- 12 000 души всяка година умират от него в Европа
- Докато сме наясно, че химикалите са токсични и се отразяват зле на телата ни, все още е трудно да разберем как някои звуци правят същото, категорични са учените
Шумни съседи, колеги и деца – дори да водите уединен начин на живот, със сигурност сте се сблъсквали с поне един от тези дразнители, освен ако не се намирате на самотен остров или пък в обезлюдено село. И дори да сте най-спокойният и умерен човек на света, ви е кипвало, че някой вика, слуша силно музика или стърже с нещо в най-неподходящ момент. В резултат също сте започвали да крещите, да надувате телевизора или пък да размествате мебелите точно преди сън. Вероятно се е стигало и до ситуация, в която не е можело да се познаете как се държите и какво правите, тъй като шумът става все по-доминиращ фактор в нашия живот. Той буквално обсебва заобикалящата ни среда и щем не щем започваме да свикваме с него, което всъщност е доста опасно.
Някои учени даже предупреждават, че шумът се е превърнал в тих убиец, защото съкращава живота ни, без дори да разбираме това. Причината е, че все повече проучвания го свързват с редица заболявания на съвременния свят като инфаркт, диабет и дори деменция. “Той
се превръща в криза за общественото здравеопазване,
тъй като имаме огромен брой хора, които са изложени ежедневно на него. Освен това ние реагираме емоционално на силните звуци. Когато ги чуем, пулсът ни се ускорява, нервната система започва да се активира и се освобождават хормони на стреса”, казва пред Би Би Си проф. Шарлот Кларк от Лондонския университет “Сейнт Джордж”.
Тя е ръководила редица изследвания за въздействието на шума върху физическото и психическо здраве, благосъстояние и качеството на живот. Тествала е хора, живеещи в райони на големи летища като лондонското “Хийтроу” и деца в училище. Почти всички са показали, че шумът в големите градове влияе върху здравето на сърцето.
В университетската си лаборатория проф. Кларк пази звуци от цял свят, включително от обявения за най-шумен град в света. Това е столицата на Бангладеш – Дака. Когато го пуска на доброволец, чиито медицински показатели се измерват в реално време, веднага се забелязва ускоряване на неговия пулс и изпотяване на ръцете. Същото се случва и при кучешки лай и запис от съседски купон, продължил до ранните часове на деня. Положителна реакция се наблюдава само при радостна глъчка от детска площадка.
Това е така, защото звукът се долавя от ухото и се предава в част от мозъка, която му прави емоционална оценка. Ако той е силен, дразнещ или издаващ заплаха, се задейства реакция на тялото, известна като “бий се или бягай”, която се е развила, за да ни предпазва от опасности. То се мобилизира, за да се защити, което води до стрес.
“Ако сте изложени на подобни шумове в продължение на години, тялото ви ще реагира така през цялото време. Следователно това ще увеличи риска от неща като инфаркт, инсулт, високо кръвно и диабет”, казва проф. Кларк. Особено вредно е, ако това се случва, докато спим, тъй като дори да си мислим, че сме се адаптирали, вредното въздействие продължава. “Трябва да знаете, че вие никога не изключвате ушите си. Дори когато спите, все още слушате. Така че тази реакция продължава например чрез учестяване на сърдечния ритъм”, добавя проф. Кларк.
ООН също предупреди, че градското шумово замърсяване се превръща в глобална заплаха за общественото здраве, което води до 12 000 преждевременни смъртни случая всяка година в Европейския съюз и засяга около 100 милиона американци. Според експертите на организацията
особено вреден е шумът от пътния трафик и самолетите,
защото увеличава хроничния стрес, причинява безсъние и води до високо кръвно. Смята се също, че раздразнението, което предизвиква, е свързано с растящите случаи на депресии и тревожност в големите градове. При децата пък води до увреждане на слуха и липса на концентрация.
Проучване в Барселона например е установило, че шумът от пътния трафик забавя развитието на работната памет при учениците в началните класове, което оказва влияние върху темпото им на учене, включително развиването на способност да разсъждават и решават проблеми. В испанския град има около 300 инфаркта и 30 смъртни случая годишно заради вредното въздействие на прекалено многото автомобили и хора, които издават различни звуци денонощно, е показало изследване на доктор Мария Форастър. Тя е установила, че дори в закрити помещения в Барселона, намиращи се в близост до булеварди, шумът е над допустимите 53 децибела за здравето на сърцето. Това означава, че трябва да живеем в много по-тиха среда, не просто да се стремим да чуваме какво си говорим, посочва Форастър пред Би Би Си. По думите ѝ въздействието на шума върху здравето вече е на нивото на замърсяването на въздуха, но е много по-трудно за осъзнаване.
“Докато сме наясно, че химикалите са токсични и това се отразява зле на телата ни, все още ни е трудно да разберем как някои звуци правят същото”, обяснява испанската изследователка. Причината е, че хората ги възприемат по различен начин. Например, ако за едни шумно парти е израз на положителни емоции и желание за живот, то за други е непоносимо раздразнение. По същия начин стои въпросът с увеличаващото се използване на превозни средства и всевъзможни електронни устройства. Затова
справянето със замърсяващия шум не е лесен въпрос,
колкото и доказателства да се появяват за неговата вреда. Експертите казват, че по същество означава хората да бъдат призовани да променят начина си на живот. Да се откажат от някои придобивки на съвременния свят, за да си осигурят малка доза здравословно спокойствие.
