От днес до 14 октомври в Каменната зала на Двореца в Балчик е достъпна богата и много различна изложба, създадена да допълни събитията по отбелязването на 100-годишнината от началото на построяването на Двореца – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбург, съобщават домакините от Държавния културен институт
Представената в Каменна зала изложба е под надслов „Разкази от злато и сребро“. В нея са включени оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Тя е организирана от Националния исторически музей и е подготвена специално за годишнината на Двореца в Балчик. Експозицията се състои от 61 предмета, изработени от злато и сребро. Сред предметите има непоказвани до този момент експонати, такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко присъствие на континента. Тук е открито най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е посветена на Варненския некропол и предметите, открити в Гроб 43. Чрез този некропол НИМ показва, че именно тук е възникнала първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се векове преди другите антични цивилизации на Земята – египетската, шумерската и др.
Ще може да се види и гробната находка от района на с. Рупите, Петричко. Експонатите говорят за наличието на производствено ювелирно ателие в района, съществуващо в последните векове на III хил. пр. н. е. и вероятно осъществяващо връзката между Северно-егейските и Банатските и Трансилвански производствени центрове по онова време.
Присъстват и предмети от богатото наследство от културата на траките. Представено е прочутото съкровище на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. Може да видите оригинала на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език “Деметриус направи за Кортодзунтос”. Подобна е позната единствено от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети, изработени от сребро с позлата, имат своите утилитарни функции и са символи на богатство и престиж. Принадлежали са на хазната на владетелите и са можели да служат като финансов резерв в моменти на нужда.
Комплектът украси за конска сбруя и ярем са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, близо до вила Армира, Ивайловградско. Майсторски изработените от сребро с позлата апликации представят митологични сцени.
Съкровище от Над Сент Миклош. Представлява сбор от златни съдове изработени в различни ателиета и се датират в VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, но по-голямата част от научната общност го свързва с българите. Представлява сбор от златни съдове, изработени в различни ателиета по онези земи.
В залата ще бъде експонирано и случайно откритото Малко Преславско съкровище, което по своя характер и богатство е несравнимо. То е било поставено в добре обработено варовиково блокче, като в него, сред сива пепел, са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят значителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното присъствие на юг от река Дунав може да се свърже една от представените в настоящата изложба чаши-тасове. Има и тасове, произведения на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко разпространените форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI – XVII век. В изключително разнообразната им украса, освен балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски стил, както и западноевропейски готически елементи. В някои случаи са изобразени и човешки изображения – на светци и апостоли, което подсказва за религиозната употреба на част от съдовете.
Изложбата въвлича в свят, реален, но непознат на мнозина, част от живота по тези земи, като чрез археологията дава реална представа за истинската ни история.
Изложбата ще бъде открита на 5 август от 11:00 ч. в Каменна зала.
Автор: Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
