Италиански служител на компанията Stellantis, който е приел предложението на концерна и е дошъл да работи временно в Сърбия, е описал как се произвеждат автомобили Fiat в Крагуевац и живота в този град.
Филипо (чието име е променено от редакторите) описва пред вестник „Милано Финанца“, че е безработен от месеци и вече не е можел да плаща ипотеката си, затова е приел предложението да замине за временна работа в Сърбия от южноиталианския град Мелфи, където се намира най-голямата фабрика на концерна.
През април с него в Крагуевац пристигат още 33 работници от Италия, а скоро трябва да дойдат и още.
Филипо казва, че фабриката в Крагуевац е била позната работна среда за него, че структурата и организацията са били подобни на тези в Мелфи, но че ежедневието е било истински шок за него.
Според него, местните служители печелят около 600 евро на месец, което принуждава мнозина да работят на няколко места, за да оцелеят.
Филипо посочва, че противно на общоприетите клишета, разходите за живот в Сърбия са всичко друго, но не и ниски. Според него настаняването в Крагуевац, което често е много проблематично и струва между 270 и 400 евро.
„Въпреки че италианските работници в Крагуевац печелят повече от сръбските си колеги, следя за всички разходи. Трябва да си готвя сам, да избягвам ресторанти и да следя всеки разход в динари на мобилния си калкулатор, за да го преобразувам в евро“, казва Филипо.
А самото производство на автомобили, според него, протича много бавно. През март Stellantis планираше да произвежда по 500 автомобила на ден, главно модела Grande Panda. Въпреки това, сега в Крагуевац се сглобяват около 125 екземпляра от Grande Panda и дузина Citroen C3 всекидневно.
„Когато няма материал, спираме производството. Когато частите пристигнат, ги приемаме на следващия ден“, разкрива Филипо.
Това явление обаче е типично за фабриките на Stellantis в Европа. Ръководителят на концерна за Европа Жан-Филип Импарато заяви, че през март концернът е имал недостиг от около 20 000 хибрида.
Решението за производство на Fiat Grande Panda в Сърбия не е маловажно. С производствени разходи три пъти по-ниски от тези в Италия. Но това икономическо изчисление се е провалило в съответствие с индустриалната реалност – без достатъчно работна ръка и бързо увеличение на производството, сроковете за доставка се увеличават.
„Това не е животът, на който се надявах, но засега оставам, трябва да работя“, заключва Филипо.
