Изложбата „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“ бе открита в Националния исторически музей днес – на датата, когато в Панагюрище е осветено знамето на въстаниците, ушито от Райна Княгиня.
Експозицията бе открита от служебния министър на културата Найден Тодоров, зам.-министъра на образованието Наталия Михалевска, секретаря на президента по култура, образование и връзки с българите зад граница Милена Димитрова, съветника по духовност и култура на президента д-р Пламен Славов, директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, проф. д-р Кирил Топалов и ръководителя на отдел „История на България през Възраждането XVIII-XIX век“ в НИМ Димитър Василев.
„150 години от една мечта – мечтата за свободна България. Дълго време учихме в училище, че Априлското въстание е потушено и провалено. Днес осъзнаваме факта, че без него нямаше да има България. Априлското въстание не е просто поредното събитие в българската история. То е причината да сме всички ние днес тук, защото е имало хора, които са били готови да жертват себе си, за да ни има нас“, каза министър Найден Тодоров на откриването. По думите му Априлското въстание ни напомня, че ако се надигнем, може да имаме България и това е нещо, което всички отново и отново да премислим днес.
В поздравителен адрес до доц. Бони Петрунова президентът на Република България Илияна Йотова посочва, че Априлското въстание доказва, че българинът вече не е роб, а човек с право на глас, на история и на бъдеще. „Техният дълг и жертвоготовността им в името на святата цел осветяват пътя на отечеството ни към свободата“, се казва още в приветствието, прочетено от Милена Димитрова.
В поздравителен адрес от служебния министър на финансите Георги Клисурски се отбелязва, че ние, като наследници на героите от Априлското въстание, имаме пряката отговорност да съхраним знанията за този подвиг на българския дух, създал широк международен отзвук и влияние към тогавашните обществени нагласи.
Наталия Михалевска изчете поздравителен адрес от служебния министър на образованието и науката Сергей Игнатов. По думите му е особено ценно, че в тази изложба историята оживява чрез разкази и свидетелства, които стигат до младите хора. Според министъра образованието не е само знание за миналото и осмисляне на неговите уроци за достойнство, за отговорност и за гражданска ангажираност.
Проф. Георги Вълчев отбеляза, че честването на годишнината от Априлското въстание е започнало малко некоординирано, както и самата подготовка на въстанието, „но за сметка на това то действително придоби голяма популярност“. Ректорът на СУ посочи, че паметта е нещо особено. „Тя е като градината – трябва да бъде поливана, трябва да бъде косена, трябва да бъдат махани плевелите. Затова всяко едно поколение носи отговорност за препредаването на тази памет“, обясни той.
Проф. д-р Кирил Топалов припомни, че участниците в Априлското въстание са млади хора, интелектуалците на България по онова време, които решават да създадат нещо „епохално“. „Вижте им европейския вид, вижте им мисленето, вижте им текстовете, които създават. Вижте интелигентността, с която встъпват в една борба, за която, колкото и да дават вид, че вярват, че ще успеят, не са били съвсем сигурни. И въпреки всичко се хвърлят в тази борба. Това е тяхното величие“, отбеляза той.
Важното, за което има роля тази изложба, е да отдадем почит на всички знайни и незнайни жертви на това епохално събитие, ключово за нашето освобождение“, каза д-р Димитър Василев. Той посочи, че това е само началото на честванията за 150-годишнината от Априлското въстание, затова и експозицията ще остане в музея цяла година. Ръководителят на отдел „История на България през Възраждането XVIII-XIX век“ в НИМ подчерта, че за реализирането й не са взели нито един експонат от други музеи, дори напротив – дали от своите артефакти на други институции, защото „навсякъде трябва да има достойни чествания“ и всяко населено място трябва да представи своята история и своето участие във въстанието.
Националният исторически музей е хранилище на духа. Място, където съхраняваме тази памет и активираме спомена към нея. Колко души ще повторят тези геройства, които са извършили нашите прадеди, за да има днес България? За да имаме това прекрасно място, за да честваме различни положителни и не толкова весели събития, каза директорът на НИМ доц. Бони Петрунова. По думите й тази изложба представлява дълбок поклон към хората, които са дали кръвта и живота си за нашата свобода.
