Мисля, че „Историкът“ показва моята любов към България. „Историкът“ представя българските пейзажи. Това каза американската писателка Елизабет Костова, която днес, заедно с американската преводачка Анджела Родел, участва в открит разговор за своята книга „Историкът“ по повод 20 години от нейното излизане. Събитието се проведе в рамките на 52-рия Софийски международен панаир на книгата в Националния дворец на културата (НДК).
БТА припомня, че Елизабет Костова гостува в Мултимедийния център на БТА за разговор, посветен на връзката й с България, за творческия процес, за дейността на Фондация „Елизабет Костова“ в подкрепа на български автори и преводачи.
Модератор на събитието беше литературният критик и писател Митко Новков, който каза: „Днес сме свидетели на една вълнуваща среща с две гражданки на Съединените американски щати, които са направили за българската литература толкова, колкото не мога да си представя някой друг да е направил“.
В началото на разговора Елизабет Костова се обърна към публиката и каза на български: „Първо бих искала да благодаря на всички присъстващи. Виждам толкова много приятели, читатели… благодаря ви, че сте тук“. Костова допълни, че „за по-сложните въпроси предпочитам да отговарям на английски“.
„Искам също да благодаря на Софийския международен литературен фестивал, на който всички ние толкова много се насладихме този уикенд. Преди да говоря за „Историкът“, бих искала да благодаря и на първия ми издател тук, в България – Светлозар Желев, мой скъп приятел. Също така бих искала да почета паметта на Ваня Томова – тя беше изключителен редактор, беше и прекрасен преводач, и беше истински приятел на литературата и на много от нас“, каза още Костова.
„Тъй като сме тук и за да празнуваме превода на „Историкът“, искам да благодаря и на Невяна Хаджийска, която е великолепен преводач. Тя вече не живее в България, но беше фантастичен човек, с когото работих чудесно по „Историкът“, допълни Костова.
Тя разказа предисторията относно написването на „Историкът“, както и за първоначалната си връзка с България.
„За първи път дойдох в България по същия начин, както и колежката ми Анджела – с интерес към женската вокална музика по селата, към традиционното пеене. Това е едно от съкровищата на българската класическа култура. Когато пристигнах тук през 1989 г., осъзнах, че се случва своеобразна революция. Беше изключително вълнуващо време да бъдеш в България. Имах привилегията да опозная селска България – България на селата, на провинцията – и да разговарям с хора на по 80, 90, дори над 100 години. Те също бяха едно от съкровищата на България. Беше невероятно преживяване да ги опозная. Почувствах много силна връзка с България още от самото начало“, разказа Костова.
Тя допълни, че „в България срещнах и съпруга си Георги Костов, който е сред присъстващите тази вечер.“ Костова допълни: „С Георги имаме три бикултурни деца, които също обичат България.“
На въпрос от Митко Новков дали авторката е чела „Историкът“, преведен на български, Костова се пошегува и отговори: „Би ми отнело поне 45 години. Аз на английски се затрудних да го прочета…какво остава на български.“ Елизабет Костова поясни, че е чела откъси от книгата на български и е останала „много доволна, защото преводът е страхотен.“
В обобщение за книгата, Костова каза, че „романът се движи от София към градове и към села, а после дълбоко в провинцията и така отразява собствения ми дълбок опит през 1989 г.“
В отговор на въпрос на Митко Новков дали съществува рецепта за написването на идеална книга, преводачката Анджела Родел отговори: „Ако имаше такава рецепта, то всички щяхме да бъдем Бах, Бетовен или Георги Господинов.“ Елизабет Костова допълни, че „писателят трябва да има ухо и усет за езика… трябва постоянно да се усъвършенства, защото никой писател не може да се научи да пише от някой друг.“
Американската писателка коментира и темата за навлизането на изкуствения интелект в литературата. Костова обясни, че „Писането е процес, а не създаване на готов продукт“.
„Изкуственият интелект ти сервира нещо наготово. Писането е нещо, което ние писателите създаваме, той не създава нищо. Изкуственият интелект никога няма да може да пресъздаде опита и усета на хората. Въобще не ме е страх, че може да напише някоя от книгите ми, защото знам, че не може – не може, защото не е мен“, коментира писателката.
В края на разговора Елизабет Костова отново се обърна към публиката и каза на български: „Сърцето ми е повече от пълно…нямам думи. Още веднъж – благодаря на всички“. След разговора, читателите имаха възможност да вземат автограф от Елизабет Костова.
Сред присъстващите гости на разговора бяха дипломатът и политик Стефан Тафров, деканът на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, писателят Георги Господинов, писателят Владимир Левчев, писателката Яна Генова и писателят Светлозар Желев.
Писателката Елизабет Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която насърчава професионалния обмен и международното сътрудничество в сферата на литературата и предоставя награди на български писатели и преводачи. Тя е член на Съвета на Американския университет в България, Съвета за развитие на издателството на Университета на Северна Каролина и Комитета за честване на Асоциацията „Мартин Лутър Кинг-младши“ в Ашвил и окръг Бънкомб, Северна Каролина. Костова е носител на множество награди за литературен принос, включително от Министерството на културата на България и от град Созопол, както и от Тведестранд, Норвегия. Носител на Наградата за културна дипломация на фондация “Лоис Рот”.
Нейните произведения са преведени на над 40 езика. Първият ѝ роман – „Историкът“, става първият дебютен роман в историята на американското книгоиздаване, който оглавява списъка с бестселъри на The New York Times. Произведения на Костова са публикувани в The Best American Poetry, Michigan Quarterly Review, Mississippi Review, Poets &, Writers Magazine и други издания. Тя е преподавала в редица университети, сред които Университетът на Северна Каролина – Уилмингтън, Мичиганският университет, Колежът по изкуство и дизайн „Савана“ в Атланта и Университетът по изкуства във Филаделфия. Костова редовно участва в международни литературни фестивали и конференции.
Любовта ѝ към България се заражда още в студентските ѝ години, когато изучава българска история и фолклор, а за пръв път посещава страната през 1989 г. Идеята за „Историкът“ се ражда след пътуванията ѝ из България и Източна Европа. Тя говори български на разговорно ниво и често прекарва време в страната, особено в Созопол, където се провеждат ежегодни семинари за писатели. Освен писател, Костова е и активен поддръжник на международния литературен диалог и работи за популяризирането на българската литература сред англоезичната публика. Елизабет обича да прекарва време със семейството и приятелите си, има слабост към екологичните каузи, будистките медитационни практики и сините планини на Северна Каролина и България.
В най-новия роман си роман Mystery Play, който тези дни излиза от печат в САЩ, Елизабет Костова разказва за най-малкия син в семейство историци, който е бил преследван от мрачни сили, свързани с Дракула и отново се оказва в опасност, когато се изправя ново заплашително предизвикателство. Когато майка му внезапно умира, Джей Търнър се озовава на кръстопът. Тя винаги е била потайна, отглеждайки го сама в Бостън и оставайки необвързана до самата си смърт.
Над 150 издателства представиха повече от 100 000 заглавия на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който завърши днес. Част от програмата му бе 13-ият Софийски международен литературен фестивал, който в рамките на шест интензивни дни събра български и чуждестранни писатели, преводачи и илюстратори. До 12 декември се проведе и второто издание на Професионалната програма за издатели, в която участваха повече от 30 международни гости – издатели, редактори, литературни агенти и експерти по права и детска литература.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“ и присъства с мобилен национален пресклуб на панаира.
