Тя го строи, след като харесала Балчик – приличал ѝ на Малта
Преди малко повече от месец избухна спор между Историческия музей в Балчик и Културен център Двореца. Историците са обезпокоени от системни събития, които “възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица Мария.
“Екипът на Историческия музей в Балчик не може да остане безучастен към факта, че тази фигура, представяна често романтично и почти митологично в туристически и културен аспект, всъщност е символ на една чужда власт, наложила се с окупация на българска територия”, пишат в протеста си. Нататък историците продължават, че с проявите в Двореца се очертава образът на кралица Мария не като историческа личност, а като легитимен културен символ на място, което е българска територия.
Всъщност хората на Историческия музей в Балчик повдигат завесата на един доста стар проблем. Още в член 2 на Берлинския договор, който определя границите на България, четем, че северната ще минава по река Дунав до една точка на изток от Силистра и оттам ще премине на юг към Черно море.
Уточнява се, че специална европейска комисия ще определи мястото след Силистра, от което границата ще тръгне на юг
Тая европейска комисия така и не си дава труда да посети местата и определи пределите, въпросът остава нерешен от нея, а двете страни се договарят къде да минават те. Взето е някакво средно решение, защото България има претенции и за части от Северна Добруджа, Румъния пък – за Южна. Това ще води и до краткотрайно завладяване на тези територии и от едната, и от другата държави по време на трите войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Във втората от тях румънците стигат до Ботевград, в последната им го връщаме, като превземаме Букурещ. Според Букурещкия мирен договор от 1913 година една част от Южна Добруджа преминава в пределите на Румъния. Границата е променена западно от Тутракан и излиза на югоизток на Черно море под днешното село Кранево. Така Силистра, Добрич, Балчик и околните селища стават румънски.
Още през ранното лято на 1914 г., преди да започне Първата световна война в Балчик, се установяват румънски художници. С тях идва и един немец, католически епископ в Букурещ, който пък е запален по археологията. След него се нареждат и румънски аристократи и кралски чиновници, които си правят вили по брега. Това нашествие, наред с асимилацията на българите, се засилва след края на Първата световна война. Тогава като официален е въведен и румънският език.
На 3 август, в навечерието на втората годишнина от подписването на Букурещкия мирен договор, за пръв път в Балчик пристига румънската кралица Мария, придружена от най-големия си син Карол и дъщеря си Елизабет.
Посещението на царствените особи трае час, колкото да пият кафе в ресторанта, преименуван на името на престолонаследника, и да поемат по обратния път. Мимолетното впечатление обаче не пречи на кралицата скоро след това да издаде книга “Моята страна”, в която описва Балчик като живописно градче, на което турските къщички се катерели по стръмните му брегове, които като че ли всеки момент щели да се плъзнат в морето.
През 1930 г. градът според данните от преброяване на населението наброява 6396 души. От тях 2244 са българи, 1019 румънци, 1924 турци, 334 татари. През 1924 г. Мария отново се завръща в Балчик. Този път се влюбила в града и по-късно в спомените си пише, че гледката много ѝ напомняла Малта. Тя е била там като дете с баща си, Алфред Ърнест Алберт, херцог на Единбург и на Сакс Кобург и Гота, и тогава командващ британската флота в Средиземноморието. Той пък е втори син на кралица Виктория Алберт Сакскобургготски и по тая линия, в едно със сестрите им, с българския цар Фердинанд се падат нещо като братовчеди. Тогава се ражда и идеята ѝ да направи там своя резиденция. Разходила се из Балчик, стигнала и до покрайнините и видяла място, което много ѝ харесало:
“Това е мястото, което искам да имам.” Оказало се, че то принадлежало на
букурещкия банкер
Жан Крисовелони, който обаче не предприемал нищо за строителство в него и в града се заговорва, че го е купил с цел печалбарска препродажба. Кралицата го откупила. Банкерската спекула не хванала ред, защото как да откажеш на кралицата. Тогава се ражда и идеята ѝ да направи там своя резиденция. Проекта възлага на италианските архитекти Америго и Аугустино. Художникът Александър Сатмари, румънец с унгарско потекло, ѝ прави скица на вилата и след година се появява къщата “Тенха юва” – “Тихото гнездо” с минаре. Тя е напълно завършена през пролетта на следващата година и за “откриването” ѝ дори пристига и крал Фердинанд I, който пък след година ще почине.
Интересна е историята на декоративната джамия, която е част от апартаментите на кралица Мария, известни днес като Двореца. Мария е била страстна поклонничка на персиеца Бахаулла, чието име се превежда като Славата на Бог. Докато е преследван за своето религиозно учение в средата на XIX в. и е в затвора с тежка желязна верига около врата, той получава откровение за Божията воля за човешкия род. След като е освободен и изгонен от родината си, развива своето учение, известно днес като Бахайска вяра.
Проповядва, че различните етапи и кръвопролития в човешката история се дължат на неразбирането за една религия, божествена и неделима.
Тя е дадена чрез много пратеници в различни векове. Кришна, Буда, Мойсей, Исус, Мохамед и други, които имат едно и също положение спрямо Бог, проповядва Бахаулла, няма разлика между тях, защото те са пратеници на Бог в различни времена. А щом той е един и всемогъщ, то религиозните вражди и войни са напълно безсмислени.
Мисионерката на това учение, англичанката Марта Рут, посещава Мария в имението ѝ скоро след откриването му и двете потъват в дълги философски разговори. Под влияние на тези разбирания
Мария се изживява като византийска императрица и вярва, че нейното божествено призвание е да обедини балканските народи.
Най-пряко то се проявява в браковете на двете ѝ по-големи дъщери, сключени под нейно влияние. Мария, наречена на другата си баба, руската княгиня Мария Александровна, става съпруга на сръбския крал Александър I, а Елизабет – на гръцкия крал Георгиос II.
Кралицата се опитва да материализира тези “балкански” разбирания при оформянето на околните пространства и паркове около Двореца.
Само за десет години, до 1938 тя е закупила земи със 63 нотариални акта. Така имението ѝ достига 240 декара.
Опитва се да запази оригиналния му вид и изглед. Прави многобройни тераси, висящи градини, водопада при реката и римска баня, реставрира старата турска воденица, прави вила на сина си принц Николай и църква във византийски стил “Стела Марис”. Запазени или преправени са каменна чешма, наречена на дъщеря ѝ принцеса Илеана, пещерата до една от водениците ѝ с портокалова градина, басейни, в които отглежда златни рибки, изкуствено езеро, вила “Гъбка” и минаре. Отдадена е и почит на мъртвите. От Молдова са докарани огромни каменни кръстове с надписи на църковнославянски, мюсюлмански каменни надгробни плочи с изваяни чалми, стари глинени делви от Мароко. На видно място е и колоната на свети Мартин, покровител на румънското кралско семейство. За отбелязване е и фактът, че в района на двореца е построена и българска възрожденска къща. Всичко това е правено от балчишки майстори.
За изграждането на огромния парк, оформянето на алеите, храстите и дърветата се грижат французинът градинар Жанин и секретарят Дениз. Освен подредбата на своя дворец кралица Мария по време на двумесечните си престои периодично се срещала с кметовете и градоначалниците на Балчик. След смъртта на крал Фединанд на 19 юли 1927 г. го наследява синът му Карол II.
През 1930 година той влиза в отредените му кралски правомощия и забранява на майка си да се меси в държавните дела. Тя прекарва все повече време в Балчик.
Крал Карол II и брат му Николай са в Двореца в Балчик в края на август 1937 година. Скарват се люто на тераса пред вилата на Николай. Николай посяга към кобура на пистолета си, а майка им, която е до тях, застава между двамата си синове.
Късно. Николай е извадил пистолета, не може да си отдръпне ръката от спусъка и прострелва Мария в стомаха. Тя веднага е откарана в Букурещ, лечението трае месеци, но така и не успява да се възстанови от раната и умира в болницата през 1938 г. Разбира се, станалото в Двореца в Балчик се пази в дълбока тайна. Тялото на кралица Мария е погребано до това на съпруга ѝ Фердинанд I в Куртя де Арджеш, стара столица на Влашко. Сред тленните останки не е сърцето ѝ.
Малко преди смъртта си кралицата е пожелала то да бъде поставено в стъкленица в специална ниша в дворцовия параклис “Света Богородица”. Той пък е правен от балчишки майстори и с варовик, който изобилства около града.
След връщането на Южна Добруджа на България на 7 септември 1940 година сърцето ѝ е препогребано в замъка Бран край Брашов. Той е известен още и като Замъка на Дракула.
Любовни страсти в румънския кралски двор с българска връзка
Както във всеки кралски двор, така и в румънския любовните афери са в изобилие. Едва навършила 17 години, Мария е омъжена за престолонаследника Фердинанд I. Бракът се оказва истинска катастрофа и за двамата и твърде рано се превръща в това, което днес се нарича “отворена връзка”. Няколко години след сватбата Мария бурно и страстно се влюбва в дворцовия лейтенант Зизи Кантакузин, свекърът ѝ, крал Карол I, потушава скандала и височайше се разпорежда това, което става в кралския двор, никога да не излиза навън. Снаха му на всичко отгоре е бременна, изпратена е в Германия в имението на Сакс Кобург Гота и там ражда детето, чиято съдба е неизвестна.
По време на Първата световна война следва друга любовна история, с канадския морски капитан Смит, който е тридесетина години по-голям от нея. След повече от година се разделят, канадецът се прибира в родината си и заболява тежко, но Мария му изпраща няколко месеца, до смъртта му, щедра финансова помощ и лекарства, набавяни от най-добрите фармацевти. После следва дълга любовна история с принц Барбу Щербей. От него пък са двете ѝ най-малки от общо 6 деца, принцеса Илеана и Мирча. Илеана като малка влиза в морето, започва да се дави и я спасява турски търговец. Естествено, красив, който твърде скоро също се озовал в покоите на кралицата.
Този любовен ген наследява и синът ѝ, крал Карол II. След смъртта на баща си той на три пъти става крал, като третият е по-дълготраен. Преди това заради любовни афери два пъти се отказва от трона. Първоначално се жени за дъщерята на генерал през 1918 г., но румънският парламент анулира този брак. От него има син Мирча. През 1921 г. се жени за гръцката принцеса Елена. Ражда се синът им Михай. Проваля и този брак, защото се залюбва безумно с румънката Магда Лупеско. Тя пък е дъщеря на евреин и католичка и … разведена. Заради нея се отказва от трона през 1928 г.
Според български изследователи българският престолонаследник тогава Борис е имал романс с дъщерята Мария. Политически причини слагат край на тази връзка и бъдещият ни цар се насочва към сродяване с италианския кралски двор.
Синът му принц Кирил започва флирт с най-малката дъщеря на кралица Мария, Илеана. Двамата се срещат в Балчик и Евксиноград, после следват дълги разходки по морския бряг. Освен физически привличането им е и в увлечението по високите скорости. Илеана обича моторните лодки, с които често ходи до нос Калиакра, Кирил пък е почитател на мотоциклетите и бързите коли. Според наши изследователи нещата стигат до брак. Тук не се отчита фактът, че в кръвта и на двете двойки има гени на Сакс Кобург Гота. На тази връзка се противопоставя вече крал Карол II, който насила омъжва сестра си за бившия херцог на Тоскана Антон Австрийски.
Румънският изследовател Лучиан Боя, написал книгата с многозначителното заглавие “Балчик. Малкият рай на Велика Румъния”, определя тази история като “напълно невярна”. Нашенски изследователи държат на своето и дори уточняват, че се е подготвяла сватба и заради това е имало дълги разговори между румънски и български дворцови представители, които да уредят този брак.
