Безспорен победител в естественото подслаждане са плодовете – пресни, замразени, сушени натурални, без обработка със захарни сиропи
Ако искате да подобрите здравето и естетиката на тялото си, може би се замисляте за алтернативни подсладители, с които да замените захарта. Има много неща, които трябва да вземете предвид. В дните, в които светът изяжда тонове шоколад под формата на подаръци за Деня на влюбените, учените напомнят, че сладките храни не са равни във вината си за диабета тип 2, затлъстяването, сърдечните и чернодробните проблеми, в които има пръст захарта. Не че малко захар ще ни прати в болница, въпросът е, че модерният човек яде много повече захар от най-отстъпчивата мярка – за жените и мъжете съответно общо около 4 и 6 чаени лъжички за деня от всички храни, в които очевидно или скрито присъства. Количеството изглежда нищожно, но ако сравните лъжичките от домакинствата преди 2 поколения и сегашините, ще разберете защо е така.
Най-подмолното промушване на „невидима“ индустриална захар, която пропускаме да отчетем към дневния прием, са подсладените напитки – някои съдържат повече от три супени лъжици. Дори при спазване на правилото на лъжичките и точно следене на етикетите за незабележимото съдържание на захар, създаваме стрес за организма. Той е принуден да се справя с увеличаване на лошия холестерол и триглицеридите и бързите пикове и спадове на кръвната захар, които са сигурен начин за трупане на килограми. И за трупане на пропуснати ползи – захарта и производните и дават сладост, но нищо полезно – само „празни“ калории.
Тялото метаболизира тези захари в глюкоза за енергия. Силно преработени, тези подсладители не съдържат белтъчини, мазнини, витамини, минерали или биоактивни компоненти като антиоксиданти. Лишена от хранителните си вещества, захарта на практика осигурява само допълнителни калории. Затова диетолозите не я харасват, а търсят здравословни алтернативи сред естествени и изкуствени (синететични) подсладители, които са нов елемент в хилядолетното хранене на човека.
Отношението на науката към двете групи търпи промени във времето – от възторг към новите синтетични сладости с нула калории през умерена симпатия до съмнения.
Въпреки по-добрите оценки като цяло, варират и мненията за естествените подсладители – плодове, мед, чист петмез от плодове, сурова захар (меласа), агаве. Някои диетолози добавят в групата и стевията на прах или течна – много по-сладък от захарта продукт, създаден от растение.
Добрата новина е, че естествените подсладители осигуряват повече хранителни вещества от трапезната захар, но някои оттях може да имат дори по-висок гликемичен индекс. Гликемичният индекс е условно създадена мярка за скоростта, с която една храна увеличава кръвната ни захар. Колкото по-бързо, толкова по-висок индекс и толкова по-вредно за здравето.
Науката е безусловно единодушна в излъчването на победителя в естественото подслаждане: плодовете – пресни, замразени, сушени. Има две неудобства за свикналите със сладки напитки – не може да ги използвате за кафето. Второто разочароващо е, че най-сладкият вариант – сушените плодове, са сами по себе си много калорични и с висок гликемичен индекс. Опитът на сертифицирания американски диетолог Елизабет Тракслер, споделен в блог за хранене, е, че повечето хора не включват естествените захари, когато пресмятат колко захар приемат. Всъщност всеки грам естествена захар трябва да се брои към дневния лимит захар – точно като рафинираната. Без значение от източника, излишъкът от калории, особено от добавени захари (тези, които не се срещат естествено в храната), е свързан с натоварване на организма да компенсира свръхприема. Най-често това се постига с натоварване на панкреаса и черния дроб и складиране на излишествата под формата на тлъстини.
Отделно от многото калории, купените сушени плодове често са обработвани със захарен сироп или в по-добрия случай – с ябълков сок. Някои пък са консервирани с вещества, които не бихте искали да приемате. Правилото е: четете етикета, а при насипните предпочитайте вариантите без захар.
Освен плодовете и много здравословни храни – зеленчуци, пълнозърнести храни, мляко – съдържат естествени захари. Ползата от тези продукти обаче надвишава „недостатъците“ на сладкото. Модерната диетология приема, че излишните или добавени индустриални захари са истинският проблем
Умереността, включително в яденето на естествено сладки храни, е рецептата за добро здраве.
При немалкото черни точки, свързани с многото калории и високия гликемичен индекс на повечето естествени сладости, изкуствените подсладители изглеждат радикалното решение. Уви. В последните години се появяват научни претенции за безопасността на много от тях. Това е наложило стандарти за безопасни количества за отделните видове. Изчисляват се така, че да гарантират здравето дори при консумация през целия живот, но във фиксираните дози. Нови проучвания, едно от които е публикуваното в Nature Medicine изследване на учени от САЩ, изтъква, че малко се знае за техните дългосрочни ефекти върху рисковете от сърдечни и
метаболитни заболявания и свързаните с тях потенциално животозастрашаващи инциденти. Генералният извод след наблюдение на здрави доброволци за един от широко използваните изкуствени подсладители е негативен и на тази база учените заключават, че са оправдани проучванията за оценка на дългосрочната безопасност. Особено с фокус върху склонността към образуване на тромби.
Освен това изкуствените подсладители могат да изострят настървението за повече сладки храни точно като захарта.
