Към инициатора Иван Тодоров се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на партизански отряд, и ген. Цвятко Анев, по това време комендант на Софийския гарнизон
Оцелелите от времето на социализма тогавашни активисти и съратници на легендарния във Врачанския край Иван Тодоров-Горуня си спомниха за него тези дни чрез различни срещи и събития по случай 60-годишнината от неговата кончина.
От отдела за най-нова история във врачанския исторически музей дори организираха изложба за него, в опит да разкажат на младите хора истината за отдавна отминалите събития.
Горуня е първият партизанин във Врачанско още от 1941 г.,
но по-късно десетилетия наред този факт е забранен за споменаване. Впоследствие става политкомисар на един от най-големите партизански отряди по това време – „Гаврил Генов“.
След 9 септември 1944 г. става голям партиен ръководител във Врачанско и през следващите години придобива широка известност с бруталните си методи за налагане на колективизацията по селата, които често обикаля лично, принуждавайки хората да постъпват в създаваните от режима ТКЗС-та.
В много селища от Северозапада самата му поява предизвиква селски бунтове. Горуня става кандидат-член и член на ЦК на БКП, заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.
Дни след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989-а на първия митинг във Враца веднага бе издигнат призив за реабилитацията на Иван Тодоров-Горуня като първия борец срещу диктатора.
Удобно обаче бе премълчано от тогавашните оратори за какво всъщност се е борил техният любимец и какво щеше да се случи, ако неговите усилия за свалянето на Тодор Живков от поста на първи секретар на БКП бяха успели. А
в края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков
от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизански отряд и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон.
Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия и е несъгласна с разобличаването на култа към личността на Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин.
Горуня и много партийни дейци от онова време тежко приемат разобличаването на Сталин от наследника му Никита Хрушчов и ако е имал възможност, би реабилитирал напълно „великия вожд на народите“. Това потвърди в интервю за „24 часа“ преди години и Александър Кръстарски от с. Горна Кремена, един от неговите най-близки съратници от партизанското време.
„Кликата на Тодор Живков изврати до неузнаваемост идеалите на социализма – споделя още Кръстарски. –
Привилегиите за избрани замениха стремежа за построяване на ново общество
за благото на всички. Именно срещу това се бореше Горуня и тръгна срещу Тодор Живков. За нашия край Иван Тодоров бе като Левски, чист и безкористен човек. Заемаше високи постове, но никога не се възгордя и даваше почти цялата си заплата на домове за сираци.“
Към групата се присъединяват и много други недоволни и започва да се организира вътрешен преврат в БКП. Заговорниците предвиждат това да стане по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и хората на Горуня привличат доста съмишленици.
Както винаги се намират и предатели, заговорът е разкрит от МВР и в началото на април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня е открит мъртъв в софийския си дом. Според официалната версия той се е самоубил, но никой не вярва в това тогава, пък и години по-късно. Малко след това са арестувани и другите участници от групата заговорници.
„Най-тежко се отразиха мерките след разкриването на преврата на Врачанския край, откъдето е родом Горуня“, спомня си бившият земеделски министър от кабинета „Виденов“ Кръстьо Трендафилов. По онова време той е млад партиен функционер и преживява тежко сътресенията.
През 1965 г. в закрити процеси са осъдени на затвор 9 души,
предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания.
Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат.
“Разсекретените партийни архиви показват, че в тогавашния Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България – спомня си Кръстьо Трендафилов. – Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.”
След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията
Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”.
Останалите живи партийни дейци във Врачанско, наказани през 1965 г. и реабилитирани 25 г. по-късно, виждали в противопоставянето между Горуня и Живков и друг мотив, за който не се говорело открито – чавдарци срещу гаврилгеновци (участниците в партизанските отряди “Чавдар” и “Гаврил Генов”, които трябва да притежават привилегии).
Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”.
Като партизанин и политкомисар Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби,
в които той и неговите съратници са изтикани в периферията.
Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП. На него първият секретар по това време Цветко Божков прави остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници.
В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат.
Въпреки поредицата от верноподанически изказвания за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено.
ДС започва да следи изкъсо врачанските другари, разтърсвайки ги през следващите години с чести кадрови промени
Но Горуня едва ли може да бъде наречен дисидент или демократ, защото каузата, за която е платил с живота си, е била за реабилитация на Сталин след неговото развенчаване от Хрушчов. Това не обичат да си припомнят редови партийци от Искърския край, пострадали в репресиите след разкриване на заговора.
А за повечето съселяни на Горуня от Горна Кремена той е убит от хората на Живков. Това се потвърди след ексхумацията на тялото му след 1990 г. Според тогавашно разследване за смъртта на Горуня оперативни от ДС първо блокирали квартала, където живеел, после прекъснали телефона му.
Поставили дежурни групи от милицията, въоръжени постове, оперативни коли и камионетки с шофьори и наблюдател. Към 2-3 ч през нощта по указания на експерти в стаята на Горуня е вкарано упойващо средство, от което той заспива. Призори убийците влизат в спалнята и убиват Горуня, като го прострелват с неговия пистолет.
Според по-късно разследване това направил прочутият като дясната ръка на Живков и изпълнител на всички мръсни поръчки от онова време Мирчо Спасов.
