Като вътрешен министър след 9 септември 1944 г. той праща да превземат радиото и пощата
Антон Югов е една от най-праволинейните и последователни личности на БКП непосредствено преди и след 9 септември 1944 г., за което си плаща. Неговият опит показва, че да си революционер, е едно, а да си ръководител в политиката – съвсем друго. Той се оказва неподготвен за политическите апаратни игри. Най-странното е, че е отстранен от партийните и държавните си постове през 1962 г., когато пада жертва на вътрешнопартийните борби в партията – цели 18 години след 9 септември 1944 г. Невредим се е оказал и в партизанските борби, и след процеса срещу Трайчо Костов, и по “превръщането” на българите от Пиринския край в македонци.
В годините на антифашистката борба той е един от лидерите на нелегалната БКП в продължение на 7 години. В края на август 1937 г. е извикан от Станке Димитров-Марек, който му съобщава, че по препоръка на членовете на ЦК на БКП и с одобрението на Задграничното бюро и лично на Георги Димитров се привлича в състава на Централния ѝ комитет и в неговото Политбюро.
На тези високи партийни длъжности той ще остане цели 25 години
Десетина дни преди нападението на Германия срещу СССР Цола Драгойчева отива в дома на Никола и Пъша Павлови и споделя с тях, че има решение към деловодството на БКП да бъде привлечен Георги Минчев, който ще поеме връзките с окръжните комитети и Никола Павлов-Комара трябва да му ги предаде. Той обаче възразява, че на него му е известно, че Минчев е арестуван при провал на окръжния комитет в Стара Загора, не е издържал при полицейското следствие и се е разприказвал през 1936 г. Излиза през 1940 г. от плевенския затвор, където лежи и Добри Терпешев. Именно той му дава писмо, с което го препоръчва на ЦК да го използва за бъдеща работа и му пише добра характеристика. Георги Минчев става деловодител на БКП.
На 24 юли 1941 г. е създадена Военната комисия към ЦК на БКП, чиито ръководител е Антон Танев Гошев.
Христо Михайлов отговаря в нея за работата сред армията, Гочо Грозев е връзката с бойните групи, Димо Дичев е отговорник за София и областта, а Иван Масларов – за работата сред младежите. Скоро това става известно на полицията и тя арестува и въдворява Антон Югов и негови съратници в концлагера “Гонда вода” над Асеновград. Със същата заповед са изселени от София Васил Мавриков, Петко Кунин, Борис Копчев, Върбан Ангелов, Владо Тричков, Мирчо Спасов, Йорданка Чанкова, Каприел Каприелов и др.
За това какво се случва по-нататък в Асеновград, четем в полицейските дознания: “Донасям ви, г-н Директоре, че на 30.09.41 към 15 ч пред коменданта на лагера “Гонда вода” се явил мъж от с. Бачково и му съобщил, че отивайки за вода, до самия лагер е бил срещнат от непознати въоръжени лица, които насочили към него пушки. Той успял да избяга и се укрил в гората. Това негово съобщение предизвикало тревога и при проверка на въдворените в лагера се констатирало бягството на Антон Гошев, Емил Марков, Борис Копчев, Раденко Видински и Никола Павлов.
Комендантът направил потеря за залавянето на бегълците. При разследването се установило, че клозетите се намират до самата гора, гъстотата на която е дала възможност на поменатите лица да избягат въпреки бдителността на стражата. Към 10,30 ч вечерта двама от бегълците – Никола и Раденко, движейки се по една пътека с цел да си набавят храна от селото, се натъкнали на постове и са заловени. За залавянето на останалите трима изпратих двама разузнавачи от управлението ми, освен потерята…”.
Цола Драгойчева малко преди това пък е предала 30 000 лева на Пъша, съпругата на Никола Павлов, за организиране на бягството. След него и укриването си от полицията Антон Гошев продължава с организиране на военната комисия на ЦК в пълна нелегалност. Факт е, че се появява едва в първите дни на септември 1944 г.
На 8-и срещу 9-и пристига пръв във военното министерство, за да вземе властта заедно с Добри Терпешев и Георги Чанков.
Още същия ден става министър на вътрешните работи в отечествено-фронтовското правителство. Първата му заповед е да се завземат веднага Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията, радиото и пощата, веднага да се превземат погребите и да се раздаде оръжие на народа.
Той е вътрешен министър до 6 август 1949 г. На 28 септември 1944 г.
назначава Тодор Живков за главен инспектор
към Дирекцията на народната милиция, подкрепя постановление № 6 на правителството на Кимон Георгиев от 30 септември 1944 г. за създаване на Народен съд, ръководи репресиите срещу антикомунистическата съпротива у нас в периода до 23 септември 1947 г., когато е обесен Никола Петков, но и направлява преследването на врага с партиен билет от 25 октомври 1948 г. насетне. Той е и двигател на процеса срещу доскорошния си приятел и член на ЦК на БКП в нелегалната борба Трайчо Костов.
И тук вече се оказва, че Югов не е подготвен за политиката.
Той обаче продължава стриктно да изпълнява нарежданията на Москва. На 29 и 30 юли 1949 г. е в състава на българска делегация наред с Вълко Червенков и Георги Дамянов, която се среща със Сталин. В съобщението се казва, че са “обсъдени широк кръг въпроси, свързан с икономическото развитие на България и националната ѝ сигурност”. Това, което се премълчава, е, че по това време Трайчо Костов е арестуван и предстои режисиран процес. Именно на тази среща Сталин решава съдбата му и той увисва на бесилото на 16 декември 1949 г. Допълнение към това е и, че за да угоди на Сталин в следващите месеци, Антон Югов се престарава в търсенето на врага с партиен билет. До април 1950 г. от БКП са изключени, съдени и пратени в затвора близо 100 000 нейни членове. Югов обаче е убеден, че тези хора са искали да извършат държавен преврат, да откъснат България от СССР и да я ориентират на Запад, към, както е модно да се говори в ония години, “англо-американските империалисти”. Има и доста прегрешения и в насилственото налагане на “македонска нация” в България.
Това не пречи в онези времена Антон Югов да продължава да върви нагоре в кариерата. След Априлския пленум през 1956 г. става министър-председател. Това е наградата му, че отново е показал пълната си подкрепа за Тодор Живков и при отстраняването на Вълко Червенков, който дори е изключен от БКП. На нов пленум през юли се обсъжда положението на Георги Чанков, съпруг на Йорданка Николова – една от петимата от РМС, партизанка, тежко ранена в битка и впоследствие разстреляна. Той пък освен стар негов боен другар е член на Политбюро от 1957 г. и като такъв се явява конкурент на Тодор Живков. Антон Югов чете доклада, с който обвинява Чанков в “непартийно поведение”, и съвсем не се усеща, че остава сам от старите партийни кадри, изнесли на гърба си антифашистката борба.
Логично и той пада жертва, като мнозина уточняват – “на Тодор Живков”. След 1956 г. положението на Югов е ненакърнимо. Той се ползва с подкрепата на новия съветски ръководител, украинеца Никита Хрушчов.
Дъщеря му Виолета е омъжена за Александър, по-големия син на писателя Михаил Шолохов
Не само по тази причина Югов твърде често гостува в СССР. Постепенно обаче, напълно в стила на действие на Тодор Живков, минава на втори план не само в БКП, но и в държавата. През ноември 1962 г. е свален от министърпредседателския пост. След още две години е отзован и като народен представител. След още 8 – изключен от БКП, което не пречи на Живков през 1984 г. по повод 80-годишнината му да го удостои със званието “герой на социалистическия труд”, а малко преди събитията от 1989 година да стане и един от последните “герои на НРБ”.
Малката утеха приживе на Антон Югов бе, че дочака падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и на 30 януари 1990 г. бе възстановено партийното му членство. Почина на 87 години през 1991 г. почти забравен.
Кой какво издава по процеса срещу Вапцаров и защо остава неуловим
Георги Минчев е арестуван на 4 февруари 1942 г. в Казанлък. Оттам нататък започва да издава всичко, което знае, и на процеса, известен като “Процеса срещу ЦК на БКП от 1942 г.”, са изправени 59 души. От основните задържани наред с Георги Минчев свидетелстват, че познават Антон Югов, още Петър Богданов и Никола Вапцаров.
Ето какво казва Георги Минчев, когато му показват табло със снимки: “На снимка номер 5 познах лицето с псевдоним Черньо и Дончо и научих, че се казва Антон Танев Гошев”.
Преди това обаче той е казал, че се е срещал с Черньо в квартирата на Вътю Димитров и там той е инструктирал Иван Грудев, че в Сливен “имат важен участък” и “този стратегически пункт на въжени линии, които служат за превоз на германски войски, да бъде направен невъзможен за използване”.
Минчев свидетелства и че Черньо се е срещал “с всички хора от провинцията”, “ръководител е на специалната работа по това време и дава инструкции на партийните отговорници по места” и най-накрая посочва квартирата му на ул. “Отец Паисий” 29 в “Красно село”. Всъщност, видно от полицейските архиви, Антон Югов живее на ул. “Странджа” № 65, а в “Красно село” очевидно е нелегална квартира, която е наел.
Петър Богданов допълва относно положението на Югов в йерархията на БКП: “В показанията си пиша за лицето Дончо като член на ЦК на БКП, същото лице видях на снимка в Дирекцията на полицията и узнах, че се казва Антон Танев Гошев”.
Вапцаров пък свидетелства: “На снимка номер 5 познах лицето, с което се срещнах на трамвайната спирка “Петър Берон” и ме изпрати във Варна първия път по посрещането на хората с подводницата, и се научих в Дирекцията на полицията, че се казва Антон Танев Гошев”.
Антон Югов явно добре е спазвал конспирацията и се е срещал само с тримата, защото останалите 56- има, изправени пред съда, по време на следствието не казват и дума за него, което значи, че не са го познавали. В същото време и полицията не успява да го арестува след тези подробни показания на неговите другари. Къде се крие, обаче остава пълна загадка. В полицейските сводки фигурира, че през 1940 и 1941 г. правят обиски на три пъти в негово отсъствие, защото не могат да го открият.
Бяга в СССР с моторница през Черно море
Антон Танев Гошев е роден в село Кара сули, днес Поликастро, в Северна Гърция през 1904 г. След началото на Първата световна война семейството му се преселва в Пловдив, след като гръцки войски превземат Солун и окупират цяла Южна Македония. През 1919-а избухва стачката на пловдивските тютюноработници и той се включва в нея като член на синдикалния съюз. След края ѝ обаче остава без работа.
От 1920 г. става член на Комсомола и заминава за София, където започва работа като печатар в печатница “Родопи”. После се връща в Пловдив и на комсомолската група, на която е член, възлагат задачата да охранява Георги Димитров и Васил Коларов, защото те често се отбивали в кръчмата на социалиста бай Кольо на ул. “Кардам” до болницата, където живее и семейството му заедно с двамата му по-големи братя Коста и Илия. Участва в подготовката на втора стачка на тютюноработниците в Пловдив през 1922 г. След нея е насочен да работи сред македонската левица в БКП, оглавявана от Димо Хаджидимов, който се противопоставя на т. нар. върховисти начело тогава с Тодор Александров, а после и Ванче Михайлов. Прави и връзката между бойните групи в квартал “Кючук Париж”, които тогава ръководи Военната комисия на БКП. Така няколко години съчетава работата си за македонското и работническото революционно движение под ръководството на партията. Партиен член става през 1928 г.
През 1934-а заминава за Варна и оттам за СССР с моторна лодка, управлявана от трима турци. Това става едва при третия опит с още 17 души, тъй като първите два са неуспешни. С него е и Йорданка Николова, по късно Чанкова. След завършване на партийната школа се връща у нас с фалшив паспорт през Унгария, Югославия и Гърция.
Включен е в състава на ЦК на БКП през 1937 г. заедно с Енчо Стайков, Борис Богданов, Емил Марков и Димитър Атанасов, който обаче имал връзка с агент-провокаторката на полицията Катя Табакова и е отстранен. В новия състав секретар е Трайчо Костов, вече завърнал се от обучение в Москва.
В Централния комитет през 1939 – 1941 г. последователно са Антон Танев Гошев с псевдонима Дончо, който все още не е променил фамилното си име на Югов, Иван Петров, Добри Терпешев, Христо Михайлов, Цола Драгойчева, Трайчо Костов, Васил Георгиев и Васил Мавриков. В края на 1939 г. са арестувани Добри Терпешев и Иван Петров, и то в момент, когато получават пари от Задграничното бюро, сиреч Коминтерна.
Централният комитет отново се променя. Антон Югов ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив и Асеновград от 19 до 25 юни 1940 г. заедно с Александър Димитров (Сашо), а председател на стачния комитет е Васил Ивановски. Причина за обявяване на стачката е отхвърлянето от работодателите на предложенията на работниците от тютюневия бранш за сключване на по-справедлив трудов договор. За средище е определен Пловдив, където са съсредоточени 45 процента от тютюневото производство у нас. След избухването на стачката започват масови арести. Ето какво четем в протокола за разпит на арестувания Антон Танев Гошев: “В обществения живот на страната съм се проявявал като македонец в съществуващите младежки и др. организации. Като тютюноработник от 1931 до 1933 г. съм участвал в независимите професионални съюзи. Не съм заемал никакъв отговорен пост в работническото движение. Участвал съм активно в клоновото тютюноработническо сдружение. Избиран съм за делегат на Дупнишката конференция, организирана от съюза на тютюневите работници. Член съм в Работническата кооперативна каса и на годишно събрание съм избран като подгласник за управителния съвет. Не съм участвал в живота на никоя нелегална политическа партия”.
След приключване на следствието обаче началникът на Държавна сигурност в полицията П. Павлов пише до министъра по повод дейността на Антон Югон, Трайчо Костов, Христо Михайлов, Мирчо Спасов, Здравко Георгиев и други: “Донасям ви, г-н Министре, че гореизброените лица са членове на ЦК на Работническата партия и РМС, а някои от тях оглавяват изобщо комунистическото движение у нас”. И по-надолу: “Поради това, че продължават своята зловредна дейност, те са опасни за държавната сигурност и моля да разрешите да бъдат въдворени на нови местожителства”.
