІІ обявява създаването на самостоятелна английска църква.