– Господин Сакс, няколко дни преди конфликта с навлизането на руските войски на територията на Украйна вие казвахте, че трябва да постигнем компромис с Русия. А в същото време Путин вероятно вече е бил решил да направи този избор, за който разбрахме на 24 февруари. Можеше ли Западът по някакъв начин да спре Путин?
– Да, ние бихме могли много по-сериозно да се опитаме да предотвратим такова развитие на събитията. Сега положението е страховито. И главния ужас аз виждам в това, как Западът реагира на събитията в Украйна. Всички тези безотговорни разговори за затваряне въздушното пространство над Украйна и за доставка на бойни самолети от Запада за украинците. Ние като глупаци се потупваме един друг по раменете и възпяваме войнишкия героизъм. А всъщност сме длъжни вместо това да търсим и да намерим дипломатическо решение. Русия също има лична отговорност, но нали в края на краищата САЩ и Европа доведоха Украйна до сегашната невъзможна ситуация. Нали САЩ и ЕС едновременно обещаха на Украйна членство в НАТО, а днес не є предоставят никаква реална защита от Русия. Макар че беше абсолютно ясно, че Украйна в обозримо бъдеще няма да влезе в НАТО, западните политици постоянно повдигаха тази тема. Последният път тази риторика бе използвана на срещата на върха на НАТО миналата година. И тези действия провокираха във висша степен Русия.
– Но нали самата Украйна искаше да влезе в НАТО. Държавите имат право сами да избират в какви съюзи да влизат.
– Да, много страни искат да са в НАТО, но това не означава, че решението да бъдат приети всички в Североатлантическия алианс би било върхът на здравия разум. Как биха реагирали САЩ, ако изведнъж Мексико влезе във военен съюз с Пекин? Да, тогава САЩ в същата секунда биха започнали там специална операция. По този пункт американската външнополитическа доктрина не е претърпяла никакви изменения от 1823 г. Според нея чужденци-аутсайдери не трябва да смеят да се месят в работите на нашите съседи – ето това е цялото послание. Президентът Байдън се позовава на правото на нациите да си избират съюзи, в които да влизат, но всъщност според него става дума за нещо друго, че САЩ търсят възможности да създават в различни точки на света съюзи в полза на своите интереси. И също така те се стремят никой да не може да им създава пречки при реализацията на тази дейност. Също така и Русия не трябва да може да им пречи.
– Но нима действията на Русия (Крим, Донбас, спецоперация), нима тези действия не говорят, че страхът на Украйна от Русия не е поне частично оправдан? Нима не си струваше да приемем Украйна в НАТО много по-рано?
– Тогава нещата също биха стигнали до въоръжен конфликт много, много по-рано. Съмнявам се, че Русия ще стои и безучастно ще гледа как НАТО мести границите си по територията на Украйна.
– Западът обясни, че залага на мощни икономически санкции, призвани да заставят Кремъл да се подчини. Ще сработи ли тази стратегия?
– Америка напразно си мисли, че държи всички козове, от експортните санкции до системата SWIFT. Разбира се може и така да стане, че по някакво чудо западните санкции срещу Русия да сработят. Но аз не вярвам в това… Аз прогнозирам друго развитие на събитията, значителни негативни последствия за икономиките на целия останал свят, освен Русия. И не вярвам, че санкциите могат да променят значително руската политика по отношение на Украйна. Санкциите няма да прекратят този конфликт.
– А какво ви прави толкова уверен, че няма да го прекратят?
– Ние имаме опит, санкциите са типичен инструмент на американската външна политика и американците често се хващат за тях, но те рядко сработват. Във Венецуела САЩ пробваха именно със санкции да се избавят от президента Мадуро. И това сработи ли? Днес ние се обръщаме към Венецуела в качеството си на молител. Ние искаме от нея да замести “отпадналите” обеми за доставка на руски нефт. В случая с Иран и в случая със Северна Корея, не само САЩ, а и целият наложил върху тях санкции Запад се провали с трясък. Ние не сменихме там режимите, а сега искаме да поставим на колене къде, къде по-голяма по размери страна. Русия е огромна държава, която държи 1600 ядрени бойни глави. Да я поставим на колене е просто нереална, неизпълнима идея. Аз не знам какво имат в главите си тези хора, които я измислиха.
– Но има признаци, че санкциите работят. Русия все повече се изолира в икономически план… Даже някои части от руския елит говорят вече за дипломатическо решаване на въпроса.
– Мисля, че Путин леко ще преживее това. За разлика от Джо Байдън и Доналд Тръмп, Путин се ползва с реална подкрепа на населението и за преизбирането му не са необходими скъпи агитационни кампании и не зависи от богати спонсори на такива кампании. Разбира се, на нас вече след много години ни стана ясно, че в руската политика всичко е възможно. Да се надяваме обаче, че санкциите ще доведат до “смяна на режима” в Москва? И да се надяваме на това публично – това просто е политическо шарлатанство. При това нашите експерти явно се занимават със шарлатанство, въпреки интересите на Украйна. Ако говорим за опасности и безумие, тогава отчетете, че горещи глави има и у нас, в САЩ, и на първо място сред републиканците. Ако те постигнат своето и НАТО, да кажем, обяви, че затваря въздушното пространство над Украйна, днешният конфликт може да прерасне в глобална катастрофа.
https://trud.bg/
УИКИПЕДИЯ
Джефри Дейвид Сакс (на английски: Jeffrey Sachs; р. 5 ноември 1954, Детройт, Мичиган) e американски икономист и директор на Института за Земята в Колумбийския университет.
Един от най-младите икономически професори в историята на Харвард, Сакс става известен със своята роля на съветник на правителствата на Източноевропейските и развиващите се страни при прилагането на шокова терапия върху техните икономики по време на процеса на преход от комунизъм към пазарна система или по време на периоди от икономически кризи [1]. Някои от неговите предложения се смятат за спорни и противоречиви. След това той се занимава с предизвикателствата на икономическото развитие, устойчивост на околната среда, намаляване на бедността, отмяна на дългове на третия свят и глобализация.
Сакс е Куетелет професор по Устойчивост на развитието в Училището за държавни и международни въпроси и професор по здравна политика и мениджмънт на Училището по публично здраве на Колумбийския университет.
ПОВЕЧЕ ЧЕТЕТЕ ТУК
