Изложбата „От камък и дърво“ разказва без тъга, а с надежда историята на опустелите селища в Централния Предбалкан. Фотографската експозиция „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“ е представена във Велико Търново и разказва за села, създадени преди столетия, но днес съществуващи само за статистиката, като места с нула жители. Това каза за БТА Стилиян Станимиров, председател на Фондация “Институт за културно наследство“.
Фотографската изложба и документалният филм към нея са посветени на архитектурното наследство на пустите селища в областите Велико Търново и Габрово. Екип на неправителствената организация е обиколил четири района – Габрово, Дряново, Трявна и Велико Търново. Обхванати са над 40 селища, които фигурират в Националния статистически институт като селища с нула на брой жители.
Според Станимиров областите Велико Търново и Габрово са на първите места по бързина на обезлюдяване. Това подтикнало авторите на проекта да създадат този разказ, в който е описана историята на възникване на селото, неговия възход, поминъка на хората там, както и строителните архитектурни традиции. Сюжетът на всяко село преминава през периода на упадък и съответно причините за обезлюдяването.
В изложбата няма тъга, защото животът е кръговрат, каза Станимиров. Преди 300 години хората са взели от природата материали и територия, изграждайки своите градове и селища. След това са ги напуснали и сега природата постепенно си връща обратно тези материали – дърво, камък, глина, вода – всичко, което е взето. Филмът към експозицията е по-емоционален, защото авторите са издирили наследниците на хората, живели там, които разказват за своето детство, както и за спомените, споделяни от техните баби и дядовци. Чрез този разказ, ние се връщаме няколкостотин години назад и усещаме тогавашната атмосфера, допълни той.
Интересно е, че и достъпът до тези селища е изключително труден. Пътищата до тях са разрушени и непроходими. Дворовете и къщите са обрасли с храсти и високи треви. Като една добра илюстрация на целия процес е историята на три съседни селища – Цепераните, Сеймените и Виларе. Те са труднодостъпни, а когато стигнеш до тях виждаш великолепна архитектура и градеж на къщи, строени преди 200 години, но сега превзети от шубраци. От тях Виларе е едно от най-мистичните села, което изследователите са посетили. Не е ясно откъде идва името му, но в почти изчезващите къщи все още стои покъщнината на хората – снимки, посуда, завивки, оставени така, сякаш стопаните всеки момент ще се върнат.
Изложбата завършва с една надежда, защото въпреки всичко има хора, които се връщат назад към паметта и корените си и възстановяват домовете на своите предци, което означава, че част от тези селища може би отново ще бъдат върнати към живота.
Проектът беше представен във Велико Търново в рамките на фестивала „Варуша юг“.
