Аз изпитвам нужда да рисувам. Мога при всякакви условия да рисувам и дори без бои да рисувам – ще си намеря нещо в природата и ще си измисля някаква картина. Това каза пред БТА художникът Деян Вълков.
Нямам ритуали, аз рисувам денонощно. Дори като съм вкъщи или на ресторант, мога да рисувам, разказва той.
Характерно в творбите му е използването на смесени техники, органични материали, пигменти, лепила, хартия, маслени бои, акрил. „Аз вкарвам сажди и пепел, защото са органичен пигмент и дават друго състояние на цвят, на петно и на въздействие“, разказва той.
Много хора рисуваха и рисуват, но не са учили технологии, както ние сме учили в художествените гимназии и академии. Просто трябва да знаеш освен композиция и цвят, чисто технологично как ще стои боята, дали ще падне след време, дали ще стои. Сред алтернативните материали, които съм използвал, е и кафето. Но пак трябва да направиш химическа връзка, за да може да стои на платното, обяснява художникът.
ИЗЛОЖБАТА „ПЕРСПЕКТИВА“
До края на февруари в столичния Art club Diplomat може да бъде разгледана изложбата на Деян Вълков „Перспектива“. Куратори на експозицията са актьорът Ники Сотиров и Деси Зафирова.
„Това е микс от нещата, които съм правил в последните години, защото не съм излагал от много време. От натура, реализъм до суперабстракция, пейзаж, портрет. Но има и по-реалистични неща“, разказва художникът. Той отбелязва, че заглавието е кураторско решение.
Когато казаха да направим изложба, започнахме да гледаме картините. Когато са на едно място 30-40 картини, не мога точно да преценя кое как ще бъде и вече в пространството на галерията се решава. Дори оставям кураторите да слагат картините. И накрая аз премествам една-две картини, местата им сменям и то си става, разказва Вълков.
„Заглавията на картините оставям хората да си ги измислят, да са доволни. Рядко аз казвам кое какво е, но винаги си имам едно скрито заглавие на картина“, отбелязва той.
Според него всеки художник и артист иска да има въздействие, картините му да се харесват на хората. „Аз винаги се съмнявам, изтъкан съм от съмнения – дали става, дали не става, дали са за показване. Дори има картини, които не исках да показвам, а те ги купиха. Светът е пъстър, всеки има различен вкус. Има картини, с години не им обръщам внимание в ателието – прехвърляш, обръщаш, махаш, чудиш се дали да я преработиш, но се появява човек и казва: Това е моята картина!“, разказва Деян Вълков.
РАБОТА ПО ОГРОМНИ ПЛАТНА
Предстои да започне работа по огромни платна. Иска му се да се стопли, за да може да работи и навън. „Не знам какво ще се получи. Понякога искам да са чисто абстрактни, те се получават чиста натура – тяло, портрет, който и да искам да го нарисувам, не мога. А понякога искам да направя натура, то си става абстрактна картина. Никога не знам какво ще стане. Поне така съм се стремял от години. Аз рисувам на пода и на маса, легнали картини и ги заливам и ги чакам с дни понякога да изсъхнат“, разказва художникът.
Деян Вълков е български художник, роден на 3 януари 1971 г. в гр. Силистра. Завършва Софийската художествена гимназия през 1990 г. и Националната художествена академия, специалност „Стенопис“, през 2000 г. Твори предимно в жанровете стенопис и живопис. Характерно в творбите му е използването на смесени техники, органични материали, пигменти, пепел, сажди, лепила, хартия, маслени бои, акрил. Автор е на десетки изложби в България и чужбина. Творчеството му търпи различни интерпретации. Провокира чрез сетивната памет, зареждайки се от сблъсъка между фигуративното и абстрактното изкуство.
