Изследвания за движенията на ледниците, картографирането и опазването на Антарктида представиха участници в 34-ата българска експедиция. Отчетният лагер на полярниците се провежда в Ахелой и беше открит по-рано днес от председателя на Българския антарктически институт (БАИ) проф. Христо Пимпирев.
Не е толкова тривиално изказването, че ледниците изчезват, а те са доста сложна система. Това каза сеизмологът и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ гл. ас. Гергана Георгиева по време на отчетния лагер в Ахелой на 34-тата българска антарктическа експедиция. Изследвания са извършени в зоната на акумулация на ледник Балкан, които са показали неговото движение. Вследствие на затоплянето на климата, движението в горната част е намаляло. Морските и земните приливи също оказват влияние, но причините като цяло са доста комплексни, обобщи сеизмологът. Измервания са направени и на ледник Контел, като за тях е използван и дрон, който позволява обследване на недостъпните точки, каза още тя.
За електронните и комуникационни инсталации по време на експедицията говори д-р инж. Петър Сапунджиев – създател на автоматична система, която следи ледника Хънтрес на остров Ливингстън. Тя събира визуални данни, които показват как ледникът се променя – дали се топи, дали се движи, или пък натрупва нова ледена маса. Работи и по комуникационни системи, които осигуряват достъп до тези данни в реално време. Сапунджиев представи и системата за наблюдение със сензори, която измерва и предава данните си веднъж дневно. Експериментално са монтирани осем устройства около българската полярна база, които да приемат данните, допълни той.
Физикът инж. Олег Василев разказа за важността на картирането на остров Ливингстън и заливите Емона и Фолс Бей. Над 1200 км е прелетял летателния апарат по време на картирането по време експедицията. По думите му данните от изследването са важни за планирането на работата на българските полярници. В рамките на един полет се опитвам да събирам не само целево информация за картирането, а и информация за ледници, за пингвинарии, каза още Василев. В този сезон усилията бяха съсредоточени да се завърши картографирането на Южния залив и Фолс Бей, каза относно подводните измервания по време на 34-ата българска антарктическа експедиция инж. Кирил Велковски. По думите му ортофото заснемането дава ценни данни за лодките как да заобикалят подводните препятствия.
Доц. д-р Марина Стефанова представи резултати от свое изследване, проведено сред участниците в българските антарктически експедиции. Проучването е посветено на концепцията за „добрия стопанин на планетата“ и изследва знанията, нагласите и поведението на антарктиците по отношение на устойчивото развитие и опазването на околната среда. Анкетата, в която са участвали 81 полярници, показва високо ниво на познания за глобалните екологични предизвикателства и формирано отношение към необходимостта от грижа за общите природни ресурси. Според Стефанова резултатите потвърждават, че хората, работещи в Антарктида, могат да служат като пример за отговорно отношение към планетата и устойчивото ѝ бъдеще.
/ТС/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
